Просо с кладница

Просото все още е рядък гост на нашата трапеза, макар че винаги съм искала да го включваме по-често в менюто си. Затова след като го ползвах за плънка на едни гигантски гъби, реших да си измисля и друга рецепта с негово участие. Понеже пълнените кралски печурки станаха чудесни, реших пак да заложа на гъби, но този път – любимата кладница. Само че сега исках ястието да е максимално простичко – с минимум продукти и време за приготвяне. Резултатът обаче се оказа съвсем безцветен и не особено съблазнителен на вид, затова, докато просото беше още горещо, добавих един настърган морков – това му беше напълно достатъчно, за да не хруска на сурово. А когато всичко поизстина малко, няколко листа спанак на лентички добавиха още цвят и придадоха още по-добра визия на ястието. Вместо спанак може да се ползва всякаква друга зеления или пък шепа грах. Може да се сложи и нарязана на съвсем тънки лентички сурова чушка (червена, но защо не и зелена) заедно с моркова – и на нея ще ѝ бъде достатъчно само да се разбърка с горещото просо.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
1 глава лук
1 скилидка чесън
2 щипки мащерка
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков
няколко листа спанак


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се просото, водата, наситнената скилидка чесън, мащерката и солта и когато течността заври, котлонът се намалява. Готви се докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути.
През това време тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло, гъбите се накъсват на ленти по дължина и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде, спанакът се нарязва на тънки лентички.
Когато просото е готово, към него се добавят гъбите и морковът и се разбърква. Оставя се да поизстине малко и се прибавя и спанакът.

Ястието е простичко и лесно, но вкусно и полезно. Сготвено е по щадящ продуктите начин, с минимално количество мазнина (по-скоро за допълнителен аромат на гъбите). И е доста приятен начин да вмъкнем един толкова пренебрегван продукт като просото в менюто си.

Бонбони от кестени

Това са най-простичките, бързи и лесни за приготвяне бонбони на света. Няма дълъг списък от продукти, няма тежки смеси за бъркане, няма сложни техники, а са зашеметяващо вкусни! Това наистина ги прави забележителни, защото са необходими само две съставки – кестени и шоколад. Естествено кестените трябва да са вече сварени и обелени, което малко усложнява нещата, но това може да се направи предварително; важно е и да са се запазили цели при беленето. Тогава самото приготвяне на бонбоните е лесно като детска игра… А комбинацията от кестени и шоколад е брилянтна – установила съм го лично, докато вечер, хапвайки току-що сварените кестени, добавям към тях и по някое парченце шоколад. Така ми хрумна да обединя тези две съставки в един завършен продукт и ето – появиха се настоящите бонбони.
Точни количества тук няма, всичко е според наличностите и желаната крайна бройка. И все пак ето нещо приблизително:


20-ина кестена (сварени и обелени)
50 г черен шоколад


Добре е кестените да са предварително охладени.
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всеки кестен се овалва в него. Кестените се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса, но това излишно би усложнило простичката рецепта… 😉

Бонбоните са наистина феноменални – невероятно простички и лесни, а същевременно забележително вкусни. Комбинацията от кестени и шоколад е великолепна и доставя огромно удоволствие на небцето при всяка хапка…

Най-мързеливата торта на света (шоколадов сладкиш с овесени ядки и банани)

Това не е торта в класическия смисъл на думата (не се състои от блатове и крем), но изключително ми допада етикетът „най-мързелива торта на света“ – той си дойде съвсем самичък и съвсем резонно, когато я приготвих и опитах първия път. По-коректно казано е възможно най-елементарният сладкиш, който изобщо може да съществува – и като брой продукти, и като начин на приготвяне. Основните съставки са само три, и то съвсем обикновени – банани, овесени ядки и шоколад, ядките са за разкош и хрупкава текстура (е, имат и добра хранителна стойност де). И се получава еднакво добър резултат както само с лешници, така и само с орехи или с комбинация от тях. Всъщност биха могли да се добавят и някакви сушени плодове (стафиди и/или червени боровинки например), кокосови стърготини или аромати от сорта на канела и портокалови корички, но така могат да се получат нови вариации и всеки път сладкишът да е различен. Приготвянето отнема само няколко минути – колкото да се разтопи шоколадът и да се смесят продуктите, печене или някакви сложни техники няма. А крайният резултат е обратно пропорционален на цялата тази простота – великолепен сладкиш (ако има здравословен такъв, това е точно този!), плътен и засищащ и задоволяващ идеално апетита за сладко и шоколад. Даже може да стане още „по-здравословен“ и да се хапва съвсем без угризения, ако шоколадът се замени с какао и в краен случай някакъв натурален подсладител като фурми, петмез или мед... Броят на бананите е според големината им, най-добре е да се претеглят, за да не стане сместа прекалено твърда и суха или пък да не успее да стегне добре.


