Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...

Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки

Марципанът е обичаен продукт за коледни сладки, но се оказа, че е много успешна плънка и за великденските козунаци! Особено ако човек е експериментаторски настроен, а и има изостанало от Коледа бадемово изкушение… Така след вариантите със стафиди, с шоколад и портокалови корички и с локум се появи и козунак с марципан и шоколадови капки! И отново пак толкова хубав! На пазара има различни видове марципан – първия път ползвах класическия вариант, а вторият беше с ром и настърган ананас и в шоколадова коричка. И двата пъти се получи отличен резултат – след изпичане марципанът придобива изключително приятна нежна текстура и ароматизира козунака по фантастичен начин.
Продуктите за тестото са обичайните, а формата може да е всякаква – аз заложих на венец. Възползвах се и от нововъведението при козунака с локум – пропуснах едното втасване и удрях тестото 100 пъти в плота, което значително съкращава времето за приготвяне, а тестото става много гладко и се образуват мехурчета.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
125 г марципан
1 пак. (40 г) шоколадови капки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва отново, тестото се оформя на голяма правоъгълна кора, поръсва се с нарязания на дребни кубчета марципан и шоколадовите капки и се навива на руло, което се усуква и издърпва, за да се удължи (70-80 см).

Прегъва се на две като подкова

и двата края се усукват 3 пъти,

след което отгоре се захлупва средната част (прилича на примка). Иначе казано – оформянето прилича малко на това на брецелите.

Козунакът се намазва със зехтин и се оставя да втаса 1 час, може и повече. После пак се намазва много внимателно със зехтин, поръсва се със захар и се пече 35 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до златистокафява коричка.

Готовият козунак се оставя да изстине – но това е за търпеливите 😉. Останалите може да си чупнат докато е още топъл много внимателно, за да не се сплеска и вътрешността да стане на тесто.

Козунакът е великолепен – пухкав и делящ се на конци. Ароматът му е невероятен – на ром, ананас и бадеми от марципана, коричката – изкусителна, а шоколадът просто допълва разкоша…

Венецът на Горгона

Доста страховито име за един толкова прекрасен сладкиш! Наистина е великолепен! Още щом го опитах миналата година, се влюбих в него. Тогава го приготвих по оригиналната рецепта на Йоли и останах очарована от комбинацията на вишни и шоколад. Признавам, че бях доста изненадана от нея; дотогава имах една любима комбинация на шоколада с плод – тази с портокал (особено с портокалови корички). Но се оказа, че комбинацията с вишни е не по-малко пленителна! Просто уникално съчетание на вкусове и аромати!
И нямаше как тази година отново в сезона на вишните да не повторя този приказен сладкиш. Този път обаче с някои промени в рецептата – трансформирах я във веганска. И сега съм още по-щастлива, защото резултатът е пак толкова добър като оригинала!


блат:
1 банан
100 г кафява захар
1 лимон – кората и сокът
2 с.л. мак
120 г брашно
1 ч.л. бакпулвер
50 г зехтин (олио)

крем:
200 мл кокосово мляко
4 с.л. кафява захар
2 с.л. нишесте
1 пак. ванилия
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
1 ч.ч. бита сметана (получена от 100 мл кокосово мляко + 2 с.л. кафява захар)

750 г вишни
100 г кафява захар
3 с.л. вишновка
2 с.л. нишесте

ганаш:
100 мл кокосово мляко
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
1 с.л. вишновка


Бананът се пасира в блендер, добавя се захарта и пасирането продължава още малко, докато се разтопи захарта. Сместа се прехвърля в купа, добавят се лимоновият сок, настърганата кора и макът и се разбърква с телена бъркалка. Прибавя се брашното, смесено с бакпулвера, и се разбърква до гладко тесто. Накрая се налива зехтинът и отново се разбърква, докато се усвои. Тестото става гъсто, но течно. Излива се в тавичка или тортена форма с диаметър 24-26 см, застлана с хартия за печене, в средата на която е поставена купичка или ринг.
Блатът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 25 мин. Докато се пече, се надува доста, но след това спада леко, затова може да се остави за няколко минути в изключена фурна на отворена врата. После се изважда от тавичката и се оставя да доизстине на решетка.

