Зеленчуци в пакет

Търсейки рецепти с аспержи, попаднах на тази идея на Бон апети. Освен тях тук има и доста други зеленчуци, които задушени в хартия, стават много вкусни. Особено пък ако са пресни, т.е. млади, пролетни. Чесънът и лукът може да се зелени (пресни), но много добре се получава и с млад червен лук на глави и скилидки млечен чесън – обожавам го в тази му фаза на зрялост. Грамажът на продуктите е ориентировъчен; ако се пропусне някой от зеленчуците, няма да е фатално, както може да се добави и нещо друго по желание. Но по една люта чушка в пакетче си е направо задължителна – тя допълва съвършенството!


300 г пресни картофи (5 средни картофа)
5 моркова (около 200 г)
1 тиквичка
1 глава млад червен лук (1 връзка пресен)
4 големи скилидки чесън (2 стръка пресен)
10-12 броя зелени аспержи (около 200 г)
100 г грах (замразен)
100 г чери домати (8 броя)
4 люти чушки
1 ч.л. риган
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
20 мл ябълков оцет
4-5 стръка магданоз


Картофите се нарязват на полукръгчета (ако са дребни – на цели кръгчета), морковите – на кръгчета по диагонал, тиквичката – на едри кубчета, лукът – на дебели полумесеци, чесънът – на филийки. На аспержите се отрязва долната част, обелват се и се нарязват на 3.

Всички зеленчуци се слагат в голяма купа, поръсват се с ригана, солта, зехтина и оцета и се разбъркват. Сместа се разпределя върху 4 парчета хартия за печене, които се загъват добре на пакети, като във всеки се добавя и по една люта чушка.

Пакетите се подреждат в голяма тава и се пекат в предварително загрята фурна на 180 градуса на долен и горен реотан около 40 мин.

Всеки пакет се срязва отгоре на кръст по диагонал, разтваря се и се поръсва с наситнен магданоз, преди да се сервира.

Зеленчуците стават превъзходни! Задушават се много добре в хартията, без да стават като сварени, и смесват вкусовете и ароматите си в прекрасна хармония. Лесно, вкусно, а защо не и изискано ястие! И много цветно! Идеално е за чаша студена биричка… Който не обича люто, може да пропусне чушките, макар че като са цели, те не олютяват останалото съдържание на пакета.

А това е най-добрата оценка за вкусовите качества на зеленчуковите пакетчета – даже и котаракът ни сладко-сладко си хапна от тях…

Аспержи с чери домати на фурна

Доскоро бях опитвала аспержи само навън, не бях купувала и готвила самата аз. Тази година за първи път си купих от тези така хвалени зеленчуци и естествено се почна едно чудене – как да ги сготвя? Така попаднах на една доста добра рецепта на Гответе с мен; простичка и лесна е и много вкусна! За 2 порции са нужни:


250 г зелени аспержи
струйка зехтин за готвене
200 г чери домати
2 скилидки чесън
10-ина листа пресен босилек
1 с.л. балсамов оцет (тъмен)
сол на вкус
смлян пипер меланж


Долната част на аспержите се отчупва и се обелват. Слагат се в малка тавичка (да са на един ред), поръсват се със сол и пипер меланж на вкус и се поливат със струйка зехтин. Разбъркват се и се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен и горен реотан 7-8 мин.
През това време доматите се нарязват на кръгчета, босилекът – на лентички, чесънът се накълцва на ситно или се пресова. Всичко се слага в купа, добавят се оцетът и сол на вкус и се разбърква. Доматената смес заедно с отделилия се сок се разпределя върху запечените аспержи и тавата се връща във фурната за още 7-8 мин., като се превключва на функция грил – целта е да се запекат приятно и доматите.

Ястието е експресно, изключително вкусно и ароматно, съвсем леко и приятно. Комбинацията от босилек, чесън и балсамов оцет е божествена и просто прави чудеса! Идеално е и самостоятелно, но ако се притеснявате, че няма да ви засити достатъчно, много му върви сварен кафяв ориз. И една препоръка – доматите е добре да са чери или поне някакъв месест сорт, защото ако са по-сочни, при печенето се разкашкват и ястието става прекалено чорбаво.

Постен сладкиш с череши и шоколадова глазура

Преди време си харесах този сладкиш в един много приятен сайт и миналата седмица, съвсем навреме – в сезона на черешите! – се сетих за него. Въпреки че черешите са от плодовете, които харесвам сурови, все пак реших да го пробвам. Сладкишът е много хубав и най-накрая намерих приложение на брашното от рожков, което търпеливо чакаше на рафта да му обърна внимание някой слънчев ден. Всъщност оригиналната рецепта е с какао и кафе вместо рожков и вода, но аз реших да следвам адаптираната, нали тя ме примами… Единствено ми се наложи да сложа повече брашно (ползвах пълнозърнесто от спелта), защото с посоченото в рецептата количество тестото ми остана прекалено рядко, направо чорбаво…
Мерителната чаша е 240 мл.


