Постни орехови сладки

Това са едни почти сурови гръцки сладки, които аз не точно побългарих – по-скоро похралупчих 😊. На рецептата попаднах в кулинарна група в социалните мрежи, но я промених спрямо своите разбирания и вкус. Кое не одобрих – портокаловият сок се слага да заври с меда, а подправките се оставят сурови. И в списъка с продукти се мъдреше коняк, както и пудра захар за овалване… Аз направих точно обратното – кипнах за няколко секунди портокаловия сок с подправките и алкохола (като минат макар и съвсем кратка термична обработка, ароматът им става по-приятен), а меда добавих, когато сместа поизстина значително. И откакто открих узото в сиропа на едни други характерни гръцки сладки – пияните меломакарони, не бих ползвала друг алкохол… А понеже пудра захар не е влизала в моята кухня от години, си правя сама такава при нужда – просто смилам нерафинирана захар на прах.
В крайна сметка се получиха едни забележителни орехови бижута – много вкусни и ароматни, изключително лесни и бързи за приготвяне. И поради използваните аромати – портокал, канела и карамфил, са изключително подходящи за Коледа. Ако изобщо някой десерт може да се определи като здравословен, това са тези сладки – те са без брашно, без екстрахирани мазнини, без печене, почти само с натурален подсладител (може да се измисли нещо друго за овалване), дори могат да се направят в безглутенов вариант (ако сухарът се замени с фини овесени ядки). От долните продукти при мен излязоха 22 броя с големината на орех, но можеше и да са 1-2 повече – зависи кой колко опитва… 😉


300 г орехи
25 г сухар смлян (или галета) или фини овесени ядки

70 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора на 1 портокал
½ ч.л. канела
10 пъпки карамфил, счукани
1 с.л. узо
60 г мед

30-40 г нерафинирана захар, смляна


Портокаловият сок заедно с настърганата кора, канелата, карамфила и узото се слага в малък съд (джезве за кафе) на котлона и сместа се кипва. Оставя се да поизстине, добавя се медът и се разбърква до стопяването му.
Орехите се смилат не прекалено фино в чопър, прехвърлят се в купа и се добавя сухарът. Разбърква се и към сухата смес се налива сиропът, като бъркането продължава.

Готовата смес се слага в хладилника за два часа. Тогава от нея се оформят топчета и се овалват в пудра захар.

Аз явно бях смляла орехите по-едро от необходимото и ми се наложи да мина вече готовата смес още веднъж през чопъра, от което тя стана по-фина от това, което желаех. Но сладките си станаха чудесни на вкус и се оформяха съвсем лесно. Много са леки и приятни, с характерните аромати на зима и Коледа. Просто идеални за предстоящите празници! И могат (дори според мен е препоръчително) да се приготвят непосредствено преди деня на сервирането, не са от онзи тип сладки, които е задължително да престоят поне седмица преди консумация.

Допълнение 2023 г.

Реших да пробвам сладките в безглутенов вариант – с фини овесени ядки вместо сухар (същия грамаж), и с улеснено приготвяне – само в чопъра, без сместа да се прехвърля в купа. Орехите се смилат, добавят се овесените ядки и пак се врътва за малко; налива се портокаловият сироп и се врътва още малко, колкото да се смесят продуктите (да не се наситняват излишно орехите). Получената смес е много добра за оформяне на топчета, а сладките са пак толкова хубави – няма разлика във вкуса и вида със сухар и с овесени ядки, така че смятам и за в бъдеще да ги правя по този начин.

Замразени кестени

Когато през октомври традиционната лятна разходка в боровата горичка традиционно се пренасочи към кестените (естествено ядливите!) в градския парк, човек се прибира вкъщи освен зареден и отпочинал, и с издути джобове. Тогава вечер на котлона задължително къкри тенджера с ароматно и невероятно вкусно съдържание. А когато човек е имал късмета при някой по-силен порив на вятъра да стане свидетел на бомбардировка от свободнопадащи кафяви минибомбички, джобовете не достигат и събраното количество е повече от възможното за изяждане за една вечер.

