Чушки и домати с булгур

Когато не ми се врътка много из кухнята или времето ми е по-ограничено, а ми се хапват любимите пълнени чушки, ги заменям с разтъпкани (същите продукти, но чушките са нарязани и разбъркани с останалите). А когато пък не разполагам с накиснат от предния ден кафяв ориз, на помощ идва булгурът. Той е обработен вече продукт и няма смисъл от накисване, а се готви, т.е. набъбва буквално за минути. Така се роди идеята за настоящото ястие – с много лук, много домати и изключително апетитно и ароматно. А те, ароматите, са от любимите ми нашенски подправки – чубрица и босилек (въпреки че булгурът е характерен за арабската кухня и много биха подхождали и по-екзотични подправки). Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но понеже се получи добра комбинация, ги давам така:


3 средни (2 големи) глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
250 булгур
250 мл вряща вода
4 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек
(струйка студенопресован зехтин)


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и половината сол (2 ч.л.) и се оставят няколко минути да се запекат и те (по-скоро се задушават, защото си пускат водичка).
Слагат се доматите, останалата сол и наситнената чубрица и всичко се задушава още 4-5 мин., вече с капак. Тогава се налива водата и се изсипва булгурът. Разбърква се добре, котлонът се изключва и ястието се оставя захлупено, докато булгурът поеме всичката течност. Накрая се добавят наситненият босилек и зехтинът (последният спокойно може да се пропусне) и всичко се разбърква отново.

Ястието става чудесно – много вкусно, много доматено (за моя вкус това е плюс) и много ароматно. Булгурът набъбва идеално и поема всичката течност. Ако случайно този ефект не се постигне (булгурът е останал малко твърд и ястието е сухо и сбито или пък има излишна течност), проблемът се решава много лесно – или се добавя още малко гореща водичка, или пък още малко булгур и се изчаква, докато се получи желаната гъстота. И тогава се изискват върховни усилия на волята човек да спре да опитва директно от тенджерата… Все пак трябва да остане нещо и за сервиране…

Бамя на фурна с оцет и сол

Бамята е сравнително непознат за мен продукт. Единственият ми контакт с нея е бил в гювечите на баба и майка, но там тя почти се губи сред другите зеленчуци; даже като дете я отбутвах… Затова в последните години се опитвам да ѝ дам втори шанс – така изобретих настоящата рецепта. Приготвих я по същата технология като любимите летни чушки – изпечени в суха тава и още горещи поръсени със сол и оцет. И резултатът никак не беше лош! Бамичките може да се пекат цели, но аз реших да им отрежа дръжките, за да може да се овкусят по-добре (солта и оцетът да навлязат във вътрешността им). Количеството им е толкова, колкото да се съберат на един ред в тавата.


бамя
сол
няколко скилидки чесън
ябълков оцет на вкус


Бамята се разпределя на един ред в незалепваща тава без никаква мазнина и се пече в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан 15-16 мин., като по средата на печенето се разбърква. Още гореща се изважда в купа, посолява се и се полива с оцет на вкус. Добавя се накълцаният на ситно чесън и се разбърква. Оставя се да престои поне няколко часа, за да се овкуси добре, и е готова за сервиране.

Бамичките са прекрасни на вкус – киселки и апетитни и чудно ароматни от чесъна. Чудесни са като салата или гарнитура, а който иска, може да си хапва и за основно… Естествено, освен чесън може да им се добавят и някакви зелени подправки, всичко е въпрос на вкус и въображение…

Бисквитена торта с крем от сладки картофи

Бърза, лесна, с малко продукти. Много шоколадова, много креместа и сочна. С необичаен крем – от сладки картофи. Струва си човек да я приготви! Единственият компромис в състава ѝ са бисквитите (купешки са за съжаление)…


300 г бисквити
2 сладки картофа (около 600 г обелени и почистени)
2 с.л. (30 г) кокосово масло
50 г какао
150 г мед (на вкус)
200 мл вода от варенето на картофите
50 г орехи


Картофите се обелват и се нарязват на кубчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Сваряват се до омекване (за 20-ина минути). Оставят се да изстинат малко (да не са врели) и се пасират в блендер заедно с кокосовото масло, какаото, меда и водата от варенето на картофите. Получава се много фин шоколадов крем, гъст, но леко течен.
В подходяща тавичка или тортена форма се разстила малко крем. Отгоре се нарежда ред бисквити и се покриват със слой крем. Продължава се така до изчерпване на продуктите. При мен се получиха 3 реда от бисквити, защото слагах по-дебел слой крем между тях, а и тавичката ми явно беше по-голяма от необходимото. Така оформената торта се оставя за няколко часа на стайна температура, след което се поръсва отгоре с едро нарязани орехи и се прибира в хладилника. Добре е да се консумира на следващия ден.

