Домашна вегета

Никога не съм се изкушавала да купувам готови бульони или сухи смеси за овкусяване на супи и други ястия – заради голямото количество сол в тях, мононатриевия глутамат и кой знае още какви съмнителни съставки… Винаги съм предпочитала да си нарежа на ситно лук, морков, чушка или каквото друго преценя на момента за съответната манджа. Но когато попаднах в нета на няколко идеи за домашно приготвени зеленчукови подправки, нямаше как да устоя на предизвикателството да пробвам и аз. Оказа се лесно и интересно занимание, особено ако човек разполага с подходящия домакински помощник. Неее, нямам предвид жива (мъжка 😉) сила, става въпрос за рендето Бьорнер! По-трудното беше да реша какви и колко зеленчуци да използвам. Като за първи опит реших да пробвам с по-малки количества и се спрях на следните:

1 пащърнак
2 моркова
1 глава целина (+ дръжките)
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 глава лук


Зеленчуците се почистват и се нарязват на дребни кубчета (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за едри кубчета – дясната от снимката).

Кубчетата се разпределят на тънък слой в големи тави – да съхнат по-лесно и бързо. Тавите се слагат на слънце и при възможност зеленчуците се разбъркват няколко пъти на ден.

При горещо и сухо време (и малко ветрец като бонус) зеленчуковите кубчета са готови за два дни. Прибират се и се съхраняват в буркан.

Подправката е великолепна – цветна и изключително ароматна. А когато е домашно приготвена и без никакви нежелани съставки в нея, става просто върхът! Подходяща е за всякакви ястия, в които се слагат по принцип лук, моркови, чушки, целина и пащърнак. Много добре в нея би се вписал и (половин) стрък праз, но нямах в момента…

От горните продукти при мен излезе 1 купичка вегета, съответно 1 бурканче.

Повечето от нея оставих в този ѝ вид, но с малка част реших да експериментирам и смлях в мелничката на кухненския робот. Резултатът и в двата случая с добър, зависи с какво предназначение ще се ползва подправката (ситната е удобна за поръсване на нещо, което няма да бъде варено).

Сушени чери доматчета

За сушене освен домати сорт рома са подходящи и симпатичните черита. Естествено и при тях има различни сортове, така че за целта трябва да се подбере правилният – да са месести и не толкова сочни. И това са точно тези продълговати сладурчета, с които ни снабдиха щедри приятели! За да се изсушат по-бързо и по-добре, се нарязват на половинки и се подреждат плътно в подходяща тава. След това – всичко е ясно, тавата се слага на слънце.

Достатъчни са им 3-4 дни – в зависимост от времето (колко е горещо и сухо), от силата на слънчевото греене, дали има вятър…

Когато са готови, се съхраняват в буркан – може и само натурални черита, а може и бурканчето се допълни със зехтин. Така се мариноват и се запазват чудесно и след това могат да се ползват за каквито ви хрумне глезотии…

На пръв поглед изглежда, че за мариноването се прахосва много голямо количество зехтин, но той в действителност не се похабява, а също има добро приложение в множество рецепти, защото е прекрасно ароматизиран.

Доматен сос за зимата

Доматеният сос освен за консумация в момента може да се приготви и за зимата – в бурканчета, които да се замразят или да се стерилизират. Първият начин е по-лесен (избягва се етапът с търсенето на голяма тенджера и врящата и пръскаща вода), но пък зависи колко място има във фризера. Важното е, че човек има избор!
А приготвянето на соса е по обичайния начин – без запръжки (изобщо без никаква мазнина), без захар, по възможно най-щадящия и здравословен начин.


2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и чесънът, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Пасира се до гладка консистенция и се насипва в бурканчета.

Оттук нататък възможностите са две – бурканчетата се стерилизират за 15-20 мин. или се оставят да изстинат и се прибират във фризера. Да се слага зехтин след пасирането на соса (преди сипването в бурканчетата) е напълно излишно – просто няма смисъл той да бъде замразяван, а още по-малко пък варен; който желае, когато си отвори бурканче през зимата, може да си добави тогава.

