Царевични тортии

Това са перфектните царевични тортии – прекрасни на вкус, мекички (търпят огъване и навиване) и много нежни. Естествено половината от брашното е пшеничено, защото само от царевично не може да се постигне този резултат – просто не се получава тесто, което може да се меси и точи.


100 г бяло брашно (или пълнозърнесто)
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на тънка кора с малко брашно. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Получават се фантастични тортии – меки (могат да се огъват, без да се счупят) и невероятно вкусни! Могат да се комбинират с какво ли не, и все пак най-подходящи са за мексикански вкуснотии като тако, бурито или за загребване на гуакамоле… Мммм…
От същото тесто може да се направи и чипс – той също става великолепен.

Езикова бележка:

Правилното изговаряне и изписване на името на характерните мексикански питки или чипс на български е тортия. За съжаление масово се употребяват вариантите тортила или тортиля, явно повлияни от правописа на испански – tortilla. Но тук -ll- (двойното -л-) означава един специфичен изключително мек звук (подобен на нашенското й) и думата се изговаря [тортийа]. В мн.ч. се пише и изговаря съответно tortillas [тортийас], но аз смятам, че е по-добре на български да използваме нашето окончание -и – тортии. 

Царевичен тортия чипс

От тестото на тортиите (питките) може да се направи и фантастичен чипс. Вместо да се разделя на топчета, които да се разточват и пекат на тиган, се разточва една голяма кора, нарязва се на триъгълници и се пече във фурната. Крайният резултат е също толкова вкусен като тортиите. Разликата е само в печенето – питките не трябва да се препичат, за да станат мекички (да могат да се огъват и навиват, без да се чупят), докато при чипса се търси точно обратният ефект – той трябва да бъде твърд и хрупкав.


100 г пълнозърнесто брашно (или бяло)
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разточва на тънка кора върху хартия за печене с размерите на тавата, нарязва се на триъгълници (много е удобно с кръглия нож за пица) и заедно с хартията се прехвърля в тавата.

Пече се в предварително загрята фурна 20 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор. При печенето триъгълниците се раздалечават леко един от друг и се получават хрупкави крайчета от всички страни, т.е. получава се истински чипс. Оставят се да изстинат в тавата – така стават твърдички и хрупкави.

Чипсът е невероятен – изключително вкусен и изкусително хрупкав. Може да се хапва и самостоятелно, но по правило е идеалната компания на купичка гуакамоле. Получава се еднакво добре както с бяло, така и с пълнозърнесто брашно – аз лично го предпочитам по втория начин.

Езикова бележка:

Правилното изговаряне и изписване на името на характерните мексикански питки или чипс на български е тортия. За съжаление масово се употребяват вариантите тортила или тортиля, явно повлияни от правописа на испански – tortilla. Но тук -ll- (двойното -л-) означава един специфичен изключително мек звук (подобен на нашенското й) и думата се изговаря [тортийа]. В мн.ч. се пише и изговаря съответно tortillas [тортийас], но аз смятам, че е по-добре на български да използваме нашето окончание -и – тортии. 

Гуакамоле

Гуакамолето е нещо колкото простичко, толкова и апетитно. Съвсем не случайно е изключително популярно и обичано навсякъде по света. Всъщност то е една от емблемите на мексиканската кухня, която лично мен много ме привлича със своите цветове и комбинации на продукти (е, поне тези от растителен произход). Рецепти за гуакамоле има под път и над път и са все различни. Но доколкото се простират моите кулинарни познания, за да бъде един пастет от авокадо гуакамоле, трябва освен чесън в него да има и лук, домати и задължително кориандър и сок от лайм. Май няма по-характерна мексиканска подправка от кориандъра (а много хора го пропускат или заменят с магданоз, с който си приличат малко визуално, но не и вкусово), така че той придава специфичния аромат на ястието. Е, разбира се, трябва да се внимава с количеството му – миризмата му е много силна. Подобно е положението и с лайма – и той е неизменна част от мексиканската кухня и не е желателна замяната му с лимон. И накрая, да не забравяме и лютия пипер – всичко в Мексико е люто! В моя случай обаче той е заменен с прясна люта чушка, която добавям като украса отгоре, за да могат и тези, които не обичат люто, да похапнат…


1 добре узряло авокадо
сок от ½ лайм (или повече – на вкус)
½ малка (¼ средна) глава червен лук
½ среден домат (1 малък)
1 скилидка чесън
½ ч.л. сол
няколко стръкчета пресен кориандър
1 зелена люта чушка


Гуакамолето не трябва да е съвсем гладко, а да има малко по-груба текстура. Авокадото се намачква се с вилица и се полива със сока от лайм, за да не потъмнее. Лукът и доматът (без семето и сока, за да не се разводни сместа) се нарязват на ситно, чесънът се смачква и всичко се добавя към авокадото. Подправя се със сол и наситнен кориандър и се разбърква добре. Ако всички, които ще консумират, обичат люто, лютата чушка се наситнява и се добавя в общата смес (спокойно може да се ползва и лют пипер); в противен случай чушката се нарязва на кръгчета, с които се украсява гуакамолето при сервиране.
Естествено за приготвянето може да се ползва и чопър, но за да не стане сместа прекалено гладка и фина, първо се пасират лукът и чесънът със сока от лайм. Тогава се добавят доматът и авокадото и се пасира още малко.

