Пица "Зимна вегана" с пащърнак, лук, чушки и царевица

Какво правите, ако сте си намислили да завъртите една пица с гъби, лук, чушки и царевица, приготвили сте повечето продукти, но ви липсват гъбите и се окаже, че и в кварталния магазин няма? Отказвате се и отлагате всичко за друг ден? Неее!!! Просто импровизирате и заменяте липсващите гъби с ... каквото има в хладилника… А в моя се намериха … няколко корена пащърнак! Просто исках пицата да е богата и с много гарнитура, не ми се щеше да бъде предимно тесто. И така се роди нова пица под слънцето! ;) Сигурна съм, че доста хора ще погледнат на нея скептично и не биха си направили труда да пробват „този буламач“, но за мен се получи нещо невероятно вкусно и ароматно. Пащърнакът се задушава предварително (целта е да омекне леко) и се овкусява с розмарин и чесън, така че става превъзходен. И се връзва прекрасно с останалите зеленчуци. Тогава защо да няма пица с пащърнак?
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
2 замразени чушки – зелена и червена
5-6 с.л. царевица
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушките се размразяват и се подсушават (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може да се нареже и просто на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици (или всякаква друга форма) и се задушава с чесъна, розмарина и солта в малко зехтин и водичка за 7-8 мин. – целта е да омекне леко, без да стане не пюре. Ако е нужно, накрая се оставя да се изпари излишната течност.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат лукът, пащърнакът и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.

Колкото и да странно звучи пица с пащърнак, тя е чудесна – богата, пъстра и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, божествено хрупкаво по края и отдолу. Лукът и пащърнакът, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не се усеща, че е била замразена…

Пица "Зимна вегана" с гъби, лук, чушки и царевица

Пицата е всесезонно печиво, няма ограничения откъм годишни времена. Тогава кое ѝ е зимното на моята? Просто използвам (все)сезонни зеленчуци, а тези, които не са в сезона си през зимата, предпочитам да заменя с домашно замразени, какъвто е случаят с чушката…
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
1 замразена чушка
5-6 с.л. царевица
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушката се размразява и се подсушава (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос.

Отгоре се подреждат лукът, гъбите и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.

Пицата е чудесна – богата, цветна и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не може да се познае, че е била замразена…

Царевични фузили с доматен сос и гъби

Паста с доматен сос и гъби – нищо ново под слънцето, дори и в моята хралупка се намира една такава рецепта… Кое е по-различното тук? Този път спагетите са заменени от фузили, и то царевични, т.е. безглутенови! Бях виждала вече тези изкушаващи с прекрасния си златист цвят спиралки (има и спагети) в Лидл, но чак последния път реших да ги пробвам – първо, от любопитство – що е то паста от царевично брашно и как се получава без слепващите свойства на глутена, и второ, през последните няколко месеца установих, че без глутен се чувствам по-добре. И така, рецептата е тривиална, но смятам, че е добра новина за всички любители на италианската паста, които просто искат да ограничат глутена в менюто си или наистина трябва да го избягват.


½ пакет царевични фузили (250 г)

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат.

През това време гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

В соса се прибавят задушените гъби и изцедените фузили и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек. Чудесна добавка е чаша бяло вино…

Царевичните фузили напълно имитират традиционната паста от твърда пшеница – сварени алденте, са със същата консистенция като пшеничените, известна разлика (но не фатална) има само във вкуса – лекичко се усеща ароматът на царевица. Така че за хората с непоносимост към глутен са много добра алтернатива на любимото италианско ястие. Но все пак остава въпросът, който ме гложди като упорито червейче – как са постигнати тази форма и консистенция на пастата само с царевично брашно и вода (само те са изписани на етикета), т.е. без слепващото свойства на глутена?... Дали няма и други неупоменати съставки?!

Ветрило от патладжани с домати и тофу

Това е една доста популярна вече рецепта (даже имаше известни полемики из нета чие е авторството), но отново преформена от мен. Оригиналът е със сирене, което аз замених с тофу, предварително поръсено със сол и подправки за по-добър вкус. Приготвянето е много бързо и лесно, а резултатът е изключително вкусен. Количеството на продуктите е според броя на желаните порции – за 2 са необходими:


2 малки патладжана
1 голям домат
10-ина тънки резенчета тофу (ако са тесни – двойно количество)
4-5 скилидки чесън
сух риган
10-на клонки мащерка
струйка ароматен зехтин
сол (или самардала)


Патладжаните се нарязват на филийки по дължина, без да се разрязват до края откъм дръжката (тя се запазва за по-добър ефект) – получава се нещо като ветрило.
Посоляват се в разрезите, оставят се 30-ина мин. да се изцеди горчивата вода, измиват се и се подсушават.

Тофуто се посолява и се поръсва с малко риган, скилидките чесън се нарязват на тънко и се разпределят върху него.

Доматът се нарязва на много тънки филийки и във всеки разрез на патладжана се слага по резен домат и резен (или два – ако са тесни) тофу, мушка се и по едно стръкче мащерка.

Така оформените ветрила се слагат в центъра на парче хартия за печене, поръсват се с риган, хартията се загъва и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 40 мин. (докато замирише приятно и патладжаните омекнат). Като се извадят от фурната, се развиват, преместват се в чиния и се поливат с ароматен зехтин.
За улеснение (особено ако се приготвят повече порции) може патладжанените ветрила да не се увиват поотделно, а да се сложат в тавичката и тя да се покрие отгоре с фолио.

Ястието е радост за очите и наслада за небцето; хубаво е и топло, и студено. Много добре се получава с предварително мариновано в зехтин, чесън и подправки тофу, но тогава се похабява студенопресованият зехтин, а и вече ми е практика да добавям мазнината след термичната обработка на храната. Вместо сол за овкусяване на тофуто може да се ползва самардала – тя дообогатява прекрасните аромати на ястието.

Пастет от слънчоглед

От слънчогледови семки може да се направи уникално вкусен пастет, който поразително напомня вкуса на крема сирене или извара, особено ако се овкуси по подходящ начин. По тази причина той има много приложения – за намазване на филийка, за салати (за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци) и коктейлни хапки, дори и за баница. Приготвя се елементарно лесно – всички продукти се блендират и готово! Единственото неудобство е да се изчака накисването на слънчогледа…
За да се доближи пастетът максимално до вкуса на извара или крема сирене, най-важно е участието на лимоновия сок, естествено и без сол няма как да се мине. Ако ще се ползва за баница, се спира дотук. Но ако ще се приготвят салати или предястия, се добавят чесън и любими зелени подправки. Оттам нататък всичко е въпрос на въображение…
От долните продукти се получава 480 г пастет.

200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън (1 стрък пресен)
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
щипка сух риган (или няколко стръка пресен)
няколко листа босилек
2 с.л. ароматен зехтин (или 6-7 зелени обезкостени маслини, 20-25 г)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.

Зехтинът спокойно може да се пропусне или да се замени с няколко маслини – целта е да се премахнат екстрахираните мазнини от храненето. А пастетът става също толкова вкусен и ароматен.

Този начин на приготвяне е по-удобен, но подправките се загубват и пастетът леко позеленява. Затова може да не се блендират (или поне част от тях), а да се нарежат на ситно и да се добавят накрая – така ще се забелязват в пастета, а и няма да го оцветят.

Банички с картофена плънка

Красиви, апетитни, с хрупкава коричка и изкусителен цвят… Какво повече да желае човек от едни банички! Е, трябва първо малко да се потруди, но после ще бъде възнаграден за положените усилия. Дърпането на кори е уморителна работа, но резултатът си заслужава! Може да използвате каквато мазнина предпочитате – аз за тестени нещица ползвам зехтин (за готвене) или шарлан.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (250 мл) топла вода

плънка:
4-5 средни картофа (около 400 г)
1 глава лук
струйка шарлан
1½-2 ч.л. сол (на вкус)
чубрица, джоджен, риган

8 с.л. шарлан за топчетата


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват. Лукът се нарязва на полумесеци и се задушава в малко шарлан и водичка, докато леко омекне. Тогава се добавят картофите, зелените подправки (може да са пресни, сухи или дори замразени) и солта и се разбърква. Плънката се оставя да изстине. Не е лошо да е леко солена, защото после баничките стават добре на вкус. Ако плънката е добре на сол, баничките се получават леко безсолни, но всичко е въпрос на вкус.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, шарланът и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка. От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла, затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина се разтегля на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от картофената плънка.

Една трета от кората се загъва към центъра и останалата третина се захлупва отгоре.

Същото се прави и в другата посока – една трета се загъва към центъра, а срещуположната третина – върху нея.

Получава се четириъгълник, който се обръща с долната част нагоре и се прегъва на две. Целта на обръщането преди последното сгъване е плънката да остане във вътрешността на баничката; ако квадратът се прегъне, без да се обърне, плънката остава във външните кори, а в средата на баничката преобладава тестото. Не знам как оформят баничките професионалните баничари, това си е мое изобретение.

