Постни безглутенови кексчета с тиква и стафиди

Това са вече любимите на мнозина кексчета с тиква и стафиди, но в безглутенов вариант. Пълнозърнестото брашно (пшеничено или спелтено) е заменено с елдено, а захарта, макар и нерафинирана, отстъпи мястото си на кокосова. Последната се оказа голямото попадение в рецептата – тя е не само подсладител, но и ароматизира по вълшебен начин печивото. А като отчетем и накиснатите в ром стафиди, карамфила и кардамона, крайният резултат надминава дори и най-смелите очаквания… Кексчетата много трудно могат да се опишат с думи и единственият начин да разберете за какви вкусове и аромати говоря, е да ги направите и лично да ги опитате! 😄
Мерителната чаша е 240 мл и за 12 кексчета са необходими:


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (160 г) кокосова захар

1 ч.ч. (130 г) брашно от елда
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кокосова захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Ленено семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към ленено семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре. Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.

Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.

 

Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.

Оставят се да изстинат върху решетка.

Кексчетата са фантастични – чудно вкусни и с букет от божествени аромати. Кокосовата захар освен че подслажда, придава и завладяващо сетивата ухание – леко карамелено и изключително приятно. Същото важи и за стафидите, накиснати в ром – те и подслаждат, и ароматизират, а придават и прекрасна текстура. Да не пропуснем да отбележим и заслугата на карамфила и кардамона – в добавка към дежурната за тиквата канела просто творят чудеса. Всичко това прави от кексчетата истински бижута – всяка хапка от тях е блаженство за душата и наслада за всички сетива и човек се пренася в страна на вълшебства и мечти…

Постни палачинки от пълнозърнесто брашно

1 ч.ч. (120 г) пълнозърнесто пшеничено брашно
250 мл газирана вода
щипка сол
кокосово масло (мазнина по избор) за мазане на тигана


Брашното се разбърква в купа с водата и солта. Тиганът (най-добре да е незалепващ) се загрява и се подмазва с миниатюрна бучица кокосово масло. С черпак се сипва от тестото и се разлива по цялата площ на тигана. Палачинките се пекат на средно силен котлон до приятен загар (като се запекат от едната страна, се обръщат). От горните продукти излизат 5 броя, за по-голяма купчинка в чинията количеството им трябва да се увеличи.

Палачинките са чудесни – много са вкусни и се приготвят съвсем лесно. Сервират се според предпочитанията на всеки – в нашия случай с ароматно домашно сладко и чаша кафе.

Кестенова торта „Лайм“

През последните години понатрупах доста опит с десертите от кестени, след като установих, че са много благоприятен за целта продукт – от тях се получават великолепни кремове, които могат да се сервират както самостоятелно, така и да се ползват за разни тортички. В този ред на експерименти се появи и настоящата красавица – комбинация от успешната торта „Кафе“ и божествения крем с лайм (иначе казано, замених кафето с кора и сок на лайм). А кремът наистина е уникален (в истинския смисъл на думата, не е масово употребяваното клише) – с вълшебен вкус и аромат, и заслужава да му се обърне внимание и в друга форма.
За блата освен овесени ядки (дори не е задължително да са фини) може да се ползват и други видове – спелтени, елдени или каквито предпочитате, резултатът винаги е добър. За крема обаче трябва да се избере гъсто мляко (с висок процент кокос или т.нар. кокосова сметана), за да се втвърди добре и да могат да се режат хубави парчета. Длъжна съм да предупредя и за още нещо – почти всички, опитвали тортата, я харесват много, но на някои кремът им се видя малко кисел, затова не слагайте цялото количество сок от лайм наведнъж и опитайте, преди да добавите и останалото.


основа:
1½ ч.ч. фини овесени ядки (150 г)
1 ябълка (150 г изчистена)
8 фурми
настъргана кора от 1 малък лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
2 лайма – кора и сок (100 г сок + пулпа)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г мед (на вкус)

какао (или кокосово мляко на прах) за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда, сока и настърганата кора на лайма и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортичката е феноменална – изключително трудно откривам думите, с които да я опиша! Блатът е вече познат – пак толкова лек, свеж и приятен е. Но кремът – о, кремът! – той просто е вълшебен! Отново нежен и фин като коприна, но с вкус и ухание от рая – лаймът (и кората, и сокът) са сътворили магия! В едно са се събрали прелестна сладост и леко кисела нотка, което прави нещата съвършени…

Какаото (за поръсване) идеално се връзва с кокосовото мляко и лайма и прекрасно допълва палитрата от вкусове и аромати, но може да се измислят и други варианти за завършек на тортата – кокосово мляко на прах например…

Крем супа от тиква и кестени

Обикновено в супата от тиква слагам картофи, но когато във фризера няколко пакетчета сварени и обелени кестени търпеливо чакат да им бъде обърнато подобаващо внимание, на човек му хрумват необичайни идеи… Всъщност няма нищо кой знае колко странно да се съчетаят тиква и кестени, попадала съм на подобни рецепти, макар и за сладкиши. Затова изобщо не се колебах дали да не ги обединя и в супа… И дързостта ми беше възнаградена – получи се превъзходна супа, с чудесна текстура и вълшебен аромат.


