Какаово-фъстъчен крем

Приготвяйки симпатичното бананово-фъстъчено брауни, на етапа преди добавянето на овесените ядки установих, че получената до момента смес е чудесно какаово кремче. Затова не се колебах особено да го изпробвам и като самостоятелен десерт. Приготвя се изключително бързо и лесно, а се отплаща с чудесен вкус и аромат на банани и фъстъци. И естествено – на какао… И понеже браунито не е много сладко (поне за моя вкус трябва да е по-сладичко, нали все пак е сладкиш), добавих и малко мед.


2 средни банана (200 г обелени)
50 г фъстъчено масло
15 г какао
1 с.л. мед (на вкус)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и медът и се разбива отново до гладка смес. Кремът се разпределя в чашки и се поръсва с кокосови стърготини или нещо друго по желание за украса.

Кремчето е разкошно! С чудесна текстура, с прекрасен и трудно устоим аромат на банани, фъстъци и какао. Които пък освен всичко друго представляват и една полезна и здравословна комбинация…

Бананово-фъстъчено брауни само с 4 съставки

Това е едно прекрасно сладкишче – приготвя се за нула време и с малко и достъпни съставки. Важно е бананите да са добре узрели (да са почнали да се появяват тъмни петънца по кората) – така са хем сладки, хем много ароматни. И ако не си падате по много сладки и тежки десерти, няма нужда от друг подсладител. Както и от други аромати или есенции – фъстъченото масло и какаото също ухаят разкошно. Продуктите са за малка тавичка (20х20 см); ако нямате такава, увеличете количеството им пропорционално, за да не се загуби браунито на дъното на тавата…


3 средни банана (300 г обелени)
75 г фъстъчено масло
25 г какао
50 г овесени ядки (фини)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и овесените ядки и се разбива отново. Получената смес се изсипва в тавичка с размери 20х20 см, покрита с хартия за печене (понеже е много гъста, трябва да се размаже с шпатула или лъжица). Пече се 15 мин. в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан. Като се извади от фурната, печивото е доста меко (изглежда недопечено), но като изстине, става идеално.

Браунито става тъничко, но е чудесно – много вкусно и супер ароматно, мекичко и нежно, леко пружиниращо. Приятно е на сладост, но поне за моя вкус може да е леееко по-сладко (въпреки че бананите бяха добре узрели), така че другия път може да сложа и 5-6 фурми...

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Какаов крем от кестени и банани

За да отстраня единствения дрееебен недостатък на превъзходния крем от кестени и банани – няколко часа след приготвянето му малко потъмнява, – реших да добавя към останалите продукти и какао. И подобно на шоколадовия крем с лайм, който си е същински шоколадов мус, се получи отличен десерт! И така, няма нищо по-различно от предишния вариант, а крайният резултат отново е блестящ.


300 г кестени (сварени и обелени)
3 с.л. мед (на вкус)
1 с.л. ром
2 средни банана
2 с.л. какао


Всички продукти се пасират едновременно в чопър или блендер до гладка смес и кремът се разпределя в подходящи купички или чашки. Отгоре украсява с кокосови стърготини или нещо друго, което да контрастира на шоколадовия цвят.

Кремът е великолепен – хем шоколадов, хем много ароматен, хем нежен и пухкав… И е идеално решение за кестени, които се белят много трудно – дори и да не се обели вътрешната тъничка обвивка, тя се пасира идеално, а какаото маскира по-тъмния нюанс, който би придала на крема.

Крем от кестени и банани

Първият ми опит за крем от кестени преди няколко години беше с кокосово мляко, мед и ванилия. Резултатът не беше чак толкова лош, но не ме задоволи достатъчно – кремът можеше да е малко по-лек, по-сладък и по-ароматен, затова продължих с опитите. Тогава замених кокосовото мляко с банани и това се оказа блестящо попадение – бананите отстраниха всички недостатъци наведнъж! Вкусът и ароматът им се връзва чудесно с кестените и кремчето стана великолепно – много приятно, ароматно и сладичко (е, тук винаги може да се играе с количеството мед). Въпреки този отличен резултат обаче не исках да приключа с опитите с кокосово мляко и така се роди друг шедьовър (колко съм скромна само) – крем от кестени с кокосова сметана и лайм, а след него дойде и вариантът с какао, който си е същински шоколадов мус, ммм…
Но да се върнем на варианта с банани. За 4 купички са необходими:


300 г кестени (сварени и обелени)
3 с.л. мед (течен)
1 с.л. ром
2 средни банана


Всички продукти се пасират едновременно в чопър или блендер до гладка смес, която се разпределя в подходящи купички или чашки. Отгоре може да се поръси с нещо за украса – какао, кокосови стърготини или нещо друго.

