Нектар от вишни без захар

Обикновено оползотворявам вишните в разни сладкиши или правя сладко от тях, но този път нямах време и нерви да чистя костилки, пък и имах значително количество плод – около 2½ кг. И понеже нямам соковарка или друг подходящ уред, измислих настоящия начин за извличане на сока – сварих за кратко вишните, след което ги намачках в гевгир, а накрая прецедих получената течност през цедка. И на двата етапа на мачкане и прецеждане промивах с по малко вода костилките, за да се усвои колкото може повече от плодовете. Но е добре тя да е минимално количество – просто няма смисъл да се консервира вода, при консумация нектарът винаги може да се разреди. По същата логика не сложих и никакъв подсладител (особено пък захар) – той също може да се добави при отваряне на бутилката.
И така, за малко повече от час разполагах с десетина бутилчици с великолепен рубинен цвят и с изключително свежо и приятно съдържание, при това съвсем натурално – без захар или други съмнителни съставки. А за да бъдат нещата още по-мързеливи, сварих вишните с дръжките. Първоначалното ми намерение беше поне тях да махна, но после се сетих, че са полезни (ползват се за чай при някои заболявания) и ги оставих – така си спестих и излишна работа.
Количеството на вишните е по желание или според наличностите, водата е добре да е колкото може по-малко, но ето все пак какво използвах аз (от което се получи около 3 л нектар):


2½ кг вишни (с костилките и дръжките)
800 г вода


Вишните се слагат в голяма тенджера на котлона.

Аз налях и малко вода, защото ме достраша да не загорят, но се оказа, че те веднага почват да си пускат сок – ето така изглеждат след 7-8 минути:

Варят се общо около 20 мин. – докато омекнат.

Тогава гъстата част се прехвърля с решетъчна лъжица в гевгир, който е сложен в тава, и се мачка с лъжицата, за да изтече сокът в тавата. Съдържанието на гевгира се промива на 2-3 пъти с малко вода, целта е да се изхвърли колкото може по-малко от плодовете.

Получената течност се връща в тенджерата (включително и пулпът, който мине през дупките нагоре в лъжицата), и всичко се прецежда през едра цедка отново с мачкане и претриване с лъжица. Цедката също може да се промие с малко вода.

Полученият нектар се налива в подходящи бутилки, може и бурканчета, които се стерилизират за 15 минути (засечени след завирането).

Определям получената течност като нектар, защото не е бистра като сок (плодовете не са изстискани, а претрити и е запазена голяма част от плодовия пулп), не е и сироп (няма захар). Нектарът е малко кисел, но доста поносимо и може да се пие дори и без подслаждане, особено ако се разреди с малко вода – тогава киселината намалява. А на когото все пак му е неприятно, когато си отвори бутилка, може да си добави мед или друг предпочитан подсладител. При всички положения това е за предпочитане пред използването на захар още в процеса на приготвяне.

Късър

Това е една от онези рецепти, на които човек се кани мнооого отдавна и когато най-сетне я приготви, дълбоко съжалява, че толкова дълго е отлагал; поне такъв е случаят при мен. Бях си харесала това характерно за турската кухня ястие преди доста време, но все не стигах до него… Интересът към него обаче пламна с нова сила, когато наскоро видях да го приготвя една дама в „Преди обед“ – Тюркян Канан. Тя така майсторски действаше в кухнята, така сладкодумно обясняваше всичко, че нямаше как човек да не се зарази и сам да не запретне ръкави. Реших да следвам нейната рецепта, но както обикновено направих своите промени – готвих без запържване на лука в началото и почти без никаква мазнина за овкусяване в края (сипнах символична струйчица зехтин – толкова, че после изобщо не се усещаше), пропуснах и листата маруля (просто нямах в момента). Доверих се и на нейната иновация – да добавя и малко сироп от нар, въпреки че обичайно такъв не се слага. И останах много доволна от резултата – сиропът от нар някак обединява и балансира останалите вкусове и късърът става по-наситен и богат. В крайна сметка се получи фантастично ястие, при това многофункционално – подходящо е и за предястие, и за мезе, и за гарнитура, а с количествата на продуктите (особено на лимоновия сок – аз слагам повечко) може да се варира, за да може всеки да го нагласи към своя вкус и предпочитания. Важно е само да се ползва ситен булгур (за кюфтета), по-едрият е за пилаф.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) ситен булгур
1 ч.ч. вряла вода
1 малка глава лук
1 скилидка чесън
2 с.л. доматено пюре
1 ч.л. сол
4-5 стръка джоджен (1-2 щипки сух)
10-ина стръка магданоз
2 стръка пресен лук
сок от 1 лимон (или ½ – на вкус)
2 с.л. сироп (екстракт) от нар
(струйчица зехтин)