В такъв случай вече сварените и обелени кестени се съхраняват в хладилника и когато се събере прилично количество, се използват за различни кремчета или торти. Но ако разходката под кестеновите дървета е ежедневна или дори през ден, в един момент и десертите не спасяват положението. Тогава на помощ идва фризерът – така кестените спокойно могат да се съхранят за по-дълго време. Това решение е наистина много удачно, защото след размразяване те са досущ като прясно сварени.
Колко да са големи пакетчетата, всеки може да си прецени сам – аз ги правя по 500 г или 600 г, защото това са количествата, които ползвам в рецептите съответно за крем или торта.
И така, за някой зимен рожден ден или друг празник имам на разположение прекрасен материал за чудесна тортичка – дали ще е с аромат на кафе или лайм, или пък бисквитена, е само въпрос на избор и настроение. Да не би обаче да си помислите, че ми трябва специален повод за торта през зимата? 😉 А за кремове да не говорим – те са чест десерт вкъщи, независимо дали са шоколадови или не, с банани, дюли, ябълково пюре или с кокосово мляко…

Настойка (спиртен извлек) от смокинови листа

Смокинята е великолепен плод – много вкусен и изключително полезен. Но не по-малко ценни са и листата на дървото – те помагат при стомашни неразположения, диабет и повишен холестерол, за отслабване, а според някои – и при високо кръвно, задух и кашлица. Съдържат много ензими и благодарение на това улесняват храносмилането и усвояването на храната, особено при по-възрастни хора, при които ензимите в организма намаляват. Листата могат да се ползват под формата на чай или спиртен извлек. Извлекът действа много добре при подуване и тежест в стомаха, гастрит и киселини; ползва се успешно и за топене на мастни депа (т.е. – за отслабване 😉), както и за сваляне на кръвната захар. Приготвя се извънредно лесно и когато е готов, е много удобен за употреба. Листата за него се берат през юни, но ако все пак се случи да се прави по-късно през лятото, се избират младичките листа от върха на клоните. При брането трябва да се внимава белият сок, който изтича от дръжките, да не попадне върху кожата, защото може да я раздразни много.

Какво е нужно за спиртния извлек? Смокинови листа, буркан и хубава домашна ракия (не първак!) или 95-процентов спирт от аптеката, разреден в съотношение 1:1 с вода (мисля, че и двойно дестилираната водка е добър вариант).
Листата се нарязват на едро и се слагат в буркан, без да се натъпкват. Заливат се с ракията (спирта), бурканът се затваря и се слага на тъмно за 40 дни.

След това течността се прецежда и се прехвърля в удобна бутилка или бурканче. Прибира се на тъмно и хладно място и при правилно съхранение запазва полезните си свойства няколко години.

Извлекът се приема по 20 (или 30) капки, разтворени във вода, сутрин и вечер на гладно, а при киселини – след ядене (съответно след получаване на неразположението).
Концентрираната настойка е тъмна на цвят, но когато се разтвори в чаша с вода, става приказно зелена. И докато човек я гледа и отпива от нея, сякаш го лекува и с цвета си…
И така, за подпомагане и подобряване на храносмилането, за лесно и неусетно отслабване, за регулиране на кръвната захар – наздраве! Е, за последните две, естествено, се иска по-продължителна употреба, не става с 20 капки еднократно…

Зелник с пресен лук (с домашно точени кори)

Такъв зелник (с този начин на оформяне) приготвих за първи път през зимата с кисело зеле и стана толкова хубав, че още тогава реших, че ще го повторя с други плънки. Така че в бума на пресния лук и всякакви други пролетни зелении отново запретнах ръкави. Първоначално мислех да заложа само на лук (имаше доста за оползотворяване), но после ме изкушиха и драгите на сърцето ми диворастящи зелении, с които разполагах в момента. Реших обаче да направя и още един експеримент – за тестото да ползвам любимото си пълнозърнесто брашно от спелта. Имах известни притеснения, защото досега баница с пълнозърнесто брашно не съм правила, но те се оказаха несъществени – зелникът не стана толкова фин като първия (корите се получиха малко по-дебелички), но това е съвсем маловажно пред вкуса на крайния резултат. Баницата е уникална (много внимавам с употребата на тази дума, използвам я за наистина единствени по рода си неща)!!! Единственото неудобство е, че с тестото трябва да се работи експедитивно, защото бързо се отпуска и разлива (ако това все пак се случи, топчетата се премесват, преди да се разточат).
Обикновено в подобни тестени нещица слагам и зелени подправки (джоджен, риган, чубрица, розмарин…), но този път нещо се отплеснах и ги пропуснах. Баницата обаче е достатъчно хубава и ароматна и без тях – благодарение на по-голямото количество пресен лук. А той беше вече понаедрял – сложих 8 големи стръка, и плънката общо излезе около 350 г (естествено могат да се ползват всякакви налични зелении и комбинации от тях).
Долните количества са за тава с диаметър 30 см.


