Използваемо от бидона с киселото зеле е не само зелето, а и саламурата – тя е не по-малко ценна от зеленчука. Няма да коментирам нейните достойнства като бульон трезве – никога не ми се е налагало да ползвам такова нещо. Но зелевата чорба е приятна за пийване и просто така – тя е прекрасна пробиотична напитка и има чудесно действие върху стомашно-чревния тракт, само трябва да се внимава с приетото количеството. А може да се сервира и под формата на супа – с малко наситнен праз, червен пипер (може и лют) и шарлан нещата стават бижу! Но само една гола зелева чорба някак не върви… Затова има нужда от още нещо с нея и поне за мен най-добрата добавка към тази уникална супа са печените картофи – най-добре цели с кората. И колкото по-дребни са, толкова са по-подходящи да се изпекат цели… Освен това е чудесен начин да се оползотворят – на кого му се занимава с дребосъци, особено ако ще трябва да се белят… А в настоящия случай картофките спокойно могат да се хапват заедно с кожицата. Комбинацията от зелева чорба и печени картофи е толкова добра, че не се и сещам да поискам нещо друго към тях…
Количествата на продуктите са на око, на вкус и според желаните порции:
зелева чорба
праз
червен пипер – сладък и/или лют
шарлан
дребни картофки
Картофите се измиват добре и се набождат с вилица на 1-2 места (иначе при печенето се пръскат и цялата фурна става в картофени парченца). Подреждат се върху скарата на фурната (няма нужда от тава) и се пекат на 180-200 градуса докато омекнат – времето зависи от големината им. За дребни картофки като моите (колкото едър орех) времето е около половин час, ако са по-едри – повече.
Докато се пекат картофите, се приготвя супата (изключително ми е странно да наричам тази течност с това име). Зелевата чорба се сипва в купи или супени чинии и се поръсва с нарязан на ситно праз, червен пипер (може и малко лют за разкош) и няколко капки шарлан. И готово! Остава само търпеливо да изчакаме да се изпекат картофките…
Естествено картофите могат да се изпекат (или дори да се сварят) и по всякакъв друг начин и с добавка на някакви подправки (особено ако са по-едри, може да се нарежат или поне да се разполовят), но изпечени цели стават фантастични. Кората се превръща в съвсем тънка кожица, която е съвсем ненужно да се бели, а отвътре са мекички и сипкави… Ммм… И нямат нужда от сол и други подправки, защото зелевата чорба е достатъчно солена и подправена.
Това е възможно най-простото зимно меню вкъщи, но и много любимо! По-натурално и близко до природата от това здраве му кажи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар