Гирлянди от коледни картички

Какво правите с получените коледни картички? Имате ли купчинка от тях вкъщи, или след празниците се чудите как да се освободите от тях, защото са поредната натурия? То в последните години хартиените картички, изпратени по пощата, са рядкост; за повечето хора това си е отживелица. Но има нещо изключително мило и сгряващо сърцето в това да изпратиш или получиш картичка по пощата… Ако имате вкъщи картички, събирани с години, тази идея е за вас!
Това е един изключително симпатичен и позитивен начин да украсим дома си за празниците – да си направим гирлянди от картички, изпратени от близки и приятели. Защото това не са просто картончета с рисунка или снимка на коледна тематика, а благословии. Изпращачът е вложил в написаното пожелание сърцето и положителната си мисъл. Така че подреждайки картичките под формата на гирлянди, ние не само правим украса, а си припомняме всяко благопожелание и неговия автор. Докато редим картичките, четем и пожеланията вътре и започват да изплуват спомен след спомен… И започваме да се усмихваме… Всяко следващо пожелание е съпроводено с все по-широка усмивка, а на душата ни става все по-топло и светло…
Изработването на гирляндите е изключително просто; най-сложното е да се намери подходящо място, където да се опънат… И така, нужни са:


стари коледни картички
ленти с подходяща дължина
кламери (цветни)

Лентите се завързват на подходящи места (опъват се като въже за простиране) и по тях с кламери се закачват картичките. Получава се един цветен и празничен простор, простор за коледни благословии… Освен хоризонтално гирляндите може да се направят и вертикално – стига да се намери удобно за целта място…

И така за броени минути имаме прекрасна коледна украса, уникална при това. Не само че друг няма да има такива гирлянди, но и нашите собствени всяка година са различни, защото всеки път редът на картичките е различен…

Венец за Иняжден (Еднажден)

Според древния български календар Иняжден е последният ден от годината. Това е най-късият ден в годината, т.е. е денят на зимното слънцестоене. А то обикновено се пада на 21 декември по съвременния ни календар (тази година е в 12:44 ч. българско време).
Според книгата на Георги Велев „Българският народен календар“ това е истинският български празник. Заедно със следващите два дни – Колада (Коледа) и Суроваки, образува триадата на най-важните празници за древните българи. Но за това – малко по-надолу в публикацията.

Според сайта Мълчана вода в древността един от най-важните ритуали е бил запалването на огън на открито. Този свещен огън се палел, за да дари сила и живот на слънцето, за което се смятало, че се преражда в деня на зимното слънцестоене. Навсякъде се окачат светлини, които имат за цел да помогнат на слънцето в новата му фаза на растеж. А за дома може да се направи венец от вечнозелени клонки, бръшлян и червени плодчета за цвят и за разкош. В средата на зеления венец се запалва червена свещ – червена за богатство и щастие през настъпващата година, а пламъкът ѝ символизира завръщането на слънцето.

Нашият венец е от елхови клонки, бръшлян, шипки и няколко шишарки за разкош! И естествено червена свещ в средата! Така вече сме готови да изпратим най-дългата нощ в годината и да дочакаме раждането на новото слънце или на младия бог.

По повод на традициите на Иняжден се поразтърсих из нета за повече информация. Така попаднах на системата на Георги Кръстев за българския календар и открих книгата  на Георги Велев „Българският народен календар“. Според тях древните българи са имали уникално подреден календар. Годината се е състояла от 364 дни, подредени в 12 месеца, които от своя страна са обединени в 4 тримесечия + 1 неброен ден (без дата и ден от седмицата). Всеки първи месец от тримесечието е бил от 31 дни, а останалите два – по 30. Първи ден на седмицата винаги е била неделя (така все още се нарича седмицата, особено от по-старите хора) и съответно новата година винаги е започвала в неделя (така и сряда си идва на мястото – наистина е средният ден от седмицата). Естествено най-интересен е 365-ият, т.е. неброеният ден. Той не се включва никъде – нито в старата, нито в новата седмица или година. И тук вече се обърквам – според едни статии невключеният никъде ден е Иняжден (и тогава следват Колада (Коледа) и Суроваки), а според други Иняжден е последният ден от годината, а неброеният е следващият, т.е. Колада…

На мен някак по ми се връзва втората теория, защото първи ден на новата година е Суроваки. Тогава остава Колада да е денят без дата, а Иняжден да е последният от старата година. Такива са и разсъжденията, на които попаднах в един форум и които изключително много ми харесаха – хем всичко е написано много разбираемо и грамотно, хем звучи много логично. Затова просто ще копирам част от постинга на авторката, подписала се като Saradiva:


