Тиквички на ленти на фурна

Винаги съм пекла тиквичките нарязани на кръгчета и наредени стъпаловидно (като керемидки) в кръгла тава – това е представата ми за тиквички на фурна, останала от детството ми. Но от миналата година започнах да пробвам и друг начин – тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се нареждат една до друга в тавата без застъпване. Ще кажете – все тиквички! Така е, няма кой знае каква разлика във вкуса. Но като се позамислих, установих, че по втория начин тиквичките стават по-хрупкави и апетитни. Определено начинът на подреждане е важен за качеството на изпичане, а и рязането, овалването в брашно и подреждането в тавата става доста по-бързо. Така че да приготвяме най-голямата тава, с която разполагаме, и да почваме тиквичките! Тяхното количество е според големината на тавата – да се запълни цялата. А с брашното може да се експериментира – става и с пшеничено пълнозърнесто, и с пълнозърнесто от спелта, но сякаш най-приятни са ми с царевично.


4-5 тиквички
сол
царевично брашно за овалване
зехтин (ароматен) или шарлан


Тиквичките се нарязват по дължина на дебели ленти – средните по размер на 4, ако са по-тънки – на 3. Ако се нарежат на много тънко, ще се препекат и изсушат. Посоляват се и се оставят за около час да си пуснат водата. Тогава се изцеждат и всяка лента се овалва в брашно, като се изтупва от излишното. Подреждат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, плътно една до друга, но без да се набутват много.

Тавата се слага в предварително загрята на 200 градуса и тиквичките се пекат на горен и долен реотан с вентилатор около 25 мин. – докато се запекат приятно отдолу. Тогава се обръщат и се пекат още 10-ина мин., за да се зачервят и от другата страна. Като се извадят от фурната, всяка лентичка се полива (или по-скоро накапва) с малко студенопресован зехтин или шарлан и това е всичко.

Тиквичките са чудесни и само така, с някаква салата например, но всеки уважаващ себе си лакомник ще добави и някакъв сос – чудесни за целта са тахановият с чесън и копър и слънчогледовият, но много добре се получава и с доматен… В такъв случай зехтинът преспокойно може да се пропусне!

Кайсии със сусамов тахан

През втората половина на юни, когато черешите и черниците вече преминават, а ягодите са само вкусен спомен, е време на прекрасните кайсии да заемат мястото си на сутрешната трапеза. Оранжеви, сипкави и сочни едновременно, сладки и ароматни – те примамват неустоимо с прекрасния си цвят и аромат. Освен това са богати на множество витамини и минерали и е добре да се възползваме от тях максимално, докато са в сезона си. И както почти всички плодове чудесно се връзват с любимия сусамов тахан. Какво повече му трябва на човек за една прекрасна закуска – и засищаща, и емоционално зареждаща!

Костилките непременно се запазват и накрая се начукват, за да се извадят ядките – те също са много полезни. Напоследък се появяват и информации, че са отровни, и доста хора се страхуват да ги консумират. Е, може в огромни количества да повлияят недобре на някого, но от няколко ядки (колкото са изядените кайсии) никой няма да пострада – аз съм живото доказателство! ;) И не ги оставяйте да изсъхнат, начукайте ги и ги хапнете веднага – пресни са божествени!

Замразени зелени подправки

Какво е гозба без подправки?! Какво би се получило в тенджерата без уханните треви или семена? Подправките са това, което вдъхва живот на всяко ястие, придава му аромат и очарование и го прави радост за небцето. Те са много благодатно поле за импровизации, защото само една или комбинация от тях може да прави една и съща гозба различна всеки път.
Всеки творец в кухнята си има предпочитани подправки, както и предпочитани начини на съхранението им. Но едва ли има някой, който да не уважава най-много пресните – естествено когато става въпрос за зелените такива. За съжаление повечето от тях са сезонни и се налага да се прибягва до някакви методи, ако искаме да ги ползваме целогодишно. Най-често употребяваната технология е сушенето. И няма нищо лошо в сушената чубрица, джоджен или риган например, даже напротив – какво е леща без ронена чубрица, боб без джоджен или пица без стрит риган! Но всички подправки при сушенето доста променят аромата си и някои от тях вече не са толкова приятни. Опитвали ли сте сушен магданоз? Той мирише на сено! Няма нищо общо с прекрасния аромат на свежите стръкове. А бурканчето, натъпкано с наситнен магданоз и сол в хладилника заради голямото количество сол не е добра опция за мен. Тогава ми хрумна… да го замразя! И о, небеса! Във фризера магданозът запази уникалния си аромат и естествения си зелен цвят. Единственото изискване е да се нареже предварително, за да може изваден от фризера, да е готов за употреба (рязането в замразен вид не е удобно и приятно). Копърът също губи много от чудесното си ухание в сушен вид, така че и той започна да намира място във фризера при магданоза. Постепенно към тях почнаха да се присъединяват босилекът, девесилът и кориандърът… Не съм пробвала да суша кориандър, но босилека и девесила определено ги предпочитам с пресния им аромат, а във фризера той се запазва непроменен.
Някои подправки като споменатите вече чубрица, джоджен, риган или мащерка са много приятни и сушени, но започнах да се изкушавам да замразявам и от тях – искам да разполагам и с двете възможности и да избирам коя от тях да ползвам в зависимост от ястието или от настроението си… Определено бобът става различен с пресен (евентуално замразен) и със сушен джоджен и девесил…

И така, какво е необходимо да се направи, за да разполагаме с идеален заместител на пресните зелени подправки и през зимата, особено когато човек сам си отглежда повечето от тях?
Съответната подправка се нарязва на ситно и се слага в найлоново пликче или подходяща кутийка, а защо не и бурканче – всеки сам ще си прецени. Единствено мащерката оставям на клонки – после така я ползвам при готвенето. Няма нужда от сол или каквото и да било друго.

