Маслинова питка

През почивните дни в началото на месеца експериментирах с една питка с маслини, пресен лук и розмарин. Идеята ми тръгна от едни пухкави чабати с маслини в Кауфланд, но после намеренията ми се промениха и реших да направя питката плоска – получи се подобие на фокача. Карах на око – и брашното, и водата, и маята… Но в крайна сметка се получи много вкусна и ароматна питка (с любимия ми ароматен зехтин). И тогава се сетих, че преди време си бях набелязала за правене една подобна питка – традиционна кипърска маслинова пита в My Cooking Book Blog. Това е блог, който от няколко месеца посещавам често и напоследък правя много неща от него. И няма нещо, което да не ми се е получило добре или да не се е харесало на вкус на мен и на останалите, които са го опитали; очарована съм от всичко, което съм изпробвала досега. Рецептите са хубави и много интересни и непрекъснато откривам много нови за мен неща – било като продукти или комбинации от тях, било технология на приготвяне или пък просто ми хрумват идеи за други ястия, четейки рецептите от богатия списък. А всичко е обяснено така разбираемо и подробно и илюстрирано с толкова много снимки, че се изпълнява с лекота. И не на последно място искам да отбележа колко е мила и отзивчива собственичката на Готварската книга – от всяка нейна дума лъха позитивизъм и добро настроение! С обясненията си и с отговорите си на коментарите просто провокира желание да бъде изпробвана всяка нейна рецепта…
И така, да се върнем на маслиновите питки… Повечето продукти за двете са еднакви, но кипърската е с бакпулвер вместо мая и с точни количества на продуктите, не като моята импровизация… ;) И се приготвя много бързо и лесно, няма нужда от време за втасване – най-връткавата част е обезкостяването на маслините… А се оказва, че е не по-малко вкусна от варианта с мая. В оригиналната рецепта мерителната чаша е 250 мл, моята е 200 мл и според нея промених малко и количеството на бакпулвера. Добавих и сол (ползвам смляна морска, която не е толкова солена като готварската) – някак си не мога да си представя питка без сол. Пък и се притеснявам тестото да не сладни от портокаловия сок. Всъщност зависи колко са солени маслините де, всеки ще си прецени дали и колко сол да сложи. Искам само да отбележа, че докато беше топла, току-що изпечена, питката беше добре на сол, но престояла на другия ден ми идваше леко солена – нямам обяснение за това, само го констатирам като факт. В оригиналната рецепта имаше и ½ чаша олио освен зехтина, но аз го забравих… Без да искам обаче съм компенсирала този пропуск, защото щедро подмазах тавата със зехтин и чак тогава обърнах внимание, че тя не се подмазвала… И на последно място – нямах пресен кориандър, затова го замених с розмарин – не само защото ми е любим, а и наистина се връзва много с маслините и лука. Но това са дреболии, важното е че питката стана великолепна!


2 ч.ч. (220 г) пълнозърнесто брашно
2 ч.ч. (220 г) бяло брашно
1 пак. бакпулвер
2 ч.л. сол
½ ч.ч. зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
1 ч.ч. (130-140 г) черни маслини, обезкостени и нарязани на едро
1 ч.ч. нарязан на ситно пресен лук (3-4 стръка) или 1 голяма глава кромид лук (пак на ситно)
2 ч.л. сух джоджен
няколко стръкчета пресен розмарин (в оригиналната рецепта – ½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър)

за поръсване:
1-2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам


В купа се смесват сухите съставки – двата вида брашно, бакпулверът, солта, джодженът и нарязаният на ситно розмарин. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините и лукът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с пръсти равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 40 минути до златисто. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката стана чудесна! Топла беше фантастична – невероятно ароматна и с хрупкава коричка, а отвътре мекичка и пухкава, макар че е тънка. Едва се удържахме да не й видим сметката на цялата още вечерта – за малко да не остане за снимка на другия ден. То и затова снимките са такива… Пак толкова хубава беше и престояла на сутринта, а като се претопли, изобщо не личи, че е вчерашна. ;) И е перфектната закуска!

Първата питка свърши много бързо, но за едно приятелско събиране завчера по случай 24 май направих пак – този път двойна доза. Използвах голямата тава на фурната (34х34 см), която се оказа идеална за двойното количество продукти. Този път не я подмазах – питката изобщо не залепна! И понеже предния път бях забравила олиото, реших да го пропусна и този път, като увеличих малко зехтина – 1½ ч.ч. Всички останали продукти увеличих по две.

