Хумус с моркови

½ ч.ч. сух нахут
200 г моркови (5 средни моркова)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
щипка черен пипер

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Морковите се нарязват на дребни парчета и се слагат в тава. Поръсват се с ½ ч.л. сол, черния пипер и 1 с.л. зехтин (за готвене). Разбъркват се и се пекат 20-ина мин. на 180 градуса с вентилатор – докато омекнат и започнат да се карамелизират.

Свареният нахут се пасира, като се добавя малко вода от варенето – по-добре на няколко пъти по малко, за да не стане сместа течна. Добавят се морковите, чесънът, сокът от лимон, 2 с.л. зехтин (екстра върджин), кимионът и останалата сол и всичко се пасира на гладко пюре.

Получава се уникално вкусен пастет! Първоначално мислех да сложа и тахан – той отсъства в рецептата, която следвах (как може хумус без тахан?!), но после реших първо да пробвам без него и евентуално накрая да го добавя. В крайна сметка се отказах, защото се получи много добър резултат и така! Хареса ми изключително много, да не кажа даже повече от класическия вариант. Много е лек и свеж! И с прекрасен цвят!
Традиционно хумусът се сервира с арабски питки, но спокойно може да се намаже и на филийка нашенски хляб...

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с печени чушки и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.). А заслугата за добрата рецепта е на "Бон апети".

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.