Нишестето се разбърква в кокосовото мляко, добавя се захарта и се слага на котлона. Вари се на среден огън, докато се сгъсти, като непрекъснато се бърка с тел. Дърпа се от котлона и в горещия крем се добавя начупеният на парченца шоколад. Изчаква се малко да се стопи, ароматизира се с ванилията и се разбърква добре. Няма нужда от прекалено бъркане, а само колкото сместа да се хомогенизира. Оставя се да изстине (може и за малко в хладилника).
На този етап от приготвянето си кремът става много гъст, но когато се добави битата сметана, става по-пухкав и обемен. Ако се наложи, преди това може да се разбие леко с миксер, за да няма бучици.
100 мл студено кокосово мляко се разбива с миксер с 2 с.л. кафява захар, предварително смляна. Сместа не става въздушна като бита животинска сметана, но все пак е пухкава и много гъста. Прибавя се към шоколадовия крем и се разбърква добре. Готовият крем се слага в хладилника, докато се приготвят останалите съставни части на сладкиша. Като се охлади, става още по-хубав – гъст и плътен.

Вишните се изчистват от костилките. Вишновката и захарта се слагат в средно голяма тенджера на слаб огън и се сваряват на сироп. Тенджерата се дърпа от котлона и при непрекъснато бъркане се налива разтвореното в малко водичка нишесте (може да се добави и сокът, който са си пуснали изчистените вишни). Връща се на котлона и се бърка, докато сместа се сгъсти. Тогава се изсипват вишните и котлонът се увеличава на максимална степен. Вишните се варят с леко разбъркване не повече от 2-3 мин., за да не се сварят съвсем и да омекнат. Трябва да се получи гъста хомогенна вишнева маса. Ако сиропът остане рядък, може да се отцеди и да се довари, като се добави още 1 с.л. нишесте, размито в малко водичка, след което да се добавят вишните и да се разбърка добре.

Кокосовото мляко за ганаша се загрява до кипване. Дърпа се от огъня и се добавя начупеният на парченца шоколад. Добавя се вишновката и се разбърква на гладък крем. Оставя се да изстине. Може да се напълни в шприца, докато е още течен, и така да се сложи в хладилника, но трябва да се извади няколко часа, преди да се използва, за да може да се отпусне и да излиза свободно от шприца.

Блатът се слага в поднос, като в дупката се слага рингът, който е ползван при печенето, а отстрани – пръстенът на тортена форма или тортен ринг. Покрива се с пласт вишни (около половината от вишневата смес)

и върху тях се разпределя шоколадовият крем. Отгоре се нареждат останалите вишни и сладкишът се слага за няколко часа или за през нощта да стегне в хладилника.

На другия ден се освобождава от ринговете и върху вишните с тънък шприц се правят змийчета от ганаша – за да отговаря сладкишът на името си!

Сладкишът е превъзходен! Много е свеж въпреки немалкото шоколад в него. Вишните с леко киселия си вкус го правят наистина много приятен и освежаващ.
По желание част от кокосовото мляко може да се замени с ядково, а при липса на вишновка може да се ползва друг ароматен алкохол. Нишестето пък (това при вишните) може да се замени с агар-агар.

Шоколадово-бананов крем с тахан

След супер успешната тарта с тахан, шоколад и портокалов сок просто нямаше как да не ми хрумне идеята да експериментирам по темата с крема, като заменя портокаловия сок с някакъв друг плод. И честта да бъде първи, се падна на банана – вкусен, сладък и ароматен. Оказа се идеален за целта! Като се пасира, се втечнява и идеално допълва останалите продукти. А се съчетава с шоколада чудесно и на вкус. Предпочитам банани, по които са започнали да се появяват тъмни петънца – по-сладки и по-ароматни са и няма нужда от друг подсладител (в крема за тартата има мед). Шоколадът е натурален, с висок процент съдържание на какао, но все пак е въпрос на вкус каква марка и колко сладък шоколад да използвате. В крайна сметка заложете на любим вкус! Важното е, че се получава чудесен крем – гладък, пухкав и много вкусен! За 2 порции са нужни:


50 г натурален шоколад
50 г сусамов тахан
2 банана


Шоколадът се разтопява на най-ниската степен на котлона (няма нужда от водна баня), сваля се от огъня и към него се прибавя таханът. Разбърква се, докато се смесят, като същевременно и шоколадът изстива. Бананите се пасират, прибавят се към шоколадовата смес и се разбърква добре до гладка консистенция.

Кремът е разкошен! Хубав е както току-що приготвен (леко течен е – като течен шоколад), така и на другия ден след престой в хладилника – тогава се стяга и смятам, че би могъл да се използва дори като пълнеж за тарта, т.е. би могъл да се реже, за да се оформи парче от сладкиша. Със сигурност би свършил и чудесна работа в някоя тортичка, слепвайки блатовете…

Могат да се получат малки вариации във вкуса в зависимост от големината на бананите – ако са по-малки, кремът става по-шоколадов, ако са по-големи – има по-изразен вкус и аромат на банани. Но и в двата случая резултатът е великолепен!

