Портокалови бонбони с брашно от кашу

Това трябваше да са бонбони от шамфъстъци, фурми и портокал – такива ги виждах в представите си, но когато извадих пакета с ядковото брашно от шкафа, се оказа, че то е… от кашу, просто съм се заблудила какво съм купила преди време… Разочарованието ми обаче трая съвсем кратко – не се отказах от хрумналата ми идея и я въплътих в настоящите бонбони. Понеже си бяха чиста импровизация, пък и нямам почти никакъв опит с подобни сладкарски изделия, нагласях количествата на продуктите в движение. Започнах със сока и кората на един малък портокал, но се оказа, че течността е прекалено много за 200-грамовия пакет брашно от кашу. Затова се наложи да добавя нещо за сгъстяване на сместа – почнах с овесени ядки, но накрая прибягнах и до малко кокосово брашно. Овесени ядки изобщо не присъстваха в първоначалната ми идея, но се вписаха идеално – „намалиха концентрацията“ на кашуто (не одобрявам големите количества ядки в суровите сладкиши), а и така излязоха повече бонбони… И понеже станаха плътни, са доста засищащи и не могат да се ядат в големи количества… 😊


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 малък портокал – 80 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г брашно от кашу
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки
40 г (4 с.л.) кокосово брашно

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят брашното от кашу и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. Накрая гъстотата ѝ се коригира с кокосово брашно (може количеството му да е по-различно от посоченото горе) – трябва да се получи смес, от която да могат да се оформят топчета. Понеже тя става доста лепкава, се слага в хладилника за няколко часа. Тогава от нея се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 26 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса – кой с каквото предпочита, аз заложих на изчистен външен вид.

Бонбоните са чудесни – с прекрасен аромат на портокал, с хубава текстура и идеални на сладост. Първоначалната ми идея беше в тях да има и какао (вътре в сместа или за овалване отвън), но тя прерасна в друго решение – да им направя шоколадова глазура. Оказа се, че тънката шоколадова обвивка повече от прекрасно допълва портокаловата вътрешност и прави тези малки сладки топчици просто съвършени…

А те пък се появиха тъкмо навреме – за да почерпя всички скъпи гости на скромната ми Хралупка, която днес става на цели 10 години!

Свещник от портокал

Простичко и лесно, но красиво и ефектно – такова нещо е настоящият свещник. И толкова уместен за светлите декемврийски празници – че кой не свързва Коледа и Нова година със сочните и ароматни портокали? И цветово, и като ухание свещникът пасва идеално на празничната маса. А изработването му освен че е извънредно лесно, доставя и огромно удоволствие и наслада. Трябва само да се подберат хубави на вид портокали. Аз ползвам такива за сок – след като ги изстискам, запазвам двете половини на кората. Ето какво е нужно за един свещник:


кората на един портокал (две цели половинки)
малко ножче (или ножица)
миниформички за сладки
пъпки карамфил
чаена свещичка


Портокаловите кори се почистват отвътре от останалите след изстискването ципи и бяла част. В средата на горната половина се отрязва капаче, като се внимава дупката да е правилен кръг. С помощта на миниформички за сладки в останалата част се изрязват дупчици – на мен ми допадат звездичките. По горния ръб между така получените прозорчета (или където другаде ви харесва) се набождат пъпки карамфил. (Въпреки дупчиците отстрани отворът отгоре също е желателен, за да играе ролята на коминче – иначе страничните се опушват и почерняват, което разваля добрия външен вид на свещника).

Горната част може да се остави и без прозорчета, достатъчен е и само отворът отгоре – тогава набодените пъпки карамфил са повече и по-нагъсто. Остава само да се сглоби свещникът.

В долната половинка портокалова кора се поставя чаена свещичка, покрива се с горната половинка и свещникът е готов да заеме мястото си на празничната трапеза.