Със същото количество крем спокойно може да се направят и повече етажи (в същата тавичка), като се увеличат бисквитите. Тогава тортата ще стане по-висока и по-представителна, но и малко по-суха, а сега е много сочна и креместа, точно по моя вкус! И много шоколадова! Изобщо не се разбира, че кремът е от сладки картофи. Бисквитките са с аромат на карамел и понеже са тънки, не се налага да се топят в някаква течност.

Тортата се прави много лесно и за отрицателно време – най-мъчното нещо е беленето на картофите и най-много време отнема охлаждането им… Блендирането на крема след това и реденето на пластовете е като детска игра. А тортичката е безумно вкусна! И идеална за приготвяне в летните жеги, защото няма печене на блатове и варене на кремове…

Лилави картофи на пара

С настоящата публикация нямам намерение да уча когото и да било как се варят картофи на пара. Искам нещо друго – просто да покажа едни сладурски лилави аметистчета. Да, въпросните картофки са точно такива – аметистоволилави и почти толкова скъпоценни (в смисъл, че се срещат все още рядко – като истинските скъпоценни камъни). Самата аз за първи път се докосвам до този сорт благодарение на щедростта и голямото сърце на една непозната до миналата седмица дама. Тя беше толкова великодушна да ми изпрати малко от своята реколта (без да съм си и помисляла да я моля за такова нещо), че сърце не ми даде да ѝ откажа, за да не обидя порива ѝ да твори добрини… Жестът, който направи за мен, просто ме оставя без думи!... Благодаря ѝ от душа!
И така, ето ги въпросните лилави картофки вече сварени на пара.

По съвет на производителката им ги приготвих по възможно най-простичкия начин, с минимално подправки и аромати, за да усетя най-добре вкуса им. А той е много интересен и приятен, малко по-различен е от този на обикновените картофи, макар че разликата не е чак огромна.


лилави картофи
сол на вкус
струйка зехтин
пресен магданоз


Сварените картофки нарязах и овкусих единствено със сол, зехтин и ситно нарязан магданоз. И останахме очаровани от вкуса им!

По-голямата отлика е в текстурата – лилавите сладурчета са малко по-твърди, по-плътни и стоят по-хлебни, затова са и по-засищащи от другите. Или напомнят малко на кестени, както сполучливо ги сравни производителката им. Кората им също е по-различна – по-твърда и по-дебела, поне като е сварена. Защото за да не хабя излишно от тези неголеми грудки, ги сварих с кората и тогава ги обелих.
Така че ако имате възможност да опитате този сорт картофи, не се колебайте, няма да съжалявате! Много са вкусни!

Чорбаджийски чушки на фурна с оцет и сол

Съпругът ми е голям почитател на чорбаджийските чушки, независимо пържени или пукани – само да не са люти! Пърженето изобщо на чушки си е цяла одисея – пръскане навсякъде, пушене, миризми из цялата къща… Но пърженето на чорбаджийски чушки е истинско предизвикателство – поради формата им (дълги и криви) те много трудно се събират в тенджерата, още повече пък прилежно наредени… Като добавим и вредата от пърженето, нещата съвсем загрубяват… Пукането на скарата също не ми го хвалете – да се пека и опушвам и аз заедно с тях и да ги обръщам непрекъснато, не си е работа… Затова след като преди няколко години установих, че чушките могат да се изпекат без никаква мазнина във фурната и после да се овкусят със сол, оцет и зехтин, нямаше как да не приложа този метод и на братовчедките им чорбаджийки… И съвсем както се очакваше, резултатът и при тях е блестящ! По нищо не могат да се различат от пържените… Отново са със същия божествен вкус и аромат! А при последвалите опити установих и друго – дори и зехтинът да се пропусне изобщо (за да се премахнат екстрахираните мазнини от храненето), чушките пак стават разкошни!


1 кг чорбаджийски чушки
сол
ябълков оцет на вкус

(струйка студенопресован зехтин)


Чушките се подреждат на един ред в незалепваща тава без никаква мазнина (разделят се на два пъти).

Пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан 17-18 мин., като по време на печенето се разбъркват 1-2 пъти. Целта е на места да се получат кафяви петънца и да замиришат приятно, а не да почернеят целите. Още горещи се изваждат в купа, посоляват се и се поливат със струйка зехтин (може и без него) и оцет на вкус. Оставят се да престоят поне няколко часа, за да се овкусят добре, и са готови за сервиране.

Чушките са великолепни! С познатия прекрасен вкус и аромат, по нищо неразличими от пържения си прототип…