800 г тиква (изчистена)
500 г кестени (сварени и обелени)
1 стрък праз (или 1 глава лук)
4-5 скилидки чесън
парче пресен джинджифил колкото орех
2 ч.л. куркума
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
3 ч.л. сол (на вкус)

за сервиране:
лимонов сок
конопено семе


Тиквата и празът се нарязват на едро, джинджифилът – на тънки кръгчета. Слагат се в тенджера заедно с кестените и чесъна и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се куркумата, кориандърът, кимионът, гарам масалата и солта. Вари се 20-25 мин. – до омекване на тиквата и праза, и всичко се пасира.
Супата се сервира задължително с лимонов сок – той балансира превъзходно леко сладникавия вкус на тиквата, кестените и праза. А за разкош и по-завършен вид (и добавка на натурални мазнини) се поръсва с някакви семена – аз напоследък съм си харесала за целта конопено, но и всякакви други могат да се ползват.

Супата е наистина вълшебна – вкусна и много засищаща, с божествен аромат. Кестените са чудесно попадение – дават прекрасна плътност и нежна и гладка текстура. Ако нямата гарам масала, може просто да я пропуснете или да я замените с по щипка канела и карамфил (в моята поне тези две подправки се усещат доста осезателно).

Постни орехови сладки

Това са едни почти сурови гръцки сладки, които аз не точно побългарих – по-скоро похралупчих 😊. На рецептата попаднах в кулинарна група в социалните мрежи, но я промених спрямо своите разбирания и вкус. Кое не одобрих – портокаловият сок се слага да заври с меда, а подправките се оставят сурови. И в списъка с продукти се мъдреше коняк, както и пудра захар за овалване… Аз направих точно обратното – кипнах за няколко секунди портокаловия сок с подправките и алкохола (като минат макар и съвсем кратка термична обработка, ароматът им става по-приятен), а меда добавих, когато сместа поизстина значително. И откакто открих узото в сиропа на едни други характерни гръцки сладки – пияните меломакарони, не бих ползвала друг алкохол… А понеже пудра захар не е влизала в моята кухня от години, си правя сама такава при нужда – просто смилам нерафинирана захар на прах.
В крайна сметка се получиха едни забележителни орехови бижута – много вкусни и ароматни, изключително лесни и бързи за приготвяне. И поради използваните аромати – портокал, канела и карамфил, са изключително подходящи за Коледа. Ако изобщо някой десерт може да се определи като здравословен, това са тези сладки – те са без брашно, без екстрахирани мазнини, без печене, почти само с натурален подсладител (може да се измисли нещо друго за овалване), дори могат да се направят в безглутенов вариант (ако сухарът се замени с фини овесени ядки). От долните продукти при мен излязоха 22 броя с големината на орех, но можеше и да са 1-2 повече – зависи кой колко опитва… 😉


300 г орехи
25 г сухар смлян (или галета) или фини овесени ядки

70 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора на 1 портокал
½ ч.л. канела
10 пъпки карамфил, счукани
1 с.л. узо
60 г мед

30-40 г нерафинирана захар, смляна


Портокаловият сок заедно с настърганата кора, канелата, карамфила и узото се слага в малък съд (джезве за кафе) на котлона и сместа се кипва. Оставя се да поизстине, добавя се медът и се разбърква до стопяването му.
Орехите се смилат не прекалено фино в чопър, прехвърлят се в купа и се добавя сухарът. Разбърква се и към сухата смес се налива сиропът, като бъркането продължава.

Готовата смес се слага в хладилника за два часа. Тогава от нея се оформят топчета и се овалват в пудра захар.

Аз явно бях смляла орехите по-едро от необходимото и ми се наложи да мина вече готовата смес още веднъж през чопъра, от което тя стана по-фина от това, което желаех. Но сладките си станаха чудесни на вкус и се оформяха съвсем лесно. Много са леки и приятни, с характерните аромати на зима и Коледа. Просто идеални за предстоящите празници! И могат (дори според мен е препоръчително) да се приготвят непосредствено преди деня на сервирането, не са от онзи тип сладки, които е задължително да престоят поне седмица преди консумация.

Допълнение 2023 г.

Реших да пробвам сладките в безглутенов вариант – с фини овесени ядки вместо сухар (същия грамаж), и с улеснено приготвяне – само в чопъра, без сместа да се прехвърля в купа. Орехите се смилат, добавят се овесените ядки и пак се врътва за малко; налива се портокаловият сироп и се врътва още малко, колкото да се смесят продуктите (да не се наситняват излишно орехите). Получената смес е много добра за оформяне на топчета, а сладките са пак толкова хубави – няма разлика във вкуса и вида със сухар и с овесени ядки, така че смятам и за в бъдеще да ги правя по този начин.