Найлончето се притиска, за да излезе максимално въздухът, и се завързва. Така то заема най-малко място във фризера (с кутийка или бурканче този ефект няма да може да се постигне). На полученото пакетче се слага етикетче с името на съдържанието, защото когато замръзнат, повечето подправки почват да изглеждат еднакво и ще падне голямо ровене, мирисане и опитване, докато се намери точно определена. И пакетчето е готово да се отправи към фризера!

Когато ни потрябва някоя подправка, пликчето се развързва и по най-бързия начин се взема от съдържанието му – може да се гребне с лъжица, да се вземе просто с пръсти или да се ръсне малко направо в тенджерата – и веднага се връща във фризера. Трябва да се действа наистина светкавично, защото останалото количество в найлончето се размразява много бързо.

И така, дори в снежните зимни дни гозбите ни могат да ухаят на лятна градинка и пресни подправки. Моите определено ухаят… В публикуваните рецепти, ако не е изрично отбелязано, че използваната подправка е прясна или сушена, често става въпрос за замразения вариант…

Студена напитка от мента и маточина

Преди няколко години ми хрумна идеята, че от ароматните зелени билки освен горещ чай може да се направи и студена напитка, изключително подходяща за лятото. Всичко започна с уханната маточина – от нея се получава уникално ароматно и освежаващо питие. На следващата година опитите продължиха с мента – и тя е изключително подходяща за целта. Постепенно чистите напитки само от маточина или само от мента отстъпиха място на комбинирана – вероятно няма да има изненадани, че резултатът отново е великолепен! Съотношението на маточината и ментата е по желание и на вкус, но при мен преобладава маточината, защото ментата има по-силен аромат. Начинът на приготвяне не се е променил – нужна е стъклена кана или порцеланов (глинен) съд и хубава вода за накисването на билките и после едно денонощие чакане…


букетче маточина
няколко стръка мента
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон (или половин – на вкус)


Билките се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. Ако времето е горещо, е добре каната да се сложи в хладилника, за да не се вкисне течността. На другия ден накиснатите билки се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед или друг предпочитан подсладител на вкус. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснати билки накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е божествена – изключително свежа и ароматна. Няма по-приятно нещо в горещ летен ден от запотена чаша с подобно освежаващо питие… Може да се пийва просто така, за разхлаждане или утоляване на жаждата, но е много приятна компания и на домашен сладкиш с вишни… Мммм… За съжаление докато траеше фотосесията, стръкчетата маточина за украса малко клюмнаха от горещината…

Вишнев сладкиш с грис

Вишните май са единственият плод (освен ябълките), който ползвам за сладкиши – предпочитам плодовете сурови. Но когато разполагаш с голямо дърво, отрупано с щедро количество от приятно киселките плодчета, просто ти е жал да ги оставиш да изгният нахалост. И въпреки че разполагам с блестящи рецепти като Венецът на Горгона, един много шоколадов и много сочен сладкиш или пък класически пай с вишни, на човек му се иска да експериментира и да сътвори нещо по-различно. Така ми хрумна идеята за настоящия сладкиш – той е много добре познат, но във вариант с ябълки. Оказа се, че вишните също са много подходящи за целта! Естествено аз внесох и някои промени – понеже комбинацията от вишни и шоколад е божествена, добавих към сухите съставки и какао. Сладкишът се приготвя много бързо и лесно, ако изключим чистенето на вишните – това е най-пипкавата и времеемка част…
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. брашно (120 г)
1 ч.ч. грис (150 г)
1 ч.ч. кафява захар (200 г)
50 г какао
1 пак. бакпулвер
1 ванилия
щипка сол
настъргана кора от ½ лимон
1,200-1,300 кг вишни
½ ч.ч. (100 г) зехтин


Вишните се почистват от дръжките и костилките (количеството им трябва да е такова, че да се подредят плътно на 2 реда в тавата).
Брашното се пресява в купа и се добавят останалите сухи съставки – грисът, захарта, какаото, бакпулверът, ванилията, солта и лимоновата кора. Всичко се разбърква много добре.
Сладкишът се оформя, като в тава (20х30 см) се редуват 1/3 от сухата смес (това е 1 ч.ч.), половината вишни (плътно подредени), 1/3 суха смес, останалите вишни и последната 1/3 суха смес. Тавата няма нужда от подмазване или от хартия за печене.

Отгоре се полива със зехтина и сока, който се е отделил от изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. Оставя се да изстине добре, преди да се сервира, а на другия ден е още по вкусен… По желание може да се поръси с нещо за по-завършен вид – в случая това са кокосови стърготини.

Сладкишът е чудесен – много шоколадов и много вишнев и сочен. Доста прилича на другия шоколадов сладкиш с вишни, но не са абсолютно еднакви – благодарение на гриса тук се получава по-различна текстура и се усеща едно лекичко и много приятно хрускане.

Понеже целта ми е да се оползотворят максимално количество вишни и да се получи много сочен сладкиш, той леко киселее. За мен това е изключително приятен ефект, но любителите на по-сладките десерти може да увеличат малко захарта в сместа или да поръсят готовия сладкиш отгоре с пудра захар (смляна кафява). Друг вариант е да се намали количеството на вишните – това може да се постигне, ако се ползва по-малка тавичка.