Пълнена зелка

Какво по-характерно ястие за зимата от киселото зеле? На салата, сготвено, в баници, а защо не и пълнено? Не само е вкусно, а и много полезно. Важното е да има разнообразие и да не омръзва… Наскоро в едно телевизионно предаване големият Орлин Горанов заяви, че толкова го обича, че може да яде кисело зеле с кисело зеле! Изключителен сладур, много ме развесели! А пълнената зелка е по-интересен начин да се комбинират едни иначе съвсем обичайни продукти. И така, за 5-6 порции са нужни:


1 малка кисела зелка
1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
150 г гъби
1 морков
1 средна глава лук
щипка сол
2-3 щипки чубрица
олио (шарлан)
1½ ч.ч. зелева чорба


Оризът се накисва във вода от предния ден, изплаква се добре и се сварява в 1 ч.ч. зелева чорба – не омеква напълно, ще се довари като се напълни в зелката.
Гъбите се нарязват на дребни парченца, слагат се в суха тенджера на котлона и се посоляват леко. Бърка се енергично, за да не залепват за дъното, докато си пуснат водичка, след което се прибавя нарязаният морков и се дърпат от котлона. Целта не е гъбите да се сготвят, а само да намалят обема си. Лукът се нарязва на едро и се задушава отделно в малко водичка и шарлан за кратко. Като омекне, се добавят гъбите с моркова, полусвареният ориз и чубрицата. Всичко се разбърква и тенджерата се сваля от котлона.
Зелката се издълбава откъм кочана, вътрешността й се нарязва на ленти и се разпределя около зелката, като 2 листа се оставят, за да се завие отгоре. Напълва се с плънката и се сипва малко зелева чорба (около ½ ч.ч.), а отгоре се полива струйка шарлан.

Покрива се със заделените листа, които също се намазняват леко. Ако е необходимо, и в тавата се налива малко зелева чорба (от зелката се оттича малко, докато се пълни), завива се с алуминиево фолио и се пече около 2 часа на 170-180 градуса (докато зелето омекне и оризът се свари). Накрая фолиото се маха и се запича отгоре.

Така изглежда вече изпечената зелка, а ето и какво се крие под завивката от листа…
Те се повдигат и зелката се полива с още малко шарлан – да се избегне топлинна обработка.

Зелката е изключително вкусна! И самото зеле е чудесно, и плънката е превъзходна.

Пълнозърнест ориз с гъби и моркови

1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
3 ч.ч. вода

1 ч.л. сол

1 глава лук
3-4 скилидки чесън
2 моркова
250 г гъби
1 ч.л. сол
щипка черен пипер
щипка чубрица
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява в 3 ч.ч. вода (съотношение 1:2), като се добавя и 1 ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковите – на къси пръчици, гъбите – на половинки и после на резенчета.
Лукът се задушава няколко минути на слаб огън с малко зехтин и водичка. Добавя се чесънът и се готви още малко. Тогава се прибавят морковите, гъбите, солта, черният пипер и чубрицата и задушаването продължава още десетина минути до леко омекване на морковите – да не са сурови, но не и да станат на каша. Ако има останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното, след което се добавя свареният ориз и се разбърква добре.

Ястието е много вкусно и ароматно. Може да се сервира със светъл соев сос или с каквото друго предпочитате.

А може да се приготви и по по-здравословен начин, като зехтинът се пропусне и лукът в началото се запече на суха тенджера, докато замирише приятно и стане златист. Тогава се добавят останалите продукти, като се бърка непрекъснато, за да не загорят (докато гъбите започнат да си пускат сок). Ако е необходимо, може да се налее малко водичка и готвенето продължава по обичайния начин.

Гювечета с тофу, домати и гъби

1 глава лук
250 г тофу
4 скилидки чесън
сол левурда (или самардала или обикновена сол)
1 малко стръкче розмарин
няколко стръкчета чубрица
400 г домати от консерва
5-6 средни печурки
сух риган
2 с.л. зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци и се разпределя на дъното на гювечетата. Отгоре се слага тофуто, нарязано на плочки или на кубчета, и се посолява – може с някаква ароматна сол (аз ползвах левурда, става и със самардала), а може и с най-обикновена. Добавят се скилидките чесън, нарязани на парченца, и наситнените розмарин и чубрица. Отгоре се разпределят доматите (през лятото може и пресни) и се завършва с гъбите, нарязани на парчета. Те също се посоляват и се поръсват със сух риган (ще стане и с пресен, нарязан на ситно, но тогава е по-добре да се сложи по-надолу в гювечето).

