Постен сладкиш с череши и шоколадова глазура

Преди време си харесах този сладкиш в един много приятен сайт и миналата седмица, съвсем навреме – в сезона на черешите! – се сетих за него. Въпреки че черешите са от плодовете, които харесвам сурови, все пак реших да го пробвам. Сладкишът е много хубав и най-накрая намерих приложение на брашното от рожков, което търпеливо чакаше на рафта да му обърна внимание някой слънчев ден. Всъщност оригиналната рецепта е с какао и кафе вместо рожков и вода, но аз реших да следвам адаптираната, нали тя ме примами… Единствено ми се наложи да сложа повече брашно (ползвах пълнозърнесто от спелта), защото с посоченото в рецептата количество тестото ми остана прекалено рядко, направо чорбаво…
Мерителната чаша е 240 мл.


500 г череши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
¼ ч.л. сол

1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков  оцет

глазура:
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. шарлан
2 с.л. гореща вода
1 пак. ванилия

30-40 г орехи


Черешите се изчистват от костилките.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията и солта и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи. Тестото се излива в покрита с хартия за печене тортена форма (26 см) и отгоре се разпределят черешите. Сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин. Когато е готов, се оставя да се охлади малко и се освобождава от формата за печене. Прехвърля се в поднос и се оставя да изстине напълно.
Шоколадовият кувертюр за глазурата се разтопява, добавят се шарланът и ванилията и се разбърква до усвояването им. Накрая една по една се добавят две лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, става като кремче. Глазурата се излива върху сладкиша и се размазва по цялата му повърхност (може съвсем тъничко да се намаже и отстрани).

Украсява се с цели череши или друго по желание, много вкусно става и ако се поръси отгоре с по-едро смлени орехи (даже горещо ги препоръчвам, въпреки че не намериха място на снимките). Количеството на глазурата не е голямо, но е достатъчно; по желание обаче може да се сложи повече кувертюр – още 20-30 до 50 г, като пропорционално се увеличат и шарланът и горещата вода.

Сладкишът се приготвя много бързо и лесно, най-трудната и неприятна част е чистенето на черешите. В тази връзка – един приятелски съвет: използвайте череши, които се делят лесно от костилката! Десертът е много добър на вкус и е идеален за тези, които предпочитат рожкова пред какаото. По-хубав е охладен и с всеки изминал ден става все по-добър… Е, зависи колко ще го оставите да преживее… 😉 И все пак му липсва онзи Уау! ефект като на шоколадовата торта с шоколадовия крем…

Черешите се вписаха добре в тестото, но фаворитът ми за подобни десерти си остават вишните – с киселия си вкус правят сладкиша изключително приятен, а и са по-сочни от черешите. Но ако вие не сте любители на киселината на вишните – това е вашият сладкиш!

Тиквички на ленти на фурна

Винаги съм пекла тиквичките нарязани на кръгчета и наредени стъпаловидно (като керемидки) в кръгла тава – това е представата ми за тиквички на фурна, останала от детството ми. Но от миналата година започнах да пробвам и друг начин – тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се нареждат една до друга в тавата без застъпване. Ще кажете – все тиквички! Така е, няма кой знае каква разлика във вкуса. Но като се позамислих, установих, че по втория начин тиквичките стават по-хрупкави и апетитни. Определено начинът на подреждане е важен за качеството на изпичане, а и рязането, овалването в брашно и подреждането в тавата става доста по-бързо. Така че да приготвяме най-голямата тава, с която разполагаме, и да почваме тиквичките! Тяхното количество е според големината на тавата – да се запълни цялата. А с брашното може да се експериментира – става и с пшеничено пълнозърнесто, и с пълнозърнесто от спелта, но сякаш най-приятни са ми с царевично.


4-5 тиквички
сол
царевично брашно за овалване
зехтин (ароматен) или шарлан


Тиквичките се нарязват по дължина на дебели ленти – средните по размер на 4, ако са по-тънки – на 3. Ако се нарежат на много тънко, ще се препекат и изсушат. Посоляват се и се оставят за около час да си пуснат водата. Тогава се изцеждат и всяка лента се овалва в брашно, като се изтупва от излишното. Подреждат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, плътно една до друга, но без да се набутват много.

Тавата се слага в предварително загрята на 200 градуса и тиквичките се пекат на горен и долен реотан с вентилатор около 25 мин. – докато се запекат приятно отдолу. Тогава се обръщат и се пекат още 10-ина мин., за да се зачервят и от другата страна. Като се извадят от фурната, всяка лентичка се полива (или по-скоро накапва) с малко студенопресован зехтин или шарлан и това е всичко.

Тиквичките са чудесни и само така, с някаква салата например, но всеки уважаващ себе си лакомник ще добави и някакъв сос – чудесни за целта са тахановият с чесън и копър и слънчогледовият, но много добре се получава и с доматен… В такъв случай зехтинът преспокойно може да се пропусне!

Кайсии със сусамов тахан

През втората половина на юни, когато черешите и черниците вече преминават, а ягодите са само вкусен спомен, е време на прекрасните кайсии да заемат мястото си на сутрешната трапеза. Оранжеви, сипкави и сочни едновременно, сладки и ароматни – те примамват неустоимо с прекрасния си цвят и аромат. Освен това са богати на множество витамини и минерали и е добре да се възползваме от тях максимално, докато са в сезона си. И както почти всички плодове чудесно се връзват с любимия сусамов тахан. Какво повече му трябва на човек за една прекрасна закуска – и засищаща, и емоционално зареждаща!