Много е ефектен за украса и през деня, но когато вечер свещичката вътре се запали и пламъчето ѝ игриво затрепка, става приказно красив и създава невероятно настроение и уют. И изобщо не е задължително да се наслаждаваме на тази прелест само на Коледа и Нова година, свещникът може да се ползва през цялата зима или поне докато портокалите са актуални…

Камбанки и елхички от дървени фигурки

Когато видях тези изящни фигурки на камбанки и елхички в магазина, просто нямаше как да изляза от него, без да се сдобия с по едно пакетче от тях; даже и няколко прекрасни звездички уважих… Не знаех какво точно ще ги правя, но червейчето в мозъка ми веднага заработи, затова добавих към тези интересни комплектчета и едно пакетче минизвънчета. Без да претендирам за кой знае каква оригиналност и майсторско изпълнение, ето какво се получи в крайна сметка – тези симпатични камбанки и елхички, които могат да се окачат на всевъзможни места (включително и на елхата), както и няколко съвсем нелоши гирлянди… А тези сладурски висулки са и идеалното дребно подаръче за близки и приятели, което е ценно не със своята особена естетическа или финансова стойност, а с това, че е направено собственоръчно и с мисъл за конкретния получател…
И така, ето какво е необходимо:

струговани дървени камбанки и елхички (двойка от цяла фигурка и контур)
минизвънчета
цветни лентички
конец и игла
канап
ножица


Няма нужда от кой знае какви обяснения и наставления как се изработват тези висулки, добре се вижда от снимките колко е елементарно всичко.

И все пак ето накратко какво направих аз:
Фигурките се комбинират по две, като отдолу се поставя цяла, а отгоре – с изрязана среда (контур на камбанка/елхичка). В единия край на парче конец се завързват три звънчета, а другият се промушва през дупчицата на фигурката и се завързва, като целта е звънчетата да висят свободно в средата на изрязаната фигурка. През дупчиците отгоре се промушва и завързва и парче канап, който после ще служи за окачване, а в горната част на фигурката се прави красива панделка от цветна лентичка.

И това е всичко! Простичко и лесно! Не се изискват никакви специални умения или суперсили – всеки може да сътвори подобни дребни красотички, стига да има малко свободно време и желание. А крайният резултат е наистина изключително сладурски – много симпатични камбанки и елхички, които създават неподправена радост и празнично настроение.

Така пък изглеждат гирляндите – фигурките се завързват през малко разстояние на парче канап, като между тях се вмъква и по някое звънче (с помощта на конец), а за по-завършен вид в двата края се слага по едно подходящо мънисто. И тук важи същото като при висулките – правят се изключително лесно, но са красиви и интересни.

Лимонови петифури с крем от кестени

Преди няколко години някъде из нета ми се мярна снимка на едни изключително апетитни (поне на вид) барчета, но за огромно мое съжаление не си запазих рецептата. После я търсих, но уви – интернет е безбрежен океан… А това, което ме привлече тогава, бяха кестените в състава им. И понеже онази снимка продължаваше да стои като незаличим мираж в съзнанието ми, а силното желание да изпробвам нова рецепта с кестени не ми даваше мира, трябваше сама да си измисля моя. По вече избледнелите ми спомени онези барчета бяха от три слоя – основа, в която се виждаха парченца ядки, нежножълт крем по средата и шоколадова заливка най-отгоре. Затова за най-долния пласт се спрях на орехи и фурми, към които за аромат добавих и лимонова кора. Понеже кремът трябваше да ми се получи жълт, реших да заменя кокосовото мляко, което обикновено ползвам за подобни цели, с плодов сок. Заложих на готови сокове, комбинация от няколко плода (банан, ябълка, морков и манго/праскова) без добавена захар. Затова се принудих да сложа и малко кокосово масло – да се подсигуря, че кремът ще стегне. За баланс на вкусовете и за повече свежест добавих лимонов сок (това наложи да използвам и някакъв подсладител), а за аромат и разкош – арменски коняк и бурбонска ванилия. Моят лимон беше голям (пусна 90 г сок) и петифурите ми се получиха с разкошна за моите предпочитания киселинност. Но това вероятно няма да се хареса на масовия вкус, така че по-долу намалих малко количеството му, а най-добре е да се слага по малко и да се опитва. По същия начин се процедира и със сиропа от агаве – и той е на вкус.
И така, за тавичка с размери 20х20 см са необходими:


