Кисело зеле с ориз

Обичам и ям всичко, що е от растителното царство – иначе казано, добро прасенце съм. И ако все пак трябва да отговоря на въпроса, кое е любимото ми ядене, и трябва да посоча едно-единствено нещо – ето го! Зеле с ориз! Това е любим вкус от детството и винаги мисълта за него или самото му хапване ме връща в онези щастливи и безгрижни години… Е, навремето майка и баба ползваха бял ориз, не го накисваха предварително във вода, слагаха всичкото олио (не шарлан 😉) още в началото на готвенето… Но не смятам, че промените, които аз съм въвела, се отразяват особено на вкуса на крайния резултат. В последните години експериментирах и с други варианти на ястието – с елда или булгур вместо с ориз, и всички те се получават чудесни, но това е класиката! Човек трудно може да си представи по-проста и непретенциозна манджа; може даже да не е достойна за изтънчения вкус на мнозина, но за мен е много вкусна и е една от най-любимите!


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 средна зелка (около 1 кг)
2 ч.ч. зелева чорба
2½ ч.ч. вода
2 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер (на вкус)
(струйка шарлан)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в 1½ ч.ч. зелева чорба. Зелето се накълцва (ако се ползва чопър, се внимава да не стане прекалено ситно) и се запържва за няколко минути в малко шарлан (става и без никаква мазнина, само трябва да се бърка честичко, за да не загори). Може да се готви направо в тавата, в която ще се пече, а може и в тенджера и после всичко да се прехвърли в тава. Добавя се червеният пипер и се запържва още малко. Прибавят се полусвареният ориз, 1 ч.ч. зелева чорба, 2 ч.ч. вода и черният пипер и се разбърква добре. Запича се във фурната на 180 градуса само на долен реотан за 30-35 мин. – докато оризът поеме течността. Тавата се изважда и по желание отгоре се полива със струйчица шарлан (може и без това, пак е вкусно).

Съотношението зеле : ориз е приблизително и може да варира според предпочитанията ви – повече зеле или повече ориз. Съотношението на зелевата чорба и водата също може да е различно в зависимост от това, колко солена е чорбата (мерителната чаша е 240 мл). Важното е течността спрямо ориза да е 3:1 и ястието да е приятно на сол и на киселина. Печенето е добре да е само на долен реотан – така оризът няма да изсъхне отгоре и да стане твърд. Макар че спокойно манджата може да се приготви и без печене, а в тенджера на котлона. Всичко е въпрос на предпочитания и възможности.

Пълнени чушки с пълнозърнест ориз

Със сигурност всяка домакиня може да сготви пълнени чушки. Но моите са различни – с пълнозърнест ориз са, без обичайните запръжки и мазнината се добавя след свалянето от котлона (а може да се мине и съвсем без нея). Обожавам и богатството от подправки – на някого може да му се видят прекалено много и може да пропусне някоя от тях, но за мен всяка има своето място в ястието. Освен това обичам в плънката заедно с ориза да се усещат и парченца от зеленчуци, затова ги режа по-едро. А пълнозърнестият ориз има своите особености – накисва се предварително във вода и въпреки това изисква по-дълго готвене. Затова предварително го сварявам до полуготовност, преди да го добавя в плънката.

Мерителната чаша е 240 мл.

10 средно големи чушки (цветът е по желание и според сезона)

1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест (кафяв) ориз 

1 ч.ч. вода

1 ч.л. сол

1 глава лук
1 морков
1 чушка
1 домат
няколко стръкчета чубрица
1 стръкче розмарин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер
няколко листа босилек
1/3 връзка магданоз
1 ч.л. сол
(студенопресован зехтин)

Оризът се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол – вари се, докато поеме всичката вода.

Лукът се нарязва на полумесеци, морковът, чушката и доматът (той се обелва) – на кубчета. Зелените подправки се нарязват на ситно.

Чушките се избушват и се посоляват отвътре.

Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Добавят се морковът, чушката, чубрицата, розмаринът, кимионът, кориандърът, червеният и черният пипер и солта. Бърка се непрекъснато 2-3 мин. (иначе зеленчуците загарят веднага, защото няма мазнина или течност) и се добавят доматите и оризът. Готви се още 1-2 мин., като се разбърква, и тенджерата се сваля от котлона. Тогава се добавят босилекът и магданозът.

Чушките се напълват с плънката без да се натъпкват, подреждат се в подходяща на големина тенджера и се налива 1 ч.ч. вода (с нея се изплаква тенджерата от плънката, а може за варенето да се ползва и същата тенджера, без да се мие). Варят се на слаб огън около 40-50 мин. (до омекване на ориза).

С течността, останала от варенето, може да се направи сос. Чушките се изваждат внимателно в друг съд, течността се прецежда в малка тенджерка и се слага на котлона да заври. Добавя се 1-2 с.л. брашно, разтворено в студена вода, и се бърка непрекъснато до сгъстяването на соса. Количеството на брашното е в зависимост от количеството на течността, но сосът винаги може да се коригира, като се добави още малко вода или съответно брашно. Посолява се на вкус и се подправя с малко лимонов сок и прясно настъргано индийско орехче.

По желание чушките се поливат (или по-скоро намазват) с малко студенопресован зехтин, като се капва по малко и във вътрешността им (това спокойно може да се пропусне), и се сервират със соса.

Чушките са божествено вкусни! Много ароматни – както от подправките, така и от самия пълнозърнест ориз – и с цветни парченца зеленчуци вътре. Ако не ви се разправя с бъркането на сос, прекрасни са и без него!

А така изглеждат сготвени без никаква мазнина – нито намазани отвън, нито капнато във вътрешността им. Външно не се различават особено, нали? Същото важи и за вкуса!

Пълнозърнест ориз с моркови, грах и царевица

Ориз със зеленчуци е вероятно най-простото нещо на света и няма нужда от кой знае какви рецепти и напътствия. Но ако говорим за ястие от бял ориз, който се сварява директно. А аз от години ползвам кафяв ориз – толкова ми хареса, когато го опитах за първи път, че оттогава готвя само с него. Има прекрасен вкус и аромат (някои го определят като леко орехов) и всичко, приготвено с него, става великолепно. Но той си има своите тънкости – иска по-дълго варене и повече вода (съотношението с водата е 1:4), а най-добре е първо да се накисне. Така хем се сварява по-бързо, хем се изпълняват препоръките за по-здравословно хранене зърнените, ядките, семената и бобовите да се накисват във вода преди готвене. Е, тогава се променя съотношението с водата – става 1:2.


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
2 моркова (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
1½ ч.л. сол
черен пипер на вкус
½ ч.л. кориандър
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Когато дръпне всичката вода (трябва да е добре сварен), се добавят черният пипер и кориандърът и се разбърква.
Морковите се нарязват на кубчета и в друга тенджера се задушават на слаб огън в малко водичка за 5-6 мин. Не трябва да омекват много, а да останат хрупкави. Тогава се изсипва замразеният грах (без да се размразява предварително), поръсва се с ½ ч.л. сол и всичко за задушава за още 2-3 минути. Ако се готви по-дълго, зеленчуците омекват, а грахът губи хубавия си цвят. Накрая се добавят царевицата и свареният ориз (царевицата няма нужда от термична обработка) и се разбърква добре. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя за няколко минути на него, за да се смесят вкусовете и ароматите.

Ястието може да се сервира със соев сос, но и така си е прекрасно – много е вкусно, с чудесен аромат от кафявия ориз и леко хрупкави и свежи зеленчуци. Ако не ги харесвате така, задушете ги за по-дълго време, просто аз не ги обичам меки. Количеството на ориза може да е повече, но на мен така ми харесва – с повече зеленчуци, които да се усещат по-осезателно.

Който не иска да приеме, че оризът е хубав и без никаква мазнина, може след края на термичната обработка да добави и струйчица зехтин (или шарлан), но без тях ястието по-здравословно. И обещавам, че е не по-малко вкусно!

Пълнена зелка

Какво по-характерно ястие за зимата от киселото зеле? На салата, сготвено, в баници, а защо не и пълнено? Не само е вкусно, а и много полезно. Важното е да има разнообразие и да не омръзва… Наскоро в едно телевизионно предаване големият Орлин Горанов заяви, че толкова го обича, че може да яде кисело зеле с кисело зеле! Изключителен сладур, много ме развесели! А пълнената зелка е по-интересен начин да се комбинират едни иначе съвсем обичайни продукти. И така, за 5-6 порции са нужни:


1 малка кисела зелка
1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
150 г гъби
1 морков
1 средна глава лук
щипка сол
2-3 щипки чубрица
олио (шарлан)
1½ ч.ч. зелева чорба


Оризът се накисва във вода от предния ден, изплаква се добре и се сварява в 1 ч.ч. зелева чорба – не омеква напълно, ще се довари като се напълни в зелката.
Гъбите се нарязват на дребни парченца, слагат се в суха тенджера на котлона и се посоляват леко. Бърка се енергично, за да не залепват за дъното, докато си пуснат водичка, след което се прибавя нарязаният морков и се дърпат от котлона. Целта не е гъбите да се сготвят, а само да намалят обема си. Лукът се нарязва на едро и се задушава отделно в малко водичка и шарлан за кратко. Като омекне, се добавят гъбите с моркова, полусвареният ориз и чубрицата. Всичко се разбърква и тенджерата се сваля от котлона.
Зелката се издълбава откъм кочана, вътрешността й се нарязва на ленти и се разпределя около зелката, като 2 листа се оставят, за да се завие отгоре. Напълва се с плънката и се сипва малко зелева чорба (около ½ ч.ч.), а отгоре се полива струйка шарлан.

