От детските ми години са ми останали спомени за два вида кьопоолу, които приготвяха съответно баба и леля; всяка си хвалеше нейното и не одобряваше кой знае колко другото. На мен пък ми харесваха и двата вида и си хапвах с удоволствие и от бабиното, и от лелиното. Естествено основен продукт и в двата случая са печени патладжани, но баба им добавяше смлени орехи, а леля – печени чушки и домати; чесънът е задължителен и за двата вида. И за да ги разграничавам някак (освен с етикетите „бабиното“ и „лелиното“), си ги наименувах
зимно и лятно кьопоолу. През лятото, в сезона на доматите и печените чушки, обикновено правя лелиния вариант, а през зимата – бабиния с орехи. Но се случва и обратното – кой е казал, че орехите не вървят през лятото и няма пресни домати през зимата (за разлика от едно време)…
1 голям патладжан (2 малки)
3-4 чушки
1 голям домат (месест)
2-3 скилидки чесън
струйка зехтин (или шарлан)
сол на вкус
няколко стръка магданоз
Патладжаните и чушките се изпичат (кой както предпочита – аз ползвам за целта една стара скара) и се обелват. Нарязват се на ситно (накълцват се с нож). Доматът се обелва и също се нарязва на ситни кубчета. Ако е много сочен, се слага да се отцеди известно време или направо се изстисква лекичко с ръце. Чесънът се пресова, магданозът се нарязва на ситно и всички продукти се смесват. Посолява се, добавят се зехтин и оцет на вкус и се разбърква.
Кьопоолуто е невероятно вкусно, цветно и с богатство от аромати. Чудесно е и като салата, и върху филийка, а много му подхождат и
домашни питки…
Няма коментари:
Публикуване на коментар