Царевичен тортия чипс

От тестото на тортиите (питките) може да се направи и фантастичен чипс. Вместо да се разделя на топчета, които да се разточват и пекат на тиган, се разточва една голяма кора, нарязва се на триъгълници и се пече във фурната. Крайният резултат е също толкова вкусен като тортиите. Разликата е само в печенето – питките не трябва да се препичат, за да станат мекички (да могат да се огъват и навиват, без да се чупят), докато при чипса се търси точно обратният ефект – той трябва да бъде твърд и хрупкав.


100 г пълнозърнесто брашно (или бяло)
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разточва на тънка кора върху хартия за печене с размерите на тавата, нарязва се на триъгълници (много е удобно с кръглия нож за пица) и заедно с хартията се прехвърля в тавата.

Пече се в предварително загрята фурна 20 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор. При печенето триъгълниците се раздалечават леко един от друг и се получават хрупкави крайчета от всички страни, т.е. получава се истински чипс. Оставят се да изстинат в тавата – така стават твърдички и хрупкави.

Чипсът е невероятен – изключително вкусен и изкусително хрупкав. Може да се хапва и самостоятелно, но по правило е идеалната компания на купичка гуакамоле. Получава се еднакво добре както с бяло, така и с пълнозърнесто брашно – аз лично го предпочитам по втория начин.

Езикова бележка:

Правилното изговаряне и изписване на името на характерните мексикански питки или чипс на български е тортия. За съжаление масово се употребяват вариантите тортила или тортиля, явно повлияни от правописа на испански – tortilla. Но тук -ll- (двойното -л-) означава един специфичен изключително мек звук (подобен на нашенското й) и думата се изговаря [тортийа]. В мн.ч. се пише и изговаря съответно tortillas [тортийас], но аз смятам, че е по-добре на български да използваме нашето окончание -и – тортии. 

Гуакамоле

Гуакамолето е нещо колкото простичко, толкова и апетитно. Съвсем не случайно е изключително популярно и обичано навсякъде по света. Всъщност то е една от емблемите на мексиканската кухня, която лично мен много ме привлича със своите цветове и комбинации на продукти (е, поне тези от растителен произход). Рецепти за гуакамоле има под път и над път и са все различни. Но доколкото се простират моите кулинарни познания, за да бъде един пастет от авокадо гуакамоле, трябва освен чесън в него да има и лук, домати и задължително кориандър и сок от лайм. Май няма по-характерна мексиканска подправка от кориандъра (а много хора го пропускат или заменят с магданоз, с който си приличат малко визуално, но не и вкусово), така че той придава специфичния аромат на ястието. Е, разбира се, трябва да се внимава с количеството му – миризмата му е много силна. Подобно е положението и с лайма – и той е неизменна част от мексиканската кухня и не е желателна замяната му с лимон. И накрая, да не забравяме и лютия пипер – всичко в Мексико е люто! В моя случай обаче той е заменен с прясна люта чушка, която добавям като украса отгоре, за да могат и тези, които не обичат люто, да похапнат…


1 добре узряло авокадо
сок от ½ лайм (или повече – на вкус)
½ малка (¼ средна) глава червен лук
½ среден домат (1 малък)
1 скилидка чесън
½ ч.л. сол
няколко стръкчета пресен кориандър
1 зелена люта чушка


Гуакамолето не трябва да е съвсем гладко, а да има малко по-груба текстура. Авокадото се намачква се с вилица и се полива със сока от лайм, за да не потъмнее. Лукът и доматът (без семето и сока, за да не се разводни сместа) се нарязват на ситно, чесънът се смачква и всичко се добавя към авокадото. Подправя се със сол и наситнен кориандър и се разбърква добре. Ако всички, които ще консумират, обичат люто, лютата чушка се наситнява и се добавя в общата смес (спокойно може да се ползва и лют пипер); в противен случай чушката се нарязва на кръгчета, с които се украсява гуакамолето при сервиране.
Естествено за приготвянето може да се ползва и чопър, но за да не стане сместа прекалено гладка и фина, първо се пасират лукът и чесънът със сока от лайм. Тогава се добавят доматът и авокадото и се пасира още малко.

Гуакамолето се сервира като добавка към други ястия или самостоятелно с тортия – питки или чипс. Гребваш с чипса от купичката и хапваш! Мммм…

Много ефектно може да бъде поднесено и в „купички“ от кората на авокадото – в моя случай тя е на четвъртинки (така ми е по-лесно да обработвам авокадото – режа го на четири и обелвам кората; става много лесно, когато то е добре узряло), но смятам, че ще изглежда още по-добре в половинки…

Изключително добре става и ако вместо стар лук и чесън се ползва пресен – 1 стрък пресен лук и 1 главичка пресен чесън са идеални за горната доза. Тогава гуакамолето става с малко по-тъмнозелен цвят, но е умопомрачително вкусно!

