Постни ванилови рогчета

Ваниловите рогчета са традиционни немски коледни сладки и преди години бяха задължителни за празниците у дома. После обаче се наложи да се откажа от тях заради кравето масло и жълтъка в тестото. Но нали си падам по предизвикателствата, преди четири години реших да ги приготвя без животински продукти. Заложих на кокосово масло, а жълтъкът замених с намачкан банан (впоследствие установих, че се получава и без него); дори смених и бялото пшеничено брашно със спелтено. Сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но стояха някак жилави, не се топяха в устата, както се очакваше от тях… Пробвах пак следващата година, но за съжаление резултатът не беше по-различен… Затова тази година заложих на веган масло – не съм голяма почитателка на такъв вид продукт по принцип, но открих едно, което е вкусно (имам предвид марката Naturli от Лидъл) и му възложих своите надежди за по-нежни и крехки сладки. И о, небеса, чудото стана! Рогчетата се получиха великолепни! Но трябва да уточня нещо много важно: в старата рецепта слагах щипка сол за баланс на вкуса; маслото Naturli обаче е леко солено, затова сега тя трябва да се пропусне. Споделям и още нещо полезно – ядките винаги се мелят заедно със захарта, така се постига двояк ефект: първо, избягва се опасността да станат на тахан, ако се прекали с меленето, и второ, така и захарта се наситнява. Тестото може да се прави и с ръце, но тогава трябва да се внимава от топлината на ръцете да не се стопи маслото; много по-бързо и лесно става с кухненски помощник – за долните продукти аз предпочитам чопъра, защото купата на робота идва прекалено голяма. А количествата са малко, понеже това е половин доза на оригиналната рецепта – нали първо трябваше да бъде изпробвана и одобрена… И все пак накрая излизат приличните 30-ина сладки (зависи колко ще опитвате от суровото тесто – то е божествено вкусно!).


150 г пълнозърнесто спелтено брашно
25 г бадеми (обелени)
25 г лешници
45 г кафява захар
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
100 г веган масло Naturli
20 г банан (намачкан)
(щипка сол – ако маслото е безсолно)
2 с.л. смляна кафява захар за поръсване + щипка смляна бурбонска ванилия


Бадемите и лешниците се смилат фино заедно със захарта (може да се разделят на два пъти, за да се смелят по-добре и да не останат едри парченца) и се слагат в каната на чопър или кухненски робот. Добавят се пресятото брашно, ванилията и солта (сол се слага само ако маслото е безсолно!) и всичко се смесва.
Бананът се намачква, маслото (студено) се нарязва на кубчета и се прибавят към сухите съставки. Всичко се врътва за няколко секунди – докато се образува топка от тесто. Без да се пипа с ръце (за да не се стопли), тестото се прехвърля върху найлоново фолио и се увива. За улеснение при оформянето на рогчетата после тестото може да се направи не на топка, а в квадратна форма – така по-лесно ще се нареже на приблизително еднакви парченца. Слага се в хладилника за поне 2 часа, но спокойно може да се остави и за цяла нощ.
На другия ден тестото се нарязва на 32 парченца (по 10-ина грама всяко, аз ползвам и кантарче). Всяка част се оформя на фитил, който се огъва леко като полумесец; в средата трябва да е малко по-дебел, а краищата – да са по-тънки. Така получените рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 9-10 мин. – докато връхчетата леко потъмнеят. Може да изглеждат недопечени, защото горещи са меки, но не е така – като изстинат, се втвърдяват.

Оставят се да изстинат малко, преди да се отлепят и преместят, и още леко топли се поръсват с пудра захар (аз предпочитам домашно приготвена – от смляна кафява захар), смесена с щипка ванилия.

Като изстинат напълно, се прехвърлят в метална или друга кутия с капак, и се оставят поне един ден, за да омекнат. Но по-търпеливите ще бъдат възнаградени богато, защото колкото повече стоят, толкова по-хубави стават; затова е добре да се направят поне седмица преди Коледа.