Салата айсберг с моркови, царевица и зелен лук

Тази рецепта не е нищо особено – нито е сложно да се измисли, нито да се приготви. Но си заслужава вниманието, тъй като салатата айсберг е много интересна и приятна на вкус, а крайният резултат е толкова пъстър и красив! Въпросната салата е нещо средно между зеле и маруля, но с голям бонус – липсват недостатъците на двете: тя е по-нежна и крехка от зелето и не нагарча като марулята, даже напротив – има леко сладникав вкус.
Рецептата не само е елементарна, но и няма строги изисквания от кое колко да се сложи – всичко е въпрос на вкус и на това колко големи са главата айсберг, морковите или зеленият лук. Даже може някой от зеленчуците да се пропусне или да се добави нещо друго… Но долният вариант е вероятно най-лесният за изпълнение, тъй като продуктите са "подръчни материали" във всяка кухня. Количеството им би стигнало за 3-4 порции:


½ салата айсберг
1-2 моркова
4-5 с.л. царевица
4-5 стръка зелен лук
маслини за украса
сол на вкус
зехтин (ароматен)
оцет – светъл балсамов или ябълков


Салатата айсберг се нарязва на едро или се накъсва и се слага в купа. Морковите се настъргват на едро ренде и се прибавят заедно с царевицата и ситно нарязания лук. Овкусява се със сол, оцет и зехтин, разбърква се и се украсява отгоре с маслини.

Много добре в салатата се вписват и 3-4 репички и 2-3 стръка пресен чесън – обогатяват я и на цвят, и на вкус.

Макар и толкова простичка, салатата е прекрасна – изключително свежа, цветна и красива. И е чудесно разнообразие от обичайните за зимата туршии и салати от кисело зеле или кореноплодни...

Салата от авокадо и домати

Споделям убеждението, че най-добрата храна за човека е тази, отгледана в региона, в който той живее. Всеизвестно е, че плодовете, расли на другия край на света, са обрани зелени и са третирани с всевъзможни препарати, за да издържат дългото пътуване до нашите магазини. Вкусовите, а предполагам и полезните качества на узрелите насила плодове нямат нищо общо с откъснатите в идеална зрялост от дървото такива. И все пак как да се лиши човек от сладостта и аромата на банана например? За лимоните, портокалите и грейпфрутите се самоуспокоявам, че растат в близки до нашата географски ширини, но от време на време се изкушавам от някой екзотичен плод, каквото е авокадото. Да не говорим пък колко много се пише напоследък за неговите полезни качества за какво ли не… Явно тези статии повлияват от време на време и на моя избор, когато мина през зеленчуковия щанд в магазина…
Когато преди години за първи път си купих авокадо, изтръшках нета за рецепта за гуакамоле, защото единственото, което бях чувала с авокадо, беше гуакамолето. После открих още рецепти за разни мусове, пастети и салати (че даже и за сладки кремчета), но да не се отклоняваме от темата – един ден след четене на доста рецепти в нета съвсем спонтанно се роди настоящата салата. Тя много ми допадна и ми стана любима, но чак след време осъзнах, че съставките в нея са (почти) същите като в гуакамолето, т.е. съвсем не съм открила Америка… Но в крайна сметка продуктите са поднесени в друг вид, а има и някои мои иновации…
И така, ето за какво говоря:


2 средни домата (или 1 голям)
1 авокадо
2-3 стръка пресен лук
няколко пера пресен чесън (или 1-2 скилидки)
няколко стръка магданоз
няколко стръка пресен кориандър
сол
балсамов оцет (тъмен)


Доматите се нарязват и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става по-лесно, отколкото да се издълбава с лъжица, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и се поръсва със ситно нарязаните лук, чесън, магданоз и кориандър (ако лукът вече има оформени главички, може резенчетата да се разделят на пръстенчета – за по-голям ефект). Поръсва се със сол и се полива с оцет на вкус. Салатата се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!

Излишно е на салатата да се прави кой знае каква подредба, все пак накрая всичко се обърква – нали думата „салата“ идва от италиански и означава точно това – бърканица!
Салатата е изключително вкусна, но не се притеснявайте, ако решите да я направите извън сезона на пресния лук и чесън. Просто нарежете една малка главичка червен лук на тънки полумесеци и ще получите също отличен резултат. Не пропускайте да добавите и 1-2 смачкани или нарязани на ситно скилидки чесън. Салатата спокойно може да мине и без магданоза и кориандъра, но определено с тях е по-свежа и по-богата. А ако балсамовият оцет се замени с пресен сок от лайм, нещата се доближават още повече до Мексико…