Картофена манджа

Картофената манджа беше първата, която започнах да готвя като млада домакиня преди доста години. Тогава списъкът с продуктите и подправките, които използвах, беше доста по-къс (картофи, лук, моркови, домати, червен пипер и босилек), правех и запръжка в началото на готвенето (слагах и брашно за леко сгъстяване), но през годините рецептата ми се разви и дообогати с още зеленчуци и аромати. Всъщност всеки път манджата се получава различна, защото в зависимост от наличните продукти или настроението си може да пропусна или добавя някой зеленчук или подправка (този път изпуснах босилека, но го компенсирах с чубрица и джоджен, а кимионът и кориандърът бяха моментна хрумка). Но най-голямата промяна е свързана с мазнината – вече не запържвам в началото зеленчуците в нея, а я добавям накрая, след приключване на готвенето. Отдавна спрях да слагам и брашно – чорбицата се сгъстява и уплътнява от самите картофи, които се разваряват леко. Затова е важно доматите да се добавят по-късно, когато картофите са (почти) готови. Ако пък попадна на неразваряващи се, смачквам няколко от тях с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и всичко става идеално!


1 кг картофи (10-ина картофа)
1 глава лук
2-3 моркова
1 резен целина (глава)
1 чушка (може и замразена)
1 малко бурканче домати (или пресен домат през лятото)
½ ч.ч. грах (замразен)
2 ч.л. червен пипер
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
щипка сушена чубрица
2-3 щипки сух джоджен
2 стръка целина – листата + дръжките
няколко стръка магданоз
3 ч.л. сол (на вкус)

2 ч.ч. саламура от туршия (на вкус)
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри кубчета, морковите и целината – на дребни, лукът – на къси полумесеци, чушката – на лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се морковите, картофите, червеният пипер, кориандърът и кимионът и се разбърква още малко. Налива се вряла вода, колкото да покрие зеленчуците, добавят се целината (главата и наситнените дръжки), чушката, чубрицата и джодженът, посолява се и се оставя да ври на слаб огън 15-ина мин. Когато картофите са почти готови, се слагат доматите и нарязаните на ситно листа целина (сега е моментът да се сложи и чушката, ако се ползва замразена). Оставя се да клокне 5 мин., котлонът се изключва и се добавя грахът – това му е напълно достатъчно да се сготви. Когато ястието леко поизстине, се добавят наситненият магданоз и шарланът. Разбърква се добре и манджата е готова за сервиране.

Ако картофите не са сипкави и не се разваряват приятно, за да се замъти малко чорбицата, няколко картофа се смачкват с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и се разбърква.
Част от продуктите и подправките зависят от сезона – ако няма пресни, ползвам замразена чушка и консервирани домати; целина – есенно време, а през лятото най-подходящи са пресен джоджен и босилек (кимионът и кориандърът може да се пропуснат), но всичко е въпрос на вкус и импровизация…

Гозбата се получава много добре, ако се сготви с минимално количество вода и когато е готова (даже леко поизстинала), се добави саламура от туршия – така става хем по-вкусна и ароматна, хем по-полезна (но тогава трябва да се сложи по-малко сол). А още по-здравословна става, ако накрая се пропусне мазнината – гарантирам, че никой няма да забележи!

Кохондонго

Кохондòнго е традиционна испанска салата от областта Естремадура, много семпла и вкусна. Оригиналната рецепта е много стара и е включвала само голямо количество чесън, хляб, зехтин и малко вода. Но с пренасянето на чушките от Америка в Европа ястието много се променя и днес се приготвя с печени чушки. Крайният резултат е засищаща и много вкусна салата, с която са се хранели работниците, преди да отидат на полето. Това разказа преди години в „Кухнята на Звездев“ един испански готвач, който показа рецептата. За нея са необходими:


3 печени червени чушки
3 скилидки чесън
сол на вкус
2 с.л. зехтин
1 филия стар хляб
1 ч.л. оцет (ябълков)
щипка кимион
магданоз за украса


Чушките се нарязва на ленти. Чесънът се счуква в хаванче, добавят се сол и зехтин и се разбърква (мачка) до получаването на паста.
Хлябът се накисва с малко вода. Намачква се и се смесва с чесновата паста. Добавят се чушките, овкусява се с оцет и се разбърква добре.
Готовата салата се поръсва с щипка кимион и се украсява със стръкче магданоз (и маслинка за разкош). Отгоре се полива със струйка зехтин.

