Домати с песто „Дворяни“

След прелестните апетитни брускетки със зелении от двора реших да продължа с експериментите, но в посока по-диетични и нискокалорични варианти. Така филийките хляб отстъпиха мястото си на кръгчета печени картофи и на доматени шайбички. И двата нови варианта се оказаха също толкова вкусни и свежи. Картофените брускетки могат да се сервират като предястие или дори основно, а от зелената смес върху канапе от домат се получи разкошна салата.
Количеството на доматите е според броя на порциите – по един среден домат на порция, останалите са на око и на вкус, според наличностите и желаните порции…


розови домати със средна големина
10-15 връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз
шепа орехи
1 стрък пресен чесън (1-2 скилидки)
½ ч.л. сол
сокът на 1 лимон (на вкус)


Всички продукти (без доматите естествено) се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.
Доматите се нарязват на шайби с дебелина около 1 см и се слагат по три в чиния. Отгоре се разпределя от зелената смес и салатата се украсява с листенца магданоз и маслинка.

Салатата е разкошна – съвсем простичка, но прекрасна на вид, изключително свежа и много ароматна. И не на последно място и полезна – това е много приятен и съблазнителен начин дори и тези, които обикновено се мръщят на разните му там зелении, да си хапнат от тях…

Картофени брускети „Дворяни“

Брускетките със зелении от двора се оказаха толкова сполучливи – свежи и апетитни, че опитите продължиха, но с различна подложка. Оказа се, че зелената смес чудесно се връзва и с печени картофи, и с домати, а успешно може да се експериментира и с други зеленчуци… Вариантът с домати би влязъл по-скоро в графата „Салати“, докато този с картофено канапе си е чисто основно ястие, с него човек би могъл преспокойно да се нахрани добре. Картофените брускетки са идеални за тези, които по някаква причина избягват хляба и тестените изделия, но със сигурност ще се харесат на всички, защото са прекрасни! Количеството на продуктите е на око и на вкус, според наличностите и желаните порции…

няколко средни картофа (с еднаква големина)

сол (самардала) на вкус

подправки по избор (къри или сух джоджен, сух чесън…)

бучица кокосово масло (колкото лешник)

10-15 връхчета коприва

букетче киселец

букетче магданоз

шепа орехи

1 стрък пресен чесън (1-2 скилидки)

½ ч.л. сол

сокът на 1 лимон (на вкус)

В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се нарязват на кръгчета с дебелина около 1 см. Подреждат се на един ред в тавата, след което се обръщат (омаслената долна страна да дойде отгоре). Посоляват се и се поръсват с предпочитана подправка – сух чесън, къри или сух джоджен, може и само самардала (или каквото друго предпочитате). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан, докато се зачервят приятно. Като се извадят от фурната, се оставят да се охладят малко.

Всички останали продукти се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.

Зелената смес се разпределя върху картофените кръгчета и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с листенца магданоз, парченца домат или кой както предпочита.

Брускетите са прекрасни – красиви и свежи, много апетитни и засищащи. Могат да минат както за предястие, така и за основно – аз лично ги предпочитам за основно с един домат натюр към тях… Е, може и чаша биричка… 😉

Брускети “Дворяни”

В тези брускети няма нищо по-особено от варианта с коприва, освен че тук имат участие и други зелении – магданоз и киселец. Но така е, като по двора е пораснало всичко… Обикновено от диворастящите зелении правя салата, но изобретих и този начин, който е по-привлекателен и по-примамващ за хапване… Брускетките се приготвят много лесно и бързо, а са безкрайно полезни и вкусни. Количеството на продуктите както обикновено не е стриктно определено – действайте според наличностите, на око и на вкус.


10-15 връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз
шепа орехи
1 стрък пресен чесън
½ ч.л. сол
сокът на 1 лимон (на вкус)
пълнозърнест хляб

Всички продукти (без хляба естествено) се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.
Хлябът се нарязва на тънки филийки, които се срязват наполовина, препичат се (много по-лесно и бързо става на тостера) и се оставят да изстинат. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от зелената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране. Украсяват се с цветенца от двора – глухарчета и парички, които също се хапват.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Може да се хапват като разядка или заедно с основното ястие (все пак са с хляб), а защо не и за закуска… Важното да се храним с нещо полезно и красиво! А когато това се случва на двора, на чист въздух, сред зеленина и цветя, е просто безценно!

Постен кекс с банани

Доста отдавна чета и си запазвам разни рецепти за бананови кексове, но все не се наканвах да пробвам някоя, защото винаги съм предпочитала да си хапваме плодовете сурови. Докато накрая не реших да прежаля няколко банана и да направя един кекс с тях. Спрях се на изключително простичка и изчистена рецепта, с минимум продукти и аромати. И каква беше изненадата ми, когато от кексовата форма излезе нещо невероятно ароматно и изключително вкусно! Бях много впечатлена! И как ме е яд сега, че не съм пекла и по-рано това сладичко изкушение… Колко много съм пропуснала… Но сега компенсирам – правя кекса вече няколко пъти за последните месеци. И все още не мога да му се наситя!
Ако бананите не са достатъчно сладки, увеличете захарта на 1 чаша.
Мерителната чаша е 240 мл, а за тези, които като мен предпочитат да теглят продуктите на кантарче, давам и грамажите.


3 банана (350 г обелени)
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
2 ч.ч. (250 г) пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
щипка сол
100 г нарязани на едро орехи


Бананите се намачкват с вилица в чиния и се поръсват със захарта. Разбъркват се и се оставят да престоят така, докато се прави сухата смес.
В купа се пресява брашното, добавят се бакпулверът, канелата, солта и орехите и се разбърква.
Банановата смес прехвърля в друга купа и се добавя олиото. Разбърква се с тел до усвояване на мазнината и се добавя сухата смес. Разбърква се отново до смесване на продуктите.

Получава се гъсто тесто, което се изсипва в кексова форма и се заравнява отгоре. Пече се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин.
Готовият кекс се оставя във формата за малко да поизстине, след което се изважда върху решетка.

Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или каквото намерите за добре.

Кексът е великолепен! Как може толкова време да му се каня и чак сега да го направя! Много мекичък и пухкав и невероятно ароматен! А с орехите е трепач – те осигуряват хрупкавия елемент в нежната вътрешност… Сладкишът е доста спорен, защото едно резенче от него е достатъчно за десерт, а може да е и прекрасна добавка към чаша кафе или чай.

Чеснов хайвер с кисели краставички и копър

Понякога лимоните въпреки че са купени съвсем скоро, започват много бързо да побеляват отвън и кората им омеква (а отвътре нищо им няма). Тогава е невъзможно да се изстискат на сок. Но има много удачно спасение от неприятната ситуация – кората се обелва (става изключително лесно) и вътрешността на лимона, след като се изчисти от семките, може да се ползва. Естествено изборът за това в какво да се вложи, се свежда до нещо, което се пасира. Това са всевъзможни хайверчета, пастетчета или сосчета. Така при мен се получи кръстоска между скордаля и сос тартар – към лимона прибавих и една глава чесън, а също и една кисела краставичка намери място в чашата на блендера (и тя беше започнала да омеква и нямаше да е приятна за салата). А копърът просто направи нещата съвършени!


1 глава чесън
1 лимон
1 кисела краставичка
50 г орехи
50 г зехтин
1 малка филия хляб
1 ч.л. сол
няколко стръка копър (може и замразен)


Лимонът се обелва и се почиства от семките (целта е да се оползотвори започнал да се разваля външно лимон; ако нямате такъв проблем, ползвайте сока на 1 здрав плод). Чесънът се обелва, филията се накисва в малко вода (не се изстисква). Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. И това е всичко. Получава се изключително приятно сосче или хайверче – кой както иска да си го нарича. Току-що блендирано, е леко течно, но като се сложи в хладилника, се сгъстява.

Хайверът е приятно накиселяващ от лимона и краставичката, с неустоим аромат от копъра и много нежна и гладка текстура. И с прекрасен дъх на орехи и зехтин (въпреки чесъна)… Би подхождал на всичко – печени или задушени зеленчуци, сандвичи или просто намазан на филийка…

Крем от тиква и портокали

Не знаех, че има такъв крем. Докато не го направих миналата седмица… Съвсем случайно – за да оползотворя един резен тиква, 3 портокала и 1 мандарина… След като ги сварих и блендирах, стана фантастичен крем! Изобщо не очаквах толкова добър резултат! И понеже действах на око и на вкус, без точни грамажи, се наложи да го направя още веднъж, за да си запиша някакви пропорции все пак… Пък и толкова много ми хареса, че исках пак да си хапна от това вълшебно нещо в чаша с цвят на старо злато… И така, при втория опит се оказа, че съотношението на тиквата към цитрусите е горе-долу 2:1 – на почти 1 кг тиква сложих 3 портокала и 2 мандарини с общо тегло около 500 г (всичко е чисто тегло, обелено и почистено). Естествено всеки може да промени това съотношение по свой вкус… Както и може да се ползват само портокали или само мандарини. Моите портокали са от сорта за сок, т.е. не са много големи, но са сочни; мандаринките са със средна големина. Останалите продукти са на вкус, особено медът – зависи колко е сладка тиквата.


