Салата от манголд, авокадо и магданоз

Манголдът е зеленолистен зеленчук, за който в последно време се сипят купища суперлативи. Аз не залитам особено по такива пропаганди, но неведоми са пътищата манголдови – съвсем изненадващо два стръка от него се озоваха в нашата малка градинка. Една позната на мъжа ми му беше дала няколко коренчета разсад на различни неща, някои от които той така и не запомнил какви са. Когато въпросните растения пораснаха малко, ги оприличихме на цвекло и така си ги нарочихме. Даже ползвахме няколко пъти листа от тях в разни салати, мислейки ги за цвекло… Но когато на втората година (есента растенията не изглеждаха задоволително големи и ги оставихме да презимуват в земята) решихме да извадим главите цвекло, се оказахме неприятно изненадани – имаше само малки коренища и никакво подобие на глави… И чак тогава след известно проучване в интернет установих, че нашето цвекло всъщност е манголд! Така че обрах листата – с прекрасен наситенозелен цвят, гладки и лъскави, – и ги скътах в хладилника за утрешната салатка… Те не се отличават с особен вкус и аромат, но са приятни за ядене (не са горчиви, тръпчиви или кисели например като някои други зелении).


1 букетче листа (20-ина) от манголд
3 стръка пресен чесън
1 малка китка магданоз
1 авокадо
сок от 1 лайм
1 главичка пресен лук
сол на вкус


Авокадото се обелва и се намачква със сока от лайм в салатена купа. Добавят се наситненият чесън и солта и се разбърква. Листата манголд, лукът и магданозът се нарязват на ситно и се прибавят към авокадото. Всичко се разбърква добре и е готово за сервиране.

Салатата е много свежа и приятна, с чудесни аромати от чесъна, лука, магданоза и особено лайма. И полезна, разбира се – всички зелении освен на прекрасни миризми са богати и на множество витамини и минерали. А авокадото някак облагородява целия този треволяк с нежната си текстура и обединява всичко в една прекрасна симфония…

Домати с босилково песто

Босилковото песто за мен е деликатес – просто обожавам босилека и го слагам на какво ли не. Пестото е чудесна добавка към много ястия, но най-любима ми е комбинацията с домати. А когато се намесят една хрупкава зелена чушка и няколко маслинки, нещата стават съвършени. Е, и балсамовият оцет и ароматният зехтин имат заслуга…


1 розов домат
кръгчета зелена чушка
няколко лъжички босилково песто
няколко капки тъмен балсамов оцет
струйчица ароматен зехтин
маслинки
листа босилек за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния. Върху всеки резен се слагат кръгче чушка и по 1-2 ч.л. песто. Полива се с малко балсамов оцет и зехтин и се украсява с маслини и листа босилек. Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е изключително красива и божествено вкусна. Всяка хапка от нея е невероятна наслада за небцето и ме пренася някъде из небесните селения…

Картофи и тиквички на фурна

И картофите, и тиквичките почти през цялото лято присъстват на нашата трапеза, но обикновено поотделно. Понякога обаче на човек му се приисква да разнообрази нещата и тогава се получават комбинации като настоящата. Която пък е съвсем удачна – тиквичките чудесно си пасват с картофки. Приготвянето е като на обичайните тиквички, подредени като керемидки в тавата, но редуващи се с картофи на тънки кръгчета. Количеството на зеленчуците е според големината на тавата.

2 тиквички
2-3 картофа
2-3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка ароматен зехтин


Тиквичките се нарязват на колелца, посоляват се и се разбъркват. Оставят се 30-40 мин. да си пуснат водата и се изцеждат. Картофите също се нарязват на тънки кръгчета и се посоляват (не се оставят да престоят като тиквичките). Зеленчуците се овалват в царевично брашно и се нареждат стъпаловидно в незалепваща тава (ако не е такава, леко се подмазва), като се редуват тиквичка и картоф. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор 30-35 мин. до зачервяване (важното е картофите да омекнат). Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйка ароматен зехтин. Целта е зехтинът да не преминава термична обработка; не е задължително да е ароматен, може да се ползва натурален или друго предпочитано олио.

Тиквичките и картофките стават чудесни – добре изпечени, с хрупкава коричка. Хубави са и самостоятелно, но е добре ако към тях има свежа салата или някакъв сос (например таханово-чеснов). Наистина е по-интересно, когато в чинията не са само тиквички или само картофи, а се редуват двата зеленчука.

Маслен извлек от жълт кантарион

Масленият извлек от жълт кантарион е универсално лекарство – спектърът му на приложение е доста широк. А се приготвя изключително лесно, така че си струва да присъства във всяка домашна аптечка. Ето и оригиналната рецепта на великия Петър Димков (извадка от книгата му "Българска народна медицина"):
Маслена настойка от жълт кантарион. Приготовлява се по следния начин: вземат се 6 супени лъжици цветове от жълт кантарион, накълцват се до появата на червения сок и се заливат в едно шише с 1/2 кг чист маслинен зехтин; излага се на слънце 10 дни, докато зехтинът стане червен. След това се вземат същото количество пресни цветове, накълцват се, поставят се в същия зехтин и се излагат отново 10 дни на слънце. Така продължава 3-4 пъти, докато зехтинът стане тъмночервен. Това масло успокоява различни вътрешни и външни болестни възпаления у човека и животните, изцерява опасни рани (язви), успокоява болките при изгаряне, попарване, лекува бърже ужилване, порязване, ревматизъм, даже премахва и колики.

Понеже аз приготвям по-малко количество от това в горната рецепта, не добавям жълтия кантарион на няколко пъти през 10 дена, а залагам цялото количество наведнъж – надявам се, че не е грешно. Ползвам малко бурканче (от детски пюрета) и цвят и зехтин колкото да се напълни бурканчето. Стои 40 дена на слънце, след което зехтинът се прецежда. Излизат 3 бурканчета от крем за лице – много са удобни за съхранение (в хладилник!) и използване на маслото.

Освен гореспоменатите от П. Димков приложения на маслото по разни статии в нета съм срещала и други проблеми, при които се използва: натъртване и навяхване, болки в гърба и кръста (ишиас, лумбаго), спортни травми, циреи и херпес, подагра, а вътрешно – при язва и гастрит… Не мога да гарантирам, че помага при всичко изброено, но лично аз имам много добри впечатления от него при третирането на леки изгаряния (в кухнята), навехнат глезен, пукната пета, разни малки ранички. Изгореното спира да боли за съвсем кратко време, а глезенът ми мина напълно за около 2 седмици след масажи с маслото 2 пъти дневно (но заедно него ползвах за разтривка и настойка от кукуряк, а може би и състоянието на глезана ми не беше чак толкова тежко).

Черници със сусамов тахан

Когато любимите ми ягоди преминат, идва ред на сочните череши и сладките черници – и бели, и черни. Напоследък много се пише за ползите от тях – полезни са както плодовете (богати на антиоксиданти и какво ли още не), така и листата (за чай – срещу доста заболявания). Но най-добре е човек да си ги хапва превантивно – за хубаво начало на деня с неизменния сусамов тахан. Нищо не пречи обаче да напълва уста и при всяко минаване под отрупаното със сладки плодове дърво… Нали това е една от българските суперхрани!

И така – сладки, сочни и ароматни, черниците също са прекрасни за закуска. Бели, черни или и от двата вида, е добре да се възползваме от полезните им свойства, докато са в разгара си.

А за това не се изискват никакви усилия – човек трудно може да устои на тези едри лъскави току-що набрани екземпляри, които примамливо се спотайват в купата и кротичко си чакат някой да им обърне внимание и да ги оцени по достойнство…