Салата е превъзходна – много ароматна, вкусна и засищаща! Оригиналният ѝ състав (без печените чушки) поразително напомня традиционната гръцка скордаля – колко е малък светът… А в днешните модерни времена мачкането на чесъна в хаванче (включително и с хляба) може да се замени с пасиране в блендер или чопър…

Пълнени чушки с пълнозърнест ориз

Със сигурност всяка домакиня може да сготви пълнени чушки. Но моите са различни – с пълнозърнест ориз са, без обичайните запръжки и мазнината се добавя след свалянето от котлона (а може да се мине и съвсем без нея). Обожавам и богатството от подправки – на някого може да му се видят прекалено много и може да пропусне някоя от тях, но за мен всяка има своето място в ястието. Освен това обичам в плънката заедно с ориза да се усещат и парченца от зеленчуци, затова ги режа по-едро. А пълнозърнестият ориз има своите особености – накисва се предварително във вода и въпреки това изисква по-дълго готвене. Затова предварително го сварявам до полуготовност, преди да го добавя в плънката.

Мерителната чаша е 240 мл.

10 средно големи чушки (цветът е по желание и според сезона)

1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест (кафяв) ориз 

1 ч.ч. вода

1 ч.л. сол

1 глава лук
1 морков
1 чушка
1 домат
няколко стръкчета чубрица
1 стръкче розмарин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер
няколко листа босилек
1/3 връзка магданоз
1 ч.л. сол
(студенопресован зехтин)

Оризът се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол – вари се, докато поеме всичката вода.

Лукът се нарязва на полумесеци, морковът, чушката и доматът (той се обелва) – на кубчета. Зелените подправки се нарязват на ситно.

Чушките се избушват и се посоляват отвътре.

Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Добавят се морковът, чушката, чубрицата, розмаринът, кимионът, кориандърът, червеният и черният пипер и солта. Бърка се непрекъснато 2-3 мин. (иначе зеленчуците загарят веднага, защото няма мазнина или течност) и се добавят доматите и оризът. Готви се още 1-2 мин., като се разбърква, и тенджерата се сваля от котлона. Тогава се добавят босилекът и магданозът.

Чушките се напълват с плънката без да се натъпкват, подреждат се в подходяща на големина тенджера и се налива 1 ч.ч. вода (с нея се изплаква тенджерата от плънката, а може за варенето да се ползва и същата тенджера, без да се мие). Варят се на слаб огън около 40-50 мин. (до омекване на ориза).

С течността, останала от варенето, може да се направи сос. Чушките се изваждат внимателно в друг съд, течността се прецежда в малка тенджерка и се слага на котлона да заври. Добавя се 1-2 с.л. брашно, разтворено в студена вода, и се бърка непрекъснато до сгъстяването на соса. Количеството на брашното е в зависимост от количеството на течността, но сосът винаги може да се коригира, като се добави още малко вода или съответно брашно. Посолява се на вкус и се подправя с малко лимонов сок и прясно настъргано индийско орехче.

По желание чушките се поливат (или по-скоро намазват) с малко студенопресован зехтин, като се капва по малко и във вътрешността им (това спокойно може да се пропусне), и се сервират със соса.

Чушките са божествено вкусни! Много ароматни – както от подправките, така и от самия пълнозърнест ориз – и с цветни парченца зеленчуци вътре. Ако не ви се разправя с бъркането на сос, прекрасни са и без него!

А така изглеждат сготвени без никаква мазнина – нито намазани отвън, нито капнато във вътрешността им. Външно не се различават особено, нали? Същото важи и за вкуса!

Ражма (червен боб по индийски)

Размазващо вкусен! Изкусително ароматен! Богатство от подправки в перфектно съчетание. Това е ражма (ражма масала) или казано по-разбираемо – червен боб в ароматна смес, и естествено родината на тази божествена вкуснотия е Индия, в частност Пенджаб. Приготвя се много лесно, въпреки че списъкът с продуктите е малко стряскащ – нека дължината му да не ви плаши, 2/3 от съставките са подправки. Точно на тях се дължи и уникалният вкус на един най-обикновен боб, затова съветът ми е да не пропускате никоя от тях. А всички те се намират дори и в малките квартални магазинчета, единствено гарам масалата вероятно ще се наложи да си направите сами. В моята съм сложила карамфил, кардамон, канела, черен пипер, кориандър, кимион и индийско орехче (и хоп! – списъкът с подправките се удължи още!). Последните се запичат на сух тиган, докато се размиришат, и след като изстинат, се смилат. Може всичко това да ви изглежда сложно и като излишни разправии, но, уверявам ви – не е непостижимо, а вкусът накрая си заслужава!
На рецептата за ражма или червен боб по индийски попаднах в YouTube – има доста рецепти на индийки. Самите те имат някои разлики по между си, но моята се отличава от извора в една съществена точка – при тях всичко се пържи до второ пришествие (независимо дали първо лукът и после джинджифилът и чесънът или обратно), а при мен се задушава на слаб огън и с малко водичка. Доматът може да е нарязан на ситно или настърган, а джинджифиловата и чесновата паста (явно в Индия са на почит) замених с цели скилидки чесън и парченце пресен джинджифил. Даже и при боба има вариации – може да е суров и накиснат от предния ден във вода или предварително сварен. Аз заложих на първия вариант, но ако знаех, че ще ми се наложи да го варя 4 часа, че и отгоре (какъв беше тоя боб, сваряване няма! – хем беше накиснат цяло денонощие), щях да го подваря предварително…
Моята доза е по-малка от тази на изгледаните клипчета в нета, но спокойно ще излязат 3-4 порции, особено ако бобът се сервира, както обичайно правят индийците, със сварен ориз.


250 г червен боб, накиснат от предния ден в студена вода
¼ ч.ч. (4 с.л.) олио по избор (шарлан)
1 малка глава лук
1 домат
1 парче пресен джинджифил колкото орех
2 скилидки чесън
½ ч.л. лют червен пипер (може и повече, на вкус)
¼ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
1½ ч.л. (сол на вкус)
2½-3 ч.ч. вряща вода
няколко стръка пресен кориандър


Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, доматът се обелва и се нарязва на дребно (за по-лесно може и да се настърже – така люспата остава в ръката, джинджифилът също може да се настърже на ситно ренде).
Лукът се слага в суха тенджера на средно силен котлон и се оставя да се запече, като се разбърква. Налива се малко водичка и олиото и се задушава няколко минути под капак. Тогава се добавят доматът, джинджифилът, чесънът, лютият червен пипер, куркумата, кориандърът и кимионът. Всичко се разбърква и се задушава още 10-ина мин. Тогава се добавя бобът, разбърква се добре и се налива водата (количеството е в зависимост от желаната гъстота на соса). Ястието се оставя да заври и котлонът се намалява. Готви се така, докато бобът омекне. Накрая се добавят нарязаният пресен кориандър, гарам масалата и солта и се разбърква. Бобът се оставя да покъкри още 5 мин. Ако не желаете голямо количество сос, тенджерата може да се остави без капак да се изпари малко течността.
Ястието може да се сервира със сварен ориз – получава се учудващо добра комбинация – или само поръсено с пресен кориандър.

В някои рецепти срещнах и зелени люти чушки, нарязани на ситно и добавени заедно с домата, джинджифила и чесъна, а количеството на лютия червен пипер е по-голямо. Но аз не исках върло люто, а приятно налютяващо ястие. И такова ми с получи. Да отбележа, че и гарам масалата е леко люта. Така че всеки преценява сам за себе си дали и колко чушки и пипер да сложи.

Картофена салата с кисело зеле

Това е една съвсем непретенциозна салата, но интересна и вкусна. Приготвя се лесно и бързо и е чудесна за зимните дни – предлага по-различен прочит на обичайната салата от кисело зеле с червен пипер и шарлан. Идеята взех от „Бон апети“.


½ кг картофи (5 средни картофа)
200 г кисело зеле (¼ средна зелка)
2 с.л. шарлан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. ретро горчица
5-6 с.л. зелева чорба (на вкус)
щипка черен пипер


Картофите се сваряват и се обелват. Зелето се нарязва на тънки ивички и се слага в купа. Добавят се шарланът, кимионът и горчицата и се разбърква. Картофите се нарязват на едри кубчета и се слагат при зелето. Поръсва се с малко черен пипер и се налива зелевата чорба – количеството ѝ зависи от това колко е солена, идеята е да се овкусят картофите. Салата се разбърква и е готова за сервиране.

Салатата е много вкусна и засищаща и като нищо може да мине и за основно ястие – човек спокойно може да се нахрани само с нея. Но в този случай трябва да се направи по-голямо количество…

Пикантни зимни картофки

Кимионът, куркумата и сухият чесън (или направо готовата подправка къри) са много често използвани за печени картофи вкъщи и винаги крайният резултат е много добър. Наскоро обаче вниманието ми привлече една рецепта с името си – зимни картофки. Оказа се, че е много близка до моята, но има и някои разлики – наличието на настърган морков и сух джинджифил в съставките. Това ме заинтригува и реших да го пробвам тоя настърган морков, а понеже нямах сух джинджифил, го замених с малко парченце пресен. Оказа се, че точно пресният джинджър е гвоздеят на програмата – от него картофките станаха леко налютяващи и още по-ароматни. Направих и още една промяна на следваната рецепта – не сложих вода в тавата при печенето, защото винаги пека картофите така (иначе стават като сварени). Притесненията ми, че морковът и джинджифилът може да прегорят, не се оправдаха и картофките наистина станаха много ароматни и пикантни, а морковът и джинджърът образуваха хрупкава коричка по тях. Подправките изобщо не ги мерих, от всичко сипвах на око и на цвят, така че мерките по-долу са съвсем неангажиращи:


9-10 средни картофа (около 1 кг)
1 морков
парче пресен джинджифил (колкото орех)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
¼ ч.л. черен пипер
1 ч.л. кимион

1 ч.л. кориандър
1-2 ч.л. чесън на прах
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кокосово масло


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага кокосовото масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на едри кубчета. Слагат се в тавата, поръсват с подправките и се разбъркват. Морковът и джинджифилът се настъргват на ситно ренде, добавят се към картофите и се разбърква отново, за да се разпределят равномерно по всички парчета. Картофките се пекат на 200 градуса 30-35 минути на горен и долен реотан, докато омекнат (по време на печенето може да се разбъркат 1-2 пъти, за да се запекат равномерно).

Картофките са великолепни! Много вкусни и ароматни, леко налютяващи и доста свежи – последното определено се дължи на пресния джинджифил, така че горещо го препоръчвам. Комбинацията от подправки е чудесна и наистина е много подходяща за зимния период, защото те действат загряващо и стимулиращо на тялото, а освен това подпомагат и имунитета. И не че тази комбинация няма да е подходяща и за другите сезони, но през пролетта например бих заложила на копър, розмарин и пресен чесън…

Изпробвах рецептата и със сух джинджифил – пак е много вкусно и ароматно, но я няма свежестта, привнесена от пресния...