Гювечетата се слагат в студена или леко затоплена фурна и се пекат на 200 градуса около 1 час. Когато са готови, се поливат с малко зехтин и тогава се сервират.

Стават великолепни! Много вкусни и с прекрасни аромати! Вървят чудесно както с чаша бяло вино, така и със студена биричка – зависи от сезона и от предпочитанията на консумиращите.
Дадените продукти са за 2 порции, но за гладни хора – гювечетата стават големки. Подправките изобщо не е задължително да са същите като изброените горе, но е добре да има някакви, за да се овкуси тофуто, което не блести с някакъв особен вкус и аромат…

Гъби на фурна с ароматен зехтин

Едва ли има кулинар, даже и не особено опитен, който да не може да приготви печени гъби. Че какво толкова има в едни гъби на фурна? Още повече, че дори няма някаква плънка, която да заслужава по-особено внимание. Но може би в това се състои очарованието на ястието – в неговата простота… Най-голямото му достойнство е, че се приготвя за броени минути, а е достатъчно вкусно! Пък и е чудесен начин да се пласират няколко изостанали гъби от някое друго ястие – в случая от картофено-гъбените колибки. Споделям тази рецепта не като нещо изключително или невиждано досега, а заради начина, по който се използва зехтинът. По принцип сме свикнали да слагаме мазнината по време на готвенето или печенето на храната, но щом става въпрос за студено пресован зехтин, това би било безсмислено разхищение. Затова аз го добавям, след като гъбите са вече изпечени. Пък и в последно време все повече специалисти по здравословно хранене съветват да не подлагаме мазнините (не само студено пресованите) на дълга термична обработка. Уверявам ви, че по този начин храната става не по-малко вкусна!
Количеството на гъбите не е точно определено – колкото имате под ръка или в зависимост от гладните гърла, които ще изхранвате; зехтинът също е на око…


гъби
сол на вкус
ароматен зехтин


Гъбите се измиват и им се махат пънчетата. Нареждат се в тавичка (пънчетата също се слагат, като се срязват на две по дължина) и се посоляват.
На дъното на тавичката се налива съвсем малко водичка, за да не залепнат гъбите, преди да са си пуснали своята. Пекат се на силна фурна 10-15 мин.

Когато са готови, се изваждат от фурната и се поливат със зехтина. Оставят се за няколко минути да се смесят вкусовете и тогава се сервират. Понеже зехтинът е ароматен, няма нужда от някакви подправки.

Ако нямате ароматен зехтин, може преди печенето да поръсите гъбите с подправки по избор – риган, розмарин, мащерка… и да сложите по някое парченце чесън във всяка гъбка…

Картофено-гъбени колибки

Обичам картофи (особено печени) във всякаква форма, а комбинацията им с гъби също ми допада много. Затова като видях тази рецепта, веднага си я харесах и си наумих да я приготвя някой ден. Но при мен се получиха не филии, а колибки! На друг пък може да му се получат кулички или кой знае какво друго… В крайна сметка оформлението и наименованието на ястието не са толкова важни; по-важното е, че е вкусно и е приготвено от добре съчетаващи се помежду си продукти. Количеството им е трудно да се определи с точност, аз лично карах на око и на вкус, както всъщност се случва с повечето ми кулинарни изпълнения… Пък и зависи от големината на зеленчуците:


3 средни картофа
5-6 гъби
7-8 с.л. замразен грах
щипка ситно нарязан копър
щипка риган
олио (по избор)
ароматен зехтин
сол на вкус
стръкчета пресен розмарин


В тенджерка се загрява съвсем малко олио и се изсипва грахът (без да се размразява). Задушава се буквално за 1-2 мин., докато грахът се размрази – той не е твърд и няма нужда да се чака да омеква. Сваля се от котлона и се намачква на пюре с вилица, като се добавят 1-2 с.л. зехтин (ароматен) и 1-2 с.л. вода (с вилица сместа не може да стане идеално гладка, но това не е проблем; който желае, може да ползва блендер). Посолява се на вкус и се добавя малко нарязан на ситно копър. Всичко се разбърква добре.
Картофите се измиват добре и без да се белят (особено ако са пресни), се нарязват на филийки и се посоляват. Гъбите също се измиват и се нарязват на филийки, след което се поръсват със сол и с малко сух риган. Продуктите започват да се редят, като резенче картоф се намазва с малко от граховото пюре; отгоре се слагат 2-3 резенчета гъби (да го покрият), пак намазани с грахово пюре;

още един ред от намазани гъби и се завършва с картоф. За да се получат колибки, картофите не трябва да са много едри и се нарязват на четири резена, като големите се слагат отдолу за основа, а крайните се поставят отгоре. За да се улесни малко мазането с граховата смес, горният слой гъби не се маже, а се намазва картофът, с който се завършва реденето, и се захлупва върху гъбите.

