Ягоди със сусамов тахан – любимата пролетна закуска

През годините съм закусвала какво ли не, имало е и периоди, когато изобщо съм пропускала този момент. Изяла съм купища филии, намазани или гарнирани с най-различни (включително и животински) продукти, принцеси и всякакви други тестени неща. Имах един доста дълъг период, в който всяка сутрин хапвах палачинка с овесени трици или кисело мляко с ленено семе и отново трици… Или пък циганска баница с ленено масло, червен пипер и куркума…
Но откакто преди няколко години открих сусамовия тахан, той неизменно присъства в сутрешното ми меню. Първоначално намазан на филийка със самардала или шарена сол и добавка от куркума и червен пипер, а после хлябът отстъпи мястото си на пресните плодове. И еврика! Открих, че най-добрата закуска са плодове според сезона плюс тахан! И така, започнах да експериментирам и да опитвам различни комбинации. Оказа се, че таханът идеално се връзва с почти всички плодове! Чудесно си подхожда с череши, кайсии, праскови, пъпеш, боровинки, малини, сливи, круши, ябълки, смокини и какво ли още не… Но върховната комбинация е с ягоди! Жалко, че ги няма целогодишно! Всъщност – добре, че ги няма целогодишно, защото може и да не погледна друг плод… Каквото и количество ягоди и тахан да изям, после не чувствам никаква тежест, а приятна ситост и едно невероятно блаженство в стомаха и по цялото тяло… Комбинацията освен че е божествено вкусна, е и изключително полезна и съвсем не беше трудно да ми хрумне идеята да приготвя от тези два продукта и кремче – то също е уникално вкусно!

И така, в последните няколко години всяка сутрин в сезона на ягодите това е дежурната ми закуска! И не, не ми омръзва! Просто гледам да се възползвам максимално от тези разкошни плодове и докато не свършат по пазарите, не спирам да си купувам редовно. Много ми е трудно да кажа кой е любимият ми плод (както и цвете), защото обичам всички, но ако все пак трябва да посоча един – е, да, това са ягодите! А откакто разбрах, че най-добрата закуска са плодове според сезона в компанията на сусамов тахан, не си и помислям за нещо различно. И ако някога поради независещи от мен обстоятелства ми се наложи да закусвам нещо друго, го правя с неудовлетворение и го приемам като компромис със себе си…
Така че – да живее любимата ми закуска – плодове с тахан! Има ли на масата чиния ягоди и бурканче тахан, друго не ми е нужно…

Песто от морковени листа

До неотдавна си купувах моркови на килограм, но от известно време предпочитам такива на връзка – и самите моркови ми изглеждат по-истински, а и зелената част също е използваема. За какво ли? Листата може да се нарежат в салата или пък да се ползват за песто! Както и част от дръжките – но само горната, защото надолу са по-твърди и влакнести. Останалите продукти са дежурните за целта…


листата с горната част от дръжките на 2 връзки моркови (70 г)
50 г орехи
3-4 скилидки чесън
50 г обезкостени зелени маслини
сокът на ½ лимон

40-50 г вода
½ ч.л. самардала (сол)
2 с.л. хранителна мая

5-6 стръкчета чубрица или мащерка


Всички продукти се пасират заедно до гладка смес. Насипва се в бурканче и се съхранява в хладилника. Понеже морковените листа имат малко по-особен аромат, но не толкова силно изразен като на босилека или магданоза например, може вместо сол да се ползва самардала, както и да се добави някаква свежа предпочитана подправка – чубрица, мащерка, босилек, риган, розмарин…

Пестото е много приятно, с чудесна текстура и с умопомрачителен зелен цвят, който се дължи на лимоновия сок. Това вълшебно зелено се запазва дори след няколко дена в хладилника… А как добре стои върху тъничка питка...

Класическите рецепти за песто се приготвят със зехтин, но аз реших да го заменя с маслини (зелени, за да се запази цветът). Така то е не само по-полезно, а и по-вкусно!