500 г череши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
¼ ч.л. сол

1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков  оцет

глазура:
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. шарлан
2 с.л. гореща вода
1 пак. ванилия

30-40 г орехи


Черешите се изчистват от костилките.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията и солта и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи. Тестото се излива в покрита с хартия за печене тортена форма (26 см) и отгоре се разпределят черешите. Сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин. Когато е готов, се оставя да се охлади малко и се освобождава от формата за печене. Прехвърля се в поднос и се оставя да изстине напълно.
Шоколадовият кувертюр за глазурата се разтопява, добавят се шарланът и ванилията и се разбърква до усвояването им. Накрая една по една се добавят две лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, става като кремче. Глазурата се излива върху сладкиша и се размазва по цялата му повърхност (може съвсем тъничко да се намаже и отстрани).

Украсява се с цели череши или друго по желание, много вкусно става и ако се поръси отгоре с по-едро смлени орехи (даже горещо ги препоръчвам, въпреки че не намериха място на снимките). Количеството на глазурата не е голямо, но е достатъчно; по желание обаче може да се сложи повече кувертюр – още 20-30 до 50 г, като пропорционално се увеличат и шарланът и горещата вода.

Сладкишът се приготвя много бързо и лесно, най-трудната и неприятна част е чистенето на черешите. В тази връзка – един приятелски съвет: използвайте череши, които се делят лесно от костилката! Десертът е много добър на вкус и е идеален за тези, които предпочитат рожкова пред какаото. По-хубав е охладен и с всеки изминал ден става все по-добър… Е, зависи колко ще го оставите да преживее… 😉 И все пак му липсва онзи Уау! ефект като на шоколадовата торта с шоколадовия крем…

Черешите се вписаха добре в тестото, но фаворитът ми за подобни десерти си остават вишните – с киселия си вкус правят сладкиша изключително приятен, а и са по-сочни от черешите. Но ако вие не сте любители на киселината на вишните – това е вашият сладкиш!

Тиквички на ленти на фурна

Винаги съм пекла тиквичките нарязани на кръгчета и наредени стъпаловидно (като керемидки) в кръгла тава – това е представата ми за тиквички на фурна, останала от детството ми. Но от миналата година започнах да пробвам и друг начин – тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се нареждат една до друга в тавата без застъпване. Ще кажете – все тиквички! Така е, няма кой знае каква разлика във вкуса. Но като се позамислих, установих, че по втория начин тиквичките стават по-хрупкави и апетитни. Определено начинът на подреждане е важен за качеството на изпичане, а и рязането, овалването в брашно и подреждането в тавата става доста по-бързо. Така че да приготвяме най-голямата тава, с която разполагаме, и да почваме тиквичките! Тяхното количество е според големината на тавата – да се запълни цялата. А с брашното може да се експериментира – става и с пшеничено пълнозърнесто, и с пълнозърнесто от спелта, но сякаш най-приятни са ми с царевично.


4-5 тиквички
сол
царевично брашно за овалване
зехтин (ароматен) или шарлан


Тиквичките се нарязват по дължина на дебели ленти – средните по размер на 4, ако са по-тънки – на 3. Ако се нарежат на много тънко, ще се препекат и изсушат. Посоляват се и се оставят за около час да си пуснат водата. Тогава се изцеждат и всяка лента се овалва в брашно, като се изтупва от излишното. Подреждат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, плътно една до друга, но без да се набутват много.

Тавата се слага в предварително загрята на 200 градуса и тиквичките се пекат на горен и долен реотан с вентилатор около 25 мин. – докато се запекат приятно отдолу. Тогава се обръщат и се пекат още 10-ина мин., за да се зачервят и от другата страна. Като се извадят от фурната, всяка лентичка се полива (или по-скоро накапва) с малко студенопресован зехтин или шарлан и това е всичко.

Тиквичките са чудесни и само така, с някаква салата например, но всеки уважаващ себе си лакомник ще добави и някакъв сос – чудесни за целта са тахановият с чесън и копър и слънчогледовият, но много добре се получава и с доматен… В такъв случай зехтинът преспокойно може да се пропусне!

Кайсии със сусамов тахан

През втората половина на юни, когато черешите и черниците вече преминават, а ягодите са само вкусен спомен, е време на прекрасните кайсии да заемат мястото си на сутрешната трапеза. Оранжеви, сипкави и сочни едновременно, сладки и ароматни – те примамват неустоимо с прекрасния си цвят и аромат. Освен това са богати на множество витамини и минерали и е добре да се възползваме от тях максимално, докато са в сезона си. И както почти всички плодове чудесно се връзват с любимия сусамов тахан. Какво повече му трябва на човек за една прекрасна закуска – и засищаща, и емоционално зареждаща!

Костилките непременно се запазват и накрая се начукват, за да се извадят ядките – те също са много полезни. Напоследък се появяват и информации, че са отровни, и доста хора се страхуват да ги консумират. Е, може в огромни количества да повлияят недобре на някого, но от няколко ядки (колкото са изядените кайсии) никой няма да пострада – аз съм живото доказателство! ;) И не ги оставяйте да изсъхнат, начукайте ги и ги хапнете веднага – пресни са божествени!