Булгурът се слага в купа и се залива с водата. Покрива се с капак и се оставя да се запари около 15 мин.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се доматеното пюре и чесънът и се готви още няколко минути.
Джодженът, магданозът и пресният лук също се нарязват на ситно.
Набъбналият булгур се разбърква и се разрохква с вилица – за да изстине по-бързо и да излезе останалата пара. Изсипва се доматената смес и се бърка с дървена лъжица, като се натиска и маже. Когато сместа се изглади, се добавят солта, джодженът, магданозът и пресният лук и се разбърква. Накрая се овкусява с лимоновия сок, сиропа от нар и зехтина (може и без последния) и отново се разбърква. Пресипва се в купа за сервиране, но е добре булгурът да престои малко преди консумиране, за да се съчетаят вкусовете.
Аз направих по-малка доза от показаната в предаването и все пак излезе немалко количество – една голяма салатена купа, но по желание продуктите може да се удвоят или дори утроят, ако ще се готви за повече хора.

Късърът е великолепен – ястието е колкото простичко откъм продукти, толкова и богато на вкусове и аромати. Приготвя се изключително лесно, а е забележително апетитно. Така че не отлагайте дълго като мен, а го почвайте веднага! 😉

Пълнозърнести хапки със зелении

В сезона на пролетните зелении винаги съм изкушена от нещо тестеничко с тяхно участие – или ще е великолепният пай "Слънце", или по-мързеливият за приготвяне галет, или пък апетитното хачапури. Този път обаче си представях нещата в по-дребни размери, затова реших отново са заложа на формичките за тесто, с които преди доста години се обзаведох с огромно желание, а не съм ползвала комай оттогава… Иначе тестото и плънката са си същите, като само малко намалих количествата на слънчогледа и на зелениите. Получиха се разкошни хапки (е, малко по-големички са де, защото използвах средната формичка) – с хрупкаво тесто както отгоре, така и отдолу, и богата и много ароматна плънка. От долното количество продукти излязоха 13 бройки, но всичко зависи от големината на кръгчетата, които ще се изрежат; станаха и доста дебелички, понеже слагах повечко плънка (някои даже леко се отвориха при печенето), но това беше целенасочено – да преобладават зелениите, а не тестото.


тесто:
400-420 г пълнозърнесто спелтено брашно
80 г зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
около 200 г зелении (по 70-80 г киселец и коприва и голяма връзка магданоз)
1 връзка пресен лук
1 връзка пресен чесън (зелената част)
1 ч.л. сол
по 1 щипка сушен риган, джоджен и чубрица

100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
½ ч.л. сол


Киселецът, копривата, лукът и чесънът се нарязват и се слагат с 1 ч.л. сол в суха тенджера на среден огън за съвсем кратко, само да спадне обемът им; трябва се бърка непрекъснато, за да не залепнат за дъното (в краен случай може да се сложи и малко водичка). Свалят се от котлона и се добавят магданозът и джодженът, нарязани на ситно, и сушените подправки. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре. Ако разполагате с подходящ уред, който да смели добре всички зелении заедно със слънчогледовия пастет, термичната обработка може да се пропусне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто и се оставя да си почине за 5-6 минути.
Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора, но не прекалено, за да не залепне. Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко) и формичката се сгъва.

Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета. Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса.

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 минути, като в последните 5 може да се превключи на функция грил за по-приятен загар отгоре и по-апетитна коричка.

Хапките са превъзходни – тестото е изключително вкусно и хрупкаво (и горната, и долната коричка са божествени), плънката също е прекрасна. Със зелениите може да се варира според предпочитанията и наличностите, формичките също не са определящи за крайния резултат – може да се изрязват кръгчета с какъвто и да е ринг и след като се прегънат, краищата да се притиснат с вилица. Със сигурност отново ще се получат красиви и вкусни минипайчета.