ДЕНЯТ БЕЗ ДАТА В БЪЛГАРСКАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

Във всеки един от детайлите на древния български календар личи голямото и велико познание, което българите са имали за вселената, за съзнанието и за човека. Един от основните детайли е т.нар. Ден на Големия Предел или на Големия Преход. Нашите съвременници, които го споменават, използват термина Нулев ден. Но, според мен, това не е нито точно, нито коректно спрямо познанията на българите. Защото нулата е цифра, число, номер. И е част от всички останали. Докато при древните българи, създали този най-съвършен календар в света, Денят на Големия Предел или Преход просто НЯМА ДАТА! Това е денят между края и началото на старата и на новата българска година. Той не може да се брои като част от цялото, защото цялото още го няма или поне още не се е проявило!!!... За древните българи Денят без дата НЕ Е ПРАЗЕН, а напротив – според тяхното познание той е ОТДЕЛНА ЦЯЛОСТ, СЪДЪРЖАЩА ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ПРЕДСТОИ ДА СЕ ПРОЯВИ, ДА СЕ ИЗРЕДИ!
…Денят на Великия Предел няма дата – този ден не може да бъде броен, защото той е илюстрация на Времето, в което всичко ОЩЕ е Непроявено! Няма броене, защото няма осъзнаване на Времето. Има пълна тъмнина /21 срещу 22 декември – най-дългата нощ/. Има пълна тишина /Тиха нощ, свята нощ/. Има очакване и напор за раждане на Новото начало /На Игнажден се пее песен „Замъчи се Божа майка”/. 
…наричан е Колада, т.е. в него се съдържа цялата Колада, която от следващия ден ще се „отвори” и ще започне Новото броене. С близката по звуков състав дума "Колода" и до днес в много езици се нарича комплектът от 52 карти – 52 са и седмиците в българската година – 364. И още нещо: в стария български език Колада се е пишела „Коленда” /за „ен” е използвана малката носовка ѧ /. Когато звукът „о” е бил неударен, често е бил произнасян като „а” /запазено е и до днес в руския език/. Така се получава думата „КАЛЕНДА”, откъдето произлиза и общата за много езици дума „календар”. По-късно, благодарение на езиковия развой, малката носовка отпада и в повечето случаи преминава в звука „е”. Така се получава днешното име Коледа и коледари. /В някои български говори все още дните от Коледа до Йордановден се наричат „Календи”./ 
Да вмъкнем тук и още две наименования:
Денят 21 декември, който по същност съвпада с последния ден в българската година – 30 декември, е отбелязвал края на ин-периода. От тук и наименованието Иняжден. А първият ден от Новата година, след Деня без дата, е наричан Сурова-ки. Разсъжденията за неговото име също са интересни – родила се е новата енергия – Сурова Ки. Думата „суров” в някои днешни български диалекти се употребява като „млад, неопитен”. Със Суроваки започва именно периодът на суровата, новата Ки – Ян, оттук и – Ян-уари, следва периодът на повече светлина Фев/б/- руари, периодът на уравновесяване на Ин-Ян – илюстриран от мартеницата, и прочее разсъждения могат да се направят в тази посока, нали? …
Интересно е и нещо, което ми дойде наум, докато разглеждах сурвакниците, които сега се продават на всеки ъгъл. Отворих сайтове и с радост открих, че оригиналните сурвакници, т.е. онези, които са направени според българската традиция, задължително съдържат в себе си украшения в бял, червен, жълт и син цвят. А това нали са цветовете, съответстващи на татвите: Апас Татва е бяла; Притхви е жълта; Агни е червена; Ваю е синя, Акаша засенчва всички останали цветове. Ако се среща зелен, той е все пак комбинация между син и жълт, нали? И още нещо се сетих – сурвакницата традиционно е с формата на голяма Осмица – знакът за безкрайност… 

Така че изключително интересна е тази триада от свети за древните българи дни – Иняжден, Колада и Суроваки. „Добрата” църковна институция не успява да преломи почитта на българите към тях и затова се принуждава да им прикачи големи библейски събития: Свети Игнат – Богоносец и родилните мъки на Божията майка – езиково идеално се връзва с Иняжден – става ИГнажден. Колада става ден, в който се ражда Божия син Христос, макар че вече е доказано, че Исус е роден на 17 април, а на Първи януари – Сурваки, е подреден Св. Васил Велики и Светото Обрезание Господне – каквото и да значи туй. В наричанията и на Коледари, и на Сурвакари току чуваме, че е намърдан някой библейски сюжет…

Ето и какво друго се намира из нета:

Тройката Игнажден, Коледа и Нова година са най-големите български празници. На върха стои Коледа, следван от Нова година. Тези празници бележат края на стария и началото на новия годишен кръговрат в пълно съответствие с движението на Земята около Слънцето.

Преди покръстването древните българи са чествали това събитие на 21, 22 и 23 декември по грегорианския календар.