Рогчетата са феноменални – изключително съм щастлива, че постигнах този резултат без обичайното за традиционната рецепта краве масло. Дори и с веган варианта сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но по-важното е, че и текстурата им е като на оригинала – прясно изпечени са хрупкави, но много крехки и нежни, а като престоят няколко дни, омекват, стават ронливи и просто се топят в устата… И тогава как да не се размажеш от удоволствие – всяка хапка е една мъничка нирвана…

Содена питка от пълнозърнесто спелтено брашно

Дали за Бъдни вечер или за всеки друг ден през годината, содената питка винаги си заслужава, защото се приготвя бързо и лесно, с простички продукти, а е много приятна и вкусна. Ако пък ѝ се добавят някакви семена и малко шарена сол (да убие дъха на сода), става направо разкошна. А пълнозърнестото брашно я прави и по-здравословна…
По желание може да се използват и други ароматни добавки – чудесно се получава със сушен лук или смляна домашна вегета; те не само че добре прикриват миризмата на сода, а и овкусяват питката великолепно.


500 г пълнозърнесто спелтено брашно
1 ч.л. сол
50 г семена (по 10 г лен, мак, пълнозърнест сусам, черен сусам и черен кимион)
2 ч.л. шарена сол
300 г вода (топличка)
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
20 г шарлан


Брашното (не всичкото наведнъж, малко се оставя за оформяне на питката) се пресява в купа, добавят се солта, семената и шарената сол, разбърква се и се оформя кладенче. Содата се угасява в оцета и заедно с водата и шарлана се сипват в кладенчето. Всичко се разбърква с дървена бъркалка до много гъсто тесто, което на набрашнен плот се оформя на топка (преди това се отделя едно топче за украса на питката). Няма нужда да се меси много, за да не поема тестото излишно брашно и да остане меко. Прехвърля се в тавичка, покрита с хартия за печене, отдолу се мушва паричката и на кръст се правят два дълбоки среза (няма нужда да се реже чак до основата, целта е тестото да се изпече по-добре във вътрешността). От заделеното топче тесто се оформят фитилчета и топчета, с които питката се украсява отгоре (при мен фигурките отразяват някакви лични пристрастия, не питайте какво символизират).

Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 35 мин.
Готовата питка се завива с кърпа и се оставя 15-20 мин. да си обиколи нивката…

Питката е великолепна – разкошно бухнала, много мекичка и пухкава и чудесно изпечена отвътре. Изключително вкусна и ароматна, не се усеща дъх на сода, а семенцата хрускат разкошно.

И всеки се надява да открие в своето парче паричката, защото този, на когото се падне тя, ще бъде късметлия през цялата следваща година!

За по-малко хора горните продукти може да се намалят наполовина, а питката да се направи със същия диаметър – тогава става по-тънка и още по-апетитна, защото меката среда е по-малко и преобладават така изкусителните корички… В този случай обаче времето за печене трябва да се намали на 30 мин. Всъщност съвсем спокойно по-тънка питка може да се направи и от цялата доза продукти, просто трябва да се ползва по-голяма тава…

И накрая, след като си е отдъхнала и е обиколила нивката си, прекрасната питка е готова да заеме мястото си на празничната трапеза на Бъдни вечер!