Пилаф от булгур

Това е едно суперекспресно и супервкусно ястие. Не се изискват някакви сложни продукти, нито особено време за подготовка или готвене. То направо само си се готви (е, трябва да се нареже само една глава лук и да се изстиска половин лимон)… Понеже до неотдавна нямах никакъв опит с готвенето на булгур, реших да пробвам рецептата от пакета, който си бях купила. Булгурът е кипърско производство (синият пакет), много е нежен и фин и се приготвя много лесно – просто се оставя да набъбне във врящата вода за няколко минути. Но много добре се получава и с един тъмен (не знам защо е такъв на цвят), той пък е турски; става и с всякакъв друг вид, разбира се – пробвала съм и други марки и резултатът винаги е отличен.

Естествено и в тази рецепта съм направила свои „подобрения“ – в оригиналната лукът не се задушава с водичка, а се пържи докато стане прозрачен (и тогава се прибавя фидето), но това няма как да се случи в моята кухня. Също така значително съм намалила количеството на мазнината – то е минимално, само колкото да се запържи фидето в началото; без това няколкосекундно запържване няма как да се мине за съжаление, защото в това е очарованието на ястието.

От долните продукти се получават спокойно поне 4 порции, а ако се ползва като гарнитура, има и за повече…

струйчица (1 с.л.) зехтин
25 г фиде
1 средна глава лук
½ л вода (вряща)
сок от ½ лимон
1½ ч.л. сол
250 г булгур

Понеже всичко става наистина експресно, е добре всички съставки да са приготвени предварително – фидето и булгурът се претеглят, лукът се нарязва на ситно, водата се слага да заври, лимонът се изстисква.

Зехтинът се загрява и в него за съвсем кратко се запържва фидето (наистина много бързо се зачервява, буквално за секунди). Прибавя се лукът, малко водичка и ½ ч.л. сол. Задушава се няколко минути до леко омекване на лука. Тогава се добавят горещата вода, лимоновият сок и още 1 ч.л. сол. Когато водата заври, се изсипва булгурът и се разбърква. Тенджерата се сваля от котлона (или се оставя на изключен котлон), захлупва се и се оставя 10-15 мин. булгурът да поеме течността. Тогава се разбърква и ястието е готово за сервиране!

Експресно и съвсем елементарно ястие, но е изключително апетитно – с приятен леко кисел вкус от лимона и аромат на задушен лук. Много добре се получава и ако към стария лук се добави 1 стрък пресен. А фидето, леко запържено, е прекрасният акцент, който създава забележителен вкусов нюанс и характер на ястието.

Пилафът е идеален като гарнитура, но съвсем спокойно може да мине и за основно ястие – със салата според сезона. Аз лично все си го представям със зелена, но чудесно му вървят и всякакви други…

А така изглежда ястието с тъмния булгур. Въпреки че той стои някак по-груб и неделикатен, с него също се получава много вкусно! Но изобщо няма препоръчителна или задължителна марка…

Песто от коприва

Вече съм установила, че може да има песто от всякакви зелении (и само зелении ли?). Правила съм от босилек (класика в жанра!), магданоз (една от българските суперхрани), зелената част на пресен чесън (бялата предпочитам да си я хрускам само така), листата на моркови (те са не по-малко полезни от прекрасния оранжев корен). Така че вариантът с коприва е съвсем логичен; това е прекрасен начин да се хапне ценната коприва в полезния ѝ вид – сурова. Продуктите са обичайните, но този път малко се отдалечих от италианската традиция и пропуснах хранителната мая (имитатор на пармезана), а зехтина замених с нашенския шарлан. Пресният чесън е в сезона си, а лимонът освен че придава прекрасен вкус, се грижи и за прелестния зелен цвят на пестото – без него зеленото много бързо губи свежестта си и потъмнява неприятно… А приготвено със самардала вместо със сол, е още по-интересно на вкус. Количеството на продуктите е ориентировъчно, може да се кара на око и на вкус:


100 г коприва
50 г орехи
1-2 стръка пресен чесън
80 г шарлан + струйка за буркана
сокът на 1 лимон
½ ч.л. сол или самардала (на вкус)


Всички продукти се пасират (с пасатора) до гладка смес. За да стане по-лесно, се започва с половината коприва и течностите (шарлана и лимоновия сок). Когато се получи пюре, се добавя останалата коприва, а накрая и орехите. Пестото може да се приготви и в блендер – става много лесно и бързо и без добавяне на продуктите на части.