На 21 декември е денят на зимното слънцестояние, когато нощта е най-дълга. Това е краят на отиващата си година. Този празник се е наричал Иняжден, Полязовден, Млад ден, Млад Бог. След покръстването към него е прикачен християнския Св. Игнатий и празникът постепенно се преименувал в Игнажден, което е най-близо до Иняжден.

Датата 22 декември в българския календар не се брои. Този ден е нулев. Той няма име и не влиза в нито един от месеците и тримесечията. Българското му име е Колада, Коледа или Божич. Това е най-големият български празник, посветен на първичното начало, на първичната невидима сила на сътворението, която стои в основата на всичко видимо и невидимо. Християнството приравнява към този празник Рождество Христово. Това е най-добрият възможен вариант.

Денят 23 декември в българския календар е днешният 1 януари – винаги е бил в неделя. Това е първият броен ден от новата година. Нарича се Суроваки, Сурваки, а днес го честваме като Нова година.

Според някои тълкувания името Колада идва от кол (начало) + лад (ред), т.е. означава начало на новия ред.
А според Георги Кръстев дните на трите празника са 20, 21 и 22 декември. Затова съм толкова объркана…

Повече за древния български календар може да се прочете тук и тук:

А в днешната ми публикация има и нещо символно – тя се явява под номер сто в не особено редовно водения ми блог, както Иняжден завършва стария цикъл и отваря път на новото начало…

Снежко от чорап

Тези Снежковци вече поостаряха, но досега така и не успяха да се сдобият със собствена публикация. А са толкова прекрасни и мили! Изработването им отнема известно време и усилия, но крайният резултат радва и малки, и големи. Пък и който обича да се занимава с подобни неща, няма да съжалява за времето и труда.
Напоследък в нета се въртят много клипчета за мини Снежковци от чорапчета, пълни с ориз. Моите пък са малко по-големи и са мекички и пухкави, защото са пълни с вата. Признавам си обаче, че идеята не е моя – взех я оттук. Но така ме впечатли, че нямаше как и аз да не направя няколко такива сладури.
Необходимите материали са лесни за набавяне, единствено ме затрудни носът, но след известни обиколки по магазините в една кинкалерия попаднах на трикотажни ленти за коса, от които имаше и една с прекрасен оранжев цвят! Какво точно е нужно:


бели чорапи (по-голям размер)
вата
черни мъниста и копчета с различна големина и форма
подходяща оранжева материя
ножица, игла, конец
прежда и игли за плетене на шала и шапката


Чорапът се отрязва до петата (за съжаление тогава не успях да намеря чисто бели, има малък надпис, но това не е фатално, защото се скрива под шапката на готовия снежен човек)

и се напълва с ватата. Натъпква се равномерно и отворът се зашива.

Първо крайчето на чорапа се обхожда веднъж с конеца и се притяга, но това не е достатъчно, защото не изглежда добре.

Същото се прави още веднъж

и тогава шевът вече има добър вид (първият шев остава във вътрешността на втория). Излишният конец се отрязва.

Получава се едно пухкаво цилиндърче. Мислено се разделя на три и приблизително в горната 1/3 се завързва бял конец (от прежда например) – така се оформят главата и тялото.

Зашиват се черни мъниста за очички и уста,

като възелът на конеца и завършекът се правят на горната част на главата (после ще се скрият под шапката) – така конецът може да се притегне, за да потънат очичките и крайчетата на устата леко в „лицето“ и то да се получи релефно.

Ред е на носа. От подходящ оранжев плат се изрязва триъгълник, който се прегъва с лицето навътре и по края се прави гъст шев. Целта е да се получи триъгълник с малка основа и дълги бедра.

Обръща се с лицето навън (връхчето се избутва с дървено шишче) и се натъпква добре с вата чак до върха (отново с шишчето).

Отворът се зашива

и полученият нос се пришива между очите и устата на лицето. В долната част (на тялото) се зашиват две черни копченца и Снежко е почти готов.

Остава само да се сдобие с шапка и шал. Те могат да се направят от подходяща текстилна материя, но аз реших да са плетени.
За шапката се плете право парче от 30-ина бримки, като първо се плетат 7-8 реда ластик, след което се продължава с още 13-14 реда плетка по избор (в моя случай опакова и от двете страни). Тогава конецът се отрязва и се прекарва през всички бримки. Набира се добре (това е върхът на шапката), след което се зашиват двата края до долу. Накрая може да се направи малко помпонче и се зашива в горната част. Шапката може да се направи едноцветна или от повече цветове, може да се ползват и различни по вид прежди.

Шалът се получава от 60-ина бримки, които се плетат 9-10 реда и се завършват с изплитане.

Щом се накипри и с шапката и шалчето, Снежко вече е напълно готов! Готов да хвърля по някой закачлив поглед на всички и да създава весело настроение!