Хумус с патладжани

½ ч.ч. сух нахут
1-2 печени патладжана (200 г)
2-3 скилидки чесън
сокът от 1 лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол


Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Свареният нахут се пасира заедно с патладжаните, чесъна и солта. Понеже сместа не може да стане гладка веднага, се добавят първо течните съставки – лимоновият сок и зехтинът, и се пасира пак. Ако сместа все още не се получава добре, се сипва и малко вода от варенето на нахута, но се внимава да не стане течно. Накрая се прибавят таханът и кимионът и пасирането продължава до хомогенност.

Традицията повелява хумусът да е съпроводен от арабски питки, но в нашенски вариант става и с пълнозърнест хляб, а защо не и самостоятелно, просто като предястие…

Хумусът е великолепен! Усещат се вкусовете и на нахута, и на тахана, и на патладжана, от който пък се долавя и приятен аромат на пушено…

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с моркови и с печени чушки. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.

Панирани крилца от карфиол на фурна

Крилца от карфиол? Панирани? Че и на фурна? Защо пък не… Е, не са нито истински крилца, нито в истинска панировка, няма и огромни количества вряща мазнина… Всъщност точно това ме привлече в рецептата, а резултатът определено си заслужава вниманието! С незначителни промени от моя страна ето за какво става въпрос:


1 средна глава карфиол

нахутена панировка:
350 г сварен нахут
1-2 скилидки чесън
¼ глава червен лук
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. сол
щипка черен пипер
малко вода

чили глазура:
1 ч.л. лют червен пипер (може и по-малко, на вкус)
7-8 обезкостени фурми
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Всички продукти за нахутената панировка се пасират до гладка консистенция, като се добавя и малко вода от варенето на нахута (сместа става много гъста, но все пак течна). Карфиолът се нарязва на розички (с големина, удобна за хапване) и всяка розичка се потапя в нахутената смес. Излишното се отцежда и розичките се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се в предварително загрята фурна на 220-230 градуса, докато се запече панировката.
През това време се приготвя чили глазурата, като всички продукти се пасират заедно до гладка смес.
Вече изпечените карфиолени крилца се потапят в лютата смес, отново се подреждат в тавата върху хартия и пак се пекат до приятна коричка на глазурата.
Консумират се топли.

Карфиолените крилца са невероятно вкусни! Съчетание са на различни продукти и аромати, но те идеално си пасват и се допълват. Единственото, което не ми допада в приготвянето им, е, че карфиолът много омеква поради дългото печене (според оригиналната рецепта е 2 пъти по 30 мин.). Аз лично обичам зеленчуците да запазват приятната си хрупкавост и свежест и опитах да намаля времето за печене, но нямаше голям ефект. Затова обмислям изобщо да съкратя второто печене – ще опитам след като овалям карфиолените розички в панировката и ги подредя в тавата, да полея всяка отгоре с лютата глазура и чак тогава да ги пека. Или ми се върти още по-лесен вариант – розичките карфиол се слагат в подходяща тавичка и се заливат първо с нахутената смес и отгоре с лютата. И ще се пекат не повече от 15-20 мин. Така ще се избегне и още едно неудобство – частичното разпадане на нахутената панировка при сервирането и консумирането. Е, няма да се получат точно карфиолени крилца, а по-скоро някаква запеканка, но вкусът ще бъде същият! Плюс хрупкав карфиол!
В оригиналната рецепта карфиолените крилца се сервират със суров сос от кашу, но аз в момента нямах кашу в наличност. Тогава интуицията ми подсказа, че карфиолът и особено нахутът от панировката ще се комбинират идеално с таханов сос, и съвсем не ме подведе – наистина се получи великолепна комбинация. Единствено замених копъра с пресен наситнен босилек, идеята за който взех от соса от кашу.

