Снежко от бурканче Нескафе

Не искам да правя реклама на която и да е фирма, но заглеждали ли сте се в бурканчето на Нескафе? Не ви ли напомня на човешка (та дори и от сняг 😉) фигурка? Поне аз това видях във въпросното бурканче…

И реших да го претворя в един симпатичен Снежко, който за какво друго би могъл да се използва, освен да се напълни с разни дребни лакомства? В моя случай това са домашни сушени плодове и сурови ядки, но всеки е свободен да избере своите предпочитани вкуснотии. Естествено върши и чудесна работа просто като много симпатична украса на дома, но напълнен с лакомства, е идеален и за подарък, особено на дете…

И така, какво е нужно:

1 бурканче от Нескафе

1 бял чорап

2 цветни чорапа

черни пайети или мъниста за очи и уста

1 оранжево мънисто (или пайета) за нос

няколко копчета

подходящ конец за шапката

лепило – сухо (стик) или С200

ножица, игла и конец

Бурканчето трябва да е чисто, сухо, без етикет.

Намазва се отвън цялото с лепило и се мушка в бялото чорапче. Намества се добре и се оставя да изсъхне. Излишното от чорапа се отрязва. Ако целта е Снежко да се ползва за лакомства, по-добре е чорапът да не влиза навътре в буркана (заради лепилото), дори може и част от резбата да се остави непокрита, защото иначе се затруднява завиването на капачката.

В горната част (главата на Снежко) се залепват две черни пайети (или подходящи мъниста) за очи, под тях едно оранжево мънисто за носле и най-отдолу във форма на дъга (нали Снежко трябва да е весел и усмихнат!) – няколко  черни пайети за уста. В долната част на буркана се залепват 2 или 3 копчета (не е задължително да са черни, и с цветни ще се получи много добре).

Остава и да облечем нашия сладур! За шапката и шала също се използват чорапчета, този път цветни. На мен ми стоят по-добре раирани, но всичко е въпрос на вкус.
Едното чорапче се срязва на две по дължина максимално близо до петата – ползва се само правата част (без петата).

Тя също се срязва на две по дължина, пръстите се отрязват и двете части (откъм пръстите) се зашиват една за друга, за да има дължина шалчето. Ластикът на чорапа се нарязва на ленти – получават се ресните на шала.

Другият чорап се срязва на две над петата – нужна е горната част, от която ще се получи шапката. 

Страничната част на капачката на буркана се намазва с лепило и върху нея се нахлузва половинката чорап с отрязаната част надолу,

като 1-2 мм се подгъват навътре и се залепват – да не се виждат оръфани краища.

Във вътрешността на чорапчето (върху капачката) се мушка топче памук или вата, за да дава обем на шапката и тя да стои изправена. Ластикът на чорапа също се нарязва на ленти – получава се помпонът на шапката, и точно под тях се завързва подходяща нишка (например златна – за по-голям празничен ефект), като се пристяга добре – за да се завърши шапката.

Шапката капачка се завива на буркана, завързва се шалчето и Снежко е готов! Усмихва се на всички чаровно и закачливо...

Може да се остави просто така и да бъде много мила част от коледната украса на дома, но може и да се напълни с лакомства и да се използва като оригинален и уникален подарък за любим човек или особено за дете…

Печено брюкселско зеле

Брюкселското зеле със сигурност не присъства често в менюто на много хора и обикновено се чудим как да го приготвим… Настоящата рецепта обаче си заслужава – става бързо и лесно, а зеленцето се получава много апетитно и ароматно. Идеята е от „Бон апети“, леко променена…


500 г брюкселско зеле (прясно)
2 с.л. тъмен балсамов оцет
кората от ½ лимон
сол и пипер меланж на вкус
струйка студенопресован зехтин (или кокосово масло)

(соев сос и кориандър)


Зелчиците се почистват от външните листа и се срязват на половинки, за да могат да се овкусят добре и отвътре. Слагат се в малка тавичка и се добавят оцетът, лимоновата кора, солта и пиперът. Разбърква се добре и се пече на 200 градуса около 20-25 мин. – зелчиците да не омекват прекалено много, а да хрупкат приятно.

След като се извадят от фурната, се поливат със струйка зехтин, разбъркват се и ако е необходимо, може да се доовкусят с още малко сол и оцет. Лимоновата кора не е задължителна, и без нея се получава много добър резултат. При по-нататъшни приготвяния на рецептата се оказа, че чудесно се вписват и струйка соев сос и малко смлян кориандър, а зехтинът може да се замени с кокосово масло (то се слага в началото, преди печенето).

Брюкселското зеле може да се сервира самостоятелно или като гарнитура, а много добре се комбинира с ориз, в случая басмати; получава се любимата нашенска комбинация зеле с ориз – брюкселско зеле с пакистански ориз 😉…

Яхния от нахут и печурки

Отдавна съм си набелязала няколко рецепти за манджици с нахут, защото освен дежурния хумус (макар и различни видове) и една салата друго с него не съм приготвяла, но досега така и не им се усмихна щастието да ги пробвам… Но когато завчера попаднах на въпросната яхния с печурки, веднага разбрах – сега е моментът! Защото по щастливо стечение на обстоятелствата в хладилника имах и сварен нахут, и няколко кафяви печурки. Остана да си набавя само пресни чушки, които все още се намират на пазара… В резултат се получи много апетитно ястие, пъстро, цветно и ароматно! И точно за Андреевден – нали от днес денят започва да расте с едно просено зрънце и на трапезата трябва да има нещо набъбващо при готвене…


1 ч.ч. сварен нахут
1 глава лук
1 морков
2 чушки – зелена и червена
2-3 скилидки чесън
5-6 едри печурки (150-160 г)
2 с.л. доматено пюре
1-2 ч.л. червен пипер
1 с.л. чубрица
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка шарлан
няколко стръка магданоз


Лукът, морковът и чушките се нарязват на едри кубчета, чесънът – на шайбички, гъбите – на осминки (или повече в зависимост от големината им).

