Бели аспержи на фурна

След много успешното ястие от зелени аспержи и чери доматчета реших да обогатя кулинарния си опит и с белите им посестрими. След като поразгледах доста рецепти из нета, взех второ решение – да ги приготвя по възможно най-простичкия начин, с минимум други продукти, за да изпъкне техният вкус и характер. И крайният резултат си заслужава – аспержите се приготвят много лесно и бързо и се отплащат с добър вкус и аромат. Количеството им зависи от желаните порции, останалите съставки са на око и на вкус.

бели аспержи

сол на вкус

сух чесън

струйчица зехтин

лимонов сок

Долната част на аспержите се отрязва (или отчупва) и се обелват. Слагат се в тавичка и се поръсват със сол и сух чесън на вкус. Пекат се 10 мин. на 180 градуса с вентилатор и като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйчица зехтин. Разпределят се в чиниите и се поливат с лимонов сок. 

Аспержите стават чудни – хрупкави и много вкусни! Оказа се, че нямат нужда от предварително варене във вода със сол и захар (каквито препоръки бях прочела в някои рецепти) – изобщо не горчат. А полети с лимоновия сок стават прекрасни! Чудесно се комбинират с други печени зеленчуци, особено с пресни картофки – даже може да се изпекат заедно в една тавичка (но картофите имат нужда от малко по-дълго печене).

Замразени лозови листа

Лозовите сармички са едно от любимите ми ястия – като истинско бижу на трапезата са. Най-добре е да се приготвят през лятото, когато има лозови листа в изобилие, но нали ни се иска да си хапваме от това всепризнато лакомство и през зимата… Тогава на помощ идва отново фризерът… Въпреки знанието, че продуктите в него губят своята жизненост и естественост… Спомням си, че някога баба консервираше лозовите листа – навиваше ги по няколко броя на рула и ги натъпкваше плътно в буркани, които после стерилизираше. Това набутване в бурканите обаче беше много трудно, но още по-трудно беше после изваждането им – обикновено част от листата се разкъсваха и ставаха негодни за употреба. Затова аз като по-практична и мързелива домакиня залагам на по-лесния, макар и недобър начин за съхраняване – замразяване…

Листата, които ще се замразяват, трябва да са чисти, цели и най-важното – да не са пръскани! Избират се младички нежни и крехки листа от горната част на филизите (но не и най-малките от върха де, все пак трябва да имат площ), по-старите и дебели ще се сваряват много трудно и после ще бъдат неприятни и жилави за ядене. Слагат се в тавичка или тенджера и се заливат с вряла вода. За да се попарят равномерно, не слагам всички листа наведнъж, а на части по няколко и след всяка нова купчинка доливам вода. Държат се в горещата вода съвсем малко време – само да променят цвета си.

Тогава се отцеждат и се оставят да изстинат, след което се слагат в торбички – идеята е в една торбичка да се сложат листа колкото за едно готвене. За мен оптималната бройка е 25 – приблизително толкова сармички излизат с 1 ч.ч. ориз и се събират на един ред в големия тиган.

Готовите пакетчета се прибират във фризера и това е всичко – бързо и лесно (макар и спорно с какви хранителни качества) сме подсигурили любимата част от зимното меню…

Пролетна яхния от грах (с пресен лук)

Много рядко готвя грах и миналата седмица си наумих, че ми се хапва максимално простичка манджица с него. Тогава си спомних, че преди година-две пробвах рецептата на Супичка и останах много доволна. Реших пак да заложа на нея, но с малки промени – сезонът предразполага да се ползва пресен вместо стар лук (нарязах само перата, главичките оставих за салата), а доматите още не са наболели, така че се спрях на консервирани. Пропуснах и брашното – сосчето остава по-рядко, но на мен така ми харесва (който желае, може да добави 2-3 лъжици заедно с граха). И естествено приложих моя начин на готвене – с добавяне на мазнината в края, след свалянето на тенджерата от котлона. Въпреки че грахът се позагуби сред зеления лук, се получи разкошна яхниийка – изключително вкусна и ароматна. Заслугите са както на домашния грах и домати (отгледани от майка и татко – няма как да не са най-вкусните на света!), така и на по-голямото количество копър – той е идеалната подправка за това ястие, макар че не се стърпях да добавя и малко магданоз…