Покрива се със заделените листа, които също се намазняват леко. Ако е необходимо, и в тавата се налива малко зелева чорба (от зелката се оттича малко, докато се пълни), завива се с алуминиево фолио и се пече около 2 часа на 170-180 градуса (докато зелето омекне и оризът се свари). Накрая фолиото се маха и се запича отгоре.

Така изглежда вече изпечената зелка, а ето и какво се крие под завивката от листа…
Те се повдигат и зелката се полива с още малко шарлан – да се избегне топлинна обработка.

Зелката е изключително вкусна! И самото зеле е чудесно, и плънката е превъзходна.

Пълнозърнест ориз с гъби и моркови

1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
3 ч.ч. вода

1 ч.л. сол

1 глава лук
3-4 скилидки чесън
2 моркова
250 г гъби
1 ч.л. сол
щипка черен пипер
щипка чубрица
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява в 3 ч.ч. вода (съотношение 1:2), като се добавя и 1 ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковите – на къси пръчици, гъбите – на половинки и после на резенчета.
Лукът се задушава няколко минути на слаб огън с малко зехтин и водичка. Добавя се чесънът и се готви още малко. Тогава се прибавят морковите, гъбите, солта, черният пипер и чубрицата и задушаването продължава още десетина минути до леко омекване на морковите – да не са сурови, но не и да станат на каша. Ако има останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното, след което се добавя свареният ориз и се разбърква добре.

Ястието е много вкусно и ароматно. Може да се сервира със светъл соев сос или с каквото друго предпочитате.

А може да се приготви и по по-здравословен начин, като зехтинът се пропусне и лукът в началото се запече на суха тенджера, докато замирише приятно и стане златист. Тогава се добавят останалите продукти, като се бърка непрекъснато, за да не загорят (докато гъбите започнат да си пускат сок). Ако е необходимо, може да се налее малко водичка и готвенето продължава по обичайния начин.

Ориз пилаф с чушки, моркови и домати

Доколкото се простират кулинарните ми знания, пилафът е ястие, в което има яко пържене – евентуално първо се запържва лук, после се прибавя ориз (или булгур) и пърженето продължава, след което може да се добавят и други продукти – в случая чушки, морков и домат. Така че моята рецепта е за почти пилаф – в нея няма пържене, а запичане в суха тенджера и задушаване. Но това по никакъв начин не пречи да се получи изключително вкусно ястие, даже напротив – хем е вкусно, хем по-здравословно. Единствените ми притеснения (но и това, което ме привлече в рецептата – признавам си) бяха свързани с подправките – не знаех дали ще ми допадне комбинацията от ориз с канела и кардамон, пък и плюс домати... Не звучи ли плашещо – домати и канела наедно? Но рискът си заслужаваше – пилафът е великолепен!
В рецептата на „Бон апети“ оризът е 400 г, но и с по-малко се получава добре, още повече когато чушките и лукът не са от най-едрите. Мерителната чаша е 240 мл.

1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз

3 ч.ч. вода

2 глави лук

2 скилидки чесън

2 средни червени чушки

2 средни зелени чушки

2 средни моркова

1 голям домат

2 ½ ч.л. сол

1 ч.л. кимион

¼ ч.л. канела

2-3 шушулки кардамон

½ ч.ч. (70-80 г) замразен грах

струйка студенопресован зехтин

Оризът се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в съотношение с вода 1:1 (1½ ч.ч. ориз и 1½ ч.ч. вода), като се добавя и ½ ч.л. сол.

Лукът и чесънът се нарязват на ситно, чушките – на лентички, морковът – на тънки пръчици, доматът (обелен) – на кубчета. Семенцата кардамон се счукват в хаванче.

Лукът се запича в суха тенджера на среден огън за няколко минути – да омекне и замирише приятно. Добавят се полусвареният ориз и чесънът и се готви се за кратко при непрекъснато разбъркване, като се внимава да не залепне. Подправя се с кимиона, кардамона и канелата. Налива се още 1½ ч.ч. вода (гореща) и отгоре се разпределят чушките, морковът и доматът. Зеленчуците се посоляват с 2 ч.л. сол и ястието се оставя да се задушава на слаб огън, без да се разбърква, докато оризът поеме всичката течност – около 20-25 мин. (наблюдава се, за да не загори). Тогава котлонът се изключва, добавя се грахът и се разбърква. Като поизстине малко, се полива със струйка зехтин екстра върджин.

Ястието е фантастично, макар и да се отдалечава малко от представата за пилаф (липсва характерното за него запържване в началото на лука и ориза). От притесненията ми за канелата и кардамона не остана и следа – крайният резултат е с чудесен вкус и аромат! А цялата работа спокойно може да мине и без никаква мазнина, но това е въпрос на вкус и разбирания.