Пролетни кошнички с коприва, киселец и слънчоглед

Тези приказни кошнички са въплъщение на убеждението ми, че храната трябва да е полезна, вкусна и красива. Те са реплика на един изключителен пай с лапад и много зелени подправки – красив и невероятно вкусен. Беше върховно удоволствие човек да си хапне от него. Но тази прелест има един малък недостатък – зелениите претърпяват термична обработка, което противоречи на разбиранията ми за правилната храна. И понеже тестото е много вкусно и чудесно се връзва с подобна плънка, реших да променя нещата, та хем в рецептата да се запази доброто тесто, хем и плънката да остане сурова. И така, не беше трудно да се роди идеята за въпросните кошнички – тестото се изпича предварително и после се пълни с полезна сурова плънка от коприва, киселец, магданоз и разни други зелении… Така и вълкът сит, и агнето цяло! А крайният резултат е забележителен – изключително красиви, вкусни и ароматни пролетни кошнички!
За разлика от пая тук брашното е по-малко, защото тестото няма да се разточва и няма нужда да е по-твърдо; даже напротив – трябва да е по-меко, за да се разпредели по-лесно във формичките. Бройката на кошничките зависи от големината на формичките и от това, колко дебело/тънко ще се разпредели тестото в тях – с формички с диаметър в горната част 6 см излизат 45-50 броя.
Плънката подлежи на всякакви вариации и комбинации, количеството на зеленолистните е ориентировъчно и все пак би трябвало спокойно да стигне за всички кошнички.


375 г пълнозърнесто брашно
9 с.л. зехтин
200 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

80-100 г коприва
1 букетче киселец (50-60 г)
1 връзка магданоз
4-5 стръка пресен чесън
2 стръка пресен лук
няколко стръка джоджен

200 слънчоглед, накиснат от предния ден във вода
1 ч.л. сол (на вкус)
1 лимон (или повече – зависи колко е голям и кисел)

глухарчета
червена мъртва коприва


Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто – няма нужда да се меси дълго, само колкото да се събере на гладка топка. Трябва да е мекичко и пухкаво (ако е необходимо, се добавя още брашно).
От тестото се късат топчета с големината на орех (14-15 г) и с пръсти се разпределят във формичките (няма нужда да се подмазват предварително) така, че да се покрият плътно, но не прекалено дебело дъното и стените. Ако формичките не достигат за всичкото тесто, кошничките се правят на два пъти.

Тестото на дъното се набожда с вилица и кошничките се пекат на 175 градуса в предварително загрята фурна на долен и горен реотан около 15 мин. Изваждат се от формичките (става много лесно, изпадат сами като се обърнат) и се оставят да изстинат.

През това време се приготвя плънката.
Слънчогледът се пасира със солта, лимоновия сок и пулпа, останал след изстискването. Ако е необходимо, се слага и малко водичка, за да стане сместа гладка. Добавят се чесънът, лукът и магданозът и пак се пасира. Сместа се прехвърля в купа. Копривата се намачква, за да се обезвредят парливите частици. Заедно с киселеца се нарязват на ситно и се разбъркват със слънчогледовия пастет. Може всички зелении да се пасират заедно със слънчогледа или пък всички да се нарежат, но аз реших така – копривата и киселецът да се усещат в плънката, а чесънът и лукът да са наситнени по-фино (както и магданозът заради дръжките). Кошничките се напълват с плънката и се украсяват с глухарчета, червена мъртва коприва или други ядливи цветя.

Кошничките са изключително красиви и ароматни, с невероятен свеж вкус. Доставят неимоверно удоволствие първо на душата, защото се консумират първо с очите, а след това и на небцето. Създават ведро пролетно настроение на масата с тези малки слънчица, накацали отгоре им, а когато човек си отхапе от тях, това настроение се разлива по цялото му тяло…