Лукът се запича за 4-5 мин. в суха тенджера на средно силен котлон. Когато стане златист и замирише приятно, се налива малко водичка и се слагат морковите, чушките и чесънът. Оставят се да се задушат за 7-8 мин. и се добавят гъбите. След 4-5 мин. се слагат червеният пипер, чубрицата и доматеното пюре и се разбърква добре. Добавя се нахутът, посолява се и налива вряща вода – колкото да покрие зеленчуците. Ястието с оставя да къкри още 5-6 мин. и когато се свали от котлона, се налива струйка шарлан и се поръсва с наситнен магданоз. Оставя се да престои няколко минути и е готово за сервиране. Всяка порция може отново да се поръси с магданоз.

Яхнията е пъстра и много вкусна. Противно на всякакви класически рецепти добавям мазнината в края, след приключване на готвенето. От това ястието не губи, напротив – вкусът му е превъзходен, а е по-здравословно без термична обработка на мазнината.

Тиквена вазичка

Вази във всеки дом има всевъзможни, но много ефектна и оригинална есенна вазичка може да се направи от… тиква! Много симпатична и актуална за сезона, особено ако в нея се поставят разноцветни хризантеми – величествените царици на есенното цветно царство…
Изработването на една такава вазичка е много бързо и лесно, не се изискват сложни материали или инструменти; необходими са само:


1 малка топчеста тиква или долната част на сорт Цигулка или Матилда
цветарска гъба (пиафлора)
лъжица за сладолед
букетче хризантеми


На тиквичката се отрязва капаче и вътрешността се издълбава – много лесно става с метална лъжица за сладолед. Прекрасна работа може да свърши и долната част на някоя Цигулка или Матилда, горната месеста част на която е използвана по предназначение, т.е. за готвене.

Цветарската гъба се накисва във вода и когато се намокри цялата, се поставя в издълбаната тиква. В гъбата се набождат хризантеми и очарователната вазичка е готова!

Аранжировката ще се получи и без пиафлора, т.е. издълбаната вътрешност може просто да се напълни с вода, но тогава тиквата ще започне да загнива и ще се развали по-бързо.

Тиквената вазичка е много симпатична и е прелестна украса на дома в есенните дни. Изработена от естествени материали, създава вкъщи уют, приятно настроение и усещане за близост с природата…

Много ябълков сладкиш (ябълкова грис халва)

Предпочитам ябълките и изобщо всички плодове сурови, но когато са голямо количество и започват да се развалят бързо, е по-добре да бъдат оползотворени в някой сладкиш, отколкото да се изхвърлят… Още повече, ако са домашни и са био, еко, органик или както там предпочитате… Дори и събраните по земята са сладки и ароматни, само дето са нетрайни… И понеже целта на сладкиша е да се „спасят“ колкото може повече ябълки, количеството им е по-голямо от обичайните рецепти – 1 кг, но вече изчистени (следователно трябва да се приготвят 1,300-1,500 кг в зависимост от състоянието на плодовете, т.е. колко ще се наложи да се изрязва и изхвърля). В резултат десертът се получава сочен и влажен – поне за моя вкус е идеален! Естествено всеки е свободен да намали грамажа на ябълките по собствено усмотрение, но тогава ще се загуби тази приятна свежест и сочност. Лимонът съвсем успешно може да се замени с портокал – крайният резултат ще бъде не по-малко вкусен и ароматен. А много лесно сладкишът може да се трансформира в безглутенов – ако се използват оризов грис и царевично брашно например.
Mерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 пак. бакпулвер
2 ванилии
1 ч.л. канела
1 кг ябълки (претеглени в изчистен вид)
1 лимон – сок и кора
½ ч.ч. шарлан
100 г орехи (нарязани на едро)
100 г стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, ванилията и канелата) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде (без да се белят) или за по-лесно се смилат в кухненски робот. Прехвърлят се в друга купа и се добавят лимоновият сок, настърганата кора, шарланът, орехите и стафидите (без да се накисват предварително) и се разбърква. Добавят се сухите съставки и отново се разбърква добре само с дървена бъркалка. Получава се много сочно тесто и прекалено ябълково. Изсипва се в тава (около 22х32 см), застлана с хартия за печене. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор 50 мин. Накрая може да се запече само отгоре за 4-5 мин. до хубава коричка.

Сладкишът е разкошен; толкова е ябълков, влажен, сочен и ароматен, че поразително прилича на грис халва – ябълкова 😉. А стафидите и орехите просто допълват съвършенството…
Рецептата е изключително благодатна за различни импровизации и сладкишът много лесно може да се превърне в безглутенов – ако се ползва царевично (или друго по желание) брашно, а пшениченият грис се замени с оризов (естествено трябва да се подсигури и безглутенов бакпулвер).