Постен кекс с банани

Доста отдавна чета и си запазвам разни рецепти за бананови кексове, но все не се наканвах да пробвам някоя, защото винаги съм предпочитала да си хапваме плодовете сурови. Докато накрая не реших да прежаля няколко банана и да направя един кекс с тях. Спрях се на изключително простичка и изчистена рецепта, с минимум продукти и аромати. И каква беше изненадата ми, когато от кексовата форма излезе нещо невероятно ароматно и изключително вкусно! Бях много впечатлена! И как ме е яд сега, че не съм пекла и по-рано това сладичко изкушение… Колко много съм пропуснала… Но сега компенсирам – правя кекса вече няколко пъти за последните месеци. И все още не мога да му се наситя!
Ако бананите не са достатъчно сладки, увеличете захарта на 1 чаша.
Мерителната чаша е 240 мл, а за тези, които като мен предпочитат да теглят продуктите на кантарче, давам и грамажите.


3 банана (350 г обелени)
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
2 ч.ч. (250 г) пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
щипка сол
100 г нарязани на едро орехи


Бананите се намачкват с вилица в чиния и се поръсват със захарта. Разбъркват се и се оставят да престоят така, докато се прави сухата смес.
В купа се пресява брашното, добавят се бакпулверът, канелата, солта и орехите и се разбърква.
Банановата смес прехвърля в друга купа и се добавя олиото. Разбърква се с тел до усвояване на мазнината и се добавя сухата смес. Разбърква се отново до смесване на продуктите.

Получава се гъсто тесто, което се изсипва в кексова форма и се заравнява отгоре. Пече се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин.
Готовият кекс се оставя във формата за малко да поизстине, след което се изважда върху решетка.

Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или каквото намерите за добре.

Кексът е великолепен! Как може толкова време да му се каня и чак сега да го направя! Много мекичък и пухкав и невероятно ароматен! А с орехите е трепач – те осигуряват хрупкавия елемент в нежната вътрешност… Сладкишът е доста спорен, защото едно резенче от него е достатъчно за десерт, а може да е и прекрасна добавка към чаша кафе или чай.

Какаово-фъстъчен крем

Приготвяйки симпатичното бананово-фъстъчено брауни, на етапа преди добавянето на овесените ядки установих, че получената до момента смес е чудесно какаово кремче. Затова не се колебах особено да го изпробвам и като самостоятелен десерт. Приготвя се изключително бързо и лесно, а се отплаща с чудесен вкус и аромат на банани и фъстъци. И естествено – на какао… И понеже браунито не е много сладко (поне за моя вкус трябва да е по-сладичко, нали все пак е сладкиш), добавих и малко мед.


2 средни банана (200 г обелени)
50 г фъстъчено масло
15 г какао
1 с.л. мед (на вкус)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и медът и се разбива отново до гладка смес. Кремът се разпределя в чашки и се поръсва с кокосови стърготини или нещо друго по желание за украса.

Кремчето е разкошно! С чудесна текстура, с прекрасен и трудно устоим аромат на банани, фъстъци и какао. Които пък освен всичко друго представляват и една полезна и здравословна комбинация…

Бананово-фъстъчено брауни само с 4 съставки

Това е едно прекрасно сладкишче – приготвя се за нула време и с малко и достъпни съставки. Важно е бананите да са добре узрели (да са почнали да се появяват тъмни петънца по кората) – така са хем сладки, хем много ароматни. И ако не си падате по много сладки и тежки десерти, няма нужда от друг подсладител. Както и от други аромати или есенции – фъстъченото масло и какаото също ухаят разкошно. Продуктите са за малка тавичка (20х20 см); ако нямате такава, увеличете количеството им пропорционално, за да не се загуби браунито на дъното на тавата…


3 средни банана (300 г обелени)
75 г фъстъчено масло
25 г какао
50 г овесени ядки (фини)


Бананите се пасират в чопър. Добавят се фъстъченото масло, какаото и овесените ядки и се разбива отново. Получената смес се изсипва в тавичка с размери 20х20 см, покрита с хартия за печене (понеже е много гъста, трябва да се размаже с шпатула или лъжица). Пече се 15 мин. в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан. Като се извади от фурната, печивото е доста меко (изглежда недопечено), но като изстине, става идеално.

Браунито става тъничко, но е чудесно – много вкусно и супер ароматно, мекичко и нежно, леко пружиниращо. Приятно е на сладост, но поне за моя вкус може да е леееко по-сладко (въпреки че бананите бяха добре узрели), така че другия път може да сложа и 5-6 фурми...

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Какаов крем от кестени и банани

За да отстраня единствения дрееебен недостатък на превъзходния крем от кестени и банани – няколко часа след приготвянето му малко потъмнява, – реших да добавя към останалите продукти и какао. И подобно на шоколадовия крем с лайм, който си е същински шоколадов мус, се получи отличен десерт! И така, няма нищо по-различно от предишния вариант, а крайният резултат отново е блестящ.