1 кг тиква (почистена и нарязана на кубчета)
3 портокала (335 г обелени)
2 мандарини (170 г обелени)
5-6 пъпки карамфил
2 ч.л. канела
150 мл вода
60 г кокосово масло
50 г мед (на вкус и зависи колко е сладка тиквата)
30 г орехи – за поръсване


Тиквата се обелва и се нарязва на кубчета. Портокалите и мандарините се обелват и заедно с тиквата се слагат в тенджера на котлона. Налива се и малко вода, за да може тиквата да се свари по-лесно. Добавят се канелата и карамфилът. Когато тиквата омекне, котлонът се усилва и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Оставя се да поизстине малко и карамфилчетата се изваждат.
Сварените плодове се прехвърлят в блендер, добавят се кокосовото масло и медът и се пасира до фина смес. Готовият крем се разпределя в подходящи чаши или купички и се слага в хладилника.

Преди да се сервира, се поръсва отгоре с нарязани на ситно орехи.

Кремът е наистина феноменален! Изключително приятен и лек, копринено нежен, с прекрасна свежа и ароматна нотка от портокалите и мандарините. А поръсен с орехите става трепач! Не си и помисляйте да ги пропуснете!

Не съм предполагала, че може да съществува такъв крем – от такива продукти, с такъв цвят, вкус и аромат. Очарована съм! И много щастлива от откритието си! Някой ден ще го изпробвам и в някоя тортичка…

Ако се консумира веднага след приготвянето или след кратко охлаждане, кремът е с характерната за този десерт консистенция – много гъст, но леко течен. След по-дълъг престой в хладилника (поне до следващия ден) обаче се втвърдява и като се гребне с лъжичката, запазва формата си – т.е. спокойно би се рязал с нож и би могъл да се ползва за тарти и други подобни сладкиши…

Лучник с орехи

За първи път опитах лучник преди няколко години, когато една колежка беше донесла да почерпи колектива. Останах очарована от вкуса и аромата  му и веднага се запалих да го приготвя някой ден. За съжаление мина доста време оттогава, но важното е, че все пак големият ден дойде! Рецептата, която намерих, е от Врачанско и е не по-лоша от тази на колежката…


тесто:
¼ кубче прясна мая (10 г)
300 мл топличка вода
1 ч.л. захар
2 ч.л. сол
около 500 г брашно

плънка:
500 г лук (5 средни глави)
2 стръка праз
1 сушена чушка
3 ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. чубрица
2 ч.л. червен пипер
щипка пипер меланж
100 г орехи
1 домат (може и от консерва – 100-150 г)
струйка шарлан


Лукът се нарязва на полумесеци, празът – на колелца. Слагат се в тенджера с малко водичка и солта да се задушават. Когато се слегнат, се добавят начупената чушка, чубрицата и пиперът меланж и се готви до омекване на лука. Добавят се червеният пипер и орехите, нарязани на едро, и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари останалата вода. Дръпва се от котлона и се добавят нарязаният домат и шарланът. Разбърква се и се оставя да се охлади малко. В рецептата, която следвах, участваха и гъби (5 големи печурки), но аз нямах – който желае, може да добави и тях.

Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да втаса 30 мин. (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се разделя на 2 топки, като едната е малко по-голяма. Започва се с нея – разточва се на кора, малко по-голяма от диаметъра на тавата (30 см) и се прехвърля в нея (предварително подмазана). Намества се добре, като краищата се оставят да висят навън. Отгоре се разпределя плънката. Втората топка се разточва на кора с големината на тавата и се поставя върху плънката. Покрива се с висящите краища на долната кора, които леко се накъдрят.

Така оформеният лучник се оставя да втаса отново около 30 мин.

Намазва се със зехтин и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 35-40 мин. Изпеченият лучник се покрива с кърпа и се оставя 10-ина минути.

Лучникът е чудесен! Плънката е невероятна – много вкусна и ароматна благодарение на двата вида лук и сушената чушка. А с орехите става върхът – освен аромат те добавят и прекрасна хрупкавост. Много е вкусен и топъл, но ако случайно не се изяде веднага, на другия ден става още по-хубав!

