Постен козунак със стафиди

Това е най-хубавият козунак, който някога съм правила! А съм правила доста – и стандартни козунаци със стафиди и бадеми, и оформени на руло с плънка от мармалад. Някои се получаваха наистина великолепни, но съм имала и издънки (една година тестото превтаса и спадна и… не ми се разказва повече, даже не искам да си спомням трагичния резултат…). Всички тези козунаци съм ги правила с изключително желание и удоволствие, но настоящият го правих с върховен трепет – какво ще излезе, дали изобщо ще се получи нещо, и с непрестанни молитви за успешен резултат. Защото той е различен, при това е по съвсем нова и неизпитвана досега рецепта. Това е козунак без яйца и масло и с друг вид мляко – кокосово, а за рецепта реших да се доверя на самата себе си – адаптирах старата си такава с яйца, мляко и масло. Затова е и тази еуфория около приготвянето и опитването му – много се притеснявах дали количеството и съотношението на продуктите е оптималното. В крайна сметка се оказа, че всичко е прекрасно – получи се божествен козунак, точно този от мечтите ми! Мек и пухкав, на конци и с изключителен вкус и аромат! По-хубав не съм опитвала! Даже и невеганът вкъщи го оцени и получих искрена похвала!
Количествата на продуктите са малки, колкото за един козунак, но нали първо трябваше да пробвам дали рецептата е удачна. За повече козунаци просто трябва да се удвоят, утроят... и т.н.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно (зависи от брашното, на мен ми отидоха 430 г)
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
100 г тъмни стафиди
20-30 г филирани бадеми за украса

Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса). След това се премесва за десетина минути и се оставя да втаса още веднъж.

Без да се премесва, повторно втасалото тесто се разделя на 3 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят три дълги тънки ленти. Поръсват се със стафидите, прегъват се на две по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е стафидите да останат във вътрешността на тестото, защото ако просто се налепят по фитилите или се омесят вътре в тестото, голяма част от тях ще се опират по стените на формата и при печенето прегарят.

Получените фитили се сплитат на плитка, която се прехвърля в подмазана форма за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около 1 час.

Когато тестото удвои обема си, пак лекичко се намазва със зехтин

и се поръсва с бадеми и малко кристална захар. Пече се в загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. до златистокафяво.

Готовият козунак се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка. Който има търпение, може да го чака, а който иска може да го почне още топъл (е, не врял де!) – чупи се на конци! Но за да се реже с нож, е хубаво да е добре изстинал. Току-що изваден от формата изглежда малко мазен, но като се поохлади, става чудесен.

  

Козунакът се получи малко тъмничък, но това се дължи на кафявата захар и зехтина. А се оказа, че зехтинът е много добър избор на мазнина – става хубаво тесто с него и не, после не мирише на маслини! 😉 Кокосов мирис от млякото също не се усеща, но това не е проблем при това богатство на аромати, предоставено от лимоновата кора и истинската ванилия… просто пиршество за вкусовите рецептори! Направих компромис само с брашното, но това е един от малкото случаи, в които ползвам бяло брашно (всъщност не беше от най-белите, беше някакъв "тип 850"). Все пак исках да получа козунак, а не сладък черен хляб... Единственият му недостатък е, че бадемите се ронят много лесно, защото не могат да залепнат стабилно. Така че при следващите козунаци отгоре поръсвах само със захар.

От същото тесто освен козунак на плитка със стафиди могат да се направят всякакви други форми и с други плънки – плитка с шоколад и портокалови корички или с локум, венец със стафиди или с марципан и шоколадови капки, руло с мармалад (може и усукано). Много красиви и удобни за сервиране и хапване са по-дребничките – бухтички с конфитюр от сини сливи или със сладко от боровинки; кифличките пък предлагат голямо разнообразие от плънки… Изобщо – избор голям! И всички си заслужават… 😇 Защото на празника трябва да е вкусно и уютно!