300 г кестени (сварени и обелени)
3 с.л. мед (на вкус)
1 с.л. ром
2 средни банана
2 с.л. какао


Всички продукти се пасират едновременно в чопър или блендер до гладка смес и кремът се разпределя в подходящи купички или чашки. Отгоре украсява с кокосови стърготини или нещо друго, което да контрастира на шоколадовия цвят.

Кремът е великолепен – хем шоколадов, хем много ароматен, хем нежен и пухкав… И е идеално решение за кестени, които се белят много трудно – дори и да не се обели вътрешната тъничка обвивка, тя се пасира идеално, а какаото маскира по-тъмния нюанс, който би придала на крема.

Крем от кестени и банани

Първият ми опит за крем от кестени преди няколко години беше с кокосово мляко, мед и ванилия. Резултатът не беше чак толкова лош, но не ме задоволи достатъчно – кремът можеше да е малко по-лек, по-сладък и по-ароматен, затова продължих с опитите. Тогава замених кокосовото мляко с банани и това се оказа блестящо попадение – бананите отстраниха всички недостатъци наведнъж! Вкусът и ароматът им се връзва чудесно с кестените и кремчето стана великолепно – много приятно, ароматно и сладичко (е, тук винаги може да се играе с количеството мед). Въпреки този отличен резултат обаче не исках да приключа с опитите с кокосово мляко и така се роди друг шедьовър (колко съм скромна само) – крем от кестени с кокосова сметана и лайм, а след него дойде и вариантът с какао, който си е същински шоколадов мус, ммм…
Но да се върнем на варианта с банани. За 4 купички са необходими:


300 г кестени (сварени и обелени)
3 с.л. мед (течен)
1 с.л. ром
2 средни банана


Всички продукти се пасират едновременно в чопър или блендер до гладка смес, която се разпределя в подходящи купички или чашки. Отгоре може да се поръси с нещо за украса – какао, кокосови стърготини или нещо друго.

Получава се фантастичен крем! И на вкус, и на аромат! Май е малко сладичък, но нали все пак е десерт! Всъщност всеки може да регулира (т.е. да намали) количеството на меда според предпочитанията си и според сладостта на бананите. Кремчето е прекрасно както току-що приготвено, така и на другия ден след престой в хладилника. Известно време след приготвянето му малко потъмнява, но това изобщо не се отразява на чудесния му вкус. А за да избегна този проблем с потъмняването, ми хрумна да добавя към продуктите и какао, но така се появи нов вид – какаов крем от кестени и банани…

Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...

Крем от тиква и банани

Това е един лек, бърз и вкусен десерт, с който реших да разнообразя обичайния начин за приготвяне на тиква вкъщи – варена и после поръсена с мед, канела и орехи. Кремчето наистина си заслужава – приготвя се супер лесно и е идеално особено ако тиквата се окаже истинска тиква 😉 – т.е. не е достатъчно сладка. Правила съм опити за крем от тиква с какао (шоколад), но резултатът не ми хареса… А комбинацията с банан е чудесна – двата плода си подхождат много добре. Ако пък тиквата не е сладка, на помощ идва и медът… И накрая – нещата просто няма как да минат без канела – любимата подправка на тиквата. Грамажът на продуктите е според наличните количества и на вкус, и все пак ето някои насоки (за 2-3 порции):


350-400 г сварена тиква
1½-2 средни банана (150-200 г обелени)
1-2 с.л. мед (на вкус)
¼ ч.л. канела


Всички продукти се слагат в чопър или робот и се пасират до гладка смес. Медът е на вкус – според сладостта на тиквата и бананите. Кремът се разпределя в чашки или купички и отгоре се поръсва с канела или нещо друго по желание – смлени орехи например…

Кремчето е много леко, приятно и ароматно. Става малко редичко (прилича леко на пюре), но това не е проблем. По желание може да се добави малко чия или ленено семе за сгъстяване, но аз реших да го оставя така. Излязоха ми 2 големички порции, можеше да са и три по-малки.

Крем от авокадо и банани

Това е най-бързият и лесен десерт, при това – здравословен и невероятно вкусен. Приготвя се с минимум продукти за отрицателно време – какво повече може да желае човек!

1 авокадо
2 банана
1-2 с.л. сироп от агаве (на вкус)


Авокадото се разрязва на четири, костилката се отстранява и кората му се обелва (когато е добре узряло, става много лесно). Заедно с бананите и сиропа от агаве се пасира в чопъра до гладка смес.
Получава се чудесен крем – лек, вкусен и ароматен, идеален за десерт или за междинно хапване. За подслаждане вместо сироп от агаве може да се ползва и нещо друго по избор, много приятно става с 2-3 фурми, пасирани заедно с плодовете. Но от фурмите се губи хубавият цвят – свежозеленото става блатисто... А всичко зависи и от сладостта на бананите – когато са започнали леко да потъмняват, са доста сладки и друг подсладител изобщо може да не е необходим. Но всичко е въпрос на вкус – аз предпочитам кремът да е по-сладичък, все пак говорим за десерт, нали...

Горните продукти са точно за две прилични порции. Кремът може да се направи и само с един банан – тогава повече се усеща авокадото, но полученото количество идва малко повече за една и съвсем недостатъчно за две порции, поне според моите разбирания (както се вижда и на снимките – чашките са полупразни). 😉