Картофени брускети „Дворяни“

Брускетките със зелении от двора се оказаха толкова сполучливи – свежи и апетитни, че опитите продължиха, но с различна подложка. Оказа се, че зелената смес чудесно се връзва и с печени картофи, и с домати, а успешно може да се експериментира и с други зеленчуци… Вариантът с домати би влязъл по-скоро в графата „Салати“, докато този с картофено канапе си е чисто основно ястие, с него човек би могъл преспокойно да се нахрани добре. Картофените брускетки са идеални за тези, които по някаква причина избягват хляба и тестените изделия, но със сигурност ще се харесат на всички, защото са прекрасни! Количеството на продуктите е на око и на вкус, според наличностите и желаните порции…

няколко средни картофа (с еднаква големина)

сол (самардала) на вкус

подправки по избор (къри или сух джоджен, сух чесън…)

бучица кокосово масло (колкото лешник)

10-15 връхчета коприва

букетче киселец

букетче магданоз

шепа орехи

1 стрък пресен чесън (1-2 скилидки)

½ ч.л. сол

сокът на 1 лимон (на вкус)

В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се нарязват на кръгчета с дебелина около 1 см. Подреждат се на един ред в тавата, след което се обръщат (омаслената долна страна да дойде отгоре). Посоляват се и се поръсват с предпочитана подправка – сух чесън, къри или сух джоджен, може и само самардала (или каквото друго предпочитате). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан, докато се зачервят приятно. Като се извадят от фурната, се оставят да се охладят малко.

Всички останали продукти се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.

Зелената смес се разпределя върху картофените кръгчета и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с листенца магданоз, парченца домат или кой както предпочита.

Брускетите са прекрасни – красиви и свежи, много апетитни и засищащи. Могат да минат както за предястие, така и за основно – аз лично ги предпочитам за основно с един домат натюр към тях… Е, може и чаша биричка… 😉

Брускети “Дворяни”

В тези брускети няма нищо по-особено от варианта с коприва, освен че тук имат участие и други зелении – магданоз и киселец. Но така е, като по двора е пораснало всичко… Обикновено от диворастящите зелении правя салата, но изобретих и този начин, който е по-привлекателен и по-примамващ за хапване… Брускетките се приготвят много лесно и бързо, а са безкрайно полезни и вкусни. Количеството на продуктите както обикновено не е стриктно определено – действайте според наличностите, на око и на вкус.


10-15 връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз
шепа орехи
1 стрък пресен чесън
½ ч.л. сол
сокът на 1 лимон (на вкус)
пълнозърнест хляб

Всички продукти (без хляба естествено) се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.
Хлябът се нарязва на тънки филийки, които се срязват наполовина, препичат се (много по-лесно и бързо става на тостера) и се оставят да изстинат. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от зелената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с цветенца от двора – глухарчета и парички, които също се хапват.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Може да се хапват като разядка или заедно с основното ястие (все пак са с хляб), а защо не и за закуска… Важното да се храним с нещо полезно и красиво! А когато това се случва на двора, на чист въздух, сред зеленина и цветя, е просто безценно!

Пене от ръж и киноа със зелении

По това време на годината дворът на селската ни къща е пълен с какви ли не свежи прелести с приказно зелен цвят – коприва, киселец, живовляк, глухарчета, на които кога да обърнеш внимание, ако не сега… Обичайната компания на тези зелении в повечето пролетни манджи е оризът. Но когато човек разполага с нов продукт (за първи път ползвам пене от ръж и киноа) и му е мерак да го пробва, му идват разни нестандартни идеи… А пенето не ме разочарова и се оказа много добро на вкус.


1 пакет пене от ръж и киноа (250 г)
1 голяма купа със зелении – коприва, киселец, живовляк, листа от глухарчета
1 морков
1 връзка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин


Пенето се сварява според инструкциите на пакета. Полива се със съвсем малко зехтин (или шарлан), за да не се слепват отделните тръбички.

Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера със съвсем малко водичка (може да се добавят и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък). Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на пюре (т.е. цели се възможно най-кратка термична обработка; затова водата трябва да е минимално количество – да не се налага по-дълго готвене за изпаряване на излишната течност). Накрая се добавя пенето и се разбърква внимателно, за да не стане пастата на каша.