основа:
150 г фурми (обезкостени)
150 г орехи
настъргана кора от 1 лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
200 г сок от банан, ябълка, морков и манго/праскова (без захар)
сок от 1 лимон (70-80 г или на вкус)
3 с.л. сироп от агаве (на вкус)
2 с.л. (30 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. коняк
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода


Фурмите, орехите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър, но не прекалено фино – целта е орехите да останат на ситни парченца. Сместа се прехвърля в тавичката, покрита с хартия за печене. Заравнява се, като се притиска с лъжица (тя трябва да е мокра, за да не залепва).

Всички продукти за крема се слагат в купа и се пасират гладко с пасатор. Може да се ползва и блендер, но сместа трябва да е максимално гъста, за да не се разтича после кремът. Ако кестените са студени (предварително обелени и съхранявани в хладилника), е добре плодовият сок да се загрее, за да се улесни пасирането. Количеството му е колкото да се пасират добре кестените, т.е. може да се намали или да се увеличи малко в сравнение с посоченото. Лимоновият сок и сиропът от агаве също може да варират – те са на вкус.
Кремът се изсипва върху основата и се заравнява с шпатула.

Шоколадът за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят три (може и две) лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху крема и се разлива по цялата му повърхност.

Тавичката се слага в хладилника и се оставя да престои около денонощие (поне за през нощта). Тогава с топъл сух нож се нарязва на квадратчета с размер 4х4 см – получават се 25 сладурски минипастички.

Петифурите са фантастични – изключително симпатични, вкусни и с разкошни аромати. Прекрасното ухание на лимонова кора в основата и нежната киселинност в крема се оказаха решаващи и за името им. А той, кремът, е идеален – гладък и фин, стегнал чудесно (за да се режат хубави парчета) и с прекрасен цвят. Цялата тази прелест великолепно се допълва от приятно хрупкащите орехи в основата и от кадифената нежност на шоколада отгоре – изобщо трите слоя на петифурките си пасват чудесно и вкусово, и като текстури.

И тези прелестни минипастички се оказаха идеални за публикация под номер 500 в скромния ми блог…

 

Просо с кладница

Просото все още е рядък гост на нашата трапеза, макар че винаги съм искала да го включваме по-често в менюто си. Затова след като го ползвах за плънка на едни гигантски гъби, реших да си измисля и друга рецепта с негово участие. Понеже пълнените кралски печурки станаха чудесни, реших пак да заложа на гъби, но този път – любимата кладница. Само че сега исках ястието да е максимално простичко – с минимум продукти и време за приготвяне. Резултатът обаче се оказа съвсем безцветен и не особено съблазнителен на вид, затова, докато просото беше още горещо, добавих един настърган морков – това му беше напълно достатъчно, за да не хруска на сурово. А когато всичко поизстина малко, няколко листа спанак на лентички добавиха още цвят и придадоха още по-добра визия на ястието. Вместо спанак може да се ползва всякаква друга зеления или пък шепа грах. Може да се сложи и нарязана на съвсем тънки лентички сурова чушка (червена, но защо не и зелена) заедно с моркова – и на нея ще ѝ бъде достатъчно само да се разбърка с горещото просо.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
1 глава лук
1 скилидка чесън
2 щипки мащерка
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков
няколко листа спанак


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се просото, водата, наситнената скилидка чесън, мащерката и солта и когато течността заври, котлонът се намалява. Готви се докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути.
През това време тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло, гъбите се накъсват на ленти по дължина и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде, спанакът се нарязва на тънки лентички.
Когато просото е готово, към него се добавят гъбите и морковът и се разбърква. Оставя се да поизстине малко и се прибавя и спанакът.

Ястието е простичко и лесно, но вкусно и полезно. Сготвено е по щадящ продуктите начин, с минимално количество мазнина (по-скоро за допълнителен аромат на гъбите). И е доста приятен начин да вмъкнем един толкова пренебрегван продукт като просото в менюто си.