Естествено сос може да се направи и през зимата с домати от консерва (даже италианците твърдят, че се готви само така, не от пресни домати!), но безспорно си е удобство да си отвориш бурканче с вече готов материал…

Мармалад от бъзак (без захар)

Друг популярен начин освен чрез сушене да се съхранят за зимата полезните зрънца на бъза (или по-точно на бъзака) е от тях да се направи мармалад. Това е и едно от най-прилаганите от големия български лечител Петър Димков лекарства. В книгата му „Българска народна медицина“ бъзовият мармалад се препоръчва при какви ли не болести и неразположения. Ето какво пише за него в книгата си „Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)“ Николай Антонов:

„Притежава в най-концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочо-половата система, действа антиканцерогенно, кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.“

Мармаладът се приготвя много лесно, трудната (и цапаща!) част е оронването на зрънцата. Важно е обаче да се ползват хубави и добре узрели плодчета бъзак (зелените са отровни). Количеството е според това, колко краен продукт желаете да получите или просто с колко суровина разполагате… При мен от 2 кг изчистени плодчета излязоха тези 6 бурканчета. А според следния популярен в нета цитат всяко от тях си е чисто съкровище!

“Навремето нашите умни търговци – разказваше Лечителя Петър Димков, – понеже са знаели тези рецепти, приготвяли мармалад от бъз и го продавали в буркани в Цариград. Ханъмите какво ли не давали за този мармалад!”

И за да бъде съкровището съвсем безспорно, то се приготвя без захар. Още повече, че като се отвори бурканчето, винаги може да се разбърка с мед (всъщност в повечето рецепти самият Димков препоръчва да се приема 1 ч.л. бъзов мармалад, смесен с мед).

Плодчетата бъзак се оронват от дръжките с помощта на вилица.

Слагат се в тенджера и като се разбърква (така се отделя по-бързо сокът), се варят около половин час – докато мармаладът леко се сгъсти.

Понеже ароматът на бъзака не е особено приятен, аз добавих и няколко листа индрише (то също е билка, използвана от Димков в някои рецепти). Горещият мармалад се насипва в бурканчета, които се стерилизират за 15 мин.

Мармаладът се взема по 1 ч.л. преди ядене. Понеже не е най-приятното нещо на света, може да се смеси и с мед. Ние си хапваме от него профилактично – през зимата си слагаме по 1 лъжичка в купичката с плодове за закуска.

Сладки от смокини и ядки от киноа

Когато смокините започнат да зреят по много наведнъж и не могат да бъдат изядени в правилното им състояние – сурови, и когато нямам под ръка банани и овесени ядки (но пък имам такива от киноа), се раждат такива иновации. И за да не звучи написаното дотук като безсмислица, обяснявам – настоящите сладки са вариация на така популярните сред хранещите се без животински продукти, без глутен и без захар сладки от банани и овесени ядки. Понеже смокините не могат да се похвалят със силния и завладяващ аромат на бананите, заложих и на малко канела и лимонова кора. И резултатът е учудващо свеж и приятен!


300 г смокини, много узрели
10 с.л. (80 г) ядки от киноа
½ ч.л. канела
настъргана кора от ½ малък лимон
кокосови стърготини за поръсване
кокосово масло за подмазване на тавата


Смокините (аз не ги беля) се пасират в чопър и се прехвърлят в купа или дълбока чиния. Добавят се ядките от киноа, разбърква се и сместа се оставя за около час да набъбнат и омекнат ядките.

Прибавят се канелата и лимоновата кора, разбърква се отново и с лъжица се оформят кръгчета в подмазана тава. В зависимост от големината им излизат 12-14 броя.

Поръсват се с кокосови стърготини и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 13-14 мин. – докато се зачервят по крайчетата. Кокосовото масло за подмазване върши двояка работа – пречи на сладките да залепнат и ги ароматизира допълнително.

Сладките са много приятни и с нежна текстура, влажни и мекички, с прелестна хрупкавост от смокиновите семенца. Добре са на сладост (освен ако не сте любители на тежките убийствено сладки десерти) и с чудесен аромат. Подходящи са за похапване по всяко време и са свежа добавка към кафето, чая или сиропа от бъз…