Ястието е малко нетрадиционно, но си е порядъчно вкусно и изключително ароматно. Става много бързо и си заслужава да се приготви, даже и с друг вид паста. А ето как изглежда пакетът на въпросното пене:

Песто от коприва

Вече съм установила, че може да има песто от всякакви зелении (и само зелении ли?). Правила съм от босилек (класика в жанра!), магданоз (една от българските суперхрани), зелената част на пресен чесън (бялата предпочитам да си я хрускам само така), листата на моркови (те са не по-малко полезни от прекрасния оранжев корен). Така че вариантът с коприва е съвсем логичен; това е прекрасен начин да се хапне ценната коприва в полезния ѝ вид – сурова. Продуктите са обичайните, но този път малко се отдалечих от италианската традиция и пропуснах хранителната мая (имитатор на пармезана), а зехтина замених с нашенския шарлан. Пресният чесън е в сезона си, а лимонът освен че придава прекрасен вкус, се грижи и за прелестния зелен цвят на пестото – без него зеленото много бързо губи свежестта си и потъмнява неприятно… А приготвено със самардала вместо със сол, е още по-интересно на вкус. Количеството на продуктите е ориентировъчно, може да се кара на око и на вкус:


100 г коприва
50 г орехи
1-2 стръка пресен чесън
80 г шарлан + струйка за буркана
сокът на 1 лимон
½ ч.л. сол или самардала (на вкус)


Всички продукти се пасират (с пасатора) до гладка смес. За да стане по-лесно, се започва с половината коприва и течностите (шарлана и лимоновия сок). Когато се получи пюре, се добавя останалата коприва, а накрая и орехите. Пестото може да се приготви и в блендер – става много лесно и бързо и без добавяне на продуктите на части.

Прехвърля се в бурканче (отгоре се покрива с тънък слой шарлан) и се съхранява в хладилника. Може да издържи и повече от седмица, друг е въпросът колко от полезните му вещества се запазват…

Пестото е чудесно и е много подходящо като добавка към всякакви зеленчуци; идеално е и за сандвичи или просто намазано на филийка (а защо не и на някой оризов крекер)…

Салата „Пролетни съкровища“ – от див чесън, коприва, врабчови чревца и глухарчета

Почти няма случай да се прибера от разходка с празни ръце. Според сезона „съкровищата“ ми са какви ли не – цветя, билки, зелении, кестени, орехи, шипки… А китките, с които се прибрахме миналата седмица, наистина са много ценни – всички знаят за полезните качества на дивия чесън и копривата, но със сигурност тук могат да се причислят и врабчовите чревца. Естествено и любимите ми глухарчета – в първия вариант на салатата не ги използвах, защото си ги хапнах още там, по време на разходката, но на следващия ден вложих и тях. Количествата на всички зелении е според броя на желаните порции – по едно букетче от всеки вид е достатъчно (за копривата – няколко връхчета):


див чесън
коприва
врабчови чревца
глухарчета – цветовете с дръжките
шарлан
ябълков оцет
сол


Копривата се намачква в кърпа (аз не мия нищо, брала съм си го лично от разходка в балкана), за да се обезвредят парливите власинки. Всички зелении се нарязват и се слагат в подходяща купа или чиния. Поръсват се на вкус с малко сол и по една тънка струйка шарлан и ябълков оцет, разбърква се леко и салатата е готова за сервиране.

Салатата е великолепна – свежа, невероятно ароматна и изключително полезна. А когато лично си набрал всички продукти за нея след чудесна разходка до един много красив водопад, и то в приятна компания, няма по-вкусно нещо на света!

Ето и варианта от следващия ден – с глухарчета:

А това е основният виновник за тази божествена салата – дивият чесън – с прекрасни светлозелени листа, нежни, свежи и с разкошен аромат! Много приятно бяхме изненадани, когато го открихме покрай реката – не бяхме на голяма надморска височина, а знам, че той расте нависоко… И най-накрая – прелестното място, цел на нашата разходка…

Пролетен ориз (със зелении)

Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол

(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!

А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!

