През лятото и в началото на есента царевицата присъства в нашенския пейзаж повсеместно – на плажа, на улицата, по пазари и панаири… Продавачи с казани или гигантски тенджери, пълни с топла варена царевица, ухаеща изкусително, могат да се видят къде ли не. Един кочан от тази вкуснотия може да мине и като междинна закуска, и като основно ястие. Всъщност нужно ли е човек да е гладен, за да хапне една царевичка? ;)
Естествено е много хубава и така, т.е. варена, но когато си я приготвям вкъщи, предпочитам да я изпека. Не че има някаква огромна разлика във вкуса, но ми допада повече печена. Опасенията на някои, че при печенето ще се изсуши и ще стане твърда, са неоснователни. Защото се пече не обелена, а с листата, в които е обвит кочанът! По този начин зрънцата се задушават и остават сочни, но все пак не са така воднисти като на варената. А имаме и бонус – приятният аромат на пушек! Естествено най-добрият вариант е царевицата да се опече на истински огън или по-точно на жар, но в домашни условия става и на електрическа скара.
Добре е преди печенето да се откъсне косата, която виси на върха, за да не се подпали (пък и може да се ползва за чай при някои здравословни проблеми), като се внимава да не се развият обвивните листа. Целта е те да останат като фолио, което да предпази вътрешността от изсушаване и изгаряне. Пече се до черно отвън, за да бъде добре изпечена царевицата отвътре, но трябва да се внимава много да не се подпалят листата и да стане сериозна беля. Изпечената царевица се оставя за няколко минути – да изстине малко и да се задуши, и тогава се обелва.
Оттам нататък овкусяването е по желание – може само със сол, а може да се поръсят всякакви други подправки… И – мммм… Изключително вкусно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар