Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Реден ябълков сладкиш с грис и слънчоглед

Това е първият ябълков сладкиш с грис, който започнах да приготвям преди години. На тази база по-късно продължих да експериментирам и така се родиха един толкова ябълков, че прилича повече на грис халва, и неговият безглутенов вариант. Но и този си заслужава вниманието! А по-различното и интересно при него е, че е на редове. Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 кг ябълки
1 лимон – сок и кора
5 с.л. шарлан
5 с.л. белени слънчогледови семки
5 с.л. стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, канелата и настърганата лимонова кора) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде и се добавят лимоновият сок, шарланът, слънчогледовите семки и стафидите и се разбърква.
Сладкишът се оформя на 3 реда, като се редуват суха и ябълкова смес. В средно голяма тавичка (около 20х30 см) се започва с 1/3 от сухата смес – това е точно 1 ч.ч. (тавичката първо може да се покрие с хартия за печене). Върху нея се разпределя 1/3 от ябълковата смес и се продължава така, като се редуват суха и ябълкова смес. Сладкишът трябва да завърши с ябълки. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. (ако отгоре започне да се изсушава много, вентилаторът може да се спре).

Сладкишът е много свеж и приятен, с прекрасен аромат. Слънчогледовите семки са малко необичайни в състава му (по традиция на почит са орехите), но са много добро попадение – осигуряват хрупкавия елемент и са чудесна комбинация с ябълките. Стафидите също не са за пренебрегване…

Много ябълков сладкиш (безглутенов)

Това е вече познатият сладкиш с много ябълки, този път в безглутенов вариант – за да бъде такъв обаче, трябва да се внимава какъв бакпулвер (или алтернативен набухвател) се използва. А целта е същата като при предишния – доста ябълки са оползотворени, вместо да се развалят, при положение че не могат да бъдат изядени своевременно сурови. Съвсем естествено сладкишът е все така сочен, ароматен и вкусен. И се оказа, че се харесва не само на мен, а и на всички, които го опитаха… Нещо повече дори – получих големи похвали и поздравления! 😇
Количеството на ябълките е по-голямо от обичайните рецепти – 1 кг, и то вече изчистени (следователно трябва да се приготвят 1,300-1,500 кг в зависимост от състоянието на плодовете, т.е. колко ще се наложи да се изрязва и изхвърля).
Mерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) оризов грис
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1 пак. (10 г) бакпулвер
1 бурбонска ванилова захар
1 ч.л. канела
1 кг ябълки (претеглени в изчистен вид)
1 лимон – сок и кора
½ ч.ч. (100 г) шарлан
100 г орехи (нарязани на едро)
100 г стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, ванилията и канелата) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде (без да се белят) или за по-лесно се смилат в кухненски робот. Прехвърлят се в купа и се добавят лимоновият сок, настърганата кора, шарланът, орехите и стафидите (без да се накисват предварително) и се разбърква. Добавят се сухите съставки и отново се разбърква добре само с дървена бъркалка. Получава се много сочно тесто и прекалено ябълково. Изсипва се в тава (около 22х32 см), застлана с хартия за печене. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 50 мин. Накрая може да се запече само отгоре за 4-5 мин. до хубава коричка.

Сладкишът е разкошен – много ябълков, влажен, сочен и ароматен. Стафидите допълват богатството от аромати и текстури, а орехите осигуряват хрупкавия елемент…

Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...

Много ябълков сладкиш (ябълкова грис халва)

Предпочитам ябълките и изобщо всички плодове сурови, но когато са голямо количество и започват да се развалят бързо, е по-добре да бъдат оползотворени в някой сладкиш, отколкото да се изхвърлят… Още повече, ако са домашни и са био, еко, органик или както там предпочитате… Дори и събраните по земята са сладки и ароматни, само дето са нетрайни… И понеже целта на сладкиша е да се „спасят“ колкото може повече ябълки, количеството им е по-голямо от обичайните рецепти – 1 кг, но вече изчистени (следователно трябва да се приготвят 1,300-1,500 кг в зависимост от състоянието на плодовете, т.е. колко ще се наложи да се изрязва и изхвърля). В резултат десертът се получава сочен и влажен – поне за моя вкус е идеален! Естествено всеки е свободен да намали грамажа на ябълките по собствено усмотрение, но тогава ще се загуби тази приятна свежест и сочност. Лимонът съвсем успешно може да се замени с портокал – крайният резултат ще бъде не по-малко вкусен и ароматен. А много лесно сладкишът може да се трансформира в безглутенов – ако се използват оризов грис и царевично брашно например.
Mерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 пак. бакпулвер
2 ванилии
1 ч.л. канела
1 кг ябълки (претеглени в изчистен вид)
1 лимон – сок и кора
½ ч.ч. шарлан
100 г орехи (нарязани на едро)
100 г стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, ванилията и канелата) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде (без да се белят) или за по-лесно се смилат в кухненски робот. Прехвърлят се в друга купа и се добавят лимоновият сок, настърганата кора, шарланът, орехите и стафидите (без да се накисват предварително) и се разбърква. Добавят се сухите съставки и отново се разбърква добре само с дървена бъркалка. Получава се много сочно тесто и прекалено ябълково. Изсипва се в тава (около 22х32 см), застлана с хартия за печене. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор 50 мин. Накрая може да се запече само отгоре за 4-5 мин. до хубава коричка.

Сладкишът е разкошен; толкова е ябълков, влажен, сочен и ароматен, че поразително прилича на грис халва – ябълкова 😉. А стафидите и орехите просто допълват съвършенството…
Рецептата е изключително благодатна за различни импровизации и сладкишът много лесно може да се превърне в безглутенов – ако се ползва царевично (или друго по желание) брашно, а пшениченият грис се замени с оризов (естествено трябва да се подсигури и безглутенов бакпулвер).

Постен козунак Венец със стафиди

Настоящият козунак не предлага никакви новости от гледна точка на продуктите в сравнение със старите и изпитани козунаци със стафиди и с шоколад и портокалови корички – рецептата за тестото е наистина много успешна и пак залагам на нея. Различното тук е само начинът на оформяне. Миналата година видях такъв козунак в близката фурна и не мирясах, докато не измислих как да докарам и аз такъв външен вид. Оказа се, че е съвсем лесно – оформянето много наподобява това на брецелите. Няма нужда от някаква специална форма за печене, а крайният резултат е красив и интересен. Пробвах го няколко пъти с различни плънки – стафиди, марципан и шоколадови капки – и всеки път се получава невероятно вкусно.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
100 г тъмни стафиди


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса). След това се премесва за десетина минути и се оставя да втаса още веднъж.

Без да се премесва отново, тестото се оформя на голяма правоъгълна кора, поръсва се със стафидите и се навива на руло, което се усуква и издърпва, за да стане по-дълго (70-80 см).

Прегъва се на две като подкова

и двата края се усукват 3 пъти,

след което отгоре се захлупва средната част (прилича на примка). Иначе казано – оформянето прилича малко на това на брецелите.

Козунакът се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час, може и повече. После пак се намазва със зехтин, поръсва се със захар и се пече 35 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафяво.

Готовият козунак се оставя да изстине – но това е за търпеливите ;). Останалите може да си чупнат докато е още топъл много внимателно, за да не се сплеска и вътрешността да стане на тесто.

Козунакът е чудесен – изключително ароматен, пухкав и делящ се на конци. Вместо със стафиди може да се направи с марципан, нарязан на дребни кубчета, и шоколадови капки – пак става великолепен.

А тези изключителни сладури – мама Коки и малкия Пипи, дължа на една приятелка със сръчни ръце и голямо въображение.

Вит тиквеник с дърпани кори

Няма по вкусна баница (независимо с каква плънка – солена или сладка) от тази с домашно точени или дърпани кори. В точенето на големи и тънки кори още не съм се специализирала, но с дърпането се справям що-годе. Може големите майстори да успяват да разточат една кора до прозрачност, но все си мисля, че дърпаните стават по-тънки и фини; пък и така съм свикнала от малка – майка беше царица на дърпаната баница, не е точила. Така че и моят тиквеник е с домашно дърпани кори. Мазнина всеки може да ползва по свой избор, аз залагам на шарлана:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
½ ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

800 г тиква (изчистена)
6 с.л. кафява захар (на вкус)
1 ч.ч. (150 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром
1-2 с.л. шарлан

¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

1 ч.л. канела (на вкус)

8 с.л. шарлан за топчетата и дърпането


Стафидите се накисват в рома и се оставят да престоят, докато се приготвя плънката.
Тиквата се настъргва (по-лесно става да се накълца в чопъра) и се запържва за 1-2 мин. в мазнината. Добавя се захарта и се разбърква, вследствие на което тиквата си пуска малко водичка и започва да се задушава. Тогава тенджерата се похлупва и тиквата се готви така на най-ниската степен на котлона 20-ина минути, докато омекне и стане на пюре. Ако е нужно, се оставя за малко без капак да се изпари излишната течност, и тогава се добавят ванилията, канелата и накиснатите стафидите (заедно с останалия ром). Разбърква се и плънката се оставя да изстива. Ако тиквата не е сладка, захарта може да се увеличи – за да е хубав тиквеникът, плънката трябва да е добре на сладост (може след изпичане да се поръси с пудра захар, но аз не съм ѝ фен).

Докато тиквата се задушава, се омесва тестото.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, шарланът и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла, затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от тиквената плънка.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат по-внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди (всъщност в току-що изпечения тиквеник хрупкат много приятно, но после е по-добре да ги няма); възможност е преди завиване на кората на руло просто да се изрежат с нож или поне да се откъснат крайчетата на рулата.

Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе крайчетата ще останат само тесто без плънка.
Полученото руло се навива на охлюв и се слага в средата на тавата.

Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се навиват едно след друго около първото.

Тиквеникът се намазва с мазнина и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 25 мин.
Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Тиквеникът е божествено вкусен, хрупкав отвън и сочен отвътре! Плънката е богата на аромати, а стафидите са много добро попадение!

Предпочитам да правя тиквеника в тази тава (30 см), въпреки че в нея не се събират всичките осем рула и две от тях пека в друга по-малка тавичка. Така се получава втори, по-малък тиквеник, който поради размера си е изключително подходящ за трапезата на Бъдни вечер (може да се сервира цял, а не нарязан на парчета). Ако обаче не ви се разправя с две тави или правите тиквеника по друг повод, просто използвайте по-голяма от моята.

Тиквеникът става великолепен и със сурова тиква вместо със задушена, тогава в него много добре се вписват и накълцани орехи Така се губи онзи прелестен кремест ефект на плънката, но се получават други предимства – по-осезаема текстура във вътрешността на рулата и прелестен хрупкав елемент от орехите. За целта тиквата се настъргва и се разбърква добре с ванилията и канелата и се поръсва на всяка кора заедно с малко захар и накиснатите в ром стафиди. В този случай времето за печене е добре да се увеличи с 5 минути.