Наситнени броколи с киноа

Настоящото ястие е вариация на вече изпробвано и одобрено друго подобно, като тук картофите за заменени от предварително сварена киноа. Запазва се идеята броколите да се накълцат и да престоят така час и половина преди готвене. Така съветват китайски учени, за да се образува сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково.


1 глава (500 г) броколи
2 моркова
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3-4 скилидки чесън
3-4 щипки сух джоджен
3 ч.л. самардала (на вкус)
1 ч.ч. киноа
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сол


Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Морковите се нарязват на кубчета (или тънки полукръгчета – зависи от дебелината им; може да се оформят и с белачка на тънки лентички), чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Добавя се сварената киноа и всичко се разбърква добре. Ястието се оставя няколко минути да се смесят ароматите, преди да се сервира (добре се получава, ако за оформянето на порциите се ползва ринг).

Ястието е много вкусно, с богатство от цветове и аромати в състава си. И ако са прави китайските учени – изключително полезно!

Елхичка от картофено пюре

Картофеното пюре е любимо на малки и големи и има свое запазено място на всяка празнична трапеза – може да се поднесе като гарнитура или дори като самостоятелно блюдо. Говоря за картофено пюре, но всъщност имам предвид намачкана картофена салата, овкусена с оцет, зехтин и нарязан на ситно праз – така небцето ще бъде погъделичкано по-приятно… А ако на Коледа или в навечерието на Новата година тази съвсем обикновена салата се оформи и украси по малко по-необичаен начин, всички гости ще ахнат от изненада и възторг! Тогава на празничната трапеза вместо една прозаична салата ще грейне прекрасна елхичка! Какво по-тематично и оригинално за украса? При това ставащо за хапване! Нужни са съвсем елементарни и достъпни продукти:


10-ина картофа
парче праз
2-3 ч.л. сол
зехтин
ябълков оцет на вкус

1 връзка копър
1 морков (тънък)
10-ина маслини


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват. Празът се нарязва на ситно и се добавя заедно със сол, зехтин и ябълков оцет на вкус. Всичко се разбърква добре, но без да се бърка и премята прекалено, за да не станат жилави картофите.
Готовата картофена салата се оформя на конус в чиния за сервиране. По цялата ѝ повърхност се набождат стръкчета копър, а отгоре се забиват кръгчета морков и цели маслинки – да имитират съответно елхови клонки и топки. На върха се поставя парченце морков, изрязано с форма на звезда. И елхичката е готова да заеме почетното място сред останалите коледни (или новогодишни) ястия…

Оригинална, красива и вкусна – каква по-добра украса за празничната трапеза от тази прелестна елхичка! От нея пък ми дойде идеята и за коледен венец от картофена салата…

Снежна виелица в буркан

Едно от най-примамливите коледни украшения за мен винаги е бил снежният глобус. Вихрушката от снежинки, която се получава при разклащане на топката, и прекрасният малък свят вътре в нея ми действат почти хипнотизиращо. Преди години приемах тази красота като някакво чудо – беше недостъпно за нас и му се дивяхме само по чуждите филми, но вече е налично по всички магазини за играчки и коледна украса в най-различни варианти. Въпреки това много по-интересно и доставящо удоволствие е сам да си направиш такава снежна топка. Дори се продават и специални стъклени глобуси за целта. А за тези, които не разполагат с такъв, чудесна работа върши и най-обикновен буркан. Особено ако за вътрешността се подбере симпатична фигурка, формата на стъклената външност няма голямо значение… Естествено големината на буркана е в зависимост от големината на фигурката, а от буркана зависи количеството на броката. Аз заложих на следните материали:


1 голям буркан на винт (700 мл)
дестилирана или бутилирана вода
6 ч.л. глицерин (1 шишенце от 40 г)
2 ч.л. брокат
водоустойчиво лепило
пластмасова капачка
подходяща фигурка


Първото и най-важно нещо е избраната фигурка (тя трябва да е от материал, който не се „плаши“ от вода) да се залепи здраво на капачката на буркана. За целта трябва да се използва водоустойчиво лепило (аз се спрях на „Поксипол“). Много е важно и ако отдолу на фигурката има етикет, той да се махне преди това, защото иначе потопен във водата, след време той ще падне, а заедно с него и цялата фигурка.

А за да се вижда добре цялата фигурка (въпреки че моята си имаше и постамент) и за да се получи по-добра композиция в буркана, на капачката на буркана първо залепих пластмасова капачка от бурканче на крем за лице и чак върху нея – фигурката.

Така получената министатуя се оставя, за да изсъхне добре лепилото (за по-сигурно за една нощ).

На другия ден в буркана се налива вода (не се пълни догоре), добавя се брокатът и се разбърква добре. Препоръчително е водата да е дестилирана или поне бутилирана от магазина, като във втория случай може и да се превари предварително за всеки случай (за да не помътнее след време). Общото количество на броката е не повече от 2 ч.л., като аз заложих на различни видове – 1 ч.л. бял ситен, 1 ч.л. сребрист по-едър и по 1 щипка (1 ръсване от ситните дупчици) от цветните – ситен червен, ситен син и едър червен. Тук не важи популярният девиз на Мечо Пух и ако брокатът е повече, крайният резултат не изглежда добре.