А ако са двама или трима, компанията е още по-весела, забавна и закачлива!

Наистина изработването на един такъв Снежко отнема немалко време, но то може значително да се съкрати, ако мънистата за очички и уста и копчетата се залепят с подходящо лепило, вместо да се шият, а шапката и шалът не се плетат, а просто се изрежат от текстилна материя.

Снежен свещник

Друг много ефектен и красив вариант на свещник с подръчни материали е настоящият – бялата му повърхност, имитация на сняг, се получава от най-обикновена паста за зъби. Освен нея е нужна само суха домакинска гъба, с която да се нанесе пастата. И естествено дежурните бурканче и панделка. А за по-голям ефект на бурканчето може да се направят подходящи за Коледа фигурки с помощта на хартиено тиксо.

И така, започва се с изрязване на дребни фигурки от хартиеното тиксо – звездички, елхички, камбанки, ангелчета и каквото друго пожелаете.
Фигурките се залепват на малко разстояние по чистата повърхност на бурканчето.

На ъгълчето на суха (!) гъба се изстисква по малко от пастата за зъби и с потупване започва да се нанася по бурканчето. Ако гъбата е мокра, пастата ще започне да се пени, което не е нашата цел 😉.

Бурканчето се минава с гъбата,

докато цялото се покрие с плътен бял слой, и се оставя да изсъхне добре.

Тогава внимателно се отлепват фигурките от хартиеното тиксо (ако се свалят, без да се скъсат, могат да се ползват отново)

и на гърлото на бурканчето се завързва подходяща панделка – бяла, сребриста или друга по желание.

И отново имаме прекрасен свещник! Красив, оригинален и имитиращ току-що навалял чист и бял сняг…
Подобен резултат може да се получи вместо с паста за зъби със спрей изкуствен сняг – бурканчето се напръсква и се оставя да изсъхне.

А когато вечер в него се запали свещичка, пламъчето й играе закачливо през „прозорчетата“, оставени от хартиеното тиксо, и на нас не ни остава нищо друго, освен да се разтопим от удоволствие пред цялото очарование на тази красота...

Заскрежен свещник

Безспорно една запалена свещичка в дългите и студени вечери създава много уют и настроение. А аз явно имам слабост към свещници, защото в главата ми се въртят различни идеи за осъществяване… Още повече, че наближават празниците и един оригинален свещник си е направо задължителен атрибут за дома. А е и идеалният домашно изработен подарък заедно с едно коледно чорапче и елхичка от панделка и мъниста…
Вероятно най-простият и лесен начин да се постигне заскрежен ефект на свещника, е най-обикновена морска сол – може да е по-едра или по-дребна, въпрос на предпочитания. Останалите материали също са елементарни – бурканче, лепило (става както с С 200, така и със сухо) и подходяща панделка за завършек на творението.

Изпълнението също е повече от елементарно: бурканчето (без гърлото) се намазва добре с лепило и се овалва в солта (или се поръсва с нея).

Когато тя покрие цялата му повърхност, се притиска лекичко с ръце, за да залепне добре, и се оставя да изсъхне.

Тогава около гърлото на бурканчето се завързва лентичка и свещникът е готов!

Много е красив и на дневна светлина, но когато вечер, на тъмно в него загори свещичка, гледката е приказна! Сякаш истински скреж е покрил цялата му повърхност!
Наистина е поразително как с подръчни и съвсем евтини материали може да се сътвори нещо толкова красиво и ефирно. Солта абсолютно имитира ледени кристалчета!

Лично аз заложих на по-ситна морска сол, но ефектен резултат ще се постигне и с по-едра. Може би тогава по-удачният избор на лепило ще бъде С 200. За по-дребната сол и сухото върши чудесна работа.
Свещникът може да се изработи и без панделка отгоре, но тогава трябва и гърлото на бурканчето да се намаже с лепило и да се покрие със сол.

Есенни букети

Всеки сезон си има своите предимства и очарование, но есента е може би най-красивият заради невероятните си цветове. Всичко навън е обагрено в жълто, оранжево, червено или кафяво, а все още се мяркат и зелени дървета и храсти… Цветовете и нюансите се преливат един в друг, което прави палитрата още по-богата и прекрасна. Душата на човек се изпълва с лекота и благоговение пред това уникално творение на природата и не може да му се насити!
Да, есента е навсякъде навън, но какво пречи да пренесем късче от нейната красота и вкъщи и да направим обстановката по-приятна и уютна? Достатъчно е при една разходка в планината, парка или просто по улиците да си съберем различни по цвят и форма листа или клонки, които после да аранжираме в подходяща ваза или купа. А ако разходката е извън града, може да се откъснат и всякакви изсъхнали вече треви и билки, шипки, иглолистни клонки, жълъдчета… Идеята е в композицията да има различни форми и цветове. Ето и няколко примера: