Конфитюр от сини сливи без захар

Конфитюрът от сини сливи е едно от кулинарните бижута, което всяка уважаваща себе си хралупка е длъжна да има в наличност. 😊 Още повече когато това разкошно на цвят и вкус съкровище е приготвено без кристалче захар… Всъщност и всякакъв друг подсладител е излишен, защото за целта ползвам много добре узрели плодове, които са си достатъчно сладки, съответно са и по-ароматни. И това, че са малко омекнали, не е никакъв проблем (стига ножчето да е остро), защото се приготвят по познатия непретенциозен начин – във фурната.

Количеството им е според наличностите и желания краен резултат, при мен от 2 кг сливи излязоха точно 4 бурканчета от 270 мл (останаха 2-3 сливки за опитване).

Сливите се нарязват на четвъртинки, за да се извадят по-лесно костилките, и се слагат в подходяща тава. Налива се малко водичка и се пекат на 180-200 градуса на долен и горен реотан около час – докато омекнат. Междувременно се разбъркват 2-3 пъти, а ако водата изври, се долива още. Накрая при мен не остана почти никаква течност, но по желание може да се остави някакъв сироп.

Докато са още горещи, сливите се насипват плътно (да няма въздух) в чисти сухи бурканчета, които веднага се затварят.

Полученият конфитюр е просто великолепен – достатъчно сладък и изключително ароматен, с прекрасна свежа кисела жилка. А цветът му е уникален – пурпурно бордо! И няма по-подходящ от него за разкошните козуначените бухтички…

Ябълково-кокосов сладкиш без печене

В резултат на търсенията ми на по-добра и здравословна алтернатива на бисквитите в една чудна ябълково-кокосова тортичка, се роди настоящият сладкиш. Просто ми хрумна да заменя пълните с какви ли не съмнителни съставки купешки шоколадови бисквити със смес от смлени спелтени ядки, орехи, стафиди, какао и ванилия. Внесох някои подобрения и при останалите основни продукти – ябълките ароматизирах с малко ром, а кокосовото мляко подсладих с кокосова (вместо нерафинирана тръстикова) захар. Спазих начина на оформяне – ред суха смес, ред настъргани ябълки, част от кокосовото мляко и така три пласта (завърших с малко спелтена смес), но както добре е видно от снимките, в крайния резултат не си личат никакви редове и слоеве.

Така че следващия път просто бих разбъркала всички съставки наедно и бих изсипала сместа в тавичката. И дори да няма впечатляващ външен вид, изобщо не се съмнявам, че ще се получи същият божествен – да, божествен! – сладкиш. Трудно ми е да опиша с думи вълшебството от аромати в него – просто трябва да се опита. Като не говоря за отделни разнопосочни аромати, а за симфония от тях, за хармоничен букет от разкошни ухания.
Ябълките, които ползвах, са червени, но не виждам защо да не са подходящи и всякакви други; кокосовото мляко е с 88% съдържание на кокос и 22% мазнини. Сигурна съм, че ще се получи същият добър резултат и с овесени вместо със спелтени ядки (само трябва да се прецени дали количеството им да е пак толкова), защото съм взела идеята за сухата смес от ореховия слой в едно прекрасно кокосово кремче.


4 големи ябълки (900 г)
2 с.л. ром
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
4 с.л. (50 г) кокосова захар

2 ч.ч. (220 г) спелтени ядки (флейкс от спелта)
1 ч.ч. (160 г) стафиди
1 ч.ч. (110 г) орехи
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Спелтените ядки се смилат в блендер или чопър, добавят се стафидите, орехите, какаото и ванилията и се смила пак, но няма нужда да е на много ситно, добре е да се усещат парченца орехи.
Кокосовото мляко се разбърква с кокосовата захар, докато захарта се стопи.
Ябълките се настъргват, поливат се с рома и се разбъркват.
Оттук нататък има две възможности – в средно голяма тавичка да се направят три слоя от ред суха смес, ред ябълки и част от кокосовото мляко или трите компонента да се разбъркат в купа и сместа да се прехвърли и заравни в тавичката. Тъй като от първия начин няма ефект (накрая не личат никакви редове), при това е и по-пипкав, препоръчвам втория – той е по-бърз и мързелив.
Сладкишът се слага в хладилника за поне няколко часа, най-добре за една нощ.

Като се охлади добре, се стяга и могат да се режат парчета. При сервиране може да се поръси с нещо по желание, аз заложих на кокосов чипс със солен карамел.

Сладкишът е наистина уникален! Невероятно лек, свеж и покорява с букета си от прекрасни аромати, като никой от тях не се отличава или доминира над останалите, а си хармонират и допълват чудесно. Заслугата е и на спелтените ядки, и на кокосовата захар, и на рома и ябълките, усеща се и лек дъх на какао. Сладкишът има и още едно достойнство – много е сочен, сякаш е сиропиран, а ябълките нежно хрускат и му придават изключителна свежест. И накрая, освен всичко изброено дотук, е и идеален за летните жеги – приготвя се съвсем лесно и без печене!

Чушки и домати с пълнозърнест ориз

Чушки и домати с ориз е бързо и лесно нашенско ястие, защото обикновено се ползва бял ориз. Но за почитателите на пълнозърнестия вариант като мен нещата са малко по-различни – той иска доста по-дълго варене, затова го приготвям отделно от зеленчуците, при които пък целя термичната обработка да е минимална (и без всякаква запръжка).
Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но на мен ми харесва ястието да е по-доматено и чушките да не се губят из ориза, затова слагам повечко и от двете; същото важи и за лука – заедно с любимите ми чубрица и босилек той има огромна заслуга за прекрасния аромат.


