Салата от гулия и моркови

До преди няколко години не бях опитвала гулия (или още земна ябълка), само бях чела колко е полезна – докато една мила и щедра жена не настоя да ни донесе една торбичка от нея. Нямах представа какво представлява и какво да я правя, но след обясненията на дамата (носела на колежките и те си я хрупкали като ябълки), реших, че най-добрият начин да я хапваме е на салата. После открих и други рецепти с нея из нета – за супа, печена или на чипс. Но за мен салатата е предпочитаната възможност, защото установих, че гулията е прекрасна на вкус сурова и би било кощунство да я унищожавам с термична обработка. Е, миналата година я пробвахме веднъж и печена и съвсем не беше лоша, но пак си държа на своето – плодовете и зеленчуците са полезни сурови. Или пък ферментирали – след като научих, че крехките бели грудки са идеални за целта, вече ги слагам и в туршията (и смея да твърдя, че те са най-хубавата част от съдържанието на буркана). А за да бъде салатата по-цветна, към гулията се присъедини и един морков…


3-4 грудки гулия
1 морков
щипка сол
ябълков оцет на вкус
няколко маслини

Гулията се измива добре (може да има кал или скрити в кривите ѝ форми ситни камъчета) и заедно с моркова се настъргва на едро ренде. Овкусява се с малко сол и домашен ябълков оцет, разбърква се и салатата е готова за сервиране (ама че сложна рецепта, а? 😉). Добавят се няколко маслинки – хем за украса, хем като заместител на шарлана или зехтина, които вече пропускам в салатите и повечето ястия.

Салатата е изключително простичка, но много вкусна и полезна. Гулията е прекрасен продукт – разкошно твърдичка, хрупкава и свежа, но не с грубата твърдост на моркова или цвеклото например (при тях има и една характерна жилавост), а изключително крехка и нежна. И с прекрасен сладникав вкус – наистина може да се хрупа като ябълка и е великолепна без никакви овкусители (сол и оцет).

Веднага щом установих това, зарязах рендето и започнах да сервирам гулията (пак като салата) просто нарязана на хапки – хрускаме си я само така, натурална. По този начин хем си улеснявам живота – спестявам си разправиите със стъргането (както и по някой остърган пръст), хем предпазвам продукта от излишно окисляване при прекаленото наситняване и от досега с металното ренде (положението е доста по-зле в сравнение с ножа). Абе, с две думи – работа за мързеливци! 😉