Постен сладкиш с мед и круши

Обичам всякакви плодове и си ги хапвам с огромно удоволствие ежедневно – според сезона им. Крушите не правят изключение – те са прекрасен плод и ги обожавам за закуска. Но когато са сочни и поне леко хрупкави. Когато презреят обаче, стават меки и сипкави и вече не са ми приятни за ядене. И тогава на помощ идва една простичка рецепта за сладкиш с мед на „Бон апети“, която в оригинал (както я показаха в предаването) май няма да ми допадне съвсем – без никакъв крем или сироп за моя вкус ще е прекалено суха (в тестото няма никаква мазнина дори). Затова реших да комбинирам в едно двете – сухия сладкиш и сипкавите круши – и определено полученият резултат вече заслужава внимание. Блатът поема от влагата на крушите, а това, че те са сипкави, във вътрешността на сладкиша дори е предимство – получава се един прекрасен кремест слой.


350 г брашно
1 ванилия
1 ч.л. канела
200 г орехи
1 ч.л. портокалови корички
80 г мед
160 г кафява захар
300 мл вода
1 ч.л. сода бикарбонат
1 с.л. ябълков оцет
3 капки портокалова есенция
4-5 круши (презрели, меки и сипкави)


Брашното се пресява, добавят се ванилията и канелата, разбърква се и се оформя кладенче.
Орехите и портокаловите корички се смилат в блендер и част от тях се заделят за поръсване.
Медът, захарта и водата се слагат в малка тенджерка на слаб огън, докато захарта се разтвори, и се оставят да се охладят леко.
Крушите се почистват от семките и се нарязват на четвъртинки.
Содата се угасява в оцета и заедно с орехите и портокаловата есенция се добавя към медената смес, като се разбърква добре.
Течните съставки се наливат в брашното и се разбърква, докато сместа се хомогенизира.
Половината тесто се излива в застлана с хартия за печене тортена форма с диаметър 26 см. Отгоре плътно се подреждат крушите и се покриват с останалото тесто. Заравнява се и се поръсва със заделените орехи. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 20 минути.
След като изстине, сладкишът се нарязва и се поднася поръсен със струйка мед.

Сладкишът е много приятен и апетитен и ухае чудесно. Сипкавите круши са оползотворени прекрасно – превръщат се в сочна и креместа вътрешност и идеално допълват леко суховатия блат. Сладкишът има и още едно достойнство – в него няма никаква мазнина. Единственото ми угризение е, че медът претърпява термична обработка… Но следващия път ще го заменя с петмез или сироп от агаве например...