Коктейлни (новогодишни) хапки

Коктейлните хапки са много подходящи за новогодишната трапеза, но не само; могат да се приготвят и при всякакъв друг повод. Вариантите сигурно са безброй, но през зимата асортиментът малко се стеснява заради избора на сезонни зеленчуци. За канапе се спрях на моркови и кисели краставички, а за „горния етаж“ – на картофено пюре и слънчогледов пастет. И маслинки за украса. За другия вид заложих на мариновано тофу, завито в лентички печена чушка. И всичко се получи чудесно – и красиво на външен вид, и изключително вкусно.
Количеството на продуктите е в зависимост от желаното количество хапки. За една чиния (като тази на снимките) са нужни:


1 по-дебел морков
1 по-дебела кисела краставичка
2-3 с.л. картофено пюре
2-3 с.л. слънчогледов пастет
5-6 маслини без костилка (зелени и черни)
2 печени чушки
5-6 кубчета мариновано тофу
листенца магданоз за украса


Добре е картофеното пюре, слънчогледовия пастет и маринованото тофу да се приготвят ден-два предварително, за да има време да се овкусят добре (пък и самото сглобяване на хапките после става много бързо).
За пюрето се сваряват картофи, обелват се, намачкват се и се овкусяват със сол, ябълков оцет и ароматен зехтин на вкус. Разбърква се добре, като не се прекалява, за да не стане пюрето жилаво.
За пастета слънчогледовите семки се накисват в студена вода от предната вечер. На другия ден се измиват добре и се пасират с малко вода и лимонов сок до гладка смес. Добавят се малко чесън, копър, риган, магданоз и сол и пак се пасира. Накрая се овкусява с ароматен зехтин.
Тофуто се нарязва на парчета, слага се в подходящ съд и се поръсва с нарязани на ситно пресни или сухи подправки – босилек, чубрица, риган – и пресован чесън. Полива се със зехтин и се оставя да престои поне едно денонощие в хладилника.

Морковът се сварява леко (да не омеква много) и се оставя да изстине. Повече от ясно е, че никой няма да вари само един морков; може да се сварят повече – или за по-голямо количество хапки, или да се ползват за друга салата. Изстиналият морков и краставичката се нарязват на дебели кръгчета (морковените леко се посоляват) и се подреждат едно до друго. Върху всяко кръгче се шприцова розичка от картофено пюре или слънчогледов пастет, като се кръстосват (морков + картофено пюре, морков + слънчогледов пастет, краставичка + картофено пюре, краставичка + слънчогледов пастет), т.е. да се получат повече комбинации. Отгоре се украсяват с шайбичка маслинка.
Печените чушки (предварително посолени) се нарязват по дължина на 4-5 еднакви ленти, в края се поставя кубче мариновано тофу и се завива. Излишното от чушката се отрязва. Украсява се с листенце магданоз.

Готовите хапки се подреждат в подходяща чиния или плато, украсяват се с още малко магданоз и са готови към тях да се присъедини бутилка изстудено бяло вино…

Салата „Краят на лятото“ – от домати, печени чушки и нахут

Какво по-характерно за края на лятото от печените чушки – ароматът им се носи отвсякъде, от дворове и тераси… Все още се намират и хубави домати, а пресният лук преживява ренесанс след пролетното си изобилие. Само нахутът не е обвързан с конкретен сезон, може да се свари целогодишно, но е добра добавка към горните зеленчуци. А свежестта на салатата идва от пресните подправки – все още са зелени и ароматни.


1 голям розов домат
2 печени зелени чушки
100 г сварен нахут
1 малка глава чесън
1 стрък пресен лук
няколко стръка магданоз
няколко листа босилек
няколко листа джоджен
оцет балсамико (тъмен)
(струйка студенопресован зехтин)
сол


Чесънът се увива в алуминиево фолио и се пече 20-30 мин. на 180 градуса (някак не върви цяла фурна да работи за такава дреболия, затова е добре да се пече заедно с друго ястие). Когато изстине, скилидките се обелват.
Доматът се нарязва на хапки, чушките се накъсват по дължина на лентички, зелените подправки се нарязват на ситно и всички продукти се слагат в купа. Подправя се със сол, зехтин (той спокойно може и да се пропусне за по-здравословен вариант) и оцет на вкус и се разбърква.

Салатата е много вкусна и свежа и въпреки носталгичното звучене на името ѝ, създава приятно настроение и удоволствие от добрата храна.

Хумус с печени чушки

½ ч.ч. сух нахут
1 голяма печена червена чушка (50-60 г)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Свареният нахут се пасира заедно с чушката, чесъна и солта. Понеже сместа не може да стане гладка веднага, се добавят първо течните съставки – лимоновият сок и зехтинът, и се пасира пак. Ако сместа все още не се получава добре, се сипва и малко вода от варенето на нахута, но се внимава да не стане течно. Накрая се прибавят таханът и кимионът и пасирането продължава до хомогенност.

Класическата подправка за хумус е кимионът, но се получава добре и без него, пробвала съм и по двата начина. Класическият начин за сервиране пък изисква арабски питки, но и с нашенски хляб или в случая италианска чабата се получава добре...

Хумусът е прекрасен! Много приятен на вкус и аромат. Независимо с кимион или без...
Първия път консистенцията му се получи не точно каквато очаквах, защото сложих вода още в началото при пасирането на нахута и чак тогава добавих чушката. Но явно тя е доста сочна и пастетът стана малко по-течен от желаното, което обаче по никакъв начин не пречи на чудесния вкус. При следващия опит обаче спазих горните инструкции и хумусът се получи с доста по-добра консистенция.

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с моркови и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.

Салата от боб, авокадо и печени чушки

 

Още една съвсем непретенциозна салата, която ми хрумна, защото ми останаха малко сварен боб и печени чушки от зелника на Ванилка, които трябваше да пласирам... Имах и авокадо в наличност и реших, че ще се върже добре с боба и чушките – звучи ми някак по мексикански... И понеже не си представям бобена салата без лук, реших в сезона на пресния такъв да заложа на него. Да не говорим, че всички продукти се връзват чудесно и цветово – нещо повече, хрумна ми да нарека получената салата „Трикольор“, но ми звучи малко изтъркано… Пък и свързвам това име с домати, моцарела и босилек – някои наричат така салатата „Капрезе“. Както и да е, получи се пъстра, вкусна и засищаща салата.
От долните продукти не излиза голямо количество, така че може да се увеличат според желания краен резултат.


2 ч.ч. сварен боб
1 авокадо
3-4 печени чушки
2-3 стръка зелен лук
светъл балсамов или домашен ябълков оцет
сол на вкус


Авокадото се срязва на четири, обелва се и се нарязва на филийки. Чушките се нарязват на парченца, лукът – на ситно и всичко се смесва с боба. Посолява се и се подправя с оцет на вкус.
А за да се доближи салатата максимално до мексиканския вкус, може да й се добави нещо лютичко – наситнена люта чушка, чили сос или кой каквото предпочита…