Прясно зеле с домати

Прясното постно зеле винаги е било на почит в детството ми – и майка, и баба го готвеха честичко. За съжаление аз го готвя доста рядко, понеже половинката ми по лекарски съвет избягва Леля Зелка във всичките ѝ превъплъщения (е, понякога се обърква да хапне малко салата – както от прясно, така и от кисело зеле). Но все пак един-два пъти в годината се сещам за тази толкова обикновена и лесна манджа и въпреки че си я ям сама по няколко дена, не се отказвам от нея… Разбира се, аз обикновено готвя по-малки количества от дадените по-долу:


1 средна зелка
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
2-3 ч.л. червен пипер
1 дафинов лист
2 домата
2-3 ч.л. сол (на вкус)
струйка олио за готвене по избор


Зелето се нарязва и се запържва в загрятата мазнина, като се бърка непрекъснато. Посолява се леко, за да омекне по-бързо. Добавят се лукът и чесънът, нарязани на ситно, и червеният пипер и се бърка още малко. Налива се малко водичка, слага се дафиновият лист и се оставя на слаб огън да се задушава около половин час. Тогава се посолява още, ако е нужно, и се добавят нарязаните домати. Готви се още 20-ина минути или докато зелето омекне до желаната степен. Ако е останала течност, капакът се маха, за да се изпари излишното – според бабините наставления зелето трябва да остане "на мазнинка" (което при мен не се получава точно така, защото съм свела до минимум нейното количество). 

Манджата е колкото лесна и обикновена, толкова и вкусна. Много ароматна (от лука, чесъна и дафиновия лист) и с приятна киселина от доматите. И е чудесно леко ястие за летните дни.

Царевични фузили с доматен сос и гъби

Паста с доматен сос и гъби – нищо ново под слънцето, дори и в моята хралупка се намира една такава рецепта… Кое е по-различното тук? Този път спагетите са заменени от фузили, и то царевични, т.е. безглутенови! Бях виждала вече тези изкушаващи с прекрасния си златист цвят спиралки (има и спагети) в Лидл, но чак последния път реших да ги пробвам – първо, от любопитство – що е то паста от царевично брашно и как се получава без слепващите свойства на глутена, и второ, през последните няколко месеца установих, че без глутен се чувствам по-добре. И така, рецептата е тривиална, но смятам, че е добра новина за всички любители на италианската паста, които просто искат да ограничат глутена в менюто си или наистина трябва да го избягват.


½ пакет царевични фузили (250 г)

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат.

През това време гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

В соса се прибавят задушените гъби и изцедените фузили и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек. Чудесна добавка е чаша бяло вино…

Царевичните фузили напълно имитират традиционната паста от твърда пшеница – сварени алденте, са със същата консистенция като пшеничените, известна разлика (но не фатална) има само във вкуса – лекичко се усеща ароматът на царевица. Така че за хората с непоносимост към глутен са много добра алтернатива на любимото италианско ястие. Но все пак остава въпросът, който ме гложди като упорито червейче – как са постигнати тази форма и консистенция на пастата само с царевично брашно и вода (само те са изписани на етикета), т.е. без слепващото свойства на глутена?... Дали няма и други неупоменати съставки?!

Нестандартен доматен сос

2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (може и ароматен)


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и половината чесън, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Когато ястието почти е достигнало желаната гъстота, се добавя останалият чесън и се готви още няколко минути.
Готовият сос се дърпа от котлона и се добавят наситненият босилек и малко зехтин.
По желание сосът може да се пасира до гладка консистенция, а може да се остави и така – да личат парченцата домати, лук, чесън и морков – зависи от предпочитанията ви или от предназначението на соса.

Понякога беленето на доматите ми е много отегчително и пипкаво и тогава ползвам друг похват – нарязвам ги на четвъртинки, почиствам дръжката и настъргвам на едрото ренде, докато в ръката ми остане само люспата.

Както добре се вижда от горното описание, приготвянето на соса не е по класическия метод със запържване на лука и чесъна в началото и добавяне на захар за убиване на киселината на доматите. За да избегна запръжката, първо сварявам зеленчуците до изпаряването на течността, а мазнината добавям чак след свалянето от котлона – така спокойно мога да ползвам екстра върджин зехтин, без да го унищожавам с термична обработка. Захарта пък заменям с настърган морков – така сосът ми харесва, не ми киселее, а морковът изобщо не ми пречи на вкуса…
На някого може да се види голяма разправия чесънът да се слага на два пъти – естествено може да се сложи всичкият наведнъж. Въпросът е, че по време на готвенето ароматът му се променя, а на мен ми харесва и по двата начина – и сготвен, и не чак дотам. Затова искам да постигна и двата ефекта в моя сос (е, може и да се заблуждавам, че в един и същи сос ще получа и двата аромата – и на сготвен, и на полусуров чесън, и дано желанието ми не ви се стори прекалено наивно и смешно; но пък може това да е щипката чудатост, която прави моя сос уникален и толкова вкусен!). В зависимост от това кой чеснов аромат предпочитате, добавете чесъна в началото или към края на готвенето.

Доматеният сос е идеална добавка към чушки, тиквички на фурна или картофени кюфтета и си е направо задължителен за пица и някои рецепти със спагети…