Тарта с тахан, шоколад и портокалов сок

Тартите по принцип не са сред обичайните сладкиши, които приготвям, по една или друга причина... Но когато видях една такава с шоколад и тахан в Готварската книга на Мария Митева-Христоу, не мирясах, докато не я приготвих. И останах очарована! Това е невероятен десерт – ароматен и кремест, и на всичкото отгоре постен! Лично аз обичам такива сладкиши – сочни и кремести. А комбинацията от шоколад и портокал ми е любима! Така че препоръчвам тартата горещо! Още повече, че наистина не е лесно да се намери традиционен сладкиш без животински продукти. Или ще има масло в тестото, или сметана и крем сирене в пълнежа. А тук вълшебството се дължи на сусамовия тахан. Оказва се, че това е великолепен продукт – може да се използва и в солени, и в сладки ястия; и в салати, и в тестени, и в десерти. До миналата година го бях ползвала само за приготвянето на баба гануш и хумус и затова сега съм много щастлива, че откривам все повече негови приложения – първо беше експериментът с катмерчетата; после открих, че е много подходящ и просто за намазване върху филия с малко подправки отгоре за закуска сутрин; а сега се оказва, че с него стават чудесни кремчета! А как се връзва само с портокаловия сок и шоколада!... Така че желаещите да изпробват нови и на пръв поглед странни комбинации, да не се колебаят нито за миг!
Продуктите за сладкиша са с моите иновации на рецептата, но може да предпочетете и оригиналния вариант – убедена съм, че ще е достатъчно вкусно и по двата начина.


тестена основа:
200 г пълнозърнесто брашно
60 г кафява захар (смляна)
30 г бадеми, смлени на ситно
60 г зехтин
60 г прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
1 ванилия

пълнеж:
340 г прясно изцеден портокалов сок
340 г натурален шоколад или кувертюр (с 50-60 % какао)
340 г сусамов тахан (суров на „Балчо“)
50 г (2 с.л.) пчелен мед
настъргана кора от 1 портокал
какао за поръсване


В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта и смлените бадеми. Прави се кладенче и в него се изсипват зехтинът, портокаловият сок, настърганата кора и ванилията. Разбърква се, докато се образува топка от меко тесто, което се разточва върху парче хартия за печене. Диаметърът на кората трябва да е достатъчно голям, за да покрие дъното и стените на формата за печене (22-24 см). Тавата (без да се подмазва) се захлупва върху кората и всичко се обръща обратно заедно с хартията, тестото се намества и чак тогава хартията се отстранява. Тестото се разпределя равномерно с пръсти по дъното и стените на формата и се надупчва по дъното с вилица. Пече се на 160 градуса с вентилатор около 15 мин. Готовата тестена основа се оставя да се охлади напълно, изважда се от тартената форма и се поставя в чиния или поднос, в който ще се сервира десертът.
Портокаловият сок се загрява до завиране. Сваля се от огъня и в него се изсипва начупеният шоколад, като трябва всичкият да потъне в сока. Оставя се да постои малко, докато шоколадът се размекне, добавят се настърганата портокалова кора и медът и се разбърква с дървена лъжица, докато шоколадът се разтопи напълно. След това се добавя сусамовият тахан и разбъркването продължава до хомогенна пухкава смес. Полученият крем се налива в изстиналата тестена основа и сладкишът се оставя на стайна температура за няколко часа, докато пълнежът стегне. Когато повърхността му засъхне, се поръсва с какао.
По препоръка на авторката на рецептата тартата се съхранява на стайна температура, не в хладилник. Ако се прави през по-топлите месеци, може да се охлади леко, преди да се сервира.

В оригиналната рецепта брашното беше бяло, аз реших да го заменя с пълнозърнесто. С него тестото става по-твърдо и грубо, по-трудно е да се разточи и кората да се прехвърли във формата за печене. Трябва и да се внимава да не се препече, че да не стане на твърда кора, както се получи при мен за съжаление... Наложи се да сложа целия поднос със сладкиша в найлонова торбичка, за да омекне основата. Замених и пудрата захар с кафява, като я смлях в мелничката на кухненския робот. Ванилията и портокаловата кора също са моя добавка – оказа се, че са чудесно допълнение. С тези промени тестената основа стана невероятно вкусна и ароматна, тестото беше изключително вкусно даже и сурово!
Намалих малко количеството на продуктите за пълнежа от рецептата източник по две съображения: първо, според авторката на оригиналната рецепта кремът е много за тарта от 22 см и немалка част от него остава, и второ, таханът, който ползвах (суров натурален на „Балчо“), е в буркан от 340 г – затова сложих същия грамаж и от останалите продукти. Моята тавичка обаче е малко по-голяма, макар и по-плитка и изобщо не ми остана крем. Следващия път ще пробвам с пълнозърнест тахан – по принцип си купувам от него, но се колебаех дали ще е подходящ за сладкиша.
Що се отнася до степента на сладост на тартата – доста е сладка, но за мен е добре, нали все пак е сладкиш; в крайна сметка всичко зависи от шоколада, който се ползва, и от вкуса на консуматорите. Опция е да се пропусне медът в пълнежа, поне аз така смятам да направя следващия път, защото съм решила да пробвам с друг шоколад, който е малко по-сладък от първия.
И още едно уточнение – от авторката на оригиналната рецепта се научих да меря, т.е. да тегля дори и течните продукти в грамове, така че не се чудете на „60 г зехтин“ в списъка с продуктите – той не е равен на 60 мл, за разлика от портокаловия сок (и водата и явно повечето течности), от който 60 г = 60 мл.