Постен козунак с пълнозърнесто спелтено брашно

Вече точно десет години правя козунаци без животински продукти – с различни форми и плънки, но винаги от едно и също тесто (то и защо да променяш нещо, което работи безотказно?). Козунаците винаги ставаха пухкави и мекички и най-важното – на конци. Но за съжаление тези качества на печивото се постигат с бяло брашно, което аз винаги ползвам с големи угризения… И колкото и да се самоуспокоявах, че веднъж в годината човек може да се отклони от възгледите си и да се поглези с нещо не дотам здравословно, все ме глождеше червейчето на съмнението какво ли би се получило с пълнозърнесто брашно. Хем ми се искаше да пробвам, хем се притеснявах после да не съжалявам и само да изхабя продуктите. А опасенията ми бяха съвсем основателни, защото много ме теглеше към любимото ми спелтено брашно, за което от опит знам, че при втасване се държи доста по-различно от пшениченото. В крайна сметка събрах смелост и сложих край на всички догадки и колебания, а крайният резултат със сигурност си заслужава. Е, козунаците не станаха конци, въпреки че спелтата също е много богата на глутен (той обаче е с различно качество от този в пшеницата, особено в селектираните съвременни сортове, и не е толкова страшен), но пък за сметка на това са много по-вкусни и ароматни. И си ги хапвам без никакви угризения!
И колкото и да е неразумно за първи опит, заложих на двойна доза, т.е. направих 2 козунака.


½ кубче (20 г) прясна мая
400 мл (1 консерва) кокосово мляко
200 г нерафинирана захар
100 мл зехтин (80 г) + още малко за намазване на тестото
750 г пълнозърнесто спелтено брашно
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия (или 1 шушулка)
настъргана кора от 2 лимона
2 с.л. ром
щипка сол

200 г тъмни стафиди
50 г шоколадови капки
1 кутия (140 г) розов локум


Маята се разбърква с 1 ч.л. захар, малко хладка вода и брашно, разбърква се добре на кашичка и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавят захарта и солта, за да се разтопят. Ако се ползва шушулка ванилия, се разполовява, семенцата се остъргват и всичко се слага в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се използва, шушулката се изважда. Ако ванилията е смляна, се слага при брашното.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете. Бие се в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса 20 мин. на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, които на свой ред се разделят на по 3 топки. От всяка тройка с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят дълги тънки ленти и се поръсват със стафидите, шоколадовите капки и локума. Прегъват се на две по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е стафидите, шоколадовите капки и локумът да останат във вътрешността на тестото, защото ако се омесят вътре в тестото, голяма част от тях ще се опират по стените на формата и при печенето прегарят.

Трите получени фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля във форма, покрита с хартия за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса 1 час.

Когато тестото увеличи обема си, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с малко захар.

Козунаците се пекат в загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 25-30 мин. до златистокафяво. Когато са готови, се изваждат от формите и се оставят да изстинат върху решетка.

Козунаците, макар че не са на конци, са великолепни! Невероятно вкусни и ароматни са, с разкошна плънка – богата и уханна. Може да не са чак толкова пухкави и въздушни като тези с бяло брашно – малко по-плътни са, но не и сбити. Аз ги направих и двата с еднаква форма и плънка, но при следващия опит заложих на разнообразието – в единия сложих стафиди (100 г) и локум (½ кутия), а в другия – шоколадови капки (50 г) и портокалови корички (2 с.л., накиснати в малко ром). Естествено и двата бяха превъзходни!

Салата от краставици с див чесън

Освен с други диворастящи зелении и с домати дивият чесън се комбинира чудесно и с краставици – те много обичат характерния му аромат (както и на култивирания му събрат, разбира се). Към тях добре се вписва и пресният лук (а защо не отново див?), а ако има и малко миналогодишен магданоз в градината, нещата отиват на разкош. Относно овкусителите на салатата – от известно време започнах да заменям оцета (макар и домашен ябълков) с лимонов сок, а зехтина (който дори бях започнала да пропускам в повечето салати) – с масло от бял трън; всичко това – уж за по-добра грижа за черния дроб, но като се поразрових повече тези дни, се оказа, че полезната съставка силимарин се съдържа в кюспето, не в маслото…
Всички съставки естествено са на око и на вкус, но за две порции са достатъчни:

1 краставица
стиска див чесън (20-ина листа)
букетче магданоз
1 стрък пресен лук
сок от ½ лимон (на вкус)
струйка масло от бял трън
сол
няколко маслини


Краставицата се нарязва на полукръгчета, дивият чесън – на лентички, магданозът и пресният лук – на ситно. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко сол, лимонов сок и масло от бял трън (или всякакво друго олио по желание) и се разбърква. Отгоре се слагат маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е съвсем простичка, но изключително свежа и приятна, пълна с полезни съставки – пролетен разкош в чиния. Хрупкавата и сочна краставичка чудесно се допълва от пресните зелении, които я обогатяват и ароматизират прекрасно.