Получава се фантастичен крем! И на вкус, и на аромат! Май е малко сладичък, но нали все пак е десерт! Всъщност всеки може да регулира (т.е. да намали) количеството на меда според предпочитанията си и според сладостта на бананите. Кремчето е прекрасно както току-що приготвено, така и на другия ден след престой в хладилника. Известно време след приготвянето му малко потъмнява, но това изобщо не се отразява на чудесния му вкус. А за да избегна този проблем с потъмняването, ми хрумна да добавя към продуктите и какао, но така се появи нов вид – какаов крем от кестени и банани…

Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...

Крем от тиква и банани

Това е един лек, бърз и вкусен десерт, с който реших да разнообразя обичайния начин за приготвяне на тиква вкъщи – варена и после поръсена с мед, канела и орехи. Кремчето наистина си заслужава – приготвя се супер лесно и е идеално особено ако тиквата се окаже истинска тиква 😉 – т.е. не е достатъчно сладка. Правила съм опити за крем от тиква с какао (шоколад), но резултатът не ми хареса… А комбинацията с банан е чудесна – двата плода си подхождат много добре. Ако пък тиквата не е сладка, на помощ идва и медът… И накрая – нещата просто няма как да минат без канела – любимата подправка на тиквата. Грамажът на продуктите е според наличните количества и на вкус, и все пак ето някои насоки (за 2-3 порции):


350-400 г сварена тиква
1½-2 средни банана (150-200 г обелени)
1-2 с.л. мед (на вкус)
¼ ч.л. канела


Всички продукти се слагат в чопър или робот и се пасират до гладка смес. Медът е на вкус – според сладостта на тиквата и бананите. Кремът се разпределя в чашки или купички и отгоре се поръсва с канела или нещо друго по желание – смлени орехи например…

Кремчето е много леко, приятно и ароматно. Става малко редичко (прилича леко на пюре), но това не е проблем. По желание може да се добави малко чия или ленено семе за сгъстяване, но аз реших да го оставя така. Излязоха ми 2 големички порции, можеше да са и три по-малки.

Крем от авокадо и банани

Това е най-бързият и лесен десерт, при това – здравословен и невероятно вкусен. Приготвя се с минимум продукти за отрицателно време – какво повече може да желае човек!

1 авокадо
2 банана
1-2 с.л. сироп от агаве (на вкус)


Авокадото се разрязва на четири, костилката се отстранява и кората му се обелва (когато е добре узряло, става много лесно). Заедно с бананите и сиропа от агаве се пасира в чопъра до гладка смес.
Получава се чудесен крем – лек, вкусен и ароматен, идеален за десерт или за междинно хапване. За подслаждане вместо сироп от агаве може да се ползва и нещо друго по избор, много приятно става с 2-3 фурми, пасирани заедно с плодовете. Но от фурмите се губи хубавият цвят – свежозеленото става блатисто... А всичко зависи и от сладостта на бананите – когато са започнали леко да потъмняват, са доста сладки и друг подсладител изобщо може да не е необходим. Но всичко е въпрос на вкус – аз предпочитам кремът да е по-сладичък, все пак говорим за десерт, нали...

Горните продукти са точно за две прилични порции. Кремът може да се направи и само с един банан – тогава повече се усеща авокадото, но полученото количество идва малко повече за една и съвсем недостатъчно за две порции, поне според моите разбирания (както се вижда и на снимките – чашките са полупразни). 😉

Венецът на Горгона

Доста страховито име за един толкова прекрасен сладкиш! Наистина е великолепен! Още щом го опитах миналата година, се влюбих в него. Тогава го приготвих по оригиналната рецепта на Йоли и останах очарована от комбинацията на вишни и шоколад. Признавам, че бях доста изненадана от нея; дотогава имах една любима комбинация на шоколада с плод – тази с портокал (особено с портокалови корички). Но се оказа, че комбинацията с вишни е не по-малко пленителна! Просто уникално съчетание на вкусове и аромати!
И нямаше как тази година отново в сезона на вишните да не повторя този приказен сладкиш. Този път обаче с някои промени в рецептата – трансформирах я във веганска. И сега съм още по-щастлива, защото резултатът е пак толкова добър като оригинала!