Останалите топчета се раздърпват и се нагъват по същия начин и получените банички се подреждат в голяма тава върху хартия за печене. Ако в касеролата е останала мазнина, се намазват отгоре.

Пекат се в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Готовите банички се завиват с кърпа и се оставят за 10-ина мин., преди да се сервират.

Баничките са превъзходни, много са хубави. Корите са тънки и отгоре и отдолу са хрупкави, а плънката – ароматна и апетитна. Чудесни са за закуска, за вечеря, за междинно хапване… А ако случайно не изчезнат за отрицателно време, на другия ден се претоплят и стават като току-що изпечени.

Коктейлни (новогодишни) хапки

Коктейлните хапки са много подходящи за новогодишната трапеза, но не само; могат да се приготвят и при всякакъв друг повод. Вариантите сигурно са безброй, но през зимата асортиментът малко се стеснява заради избора на сезонни зеленчуци. За канапе се спрях на моркови и кисели краставички, а за „горния етаж“ – на картофено пюре и слънчогледов пастет. И маслинки за украса. За другия вид заложих на мариновано тофу, завито в лентички печена чушка. И всичко се получи чудесно – и красиво на външен вид, и изключително вкусно.
Количеството на продуктите е в зависимост от желаното количество хапки. За една чиния (като тази на снимките) са нужни:


1 по-дебел морков
1 по-дебела кисела краставичка
2-3 с.л. картофено пюре
2-3 с.л. слънчогледов пастет
5-6 маслини без костилка (зелени и черни)
2 печени чушки
5-6 кубчета мариновано тофу
листенца магданоз за украса


Добре е картофеното пюре, слънчогледовия пастет и маринованото тофу да се приготвят ден-два предварително, за да има време да се овкусят добре (пък и самото сглобяване на хапките после става много бързо).
За пюрето се сваряват картофи, обелват се, намачкват се и се овкусяват със сол, ябълков оцет и ароматен зехтин на вкус. Разбърква се добре, като не се прекалява, за да не стане пюрето жилаво.
За пастета слънчогледовите семки се накисват в студена вода от предната вечер. На другия ден се измиват добре и се пасират с малко вода и лимонов сок до гладка смес. Добавят се малко чесън, копър, риган, магданоз и сол и пак се пасира. Накрая се овкусява с ароматен зехтин.
Тофуто се нарязва на парчета, слага се в подходящ съд и се поръсва с нарязани на ситно пресни или сухи подправки – босилек, чубрица, риган – и пресован чесън. Полива се със зехтин и се оставя да престои поне едно денонощие в хладилника.

Морковът се сварява леко (да не омеква много) и се оставя да изстине. Повече от ясно е, че никой няма да вари само един морков; може да се сварят повече – или за по-голямо количество хапки, или да се ползват за друга салата. Изстиналият морков и краставичката се нарязват на дебели кръгчета (морковените леко се посоляват) и се подреждат едно до друго. Върху всяко кръгче се шприцова розичка от картофено пюре или слънчогледов пастет, като се кръстосват (морков + картофено пюре, морков + слънчогледов пастет, краставичка + картофено пюре, краставичка + слънчогледов пастет), т.е. да се получат повече комбинации. Отгоре се украсяват с шайбичка маслинка.
Печените чушки (предварително посолени) се нарязват по дължина на 4-5 еднакви ленти, в края се поставя кубче мариновано тофу и се завива. Излишното от чушката се отрязва. Украсява се с листенце магданоз.

Готовите хапки се подреждат в подходяща чиния или плато, украсяват се с още малко магданоз и са готови към тях да се присъедини бутилка изстудено бяло вино…

Маслинова паста

Маслинова паста се продава и в бурканчета, и насипна, но от домашно приготвената по-хубава няма. Е, все още не си отглеждам маслините, така че са от магазина, но поне си избирам какви да си купя и знам какво друго слагам в пастата. По правило не купувам черни маслини – чела съм стряскащи неща за тях (пък и ми стоят като измити на вкус), а предпочитам натурални, зелени или каламата. Затова когато искам пастата да е с по-тъмен цвят (ползвам я и за питки, така че трябва да има контраст с тестото), залагам на прекрасните каламата. Но има и друг вариант, макар и компромисен – половината маслини да са зелени, половината – черни. А зелените са мариновани и с добавени подправки, ммм… Но понеже черните са по-безвкусни, добавям още подправки по мой избор – това ми е изключително удоволствие при готвенето, не мога да си представя да правя нещо без подправки, т.е. без да вложа никакво творчество…


500 г маслини каламата без костилка (или 250 г черни и 250 г зелени мариновани)
2 скилидки чесън
2 ч.л. каперси
1 стръкче (20-ина см) розмарин
1 ч.л. сух риган
3 с.л. зехтин


Всичко се пасира с пасатор, чопър или блендер до еднородна паста, която се прехвърля в кутия или бурканчета и се съхранява в хладилника. За улесняване на пасирането (а и за вкус) може да се сложи и малко от саламурата на каперсите.

Пастата може да се ползва за разни питки и кифлички, а може да се сервира и с крекери, сухарчета или просто препечени филийки. Чудесна е на вкус – с типични средиземноморски аромати. Мисля си, че и малко босилек чудесно би се вписал в нея…

Пица "Вегана" с броколи, чушки и лук

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
10-ина розички броколи
1 голяма червена чушка
1 голяма глава червен лук
1½ ч.л. сол
щипка кафява захар Мусковадо
1-2 с.л. зехтин за готвене
сух риган

няколко листенца пресен босилек
струйка ароматен зехтин


Розичките броколи се нарязват на по-дребни парченца (включително и дръжките) и се задушават на слаб огън в съвсем малко водичка и зехтин плюс ½ ч.л. сол за 4-5 мин. – само да променят цвета и аромата си, трябва да останат хрупкави.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън със захарта и 1 ч.л. сол в малко вода и зехтин за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено.
Чушката се почиства от семките и се нарязва на лентички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу), намазват се с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат лукът, розичките броколи и лентичките чушка. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор. След изваждане от фурната пицата се полива с тъъъничка струйка ароматен зехтин и се украсява с пресни листа босилек, а още по-добре е босилекът да е нарязан на тънки лентички, за да се разпредели равномерно навсякъде.

Пицата е превъзходна – богата, вкусна и много ароматна. Тестото е тънко и хрупкаво отдолу с щедро количество плънка отгоре. Лукът придава лека сладост, броколите и чушката – свежест. А заслугата за прекрасния аромат е на ригана и босилека. Важно е зеленчуците да са предварително овкусени (и леко сготвени – без чушката), за да бъде добър крайният резултат.

Идеална добавка към пицата е чаша бяло вино. И не бройте колко парчета сте изяли – оставете се на блаженството, което се разлива от небцето и стомаха по цялото тяло…

Нестандартен доматен сос

2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (може и ароматен)


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и половината чесън, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Когато ястието почти е достигнало желаната гъстота, се добавя останалият чесън и се готви още няколко минути.
Готовият сос се дърпа от котлона и се добавят наситненият босилек и малко зехтин.
По желание сосът може да се пасира до гладка консистенция, а може да се остави и така – да личат парченцата домати, лук, чесън и морков – зависи от предпочитанията ви или от предназначението на соса.

Понякога беленето на доматите ми е много отегчително и пипкаво и тогава ползвам друг похват – нарязвам ги на четвъртинки, почиствам дръжката и настъргвам на едрото ренде, докато в ръката ми остане само люспата.

Както добре се вижда от горното описание, приготвянето на соса не е по класическия метод със запържване на лука и чесъна в началото и добавяне на захар за убиване на киселината на доматите. За да избегна запръжката, първо сварявам зеленчуците до изпаряването на течността, а мазнината добавям чак след свалянето от котлона – така спокойно мога да ползвам екстра върджин зехтин, без да го унищожавам с термична обработка. Захарта пък заменям с настърган морков – така сосът ми харесва, не ми киселее, а морковът изобщо не ми пречи на вкуса…
На някого може да се види голяма разправия чесънът да се слага на два пъти – естествено може да се сложи всичкият наведнъж. Въпросът е, че по време на готвенето ароматът му се променя, а на мен ми харесва и по двата начина – и сготвен, и не чак дотам. Затова искам да постигна и двата ефекта в моя сос (е, може и да се заблуждавам, че в един и същи сос ще получа и двата аромата – и на сготвен, и на полусуров чесън, и дано желанието ми не ви се стори прекалено наивно и смешно; но пък може това да е щипката чудатост, която прави моя сос уникален и толкова вкусен!). В зависимост от това кой чеснов аромат предпочитате, добавете чесъна в началото или към края на готвенето.

Доматеният сос е идеална добавка към чушки, тиквички на фурна или картофени кюфтета и си е направо задължителен за пица и някои рецепти със спагети…