Постна питка с бира и шарена сол

Вече съм установила, че прекрасни питки и тестени изделия стават и без животинско мляко, масло и яйца. Но все още продължавам да експериментирам с количеството на брашното и течността. Разбрала съм, че ¼ пакетче прясна мая е напълно достатъчно за една средна питка, затова пробите се въртят около течните съставки. Опитите започнаха с 300 мл вода, минаха през 400 мл, водата стана бира, за да се стигне до 500 мл от кехлибарената напитка. И всеки път питката става чудесна – пухкава и чудесно бухнала. Какъв е смисълът тогава от препоръчителното за 1 кг брашно 1 пакетче (42 г) прясна мая? Да стане питката фалшиво обемна и с неприятен дъх? Е, това не е за мен – с голямо щастие и удовлетворение открих, че забележителен ефект се постига и с минималните 10 г – това е доста успокояващ съвестта факт, като се има предвид колко много се отрича (заслужено или не) маята в последните години. Но трябва да се отбележи все пак, че тестото е замесено с бира, не с вода. А как ме развесели 8-годишната ми племенница (е, тя си пада малко ласкателка и артистка де) – само при вида на настоящата питка, преди дори да я е опитала, заяви: „Лельо, ти си експерт по питките!“ Какво сложни думи само знае това дете! 😁


¼ кубче прясна мая
1 ч.л. захар
500 мл затоплена бира

100 г зехтин
2 ч.л. сол
около 900 г брашно (зависи от марката)

зехтин за намазване на корите
шарена сол


Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и шупналата мая. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. За да се изглади по-бързо и лесно, тестото се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. Оформя се на гладка топка и се оставя да втаса за 40-50 мин. във фурната.

Втасалото тесто се разделя на 5 топки. Всяка от тях се разточва на тънка кора (около 30 см в диаметър), намазва се тъничко със зехтин и се поръсва с шарена сол. Корите се нареждат една върху друга и се нарязват на 16 триъгълника.

Всеки триъгълник се навива на руло, като се равнява по едното бедро, а не като кифличка (да стърчат ъгълчета и от двете страни). Получават се рулца с формата на фунийка.

Десет от тях се нареждат в кръг по края на тава с диаметър 26 см, с останалите пет се прави втори кръг, а последната се поставя за център. Питката се оставя да втаса отново 1 час във фурната на 50 градуса.

Питката може да се оформи и в по-голяма тава без стени – пак е красива, но става малко по-ниска и разлята.

Втасалата питка се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 мин. (понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питката е вътре, и така загрява).
Готовата питка се изважда от тавата върху скара да изстива – така става невероятно хрупкава и отдолу.

Питката е фантастична! Мекичка, пухкава, ароматна – просто съвършена! И каква красавица е само! А тази хрупкава коричка… Мммм, неустоима е… Учудващо е как само с ¼ кубче мая на 500 г течност (и почти килограм брашно) може да бухне толкова много, но наистина е супернежна и въздушна. Може би заслугата е на бирата…