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
3 ч.ч. вода
1½ ч.л. сол

2 глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
2 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Измива се добре и се сварява в 3 ч.ч. вода (съотношение 1:2), като се добавя и 1½ ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и се оставят няколко минути да се запекат и те, като се разбърква непрекъснато, за да не загорят.
Слагат се доматите, 2 ч.л. сол и наситнената чубрица и всичко се готви още 10-ина минути без капак, докато течността значително намалее. Тогава се добавя оризът и се готви още малко при непрекъснато разбъркване, докато се изпари всичката течност. Котлонът се изключва, слага се наситненият босилек и тенджерата се оставя без капак, за да излиза останалата влага.

Ястието е върховно – изключително вкусно и ароматно. Оризът е сварен идеално, чушките лекичко, но суперприятно хрускат (не ги обичам съвсем омекнали). Няма излишна течност, като в същото време оризът е много сочен – като ризото е. И без никаква мазнина е фантастичен!

Плоска содена питка от пълнозърнесто спелтено брашно

Тънка, изкусителна, невероятно вкусна и ароматна – това е настоящата питка. Основната заслуга е на любимото ми спелтено брашно, но трябва да се отбележат и приятно хрускащите семенца и уханието на шарена сол и сушен лук. Семената тук не са употребени по най-добрия начин (те са полезни сурови, и то накиснати във вода, а при мен това не е изпълнено), но наистина правят питката прекрасна. А шарената сол и сушеният лук (независимо дали на прах, гранули или люспи) изключително успешно замаскират миризмата на сода, която лично аз усещам леко, въпреки че е угасена в оцет.
Продуктите са съобразени за тава с диаметър 30 см, за да се получи питката с тази дебелина:


200 г пълнозърнесто брашно от спелта
½ ч.л. сол
50 г семена (по 10 г мак, пълнозърнест сусам, черен сусам, черен кимион и лен)
2 ч.л. шарена сол
2 ч.л. сушен лук
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
250 г вода
½ ч.л. кокосово масло (за подмазване на тавата)


Брашното се пресява в купа, добавят се солта и семената и всичко се смесва. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка, става много гъсто и лепкаво тесто.

Фурната се загрява на 200 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Тавата се изважда от фурната, подмазва се с кокосовото масло и се изсипва тестото. Заравнява се с лъжица или шпатула и се пече на горен и долен реотан 20 мин. Питката се оставя да изстине малко (добре е да се извади от тавата, защото в нея се овлажнява отдолу и омеква) и се нарязва или просто се начупва на парчета.

Питката е наистина великолепна! Чудно вкусна и ароматна, с изкусителна коричка и прелестно хрускащи във вътрешността семенца. Може да се хапва с какво ли не – всякакви пастети (в случая – с хумус от червена леща) или супи, както и с основни, които вървят с хляб.

Гратен от картофи и кейл

Като видни земеделци 😄 тази година за първи път си посадихме кейл – този тъй прехвален и изключително полезен зеленчук. С нетърпение и интерес наблюдавахме как малките стръкчета се показват от земята и започват да растат и как нежните листенца закачливо се къдрят и диплят. Дотук добре, но после започна голямото чудене какво да приготвям с него, защото той расте ли, расте неудържимо… Започнах с най-лесното (и най-полезно) – да режа по няколко сурови листа в салатата в добавка към домати или краставици, но все ми се искаше да го ползвам и за някоя манджица. Обикновено комбинирам зеленолистните с ориз, но сега исках да е нещо по-различно, затова се спрях на картофи. И тогава се сетих, че мога да ползвам изпитаната рецепта за гратен, като заменя броколите с кейл: то като се замисли човек – все зеле, но различен вид… Важното е, че новата вариация се получи отново супервкусна и апетитна. За гратена с броколи картофите ми бяха едри и затова първо ги обелих и после, нарязани на кубчета, ги сварих. Този път обаче бяха дребнички и съответно ги сварих цели, след което ги обелих и нарязах. Исках по подобие на броколите да оставя кейла без предварителна термична обработка, но в сурово състояние (особено пък нарязан) той е твърде обемист и щеше да е много трудно да го събера в тавичката, затова го задуших за кратко в малко водичка. Подобрих и нещо от миналия път – за да стане повече сосче, увеличих количеството на тофуто, а то пък е обичайното, което ползвам (в саламура) и е идеално за целта, защото е приятно кисело на вкус.


800 г картофи
200 г кейл
300 г тофу
300 г вода от варенето на картофите
15-ина листа босилек
5-6 стръка прясна чубрица
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на средни кубчета. Кейлът се нарязва и се задушава в малко водичка за няколко минути – да спадне обемът му и да омекне лекичко.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър. Босилекът и чубрицата се нарязват на ситно.
Картофите и кейлът се слагат в тавичка, добавят се босилекът, чубрицата и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Ястието се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.

Съвсем според очакванията ми гратенът отново е разкошен. Кейлът много добре се съчетава с картофи, а сосчето от тофу великолепно ги обединява в едно завършено цяло, като придава и една изключително приятна киселинност на ястието. Хармонията прекрасно се допълва от чубрицата и босилека – те също се оказаха чудесно попадение, като е добре да са в по-щедри количества, понеже кейлът не блести с някакъв забележителен вкус и аромат…