Салата „Даровете на есента“ – от коприва, магданоз, моркови и цвекло

През есента, след летните жеги и суша, доста растения преживят ренесанс и както през пролетта избуяват и ни предоставят прекрасна възможност за богати и витаминозни салати. Как да подмине човек прелестната свежа коприва или магданоза, наперил лъскави зелени листенца? Същевременно пазарите преливат от различни кореноплодни – кой от кой по-цветен и по-примамлив… И така, спокойно можем да разнообразим традиционните есенни салати от ряпа, цвекло и моркови с малко прясна зеленина. Така ще имаме на трапезата си нещо хем изключително красиво и цветно, хем много полезно и богато на множество витамини и микроелементи. За 2 порции са нужни:


7-8 връхчета коприва
½ връзка магданоз
1-2 стръка целина
1 морков (с листата – ако има)
½ малка глава цвекло
ябълков оцет (или сок от ½ лимон)
сол
(шарлан)


Копривата се намачква в кърпа, за да се неутрализират парещите власинки, и заедно с магданоза, целината (включително и дръжките) и морковените листа се нарязват на ситно. Мия само целината и морковените листа, защото те са от пазара (магазина); магданозът си е от моята градинка, а копривата е свободно растяща по двора. Слагат се в купа или чиния и се разбъркват, за да се смесят. Морковът се настъргва на едро ренде и се разпределя на кръгче върху зелениите. Цвеклото също се настъргва и се слага в центъра на морковения кръг. Салатата се овкусява с мъничко сол и оцет (или лимонов сок) на вкус и се сервира. Който не може да я приеме без никаква мазнина, може да добави и струйчица шарлан.

Естествено преди хапване трябва да се разбърка, но и така е не по-малко красива...

Салата „Есенна разходка“ – от коприва, тученица и печени чушки

Освен с шепа кестени – и конски, и ядливи, – няколко ореха и зареден с енергия и добро настроение, през есента човек може да се върне от разходка и със свежа коприва и букетче тученица. И какво по-хубаво от това да се използват за една енергизираща салата, още повече ако в момента в хладилника се намират и няколко печени чушки и връзка магданоз? Ако при разходката попаднете на киселец, живовляк или други ядливи диворастящи, картинката става още по-прекрасна, но и само така салатата е достатъчно хранителна и витаминозна. Количеството на чушките и зелениите е на око и зависи за колко души е салатата, за една порция са достатъчни:


10-ина връхчета коприва
малко букетче тученица
няколко стръка магданоз
1 печена чушка
сол на вкус
ябълков оцет
струйка шарлан


Копривата се намачква в кърпа, за да се неутрализират парещите власинки, и заедно с тученицата и магданоза се нарязва на ситно. Чушката се нарязва на лентички и се добавя към зелениите. Салатата се подправя със сол и оцет на вкус и със струйка шарлан (студенопресован зехтин или друго предпочитано олио).
Салатата се приготвя експресно, вкусна и полезна е, а най-хубавото в нея е, че когато човек сам си набере зеленолистните от чисто място, няма нужда да се мият!

А печената чушка съвсем спокойно може да се замени със сурова – така салатата дори става по-свежа, хрупкава и полезна, защото се запазва витамин С, на който са богати червените чушки, но който се губи при топлинна обработка. Ако пък имате в шкафа орехово олио и се чудите какво да правите с него, това е точната рецепта!

Пролетни кошнички с коприва, киселец и слънчоглед

Тези приказни кошнички са въплъщение на убеждението ми, че храната трябва да е полезна, вкусна и красива. Те са реплика на един изключителен пай с лапад и много зелени подправки – красив и невероятно вкусен. Беше върховно удоволствие човек да си хапне от него. Но тази прелест има един малък недостатък – зелениите претърпяват термична обработка, което противоречи на разбиранията ми за правилната храна. И понеже тестото е много вкусно и чудесно се връзва с подобна плънка, реших да променя нещата, та хем в рецептата да се запази доброто тесто, хем и плънката да остане сурова. И така, не беше трудно да се роди идеята за въпросните кошнички – тестото се изпича предварително и после се пълни с полезна сурова плънка от коприва, киселец, магданоз и разни други зелении… Така и вълкът сит, и агнето цяло! А крайният резултат е забележителен – изключително красиви, вкусни и ароматни пролетни кошнички!
За разлика от пая тук брашното е по-малко, защото тестото няма да се разточва и няма нужда да е по-твърдо; даже напротив – трябва да е по-меко, за да се разпредели по-лесно във формичките. Бройката на кошничките зависи от големината на формичките и от това, колко дебело/тънко ще се разпредели тестото в тях – с формички с диаметър в горната част 6 см излизат 45-50 броя.
Плънката подлежи на всякакви вариации и комбинации, количеството на зеленолистните е ориентировъчно и все пак би трябвало спокойно да стигне за всички кошнички.