Гуакамолето се сервира като добавка към други ястия или самостоятелно с тортия – питки или чипс. Гребваш с чипса от купичката и хапваш! Мммм…

Много ефектно може да бъде поднесено и в „купички“ от кората на авокадото – в моя случай тя е на четвъртинки (така ми е по-лесно да обработвам авокадото – режа го на четири и обелвам кората; става много лесно, когато то е добре узряло), но смятам, че ще изглежда още по-добре в половинки…

Изключително добре става и ако вместо стар лук и чесън се ползва пресен – 1 стрък пресен лук и 1 главичка пресен чесън са идеални за горната доза. Тогава гуакамолето става с малко по-тъмнозелен цвят, но е умопомрачително вкусно!

Пене от ръж и киноа със зелении

По това време на годината дворът на селската ни къща е пълен с какви ли не свежи прелести с приказно зелен цвят – коприва, киселец, живовляк, глухарчета, на които кога да обърнеш внимание, ако не сега… Обичайната компания на тези зелении в повечето пролетни манджи е оризът. Но когато човек разполага с нов продукт (за първи път ползвам пене от ръж и киноа) и му е мерак да го пробва, му идват разни нестандартни идеи… А пенето не ме разочарова и се оказа много добро на вкус.


1 пакет пене от ръж и киноа (250 г)
1 голяма купа със зелении – коприва, киселец, живовляк, листа от глухарчета
1 морков
1 връзка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин


Пенето се сварява според инструкциите на пакета. Полива се със съвсем малко зехтин (или шарлан), за да не се слепват отделните тръбички.

Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера със съвсем малко водичка (може да се добавят и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък). Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на пюре (т.е. цели се възможно най-кратка термична обработка; затова водата трябва да е минимално количество – да не се налага по-дълго готвене за изпаряване на излишната течност). Накрая се добавя пенето и се разбърква внимателно, за да не стане пастата на каша.

Ястието е малко нетрадиционно, но си е порядъчно вкусно и изключително ароматно. Става много бързо и си заслужава да се приготви, даже и с друг вид паста. А ето как изглежда пакетът на въпросното пене:

Мартеничка ангелче

Това е симпатичен модел на фигурка, която някой може да оприличи на момиче или на Пенда, но за мен си е ангелче – разперените настрани снопчета прежда не приличат на ръчички, а на ангелски крила. Изработването е приятно и изобщо не е по-трудно от това на обикновени пискюлчета или традиционните Пижо и Пенда. Не се изискват и някакви специални материали, а само:


бяла и червена прежда
2 картончета с различни размери (при мен 8,5 и 6,5 см)
ножица
малки безопасни иглички


За да се получи въпросното ангелче, е необходимо да се изработят 2 пискюлчета в различни цветове – за тялото и крилете.
Преждата за тялото се намотава на по-голямото картонче толкова пъти, колкото дебело желаете да е ангелчето (20 намотки са достатъчно). Получените намотки се завързват здраво с конец от същия цвят и се срязват с ножица в противоположния край. Получава се нещо като метличка.

В средата се завързва усукана бяло-червена връв. По същия начин се изработва още едно снопче прежда от другия цвят, като за него се ползва по-малкото картонче (правят се 15 намотки).

В процепа на голямото пискюлче (тялото) се поставя напречно малкото (крилата) и се фиксира стегнато с намотаване на конец с цвета на крилата – получава се главичката на ангелчето.

Голямото пискюлче отново се разделя на две еднакви части, които се издърпват нагоре, а под тях се събират и завързват стегнато краищата на малкото с конец със същия цвят.

На свой ред малкото пискюлче се разделя на две еднакви части и под тях се събират и завързват краищата на голямото пискюлче (отново с конец с цвета на крилата) – това е талията. Така фигурката вече е завършена – оформени са тялото и крилата на ангелчето. Необходимо е само да се пригладят добре и да се изравнят (подстрижат) с ножицата. И да им се добави малка игличка за закачване.

Ангелчетата могат да се направят в два варианта според комбинацията на цветовете – червено с бели крила или бяло с червени крила. И двата вида са еднакво хубави! Наистина са прелестни! И са подходящи както за дами, така и за господа, за малки и големи…