Пене от ръж и киноа със зелении

По това време на годината дворът на селската ни къща е пълен с какви ли не свежи прелести с приказно зелен цвят – коприва, киселец, живовляк, глухарчета, на които кога да обърнеш внимание, ако не сега… Обичайната компания на тези зелении в повечето пролетни манджи е оризът. Но когато човек разполага с нов продукт (за първи път ползвам пене от ръж и киноа) и му е мерак да го пробва, му идват разни нестандартни идеи… А пенето не ме разочарова и се оказа много добро на вкус.


1 пакет пене от ръж и киноа (250 г)
1 голяма купа със зелении – коприва, киселец, живовляк, листа от глухарчета
1 морков
1 връзка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин


Пенето се сварява според инструкциите на пакета. Полива се със съвсем малко зехтин (или шарлан), за да не се слепват отделните тръбички.

Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера със съвсем малко водичка (може да се добавят и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък). Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на пюре (т.е. цели се възможно най-кратка термична обработка; затова водата трябва да е минимално количество – да не се налага по-дълго готвене за изпаряване на излишната течност). Накрая се добавя пенето и се разбърква внимателно, за да не стане пастата на каша.

Ястието е малко нетрадиционно, но си е порядъчно вкусно и изключително ароматно. Става много бързо и си заслужава да се приготви, даже и с друг вид паста. А ето как изглежда пакетът на въпросното пене:

Мартеничка ангелче

Това е симпатичен модел на фигурка, която някой може да оприличи на момиче или на Пенда, но за мен си е ангелче – разперените настрани снопчета прежда не приличат на ръчички, а на ангелски крила. Изработването е приятно и изобщо не е по-трудно от това на обикновени пискюлчета или традиционните Пижо и Пенда. Не се изискват и някакви специални материали, а само:


бяла и червена прежда
2 картончета с различни размери (при мен 8,5 и 6,5 см)
ножица
малки безопасни иглички


За да се получи въпросното ангелче, е необходимо да се изработят 2 пискюлчета в различни цветове – за тялото и крилете.
Преждата за тялото се намотава на по-голямото картонче толкова пъти, колкото дебело желаете да е ангелчето (20 намотки са достатъчно). Получените намотки се завързват здраво с конец от същия цвят и се срязват с ножица в противоположния край. Получава се нещо като метличка.

В средата се завързва усукана бяло-червена връв. По същия начин се изработва още едно снопче прежда от другия цвят, като за него се ползва по-малкото картонче (правят се 15 намотки).

В процепа на голямото пискюлче (тялото) се поставя напречно малкото (крилата) и се фиксира стегнато с намотаване на конец с цвета на крилата – получава се главичката на ангелчето.

Голямото пискюлче отново се разделя на две еднакви части, които се издърпват нагоре, а под тях се събират и завързват стегнато краищата на малкото с конец със същия цвят.

На свой ред малкото пискюлче се разделя на две еднакви части и под тях се събират и завързват краищата на голямото пискюлче (отново с конец с цвета на крилата) – това е талията. Така фигурката вече е завършена – оформени са тялото и крилата на ангелчето. Необходимо е само да се пригладят добре и да се изравнят (подстрижат) с ножицата. И да им се добави малка игличка за закачване.

Ангелчетата могат да се направят в два варианта според комбинацията на цветовете – червено с бели крила или бяло с червени крила. И двата вида са еднакво хубави! Наистина са прелестни! И са подходящи както за дами, така и за господа, за малки и големи…

Зелник с домашно дърпани кори

След като 2 пъти в последните години правих уникално вкусния зелник с домашно дърпани кори, вече няма как да се върна към готовите от магазина. Остава ми единствено са експериментирам с оформянето на баницата… Така че след наложения вариант дойде ред и на този. Той ми допада още повече, защото в този вид хем е по-удобно за сервиране и хапване, хем корите се изпичат чудесно отвсякъде. При наложената баница корите във вътрешността съвсем не са лоши, но нямат този изкусителен вид и вкус като на горната коричка… А продуктите са вече съвсем познати:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3-4 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят бобът, начупените на ситно чушки и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.
Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се прехвърля внимателно в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се подреждат едно до друго в тавата.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е фантастична – с тънки хрупкави кори отвън и богата и ароматна плънка отвътре. Просто вълшебство!....
Сушените чушки може да се заменят с печени, но само в краен случай – сушените добавят много по-добър вкус и аромат. Напоследък понатрупах опит и с други северняшки вкуснотии (по-конкретно от Северозапада, откъдето е идеята за зелника) и установих, че зимно време се ползват сушени чушки – те наистина придават великолепен нюанс на ястията.