Покълнала спелта с ябълка, орехи и нар

Когато установиш колко е вкусно за закуска да се хапне накиснат лимец с различни плодове (круши или райски ябълки) и орехи, няма как да не опиташ и със спелта. Тя е невероятно зърно – уникално вкусно и ароматно. А когато се комбинира с ябълка и орехи, вече е налице гениалната тройка на Учителя Дънов. И няма нужда от повече приказки и уверения в нейните достойнства. От себе си аз добавих и шепичка нар, защото той чудесно довършва съвършенството в купичката…


1 ябълка на кубчета
3-4 с.л. спелта
1 шепичка орехи
зърна нар


Спелтата се накисва за едно денонощие (може и повече), като през това време водата се сменя 2-3 пъти. Измива се, отцежда се и се разпределя на тънък слой в плитък съд, за да съхне. Ако е по-голямо количество и няма да се изяде наведнъж, може да се прибере в хладилника. Като престои така известно време, започва да покълва.
Ябълката се нарязва в купичка и върху нея се разпределят лимецът, начупените на едро орехови ядки и зърната нар. И е готово за сервиране!

Закуската е повече от прекрасна – и като вкус, и като съставки. Всяка хапка от нея зарежда със сили не само физически, но и духовно. Спелтата е невероятна на вкус и е чудесна гледка – ясно се виждат кълнчета, ябълката е сладка, сочна и ароматна, а орехите хрупкат свежо. Какво по-добро от съчетание на най-българските продукти!

Райски ябълки с лимец и орехи

Прекрасната закуска от круши, накиснат лимец и орехи може да се направи и в други вариации – мястото на меките сипкави круши да се заеме от райски ябълки, узрели и сочни. Райската ябълка е уникален плод – и на вкус, и като консистенция, и като съдържание на полезни вещества. Така че и с нейно участие се получава прекрасна закуска – засищаща, вкусна и полезна.


2 райски ябълки (меки и узрели)
3-4 с.л. накиснат лимец
1 шепичка орехи
1 мандарина


Лимецът се накисва от предния ден, като през това време водата се сменя 1 или 2 пъти (зависи колко дълго е кисненето). На сутринта се измива и се отцежда. Може и да се свари, но аз съм убедена, че така е по-полезен. А ако се остави за още ден, ще покълне, което е още по-добър вариант.
Райските ябълки се изстискват от обвивката в купичка и върху тях се разпределят лимецът и начупените на едро орехови ядки. И готово – за няколко минути имаме райска закуска!

Комбинацията от райска ябълка, лимец и орехи е разкошна – и като вкус, и здравословно. Лимецът дори и суров е с чудесен вкус и се дъвче много лесно, защото е омекнал достатъчно. Орехите хрупкат много приятно, а райските ябълки правят сместа много сочна и доставяща невероятно удоволствие на небцето.

Много освежаващо към тази комбинация може да включи и една мандаринка. Тя се вписва идеално в цялата картинка – и вкусово, и цветово – със своя прекрасен сладко-кисел вкус и прелестен цвят.

Круши с лимец, орехи и нар

Когато зимата напредне и крушите започнат да омекват и да стават сипкави, вече не са ми така приятни за хапване сутрин с любимия сусамов тахан. Тогава започвам да търся други варианти за закуска, в които този техен недостатък да се превърне в предимство. И когато в шкафа „отлежава“ и един пакет лимец и чака да му бъде обърнато подобаващо внимание, идеята вече съвсем се избистря. Лимецът (т.е. житото) пък няма по-добро другарче от няколко орехови ядки. А шепа зърна от нар допълват разкоша! В резултат се получава една чудесна комбинация и закуската е добре засищаща и зареждаща не само на физическо, а и на духовно ниво.
И така, за една порция са достатъчни:


1-2 круши (меки и сипкави)
3-4 с.л. накиснат лимец
1 шепичка орехи
зърна нар


Лимецът се накисва от предния ден, като през това време водата се сменя 1 или 2 пъти (зависи колко дълго е кисненето). На сутринта се измива и се отцежда. Може и да се свари, но аз съм убедена, че така е по-полезен. А ако се остави за още ден, ще покълне, което е още по-добър вариант.
В купичка се нарязват крушите и върху тях се разпределят лимецът, начупените на едро орехови ядки и зърната нар. Остава само да грабваме лъжичките и да нападаме!

Закуската наистина е чудесна – здравословна, цветна и вкусна; добра е и като комбинация от отделните продукти и осигурява достатъчно сили за деня. Количеството на продуктите може да се намали или увеличи – всеки сам си преценява колко може и колко трябва да изяде…
Лимецът дори и суров е с чудесен вкус и се дъвче много лесно, защото е омекнал достатъчно. Крушите осигуряват сладост и креместа текстура, орехите – хрупкавост и прекрасен аромат, а нарът – нежна сладко-кисела нотка. Разкошен букет от вкусове и аромати!