Праз с пълнозърнест ориз

Досега не ми се беше случвало кафяв ориз при варенето да стане лепкав (въпреки че го плакнах доста пъти след накисването) и като го разбърках накрая, се сби страшно и стана на буци. Не ми иде отвътре да сервирам такова нещо, затова заразмишлявах с какво да го комбинирам, за да избегна този неприятен ефект. И понеже скоро не съм готвила нещо с праз, се насочих в тази посока… Така във въображението ми се роди едно съвсем непретенциозно, но изключително ароматно ястие – като ще е кашаво, поне да е вкусно! Първоначално смятах да разчитам за това само на праза, но после се поразмислих и какви подправки бих могла да добавя… Имам опит, че празът идеално си върви с чубрица. В нета обаче всички рецепти за праз с ориз са като преписани една от друга – единствената подправка, която срещнах, е черен пипер. А моето ястие (във въображението ми) ухаеше на нещо нетривиално… Така в тенджерата при праза постепенно се озоваха чубрица, кориандър, кимион и чесън, а накрая съвършенството се допълни от малко самардала. Ръсих всичко на око и на вкус, така че долните количества са приблизителни, но с изброените подправки ястието стана божествено вкусно и уникално! Наистина е единствено на фона на останалите рецепти само с черен пипер…


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
2 стръка праз
1 морков
2 малки скилидки чесън
½ с.л. ронена чубрица
½ ч.л. кориандър
¼ ч.л. кимион
½ ч.л. самардала
1 ч.л. сол
струйка шарлан


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Празът се нарязва на тънки колелца, морковът – на полукръгчета и се задушават в малко шарлан и водичка (вместо вода може зелева чорба) на слаб огън. Добавят се чесънът на шайбички, стритата чубрица, кориандърът и кимионът и се готви до омекване на праза. Тогава се добавя свареният ориз, разбърква се добре и се оставя на котлона още 1-2 мин., докато се смесят вкусовете и ароматите. Накрая се поръсва със самардала на вкус – внимание, солена е! – и струйка шарлан и се разбърква отново. Добавям самардалата накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето превъзходният ѝ аромат се губи.

Полученото ястие не блести с вида си, но е поразително вкусно! Простичко и непретенциозно е, но изключително ароматно и сполучливо – благодарение на необичайни подправки! И не е задължително да попаднете на скашкващ се ориз, за да го приготвите…

А така изглежда ястието, приготвено с хубав кафяв ориз – всяко зрънце си стои отделно. Има и още нещо обаче – в рецептата няма и капчица мазнина, тя е компенсирана от маслини. Празът в началото се запича в суха тенджера, след което се слагат морковите и останалите продукти. Готвенето продължава по обичайния начин, като дори след края на термичната обработка не се добавя шарлан. Съществена разлика във вкуса с първия вариант няма (като се изключи прекрасният аромат на маслините), липсата на олио трудно не се забелязва, а за сметка на това съвсем успешно се избягват екстрахираните мазнини.

Ветрило от патладжани с домати и тофу

Това е една доста популярна вече рецепта (даже имаше известни полемики из нета чие е авторството), но отново преформена от мен. Оригиналът е със сирене, което аз замених с тофу, предварително поръсено със сол и подправки за по-добър вкус. Приготвянето е много бързо и лесно, а резултатът е изключително вкусен. Количеството на продуктите е според броя на желаните порции – за 2 са необходими:


2 малки патладжана
1 голям домат
10-ина тънки резенчета тофу (ако са тесни – двойно количество)
4-5 скилидки чесън
сух риган
10-на клонки мащерка
струйка ароматен зехтин
сол (или самардала)


Патладжаните се нарязват на филийки по дължина, без да се разрязват до края откъм дръжката (тя се запазва за по-добър ефект) – получава се нещо като ветрило.
Посоляват се в разрезите, оставят се 30-ина мин. да се изцеди горчивата вода, измиват се и се подсушават.

Тофуто се посолява и се поръсва с малко риган, скилидките чесън се нарязват на тънко и се разпределят върху него.

Доматът се нарязва на много тънки филийки и във всеки разрез на патладжана се слага по резен домат и резен (или два – ако са тесни) тофу, мушка се и по едно стръкче мащерка.

Така оформените ветрила се слагат в центъра на парче хартия за печене, поръсват се с риган, хартията се загъва и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 40 мин. (докато замирише приятно и патладжаните омекнат). Като се извадят от фурната, се развиват, преместват се в чиния и се поливат с ароматен зехтин.
За улеснение (особено ако се приготвят повече порции) може патладжанените ветрила да не се увиват поотделно, а да се сложат в тавичката и тя да се покрие отгоре с фолио.

Ястието е радост за очите и наслада за небцето; хубаво е и топло, и студено. Много добре се получава с предварително мариновано в зехтин, чесън и подправки тофу, но тогава се похабява студенопресованият зехтин, а и вече ми е практика да добавям мазнината след термичната обработка на храната. Вместо сол за овкусяване на тофуто може да се ползва самардала – тя дообогатява прекрасните аромати на ястието.

