Студена напитка от липов цвят

Втората половина на юни е най-ароматното време в годината – навсякъде се носи опияняващото ухание на цъфнали липи и минавайки по улицата, човек няма как да не вдигне взор към отрупаните със златни цветчета клони и да не вдиша с пълни гърди този упойващ аромат. А след залез слънце, когато всички прозорци са широко отворени за живителния вечерен хлад, заедно с него домовете се пълнят и с божественото липово благоухание…

Традиционно липовият цвят се използва за чай – сигурно няма българско семейство, което да не разчита на неговите лечебни свойства и да не разполага с пакет прилежно изсушени цветове в някой шкаф; чаят от липа вероятно е най-таченият и популярен нашенски чай – лековит и ароматен. Но на мен понякога този аромат ми идва малко тежичък (може би ако се прекали със запарването на сухата билка) и поради тази причина липовият чай не е в графата ми „Любими“. Така ми дойде вдъхновението да се насладим на току-що набраните златни цветчета под формата на студена напитка – тя стана изключително приятна, с много по-лек и ефирен аромат от горещия чай и е идеална за летните жеги.
За еднолитрова кана са нужни:


2 шепи липов цвят
студена вода
мед на вкус
сокът на ½ лимон (на вкус)


Липовите цветове се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие – най-добре в хладилника, ако е горещо. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти.

На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. При нужда може да се разреди с още вода. Готовата напитка се съхранява в хладилника.

Напитката е божествена – изключително ароматна, освежаваща и разхлаждаща. Според мен многократно превъзхожда топлия чай от липа с невероятния си дъх на пресен цвят (който се променя при сушенето) – много по-свеж, нежен и лек е от този на запарката. И всичко това я прави предпочитана за горещите юнски дни…

Слънчогледов сос без олио

Слънчогледовият сос не е новост за нашата трапеза, но този заслужава специално внимание – усъвършенстван е в здравословна посока, защото в състава му няма никаква екстрахирана мазнина. Базата, от която тръгнах, е превъзходна и като вкус, и като текстура. Но 50-те г зехтин в състава ѝ ме притесняваха – не може ли без тях или поне с по-малко, нали все пак слънчогледът съдържа значително количество мазнини? Нямаше как да разбера, докато не пробвам – и добре, че се заех, защото опитите си струваха! Първия път просто пропуснах зехтина – получи се приличен сос, с чудесен вкус, осезаемо по-лек, но не толкова плътен. Затова продължих да мисля по темата – как да постигна тази приятна плътност без никаква мазнина? Тогава ме осени идеята, че идеалният за целта продукт е аквафабата – може би защото от предния ден ми беше останала течността от една консерва бял боб и се чудех за какво да я използвам… И така, резултатът от втория опит се оказа блестящ! Пухкав и нежен сос, много лек и въздушен, с чудесна плътност, и то без капка мазнина!!! Аквафабата, с която разполагах, беше 110 г, затова добавих 40 г вода; ако не бях направила това, сосът щеше да се получи по-гъст и щеше да е съвършената майонеза!


100 г белени слънчогледови семки
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл аквафаба (течността от консерва боб)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти се блендират заедно до гладка смес. Сосът е може би мааалко по-гъстичък от необходимото, но все пак е прекрасен.

Сосът действително е уникален – много лек и нежен, пухкав и въздушен. И е просто сензационен! Наистина невероятно е как без никаква мазнина се получава такава прекрасна плътност, но всичко е благодарение на аквафабата. А сосчето върви на всичко, за което се сети човек…

Сироп от бъз цвят с мед

Сиропът от цветове на бъз е нещо прекрасно и си струва човек да си го приготви, за да може да му се наслаждава и през месеците, когато ароматните бели цветове вече няма да са налични. Влагането на голямо количество захар в него обаче възпира доста хора, а други просто търсят алтернативи. И понеже съм от вторите, реших да поекспериментирам.

Така първоначално намалих захарта в популярната рецепта наполовина, а после продължих да изпробвам и нови възможности. И понеже за мен най-добрият заместител е медът, заложих на него.
Технологията на приготвяне и пропорциите са същите като на варианта със захар – ½ кг мед на 1 л течност. Сиропът не само се получи не по-лош от първообраза си, а е и по-ароматен и със сигурност по-полезен. Единственото ми притеснение беше, че медът ще предизвика по-бърза ферментация (отколкото захарта), затова прибрах готовия сироп за съхранение в хладилника.