Отгоре се намазва лекичко с олио и колибките се пекат на 180 градуса 40-50 мин., докато картофите омекнат. Ако пък картофите са по-големи и трябва да се нарежат на повече от четири филийки, при реденето ще се получат кулички вместо колибки (горното резенче картоф ще бъде равно вместо заоблено). Но тогава ще трябва да се увеличи количеството на гъбите и на граха.

Отгоре забодох по едно стръкче розмарин, но то е по-скоро за красота, отколкото за аромат – сложено по този начин, не успява да ароматизира особено картофа, в който е боднато. Обаче като се изпече, се получава нещо като розмаринов чипс – много хрупкав и изключително приятен да се схруска!
А ситно нарязан розмарин може да се наръси и върху картофените резени, преди да се намажат с граховата смес – тогава картофите ще се овкусят идеално.

Спагети с доматен сос и гъби

Беше ми останал половин пакет пълнозърнести спагети, които беше добре да се оползотворят някой ден... Пък и от доста време не бях готвила италианска вкуснотия. Не че преди съм готвила много често спагети и макарони, защото обикновено си ги ям сама... Но все пак имах една дежурна рецепта, която ми беше любима – със сметанов сос и естествено настърган пармезан отгоре. Но сега трябваше да измисля нещо ново без млечни продукти, което да е не по-малко вкусно. Най-естествено беше да се спра на доматен сос, но изникна въпросът какво друго да добавя, което да се върже добре с него и да компенсира липсата на ароматния пармезан... И така се насочих към гъбите и характерни за италианската кухня подправки – риган и любимия ми розмарин!
И след не повече от половин час до печката се получи великолепен резултат!
Спагетите станаха божествени! Изключително вкусни са даже и без настърган пармезан отгоре! Останах очарована!


½ пакет пълнозърнести спагети
400 г гъби
олио по избор
сол
щипка риган
няколко листенца пресен розмарин
1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
зехтин (студенопресован)


Спагетите се сваряват алденте (не до разкашкване ;) ) в подсолена вода, в която е добавено малко олио, и се изцеждат.
През това време гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко олио без капак за кратко. Като си пуснат водичката, се захлупват да се задушат за няколко минути. Когато са готови, се посоляват и се поръсват с ригана и 4-5 листенца розмарин. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари водата.
Доматите се намачкват небрежно и се слагат в тенджера без капак на котлона, като се добавят и нарязаният лук, половината чесън, няколко листенца розмарин и сол на вкус. Когато сосът е почти готов, се добавя останалият чесън и се доварява за още 2-3 мин. Дърпа се от котлона, добавя се малко зехтин и се разбърква.
В соса се прибавят задушените гъби и изцедените спагети и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се сервира – о, ужас! – без да се поръсва с настърган пармезан или в българския вариант – кашкавал. Но е задължителна чаша бяло вино!

На някого може да се види голяма разправия чесънът в доматения сос да се слага на два пъти – естествено може да се сложи всичкият наведнъж. Въпросът е, че по време на готвенето ароматът му се променя, а на мен ми харесва и по двата начина – и сготвен, и не чак дотам, и все още не съм решила кой от двата ми допада повече. Затова искам да постигна и двата ефекта в моя сос (е, може и да се заблуждавам, че в един и същи сос ще получа и двата аромата – и на сготвен, и на полусуров чесън, и дано желанието ми не ви се стори прекалено наивно и смешно; но пък може това да е щипката чудатост, която прави моя сос уникален и толкова вкусен!). В зависимост от това кой чеснов аромат предпочитате, добавете чесъна в началото или към края на готвенето.
Друга странност за някого може да е и това зехтинът да се добавя чак накрая, когато сосът е вече готов. Правя това от две съображения: първо, не горя от желание докато сосът се изпарява, цялата ми печка да стане на мазни червени плюски, и второ, няма нужда мазнината (каквато и да е тя) да минава дълга термична обработка – и тогава спокойно може да се ползва студенопресован зехтин, който иначе би бил съсипан от високата температура.