4 банана (450 г обелени)
200 г черен шоколад (или шоколадов кувертюр)
250 г фини овесени ядки
100 г лешници или орехи (или комбинация от тях, може и други ядки)


Шоколадът се разтопява, лешниците (орехите) се нарязват на едро с нож. Бананите се пасират, добавят се шоколадът и овесените ядки и всичко се разбърква. Добавят се лешниците (орехите) и отново се разбърква добре. За приготвянето аз ползвам чопър – първо пасирам бананите, добавям шоколада и разбивам до хомогенна смес. Сипвам овесените ядки и врътвам буквално за няколко оборота, колкото да се смесят продуктите (да не се смелят овесените ядки). Тогава изваждам ножчето, добавям лешниците (орехите) и разбърквам добре на ръка.
Стената на тортена форма (20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на плътен слой, като се заравнява добре отгоре. Сладкишът се оставя за 2-3 часа на стайна температура (за да поемат овесените ядки влагата и да омекнат) и се прибира в хладилника за през нощта. 

На другия ден се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини, наситнени ядки...

Сладкишът е изненадващо добър – вкусен и достатъчно сладък, за да засити както глада, така и желанието за сладко по най-добрия начин: с простички и полезни продукти. В хладилника стяга много добре и после могат да се режат хубави парчета. Наистина е забележително как нещо толкова впечатляващо може да се приготви само с четири продукта, и то съвсем достъпни, при това изключително лесно и бързо.

Запеканка от тиквички

Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.

Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.

Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).

Шоколадов сладкиш от спелтено брашно с вишни

Шоколадови сладкиши с вишни вече съм правила няколко различни – с пълнозърнесто пшеничено брашно или с грис, и все са хубави, но си наумих да пробвам в комбинация със сочните приятно киселки плодове и тестото на феноменалната двойно шоколадова торта. Просто откакто открих брашното от спелта преди години, съм влюбена в него и вече го използвам за какво ли не. А тестото на споменатата торта е толкова вкусно и ароматно, че неудържимо ми се искаше да го направя пак. Но нямаше да съм аз, ако не променя нещо – исках да проверя какво ще се получи, ако пропусна лененото семе (или съответно ябълковото пюре). И останах много доволна от резултата – когато престои и се овлажни добре от сока на вишните, тестото не се рони или разпада, т.е. опитът излезе положителен, а сладкишът стана великолепен! И понеже съм любителка на сочните и кремести десерти, вишните отново са прилично количество – да могат да покрият почти плътно тестото отгоре (това зависи и от големината на тавичката). Захарта съм преценила според моите вишни – те са по-кисели; ако се ползват по-сладки, захарта е добре да се намали (на 1 ч.ч. да речем).
Мерителната чаша е 240 мл.


3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта
45 г какао
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон


1¼ ч.ч. (225 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан (или зехтин)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

500 г изчистени вишни (около 600 г с костилките)
кокосови стърготини за украса


Вишните се почистват от дръжките и костилките.
Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и лимоновата кора и всичко се разбърква добре.
В друга купа захарта се разбърква във водата, докато се разтвори, и се налива шарланът. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (около 22х32 см), покрита с хартия за печене, и отгоре се подреждат изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 30-35 мин. Оставя се да престои до следващия ден, за да се овлажни тестото от вишните и да се смесят още по-добре вкусовете и ароматите. Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или каквото друго предпочитате.

Сладкишът е разкошен – изключително ароматен и много шоколадов. Отличава се с чудесен баланс на вкусове, цветове и текстури – сладко и кисело, кафяво и червено, блат и сочни плодове. Всъщност след като е престоял през нощта, тестото е поело сока на вишните и е станало влажно и сочно, а плодовете са се стегнали чудесно и създават изключително приятно усещане при всяка хапка. Изобщо – наслада за небцето, удоволствие за душата!