400 г грах (пресен или замразен)

2 връзки пресен лук (само зелената част)

3 тънки моркова

1 ч.л. червен пипер

2 ч.л. сол (на вкус)

около 1 л вода

1 бурканче (200 мл) домати

½ връзка копър

5-6 стръка магданоз

струйка шарлан

Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета и се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът слегне. Добавят се грахът, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – около 1 л, ако искате ястието да е с повече сосче, или колкото да покрие зеленчуците за по-гъст вариант. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви до готовност на граха. Тогава се добавят доматите и котлонът се изключва (ако се ползва пресен домат, се слага по-рано, заедно с граха). След няколко минути се добавят наситненият копър и магданоз, налива се малко шарлан (той спокойно може и да се пропусне) и се разбърква. Оставя се да престои 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е прекрасно – гениално простичко и лесно, изключително вкусно и ароматно. И полезно, естествено – и заради продуктите в него, и заради щадящия начин на готвене.

Сладко от ягоди

Когато преди години, като млада домакиня, започнах да варя сладка (в началото само любимото от ягоди), следвах рецептите от бабината готварска книга. В тях съотношението на плодовете към захарта беше 1:1, даже за по-киселите захарта стигаше до 1,5 кг на 1 кг плод. И аз го спазвах стриктно… Получават се хубави сладка, с добре запазени цели плодчета и чудесен сироп. Но… има едно „но“ – стават прекалено сладки. Някои ще кажат: ами нали така се казва – такова трябва да е! Да, но в стремежа си да направя тази така необходима за неделните мекички добавка по-малко вредна (и да може да се хапва в по-голямо количество), започнах опити с намаляване на количеството на захарта. Така установих, че чудесно сладко от ягоди става и с ½ кг захар на 1 кг плодове и даже пак е доста сладко на вкус. На следващата година намалих захарта на 250 г. Резултатът съвсем не беше лош на вкус, но вече се беше отдалечил малко от представата ми за сладко (беше по-рядък и недостатъчно сладък). Така се установих на нивото от 300 г захар и полученият продукт напълно ме задоволява. Оказа се, че това съотношение плод : захар е идеално и за другите плодове, от които правя сладко – боровинките (те също се леко киселки като ягодите), вишните и кайсиите.

Остана да реша и втория проблем, който възникна след намаляването на захарта – за разлика от сиропа с много захар, който става гъст и сладкото се сварява доста бързо, този с по-малко захар е доста рядък (а тук борбата е за сладко, не за компот!) и иска много варене, за да се изпари излишната течност. Така приложих съветите на майка да варя сладкото на няколко пъти до постигане на желаната гъстота. Какво означава това ли? Сладкото се вари 20-25 мин., след което се оставя да изстине както си е в тенджерата на изключен котлон. След няколко часа процедурата се повтаря и потретва до желаната консистенция. Е, вярно, че правенето на едно нищо и никакво сладко отнема поне 2 дена, но това все пак са 20-ина минути сутрин и вечер, да речем, и после забравяте за него… При това този начин на варене е много щадящ, защото се извършва на ниска степен на котлона и изпаряването на излишната течност става след изключването му.

Добре е ягодките да са по-дребнички – да не се разкъсват при варенето, а захарта – нерафинирана.