блат:
1 банан
100 г кафява захар
1 лимон – кората и сокът
2 с.л. мак
120 г брашно
1 ч.л. бакпулвер
50 г зехтин (олио)

крем:
200 мл кокосово мляко
4 с.л. кафява захар
2 с.л. нишесте
1 пак. ванилия
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
1 ч.ч. бита сметана (получена от 100 мл кокосово мляко + 2 с.л. кафява захар)

750 г вишни
100 г кафява захар
3 с.л. вишновка
2 с.л. нишесте

ганаш:
100 мл кокосово мляко
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
1 с.л. вишновка


Бананът се пасира в блендер, добавя се захарта и пасирането продължава още малко, докато се разтопи захарта. Сместа се прехвърля в купа, добавят се лимоновият сок, настърганата кора и макът и се разбърква с телена бъркалка. Прибавя се брашното, смесено с бакпулвера, и се разбърква до гладко тесто. Накрая се налива зехтинът и отново се разбърква, докато се усвои. Тестото става гъсто, но течно. Излива се в тавичка или тортена форма с диаметър 24-26 см, застлана с хартия за печене, в средата на която е поставена купичка или ринг.
Блатът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 25 мин. Докато се пече, се надува доста, но след това спада леко, затова може да се остави за няколко минути в изключена фурна на отворена врата. После се изважда от тавичката и се оставя да доизстине на решетка.

Нишестето се разбърква в кокосовото мляко, добавя се захарта и се слага на котлона. Вари се на среден огън, докато се сгъсти, като непрекъснато се бърка с тел. Дърпа се от котлона и в горещия крем се добавя начупеният на парченца шоколад. Изчаква се малко да се стопи, ароматизира се с ванилията и се разбърква добре. Няма нужда от прекалено бъркане, а само колкото сместа да се хомогенизира. Оставя се да изстине (може и за малко в хладилника).
На този етап от приготвянето си кремът става много гъст, но когато се добави битата сметана, става по-пухкав и обемен. Ако се наложи, преди това може да се разбие леко с миксер, за да няма бучици.
100 мл студено кокосово мляко се разбива с миксер с 2 с.л. кафява захар, предварително смляна. Сместа не става въздушна като бита животинска сметана, но все пак е пухкава и много гъста. Прибавя се към шоколадовия крем и се разбърква добре. Готовият крем се слага в хладилника, докато се приготвят останалите съставни части на сладкиша. Като се охлади, става още по-хубав – гъст и плътен.

Вишните се изчистват от костилките. Вишновката и захарта се слагат в средно голяма тенджера на слаб огън и се сваряват на сироп. Тенджерата се дърпа от котлона и при непрекъснато бъркане се налива разтвореното в малко водичка нишесте (може да се добави и сокът, който са си пуснали изчистените вишни). Връща се на котлона и се бърка, докато сместа се сгъсти. Тогава се изсипват вишните и котлонът се увеличава на максимална степен. Вишните се варят с леко разбъркване не повече от 2-3 мин., за да не се сварят съвсем и да омекнат. Трябва да се получи гъста хомогенна вишнева маса. Ако сиропът остане рядък, може да се отцеди и да се довари, като се добави още 1 с.л. нишесте, размито в малко водичка, след което да се добавят вишните и да се разбърка добре.

Кокосовото мляко за ганаша се загрява до кипване. Дърпа се от огъня и се добавя начупеният на парченца шоколад. Добавя се вишновката и се разбърква на гладък крем. Оставя се да изстине. Може да се напълни в шприца, докато е още течен, и така да се сложи в хладилника, но трябва да се извади няколко часа, преди да се използва, за да може да се отпусне и да излиза свободно от шприца.

Блатът се слага в поднос, като в дупката се слага рингът, който е ползван при печенето, а отстрани – пръстенът на тортена форма или тортен ринг. Покрива се с пласт вишни (около половината от вишневата смес)

и върху тях се разпределя шоколадовият крем. Отгоре се нареждат останалите вишни и сладкишът се слага за няколко часа или за през нощта да стегне в хладилника.

На другия ден се освобождава от ринговете и върху вишните с тънък шприц се правят змийчета от ганаша – за да отговаря сладкишът на името си!

Сладкишът е превъзходен! Много е свеж въпреки немалкото шоколад в него. Вишните с леко киселия си вкус го правят наистина много приятен и освежаващ.
По желание част от кокосовото мляко може да се замени с ядково, а при липса на вишновка може да се ползва друг ароматен алкохол. Нишестето пък (това при вишните) може да се замени с агар-агар.