Кисело зеле с ориз

Обичам и ям всичко, що е от растителното царство – иначе казано, добро прасенце съм. И ако все пак трябва да отговоря на въпроса, кое е любимото ми ядене, и трябва да посоча едно-единствено нещо – ето го! Зеле с ориз! Това е любим вкус от детството и винаги мисълта за него или самото му хапване ме връща в онези щастливи и безгрижни години… Е, навремето майка и баба ползваха бял ориз, не го накисваха предварително във вода, слагаха всичкото олио (не шарлан 😉) още в началото на готвенето… Но не смятам, че промените, които аз съм въвела, се отразяват особено на вкуса на крайния резултат. В последните години експериментирах и с други варианти на ястието – с елда или булгур вместо с ориз, и всички те се получават чудесни, но това е класиката! Човек трудно може да си представи по-проста и непретенциозна манджа; може даже да не е достойна за изтънчения вкус на мнозина, но за мен е много вкусна и е една от най-любимите!


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 средна зелка (около 1 кг)
2 ч.ч. зелева чорба
2½ ч.ч. вода
2 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер (на вкус)
(струйка шарлан)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в 1½ ч.ч. зелева чорба. Зелето се накълцва (ако се ползва чопър, се внимава да не стане прекалено ситно) и се запържва за няколко минути в малко шарлан (става и без никаква мазнина, само трябва да се бърка честичко, за да не загори). Може да се готви направо в тавата, в която ще се пече, а може и в тенджера и после всичко да се прехвърли в тава. Добавя се червеният пипер и се запържва още малко. Прибавят се полусвареният ориз, 1 ч.ч. зелева чорба, 2 ч.ч. вода и черният пипер и се разбърква добре. Запича се във фурната на 180 градуса само на долен реотан за 30-35 мин. – докато оризът поеме течността. Тавата се изважда и по желание отгоре се полива със струйчица шарлан (може и без това, пак е вкусно).

Съотношението зеле : ориз е приблизително и може да варира според предпочитанията ви – повече зеле или повече ориз. Съотношението на зелевата чорба и водата също може да е различно в зависимост от това, колко солена е чорбата (мерителната чаша е 240 мл). Важното е течността спрямо ориза да е 3:1 и ястието да е приятно на сол и на киселина. Печенето е добре да е само на долен реотан – така оризът няма да изсъхне отгоре и да стане твърд. Макар че спокойно манджата може да се приготви и без печене, а в тенджера на котлона. Всичко е въпрос на предпочитания и възможности.