Костилките непременно се запазват и накрая се начукват, за да се извадят ядките – те също са много полезни. Напоследък се появяват и информации, че са отровни, и доста хора се страхуват да ги консумират. Е, може в огромни количества да повлияят недобре на някого, но от няколко ядки (колкото са изядените кайсии) никой няма да пострада – аз съм живото доказателство! ;) И не ги оставяйте да изсъхнат, начукайте ги и ги хапнете веднага – пресни са божествени!

Замразени зелени подправки

Какво е гозба без подправки?! Какво би се получило в тенджерата без уханните треви или семена? Подправките са това, което вдъхва живот на всяко ястие, придава му аромат и очарование и го прави радост за небцето. Те са много благодатно поле за импровизации, защото само една или комбинация от тях може да прави една и съща гозба различна всеки път.
Всеки творец в кухнята си има предпочитани подправки, както и предпочитани начини на съхранението им. Но едва ли има някой, който да не уважава най-много пресните – естествено когато става въпрос за зелените такива. За съжаление повечето от тях са сезонни и се налага да се прибягва до някакви методи, ако искаме да ги ползваме целогодишно. Най-често употребяваната технология е сушенето. И няма нищо лошо в сушената чубрица, джоджен или риган например, даже напротив – какво е леща без ронена чубрица, боб без джоджен или пица без стрит риган! Но всички подправки при сушенето доста променят аромата си и някои от тях вече не са толкова приятни. Опитвали ли сте сушен магданоз? Той мирише на сено! Няма нищо общо с прекрасния аромат на свежите стръкове. А бурканчето, натъпкано с наситнен магданоз и сол в хладилника заради голямото количество сол не е добра опция за мен. Тогава ми хрумна… да го замразя! И о, небеса! Във фризера магданозът запази уникалния си аромат и естествения си зелен цвят. Единственото изискване е да се нареже предварително, за да може изваден от фризера, да е готов за употреба (рязането в замразен вид не е удобно и приятно). Копърът също губи много от чудесното си ухание в сушен вид, така че и той започна да намира място във фризера при магданоза. Постепенно към тях почнаха да се присъединяват босилекът, девесилът и кориандърът… Не съм пробвала да суша кориандър, но босилека и девесила определено ги предпочитам с пресния им аромат, а във фризера той се запазва непроменен.
Някои подправки като споменатите вече чубрица, джоджен, риган или мащерка са много приятни и сушени, но започнах да се изкушавам да замразявам и от тях – искам да разполагам и с двете възможности и да избирам коя от тях да ползвам в зависимост от ястието или от настроението си… Определено бобът става различен с пресен (евентуално замразен) и със сушен джоджен и девесил…

И така, какво е необходимо да се направи, за да разполагаме с идеален заместител на пресните зелени подправки и през зимата, особено когато човек сам си отглежда повечето от тях?
Съответната подправка се нарязва на ситно и се слага в найлоново пликче или подходяща кутийка, а защо не и бурканче – всеки сам ще си прецени. Единствено мащерката оставям на клонки – после така я ползвам при готвенето. Няма нужда от сол или каквото и да било друго.

Найлончето се притиска, за да излезе максимално въздухът, и се завързва. Така то заема най-малко място във фризера (с кутийка или бурканче този ефект няма да може да се постигне). На полученото пакетче се слага етикетче с името на съдържанието, защото когато замръзнат, повечето подправки почват да изглеждат еднакво и ще падне голямо ровене, мирисане и опитване, докато се намери точно определена. И пакетчето е готово да се отправи към фризера!

Когато ни потрябва някоя подправка, пликчето се развързва и по най-бързия начин се взема от съдържанието му – може да се гребне с лъжица, да се вземе просто с пръсти или да се ръсне малко направо в тенджерата – и веднага се връща във фризера. Трябва да се действа наистина светкавично, защото останалото количество в найлончето се размразява много бързо.

И така, дори в снежните зимни дни гозбите ни могат да ухаят на лятна градинка и пресни подправки. Моите определено ухаят… В публикуваните рецепти, ако не е изрично отбелязано, че използваната подправка е прясна или сушена, често става въпрос за замразения вариант…

Студена напитка от мента и маточина

Преди няколко години ми хрумна идеята, че от ароматните зелени билки освен горещ чай може да се направи и студена напитка, изключително подходяща за лятото. Всичко започна с уханната маточина – от нея се получава уникално ароматно и освежаващо питие. На следващата година опитите продължиха с мента – и тя е изключително подходяща за целта. Постепенно чистите напитки само от маточина или само от мента отстъпиха място на комбинирана – вероятно няма да има изненадани, че резултатът отново е великолепен! Съотношението на маточината и ментата е по желание и на вкус, но при мен преобладава маточината, защото ментата има по-силен аромат. Начинът на приготвяне не се е променил – нужна е стъклена кана или порцеланов (глинен) съд и хубава вода за накисването на билките и после едно денонощие чакане…


букетче маточина
няколко стръка мента
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон (или половин – на вкус)


Билките се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. Ако времето е горещо, е добре каната да се сложи в хладилника, за да не се вкисне течността. На другия ден накиснатите билки се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед или друг предпочитан подсладител на вкус. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснати билки накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е божествена – изключително свежа и ароматна. Няма по-приятно нещо в горещ летен ден от запотена чаша с подобно освежаващо питие… Може да се пийва просто така, за разхлаждане или утоляване на жаждата, но е много приятна компания и на домашен сладкиш с вишни… Мммм… За съжаление докато траеше фотосесията, стръкчетата маточина за украса малко клюмнаха от горещината…