Киноа с броколи

Не съм от тези, които залитат по всякакви екзотични и скъпи продукти, набедени за супер храни, безценни за здравето и осигуряващи ни едва ли не безсмъртие. Предпочитам сезонни и местни плодове, зеленчуци и варива – те са не по-малко богати на полезни вещества. Настоящата рецепта се отклонява от тези ми разбирания, но нали изключенията потвърждавали правилото… Пък и е интересно понякога човек да опита различни вкусове и аромати и да види с какво се хранят хората по света…

1 ч.ч. киноа

1 малка глава броколи (450-500 г)

1-2 скилидки чесън

2 ч.л. сол

(струйчица ароматен зехтин)

Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.

1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата и 1 ч.л. сол и се вари около 20 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.

Броколите се нарязват на малки розички, стъблата и кочанът (той се обелва) – на пръчици. Всичко се задушава в съвсем малко водичка (на дъното на тенджерата) с накълцаната на ситно скилидка чесън и 1 ч.л. сол за максимум 10 мин. Целта е водата да се изпари, докато се задушават броколите, а те да останат приятно хрупкави (друга опция е да се сварят на пара). Тенджерата се сваля от котлона и по желание се добавя малко ароматен зехтин. Прибавя се и сварената киноа и всичко се разбърква добре.

Експресно и вкусно ястие! Резултатът наистина е очарователен! Киноата ми напомня на вкуса на кафявия ориз, но е много по-нежна и дребничка от него, а комбинацията с броколи е изключително добра. Ако нямате ароматен зехтин, може да компенсирате букета му от ухания с джоджен и мащерка например (или други подправки по желание), които се добавят при броколите по време на задушаването им. Солта пък много успешно може да се замени с прекрасната самардала. А който желае, може изобщо да пропусне мазнината – ястието пак е чудно вкусно.

Гювечета с тофу, домати и гъби

1 глава лук
250 г тофу
4 скилидки чесън
сол левурда (или самардала или обикновена сол)
1 малко стръкче розмарин
няколко стръкчета чубрица
400 г домати от консерва
5-6 средни печурки
сух риган
2 с.л. зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци и се разпределя на дъното на гювечетата. Отгоре се слага тофуто, нарязано на плочки или на кубчета, и се посолява – може с някаква ароматна сол (аз ползвах левурда, става и със самардала), а може и с най-обикновена. Добавят се скилидките чесън, нарязани на парченца, и наситнените розмарин и чубрица. Отгоре се разпределят доматите (през лятото може и пресни) и се завършва с гъбите, нарязани на парчета. Те също се посоляват и се поръсват със сух риган (ще стане и с пресен, нарязан на ситно, но тогава е по-добре да се сложи по-надолу в гювечето).

Гювечетата се слагат в студена или леко затоплена фурна и се пекат на 200 градуса около 1 час. Когато са готови, се поливат с малко зехтин и тогава се сервират.

Стават великолепни! Много вкусни и с прекрасни аромати! Вървят чудесно както с чаша бяло вино, така и със студена биричка – зависи от сезона и от предпочитанията на консумиращите.
Дадените продукти са за 2 порции, но за гладни хора – гювечетата стават големки. Подправките изобщо не е задължително да са същите като изброените горе, но е добре да има някакви, за да се овкуси тофуто, което не блести с някакъв особен вкус и аромат…

Картофи със зелен фасул

Отдавна се каня да си сготвя (естествено, че си ги ям сама!) картофи със зелен фасул. Но реших да не е обичайната яхния, а да са просто задушени. Първоначалният замисъл беше да ги овкуся само с чесън и копър, но после идеята се доразви в посока на малко лук и един морков (за цвят!), че даже и няколко листа свеж босилек си намериха място в тенджерата… Продуктите бяха на око и гледах да не са голямо количество, че да не ми омръзва да ям едно и също цяла седмица. И така, за 2-3 порции са нужни:


2-3 картофа
200-250 г зелен фасул
1 морков
1 малка глава лук
2-3 скилидки чесън
няколко листа босилек
няколко стръка копър
щипка сол
самардала на вкус
(ароматен зехтин)


Картофите се измиват добре и без да се белят (ако са пресни), се нарязват на едри кубчета. Зеленият фасул се почиства и се нарязва на парчета, морковът – на къси пръчици, лукът – на полумесеци и чесънът – на филийки. Всички зеленчуци заедно с наситнения босилек се слагат в тенджера с малко водичка и се посоляват леко. Оставят се да се задушат на най-слабата степен на котлона около 20-25 мин. – до омекване на картофите. Останалите зеленчуци не е нужно да омекват прекалено много, за да не станат на каша. Съвсем в края се добавя ситно нарязаният копър, поръсва се със самардала на вкус и ако има останала вода, се оставя да се изпари. По желание след като тенджерата се свали от котлона, задушените зеленчуци може да се полеят с малко ароматен зехтин, но са прекрасни и без никаква мазнина – забележително леки и свежи са.

Ястието е съвсем елементарно и непретенциозно, но е много вкусно. И как му върви чаша студена биричка… Мммм…