Добавя се глицеринът (ролята му е да уплътни течността, за да не се утаяват твърде бързо брокатените частици) и се долива толкова вода, че като се завие капачката с фигурката, да не прелива.

Капачката се затяга и това е всичко – разклащаме буркана и се наслаждаваме на виелицата в него!

Естествено това привлекателно коледно украшение може да се направи и в малки бурканчета (200 мл) и изобщо да се ползват буркани с различна форма и големина – важното е избраната фигурка да се събира вътре и да изглежда добре.

Меломакарони със сок от мандарини

Тези меломакарони ме доближават още повече до поставената преди няколко години цел – да пробвам различните рецепти от прекрасния сайт My Cooking Book Blog. Авторката публикува всяка година нова рецепта, което хич не ме улеснява, а изборът наистина е труден! Досега съм приготвила четири и все са невероятни – и тези на Стельос Парлярос, и пияните, и настоящите – всички ме докараха до възторг. Само тези с орехи и сусам не ми допаднаха толкова много – не че са по-лоши от останалите, пак са си чудесни, просто стават малко по-различни (имат и бакпулвер в тестото и се поръсват с орехи и сусам преди печенето), което влияе на моя вкус и предпочитания. Явно ми допада повече текстурата на другите видове само с малко сода (те са по-плътни, но крехки и ронливи за разлика от последните, които са по-пухкави и порести), както и предпочитам суровите орехи пред печените. Но за някого пък тези неща може да са предимство!
Да се върнем обаче на настоящата рецепта. Мислех, че след пияните меломакарони никоя друга рецепта вече няма да ми се хареса достатъчно, но тази ѝ е достойна конкуренция! По-различното тук е, че сиропът не е обичайният от захар и вода, а от мандаринен сок (такъв е сокът и в тестото). В началото лееекичко ми липсваше по-силният дъх на канела и карамфил и особено на узото в сиропа, но това чудесно се компенсира от аромата на мандарините. Сладките са много вкусни, а сиропът е умопомрачителен! Ароматен, много сладък естествено и с леко кисела жилка от мандарините – не очаквах такъв свеж ефект! Божествен е! Наистина няма нужда от други аромати (подправки). Затвърди се и опитът, че е по-добре сладките да се сиропират горещи в студен сироп – наистина стават по-хрупкави и апетитни от обратния вариант. Излязоха 37 сладки по 30 г. от 2/3 доза на оригиналната рецепта.


200 г прясно изцеден сок от мандарини
½ ч.л. сода бикарбонат
20 г кафява захар
¼ ч.л. канела
щипка сол
настъргана кора от 2 мандарини
300 г зехтин
600 г брашно

50-60 г орехи

200 г прясно изцеден сок от мандарини
275 г кафява захар
60 г мед


Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.
Сокът от мандарини и захарта се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона, като се разбърква периодично, докато се стопи захарта. Когато заври, котлонът се изключва и сиропът ври 1 минута. Оставя се да изстине малко и тогава се добавя медът. Готовият сироп се оставя да изстине напълно. Може да се сложи в хладилника, докато се изпекат сладките.

В купа се сипва сокът от мандарини и се слага содата да се угаси.
Добавят се захарта, канелата, солта и мандариновата кора. Разбърква се с телена бъркалка, докато се разтопи захарта, и се налива зехтинът. Отново се разбърква, докато се смесят продуктите, и се прибавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса. Не трябва да се бърка излишно, защото ще започне да отделя мазнина и ще стане жилаво, а готовите сладки – твърди и сбити.

Късат се парченца по 30 г и се оформят на топчета. Нареждат се в тава, покрита с хартия за печене, и отгоре се прави шарка – в случая с вилица на кръст.

Сладките се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 19-20 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка. Двете тави може да се пекат едновременно, но по някое време трябва да се сменят местата им. Аз ги пека поотделно и докато се пече втората партида, сиропирам първата.

Докато се пекат сладките, се приготвят подходящ съд, в който ще се подреждат, и орехите за поръсването (смилат се на ситно, но не съвсем фино).
Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп (колкото се събират спокойно в тенджерата) и се държат в него 2-3 минути, като се обръщат.

Изваждат се с решетъчна лъжица, отцеждат се и се подреждат плътно в голям съд (тава). Всяка сладка се поръсва отгоре с орехи. Продължава се така и с останалите.

Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.

По желание готовите сладки може да се поръсят и със струйка мед.
Съхраняват се в стъклен съд с капак или в метална кутия, за да не изсъхват.

Сладките са уникални и феноменални! Много ароматни, сочни отвътре и хрупкави отвън, с изключително свежа кисела нотка от мандарините, която идеално балансира сладостта на сиропа. Просто са прекрасни…

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…