Индийски хлебчета с карфиол

Не съм била в Индия, но доколкото имам някаква представа за индийската кухня, тези хлебчета ми изглеждат доста автентични. Особено като се съди по подправките и лютивия вкус… Пък и самият начин на приготвяне на хляба говори за това. Всъщност това, което ме привлече в рецептата, беше карфиолът – всяка година по това време се чудя да сготвя с него! Естествено направих някои промени (главно в количествата) – и в тестото, и в плънката, особено след като прочетох коментарите под рецептата. И се оказа, че съм сполучила – и с промените, и със самата рецепта. Хлебчетата са много хубави.


300-350 г брашно
200 мл топла вода
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (шарлан, зехтин)
1 с.л. оцет

5-6 големи розички карфиол (около 200 г)
½ малка глава лук
1 люта зелена чушка
15 г пресен джинджифил (колкото фалангата на палеца)
½ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
струйчица олио по избор


Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изсипват водата, зехтинът, оцетът и солта. Омесва се тесто, което не лепне по ръцете, и се разделя на 6 топки. Топчетата се покриват с фолио и се оставят да си починат 30-ина мин.
Карфиолът, лукът, чушката и джинджифилът се накълцват на ситно в чопър и заедно с подправките се задушават в мазнината до леко омекване. Готовата плънка се оставя да се охлади.
Всяко топче от тестото се разточва на кора, дебела около 1 см (в средата може да се остави по-дебела, а краищата да се изтънят леко) и в средата се поставя 1/6 от плънката.

Краищата се загъват към центъра, за да се получи вързопче (внимава се вътре да не остане въздух) и се притискат да се слепят.

Вързопчето се разточва внимателно до тънка питка, без да се разкъса и плънката да излезе.

Така получените питки се пекат на сух тиган на средно силен котлон от двете страни до приятен загар.

Изпечените хлебчета се намазват със зехтин или друго предпочитано олио, но и без това са достатъчно апетитни.

Хлебчетата са много ароматни и вкусни, единственото, за което трябва да се внимава, е лютивината на чушката – но всеки най-добре си знае колко люто обича и колко може да понесе… Тези, които изобщо не обичат люто, просто могат да пропуснат чушката.

А продуктите за плънката могат да се нарежат на ситно и с нож, но в чопър става много по-бързо и лесно. И по-чисто – цветчета карфиол не хвърчат из половината кухня... Пък и няма по-едри парченца, които биха разкъсали корите при разточването.

Хумус с моркови

½ ч.ч. сух нахут
200 г моркови (5 средни моркова)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
щипка черен пипер

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Морковите се нарязват на дребни парчета и се слагат в тава. Поръсват се с ½ ч.л. сол, черния пипер и 1 с.л. зехтин (за готвене). Разбъркват се и се пекат 20-ина мин. на 180 градуса с вентилатор – докато омекнат и започнат да се карамелизират.

Свареният нахут се пасира, като се добавя малко вода от варенето – по-добре на няколко пъти по малко, за да не стане сместа течна. Добавят се морковите, чесънът, сокът от лимон, 2 с.л. зехтин (екстра върджин), кимионът и останалата сол и всичко се пасира на гладко пюре.

Получава се уникално вкусен пастет! Първоначално мислех да сложа и тахан – той отсъства в рецептата, която следвах (как може хумус без тахан?!), но после реших първо да пробвам без него и евентуално накрая да го добавя. В крайна сметка се отказах, защото се получи много добър резултат и така! Хареса ми изключително много, да не кажа даже повече от класическия вариант. Много е лек и свеж! И с прекрасен цвят!
Традиционно хумусът се сервира с арабски питки, но спокойно може да се намаже и на филийка нашенски хляб...

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с печени чушки и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.). А заслугата за добрата рецепта е на "Бон апети".

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.