цветове бъз
студена вода
мед
сок от 2-3 лимона


Цветовете бъз се слагат в съд с подходяща големина – аз ползвам порцеланова купа или глинен гювеч.

Заливат се с толкова вода, колкото да се покрият (и колкото позволява съдът) и се притискат с чиния или друго подходящо.

Съдът се оставя на хладно място за поне едно денонощие (спокойно може и две). Тогава съдържанието се изстисква с ръце, добавя се лимоновият сок и всичко се прецежда добре (аз ползвам филтърен плат, може и няколко слоя тензух). Получиха ми се 2 л прецедена течност и по аналогия на варианта със захар реших да сложа 1 буркан мед (почти 1 кг е), т.е. ½ кг мед на 1 л течност. Разбърква се до пълното разтваряне на меда и сиропът се налива в подходящи бутилки, които се затварят добре. Съхранява се в хладилника – аз поне нямам друг вариант, а съм чела за случаи, когато сиропът (този със захар!) започва да ферментира в бутилките и изстрелва капачките като ракети, а за вариацията с мед ми се видя още по-опасно…

Сиропът се консумира, като се разрежда с вода на вкус, а спокойно в каната може да се добавят и няколко резенчета пресен лимон. Прекрасен е на вкус и аромат и е наистина полезен за разлика от варианта със захар. Идеален е и за подслаждане на любимия билков чай, а предполагам, че в съвсем малки количества (по глътка-две) може да се пийва и неразреден като сироп за кашлица…

Горещ шоколад

Ако човек иска да се поглези малко, чудесна възможност за това е да се наслади на чаша горещ шоколад. Напитката се приготвя много лесно и бързо, а носи неизмерима наслада за всички сетива. Особено пък ако е с кокосово мляко – тогава резултатът е с класи над стандартния вариант с животинско такова; който не е пробвал горещ шоколад с кокосовата благинка, е пропуснал много… А когато към цялостната картинка се добавят и вълшебните аромати на канелата, карамфила и кленовия сироп, нещата стават феноменални. Понеже аз ползвам кокосово мляко, което е много гъсто (креместо), го разреждам с вода; ако млякото е по-рядко и течно, това вероятно няма да е необходимо. Идеята за рецептата взех оттук, но я промених малко, защото количествата на какаото, канелата и карамфила са прекалено много за една чаша.


50 г гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г вода
1½ с.л. (12 г) какао
¼ ч.л. канела
1 пъпка карамфил (счукан)
1 с.л. кленов сироп


Кокосовото мляко, водата, какаото, канелата и карамфилът се смесват в джезве (или друг подходящ съд) и сместа се слага на котлона. Загрява се, но без да завира, като се бърка, за да се разтворят добре сухите съставки. Горещата течност се налива в чаша и се добавя кленовият сироп.

Напитката е умопомрачителна – плътна, идеална на сладост и божествено ароматна. Всяка глътка от нея носи върховно удоволствие и по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство, на което е най-добре да се отдадем без повече излишни думи…

Крем „Зелена магия“

Това зелено кремче наистина е вълшебно – като в същинска магия в него изненадващо се срещат две съставки, завихрят се, смесват се до неузнаваемост, за да се получи в резултат нещо неочаквано и очарователно. И пак като в магия всичко се случва неимоверно лесно и завидно бързо. Действително кремът е прелестен – много лек, свеж и копринено нежен. За 2 порции са нужни:


2 кивита
1 авокадо
2 с.л. сироп от агаве (на вкус)


Плодовете се обелват и всичко заедно се пасира в чопър или кухненски робот до гладък крем, който се разпределя в подходящи купички или чашки. Добре е да се приготви непосредствено преди консумация, защото като престои, потъмнява леко. От друга страна, обаче е много приятен, когато е охладен…

Кремът е разкошен – с прекрасен зелен цвят, много свеж и с изключително нежна и фина текстура. Свежестта се дължи на кивитата, а плътността и копринената нежност – на авокадото, т.е. обединявайки се, тези две съставки наистина сътворяват магия. Заедно с това кремчето има и превъзходен хрупкащ елемент (и цветови акцент също) от семенцата на кивитата. И не на последно място – приготвя се за секунди!