Прехвърля се в бурканче (отгоре се покрива с тънък слой шарлан) и се съхранява в хладилника. Може да издържи и повече от седмица, друг е въпросът колко от полезните му вещества се запазват…

Пестото е чудесно и е много подходящо като добавка към всякакви зеленчуци; идеално е и за сандвичи или просто намазано на филийка (а защо не и на някой оризов крекер)…

Сироп от глухарчета

Сиропът е поредният начин да се възползваме от ценните свойства на красивите и полезни глухарчета и да разполагаме с тях дори и в студените зимни дни. Рецептата е на Мария Требен и е малко спорна заради захарта в нея и термичната обработка. Изказват се мнения, че захарта може да се замени с пчелен мед, но без варене (а то е много щадящо) не би се получил този резултат, а аз пък не бих унищожила меда с готвене… Така че изпълних рецептата точно, а крайният резултат е наистина впечатляващ – толкова много напомня на истински мед и на вид, и на вкус, че ако не знаеш какво ядеш, няма и да разбереш, че не е пчелният продукт. Не случайно сиропът е известен и под името мед от глухарчета… И така, хайде по поляните – за глухарчета! Защото са нужни доста:

4 препълнени шепи с цветове от глухарчета
1 л вода
1 кг нерафинирана захар
½ лимон


Глухарчетата се слагат в един литър студена вода и се затоплят бавно до кипване.

Оставят се малко да поврат на слаб огън, след което тенджерата се сваля от котлона и се оставя да пренощува.

На следващия ден всичко се изсипва в цедка, оставя се да се изцеди водата, а цветовете се изстискват хубаво с две ръце през цедката. В сока се сипва захарта и се прибавя лимонът, нарязан на филийки (ако е пръскан – без кората). Тенджерата се слага на котлона без капак. За да се запазят всички витамини, той се включва на едно. Така течността се изпарява, без да ври.

Сиропът се оставя един-два пъти да изстине и после пак се доварява, за да се постигне правилната му гъстота. Той не бива да е много гъст, тъй като може да се захароса, но пък и да не е твърде рядък. Трябва да се получи хубав гъст сироп с консистенция на истински пчелен мед. И „намазан на закуска върху филията, да е страшно вкусен“ по думите на Мария Требен…

Горещият сироп се насипва в бурканчета, които веднага се затварят (излизат 5 бурканчета от 270 мл). Няма нужда от стерилизиране – поне аз никога не стерилизирам сладката и конфитюрите и издържат по няколко години дори (е, до 2-3 максимум де, не ги държа да векуват). Имах останало едно бурканче сироп от глухарчета от преди 3 години и си беше в идеално състояние!
Бурканчетата се оставят да изстинат и се прибират за съхранение на хладно място до зимата, когато ще се наслаждаваме на прекрасното им и ценно съдържание.

На снимките сиропът изглежда много тъмен, но погледнат срещу светлината, е с прекрасен карамелен цвят. Вкусът и ароматът му също са чудесни – във всяка лъжичка от него е събрана цялата животворна енергия на пролетта, когато поляните и дворовете са пожълтели от прелестните малки слънчица…
Освен намазан на филия (а защо не мекичка, палачинка или друга вкуснотия), сиропът може да се ползва за подслаждане на чай, лимонади или други студени напитки… Идеален е и просто да си гребнеш с лъжичка от буркана и да го оставиш да се разтича в устата, защото е чудесно лекарство за кашлица например…