Праз с пълнозърнест ориз

Досега не ми се беше случвало кафяв ориз при варенето да стане лепкав (въпреки че го плакнах доста пъти след накисването) и като го разбърках накрая, се сби страшно и стана на буци. Не ми иде отвътре да сервирам такова нещо, затова заразмишлявах с какво да го комбинирам, за да избегна този неприятен ефект. И понеже скоро не съм готвила нещо с праз, се насочих в тази посока… Така във въображението ми се роди едно съвсем непретенциозно, но изключително ароматно ястие – като ще е кашаво, поне да е вкусно! Първоначално смятах да разчитам за това само на праза, но после се поразмислих и какви подправки бих могла да добавя… Имам опит, че празът идеално си върви с чубрица. В нета обаче всички рецепти за праз с ориз са като преписани една от друга – единствената подправка, която срещнах, е черен пипер. А моето ястие (във въображението ми) ухаеше на нещо нетривиално… Така в тенджерата при праза постепенно се озоваха чубрица, кориандър, кимион и чесън, а накрая съвършенството се допълни от малко самардала. Ръсих всичко на око и на вкус, така че долните количества са приблизителни, но с изброените подправки ястието стана божествено вкусно и уникално! Наистина е единствено на фона на останалите рецепти само с черен пипер…


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
2 стръка праз
1 морков
2 малки скилидки чесън
½ с.л. ронена чубрица
½ ч.л. кориандър
¼ ч.л. кимион
½ ч.л. самардала
1 ч.л. сол
струйка шарлан


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Празът се нарязва на тънки колелца, морковът – на полукръгчета и се задушават в малко шарлан и водичка (вместо вода може зелева чорба) на слаб огън. Добавят се чесънът на шайбички, стритата чубрица, кориандърът и кимионът и се готви до омекване на праза. Тогава се добавя свареният ориз, разбърква се добре и се оставя на котлона още 1-2 мин., докато се смесят вкусовете и ароматите. Накрая се поръсва със самардала на вкус – внимание, солена е! – и струйка шарлан и се разбърква отново. Добавям самардалата накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето превъзходният ѝ аромат се губи.

Полученото ястие не блести с вида си, но е поразително вкусно! Простичко и непретенциозно е, но изключително ароматно и сполучливо – благодарение на необичайни подправки! И не е задължително да попаднете на скашкващ се ориз, за да го приготвите…

А така изглежда ястието, приготвено с хубав кафяв ориз – всяко зрънце си стои отделно. Има и още нещо обаче – в рецептата няма и капчица мазнина, тя е компенсирана от маслини. Празът в началото се запича в суха тенджера, след което се слагат морковите и останалите продукти. Готвенето продължава по обичайния начин, като дори след края на термичната обработка не се добавя шарлан. Съществена разлика във вкуса с първия вариант няма (като се изключи прекрасният аромат на маслините), липсата на олио трудно не се забелязва, а за сметка на това съвсем успешно се избягват екстрахираните мазнини.