2 кг ягоди (почистени от дръжките)

600 г нерафинирана захар

Ягодите се слагат в тенджера и се засипват със захарта. Оставят се да престоят така няколко часа, докато захарта се разтопи (или поне по-голямата част от нея). Много удобно е това да се направи вечерта. Целта е да се образува сок, който е необходим за варенето. На другата сутрин тенджерата се слага на котлона и съдържанието ѝ се вари на слаб огън 20-25 мин. Тогава котлонът се изключва и тенджерата се оставя да изстине. След няколко часа (или вечерта) сместа се клоква пак за 20-25 мин., след което отново се оставя да изстине. Процедурата се потретва. Според мен добра гъстота се постига след третото изстиване, но всеки може да прецени сам за себе си колко гъсто желае сладкото. През цялото време на варенето и изстиването тенджерата е без капак – целта е течността да се изпарява.

Тогава сладкото се слага пак да заври (колкото да се загрее добре, без да се вари повече) и горещо се насипва в чисти сухи бурканчета, които веднага се затварят. От горните продукти излизат точно 5 малки бурканчета от 270 мл.

Сладкото става разкошно – приказно ароматно, с много плод и малко сироп (даже и да е леко рядък, е за предпочитане пред гъстия и убийствено сладък вариант). Прекрасно е на сладост и е най-предпочитаното за неделните мекички… Много е подходящо и за палачинката от овесени трици…

Палачинка от овесени трици

Прекрасна диетична и нискокалорична закуска може да се направи от овесени трици. И какъв по-вкусен начин от… палачинки! Една палачинка е достатъчна за една порция и за нея са необходими 3 с.л. трици – това е оптималното количество за тиган с диаметър на дъното 19-20 см (според производителя е 24 см, но нали мерят горния ръб). Естествено всеки е свободен да приготви колкото си иска палачинки – ако реши, че една не му е достатъчна… Но имайте предвид, че палачинките стават по-груби от обикновените с брашно и са доста засищащи, а овесените трици не зная дали е разумно да се приемат в много големи количества, защото може да подразнят нечий стомах или черва. Иначе точно в това е достойнството им – съдържат водонеразтворими фибри и с това способстват перисталтиката и прочистват чревния тракт. Препоръчителни са и за диабетици. Ето продуктите за една палачинка:


3 с.л. с връх овесени трици (около 35 г)
50-55 мл студена вода
щипка сол
мъничка бучица (2 г) кокосово масло

Триците се слагат в купичка или дълбока чиния и се добавят водата и солта. Разбърква се и се оставя за няколко минути, докато триците набъбнат. Водата може да не се слага всичката наведнъж – по-добре е да се добавя по малко, докато триците я попиват, но е важно да не остане излишна течност – тогава много ще пръска при изсипването в тигана.

Тиганът се загрява добре и се подмазва с кокосовото масло. Изсипват се набъбналите овесени трици, като се разпределят с лъжица на тънък равномерен слой по цялото дъно. Палачинката се пече на среден към силен котлон (зависи от тигана – трябва да се внимава да не изгори бързо). Когато се запечата отдолу, се обръща да се запече и от другата страна (не е добре да се бърза с обръщането, за да не се разкъса, изчаква се да се втвърди отдолу). Ако е необходимо, може да се обърне още веднъж от първата страна – да се получи приятен загар. Препоръчително е тиганът да е незалепващ, за да не се разкъсва палачинката и да се обърне лесно. Ако случайно сместа залепне за дъното, внимателно се отлепва с дървена лопатка.

Палачинката става невероятна – изкусително хрупкава, много вкусна и ароматна. С малко по-груба текстура е (в сравнение с палачинките от брашно), но като се направи тъничка, е великолепна. Изяжда се бързо и на човек му се струва, че не е ял достатъчно, но всъщност е много засищаща и малко след това стомахът се усеща приятно запълнен (без да му е тежко от преяждане). Сервирам я в чинията върху салфетка, за да не се овлажни отдолу – тогава се губи прелестната хрупкавост.

Палачинката може да се комбинира с какво ли не – който каквото предпочита, но и самостоятелно си е чудесна. Много добре я допълват фъстъченото масло и/или любимото сладко от ягоди. А също и чаша горещо ароматно кафе – комбинацията си заслужава!