около 450 г пълнозърнесто брашно от спелта
¼ кубче (10 г) прясна мая
½ ч.л. (3 г) бакпулвер
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 г) топличка вода

2 връзки пресен лук
50 г киселец
50 г коприва
50 г листа от глухарчета
1 ч.л. сол

35 г зехтин за намазване на корите и тавата
35-40 г царевично брашно за поръсване на корите


Добре е първо да се приготви плънката, защото с тестото трябва да се работи максимално бързо. Лукът и останалите зелении се нарязват и се слагат в купа.

Брашното се пресява в купа (не всичкото наведнъж – около 350 г) и в него се натрошава маята и се добавят бакпулверът и солта (маята не се разбърква с вода, захар и брашно, за да шупне). Налива се водата и се омесва гладко тесто, което да не лепне по ръцете. Месенето се улеснява от удряне на тестото в плота (100 пъти на 3-4 серии с малко премесване между тях). Не се оставя да втасва и се разделя на 15 топчета – 10 от тях са за долната кора, останалите 5 за горната. Всяко от първите 10 топчета се разточва на не много тънка кора (около 12-13 см) и се слага настрана, след което всички без една се намазват със зехтин и се поръсват с царевично брашно.

Десетте кори се подреждат една върху друга, като най-отгоре се слага тази без зехтин и царевично брашно.

Така получената купчинка се разточва на кора, малко по-голяма от тавата и с помощта на точилката (навива се внимателно на нея) се прехвърля в подмазаната тава, като краищата остават да висят извън тавата. Намазва се със зехтин.
Зелениите се посоляват, намачкват се леко (сурови!) и се разпределят върху кората.

Останалите пет топчета се оформят, подреждат и разточват по същия начин като първите десет, но този път на кора с размера на тавата. (Ако докато се стигне до тях, са се отпуснали много и са бухнали, се премесват преди да се разточат.) Кората се прехвърля с помощта на точилката в тавата върху плънката – трябва да я покрие добре цялата. Висящите краища на долната кора се загъват навътре, като се завиват леко с усукване.

Зелникът се намазва отгоре със зехтин и (без да се оставя да втасва) се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 35 мин.
Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа. Оставя се така 10-15 минути, преди да се нареже.

Зелникът е наистина уникален! Тестото е неописуемо вкусно – и заслугата естествено е на спелтеното брашно. Плънката също е прекрасна – въпреки отсъствието на зелени подправки в нея е изключително хубава и ароматна. Без съмнение всяка секунда неудобство по приготвянето (точенето и оформянето на корите си е връткава работа) си струва!

Студена напитка от бъз цвят с ягоди (и банани)

Напитката от цветове на бъз (известна още като лимонада с бъз или дори бъзонада) си е класика, но ако към нея се прибавят и няколко ягоди, нещата минават на друго ниво. Новият вид е по-атрактивен и много приятен заради цвета и по-богатия си аромат. Ягодите може да се пасират фино, преди да се добавят в течността, но аз ги предпочитам намачкани с вилица – така ситните парченца придават очарователна текстура на напитката.


10-ина цвята бъз
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон
4-5 ягоди
(1 банан)

Цветовете бъз се слагат в кана (без да се препълва и натъпква) заедно с няколко резенчета лимон и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. На другия ден цветовете се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед на вкус. Ягодите се намачкват с вилица (по желание може да се пасират и по-фино) и се прибавят към течността. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснат бъз накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е великолепна – много свежа и ароматна, с прекрасен вкус и невероятен цвят. И „базовият“ вариант (без плодова добавка) е достатъчно добър, но този несъмнено е по-интересен – заради цвета и аромата, който дават ягодите. Изключително приятна е и текстурата му благодарение на ситните парченца от тях в течността.

Допълнение 2024

А ако част от меда се замени с пасиран (може и само намачкан с вилица) банан, напитката става още по-хубава – той ѝ придава още по-приятен аромат, също е лека плътност. Открих това съвсем случайно, опитвайки се да оползотворя един банан, но нали така се правят всички велики открития… 😉