375 г пълнозърнесто брашно
9 с.л. зехтин
200 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

80-100 г коприва
1 букетче киселец (50-60 г)
1 връзка магданоз
4-5 стръка пресен чесън
2 стръка пресен лук
няколко стръка джоджен

200 слънчоглед, накиснат от предния ден във вода
1 ч.л. сол (на вкус)
1 лимон (или повече – зависи колко е голям и кисел)

глухарчета
червена мъртва коприва


Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто – няма нужда да се меси дълго, само колкото да се събере на гладка топка. Трябва да е мекичко и пухкаво (ако е необходимо, се добавя още брашно).
От тестото се късат топчета с големината на орех (14-15 г) и с пръсти се разпределят във формичките (няма нужда да се подмазват предварително) така, че да се покрият плътно, но не прекалено дебело дъното и стените. Ако формичките не достигат за всичкото тесто, кошничките се правят на два пъти.

Тестото на дъното се набожда с вилица и кошничките се пекат на 175 градуса в предварително загрята фурна на долен и горен реотан около 15 мин. Изваждат се от формичките (става много лесно, изпадат сами като се обърнат) и се оставят да изстинат.

През това време се приготвя плънката.
Слънчогледът се пасира със солта, лимоновия сок и пулпа, останал след изстискването. Ако е необходимо, се слага и малко водичка, за да стане сместа гладка. Добавят се чесънът, лукът и магданозът и пак се пасира. Сместа се прехвърля в купа. Копривата се намачква, за да се обезвредят парливите частици. Заедно с киселеца се нарязват на ситно и се разбъркват със слънчогледовия пастет. Може всички зелении да се пасират заедно със слънчогледа или пък всички да се нарежат, но аз реших така – копривата и киселецът да се усещат в плънката, а чесънът и лукът да са наситнени по-фино (както и магданозът заради дръжките). Кошничките се напълват с плънката и се украсяват с глухарчета, червена мъртва коприва или други ядливи цветя.

Кошничките са изключително красиви и ароматни, с невероятен свеж вкус. Доставят неимоверно удоволствие първо на душата, защото се консумират първо с очите, а след това и на небцето. Създават ведро пролетно настроение на масата с тези малки слънчица, накацали отгоре им, а когато човек си отхапе от тях, това настроение се разлива по цялото му тяло…

Брускети с коприва

Копривата е изключително богата на минерали и витамини и всички я чакаме с нетърпение напролет, за да презаредим жизнените си сили след изтощителната зима. Има разнообразни рецепти с нейно участие, но според мен погрешно всички те са на готвени ястия – супи, каши, запеканки… А на всички е известно какво се случва с витамин С (който в копривата е в огромни количества) при термична обработка. Затова съм убедена, че за да се възползваме напълно от полезните й вещества, тя трябва да се консумира сурова. Но много хора се притесняват от това и винаги ме питат „Ама как така сурова?! Не пари ли?“ Не, не пари! След като се измие (най-лесно става в голяма купа с щипката за пържоли 😉), се загъва в домакинска кърпа да се подсуши, като същевременно се намачква. Така хем се подсушава, хем парливите власинки се „обезвреждат“. Тогава спокойно се нарязва и се ползва за салата заедно с други зелении или плодове и зеленчуци. А ако се предвижда пасиране или накълцване в чопър, както е в настоящата рецепта, дори няма нужда от мачкане с кърпата. Тези, които не са опитвали сурова коприва, ще останат очаровани от приятния ѝ вкус и аромат!
Количеството на продуктите не е стриктно определено – действайте на око и на вкус! Имах идея да добавя и пера от пресен лук и зелени подправки (копър, босилек), но се отказах, за да доминира свежият аромат на копривата.


100-ина г коприва
100 г орехи
перата на 1 връзка пресен чесън
½ ч.л. сол
5-6 сушени домата, мариновани в зехтин
сокът на ½ лимон (на вкус)
пълнозърнеста багета (хляб по избор)


Всички продукти (без хляба де 😉) се пасират в чопър до хомогенна смес. Представях си я по-едро накълцана, но и така не е зле…
Багетата се нарязва на филийки, които се препичат на тостера и се оставят да изстинат – става далеч по-лесно и бързо от обичайното запичане във фурна. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от копривената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Лимоновият сок освен че освежава и придава приятна киселинност на копривата, я предпазва от потъмняване. А най-важното е, че двете съставки си действат синергично – известно е, че за по-добро усвояване на желязото (от копривата) е нужен витамин С, осигурен от лимона (въпреки че и самата коприва е изключително богата на този витамин).
Глухарчетата са с двояка функция – и за украса, и за хапване. А който не го е срам, може да изяде и тези от вазата… 😉