Постен козунак с шоколад и портокалови корички

След първия, и то супер успешен опит за постен козунак изобщо нямах никаква нужда от чудене, за да направя още един по същата рецепта за тестото, но с друга плънка. Винаги съм искала да направя козунак с портокалови корички (каквото е италианското панетоне), но реших да заменя стафидите с парченца шоколад. Това е моя любима комбинация – портокал (още повече захаросани корички) и шоколад! На всичкото отгоре първият козунак взе да намалява със застрашителни темпове и беше абсурд да остане до неделя. А то до неделя месих и още веднъж – този път двойна доза! Така че в рамките на няколко дена направих 4 козунака.
Но да се върнем на настоящия – с парченца шоколад и портокалови корички. Отново се получи много пухкаво и ароматно тесто, с много хубав вкус и делящо се на конци. Само шоколадът малко издъни работата, но за това по-надолу. Затова изберете такъв, за който знаете, че и след изпичане запазва добрия си вкус и консистенция. Количеството също е по желание, но не се подлъгвайте като мен по девиза на Мечо Пух "Колкото повече..."


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 портокал
1 с.л. портокалови корички
2 с.л. ром
50 г черен шоколад
20-30 г филирани бадеми за украса


Портокаловите корички (домашно производство са) се накисват в рома и се оставят да набъбнат.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява (добре е да се започне с около 400 г и после да се добавя колкото е необходимо за омесването на тестото) и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, настърганата портокалова кора и отцеденият от портокаловите корички ром. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса). След това се премесва за десетина минути и се оставя да втаса още веднъж. Докато тестото втасва, шоколадът се нарязва на дребни кубчета. (Моят шоколад беше 125 г, но използвах само 110 г от него, т.е. само целите кубчета; стърготините и прекалено дребните парченца, получени при рязането, ги отделих.)
Без да се премесва, повторно втасалото тесто се разделя на 3 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят три дълги тънки ленти. Поръсват се с шоколадовите парченца и портокаловите корички, прегъват се надве по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е шоколадът и коричките да останат във вътрешността на тестото, за да не се опират по стените на формата и при печенето да прегорят, а шоколадът да омаже целия козунак.
Трите фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля в подмазана форма за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около 1 час.

Когато тестото удвои обема си, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с бадеми и малко кристална захар. Пече се в загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. до златистокафяво.

Готовият козунак се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.

Който няма търпение да чака козунака да изстине, може да го почне още топъл, но не съвсем врял – тогава се чупи на конци! Ако все пак предпочитате да го режете на филийки, трябва да е добре изстинал.

Козунакът е много вкусен и ароматен, но... има едно "но"... Явно не съм използвала правилния шоколад. Като фенка на това божествено лакомство заложих на такъв с 81% какао, но явно съм се подлъгала, че колкото повече, толкова по-добре. Може би и като консистенция шоколадът не беше подходящ. По-добре е да се избере някакъв, който е малко по-сладък, за да стане по-сладък и самият козунак. Не че моят беше горчив (нито шоколадът, нито козунакът!), но на крайния резултат му липсваше малко сладост, поне като го сравнявам с този със стафидите. Пък и самият шоколад след изпичането се мажеше малко странно, чак се ронеше даже, а суров на блокче е просто великолепен! От това също останах малко разочарована, защото си представях козунака с цели леко хрускащи шоколадови парченца вътре... Поради тези причини реших, че и количеството на шоколада е прекалено много – вероятно 50-60 г ще са идеални за горната доза тесто. Предполагам, че нещата ще се получат по-добре с кувертюр, но трябва да се пробва как ще стои той след изпичането...
Иначе нарязан на филийки, козунакът изглежда великолепно!