Постни меденки с пълнозърнесто спелтено брашно

След великолепните постни меденки с бяло спелтено брашно нямаше как да не пробвам и дали ще се получи добър резултат с любимото ми пълнозърнесто – то е по-вкусно и ароматно, а и по-здравословно. Останалите продукти и начинът на приготвяне са си същите, но определено понатрупах опит с този вид тесто. За да стане то по-хубаво и да се работи по-лесно с него, е добре шарланът да е студен, тестото да не се меси много и да се охлади за известно време преди изрязването на сладките, а кората да не се разточва прекалено тънко. Така сладките стават малко по-дебелички и излизат по-малко бройки (при мен се получиха 36 при очаквани поне 40), но пък са по-пръхкави и мекички. И, както се вижда и от снимките, опитът с пълнозърнесто брашно е суперуспешен – меденките са прекрасни на вид, а вкусът им е дори по-добър от другите с бяло брашно, да не говорим и че се хапват с по-малко угризения на съвестта… Затова и вече смело увеличавам дозата, че то за 20-ина сладки не си струва разправията… Вместо соев може да се ползва и кокосов йогурт, но той е по-пухкав и лек и 4 с.л. от него са около 75 г (не е проблем да се сложат и 100 г, но тогава ще се наложи да се увеличи брашното).


4 с.л. (100 г) соев йогурт
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
½ ч.ч. (100 г) шарлан
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
4 с.л. (100 г) мед
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия
2 ч.л. с връх канела
настъргана кора от 1 лимон (1 ч.л.)
щипка сол
420 г пълнозърнесто спелтено брашно
около 300 г шипков мармалад


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът (добре е да е студен), захарта, медът, ванилията, канелата, лимоновата кора и солта и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново. Завива се в найлоново фолио и се слага в хладилника за около половин час, за да се работи после по-удобно с него (ако се държи в хладилника по-дълго, се втвърдява много и трябва да се извади предварително, за да се отпусне и омекне малко).
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 7-8 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът се стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са разкошни – малко дебелички, но пък поради това – мекички и нежни. И отново са божествено вкусни и ароматни, даже и с по-грубото пълнозърнесто брашно. Всъщност с него са още по-хубави, а и насладата е по-голяма, защото човек може да си хапне от тях с едно угризение по-малко…

Пролетна яхния от пресен грах и картофи

Това е любимата ми пролетна яхния от грах, но вече подобрена и обогатена с няколко пресни картофа. В комбинацията на грах и картофи няма нищо ново под слънцето, но когато всички продукти са пресни (пролетни), ястието става изключително леко, свежо и нежно. Дори и да не разполагате с пресен млечен грах, нещата ще се получат и със замразен.


500 г пресен грах (може и замразен)
500 г пресни картофи
2 връзки пресен лук
3 скилидки чесън
2 моркова
2 ч.л. червен пипер
3 ч.л. сол (на вкус)
750-800 мл гореща вода
2 малки домата (350-400 г)
1 връзка копър
10-ина стръка магданоз


Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета, чесънът се накълцва. Доматите се обелват и се нарязват на дребно, кожицата на картофите се остъргва и се нарязват на по-едри кубчета.
Лукът, морковите и чесънът се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът се слегне. Добавят се грахът, картофите, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – колкото да покрие зеленчуците. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви 10-ина мин. Тогава се добавят доматите и се готви още 15-ина мин., като накрая 2-3 картофчета се смачкват с лъжицата, за да се замъти леко чорбицата. Котлонът се изключва и се добавя наситненият копър, а след още няколко минути – и магданозът. Яхнията се оставя да си почине 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е разкошно – колкото простичко и лесно, толкова и апетитно. Изключително леко, свежо и вкусно и не на последно място – здравословно и сготвено щадящо.

Маслинова питка с пълнозърнесто спелтено брашно

Тази питка стана любима у дома преди повече от десет години, когато я намерих в прекрасния My Cooking Book Blog. Правех я често, но постепенно някак беше изместена от други тестени предизвикателства. Наскоро обаче се сетих за нея и реших да я направя пак, но внесох някои промени – замених комбинацията от бяло и пълнозърнесто пшеничено брашно изцяло с пълнозърнесто спелтено, пропуснах умишлено половината мазнина (навремето просто я бях забравила) и използвах маслини каламата вместо черни, които вече избягвам, както и пълнозърнест вместо белен сусам. И не на последно място – реших да спазя рецептата докрай и да сложа пресен (в моя случай е замразен) кориандър, с който тогава не разполагах и заменях с розмарин. И онзи вариант ставаше чудесен и много ароматен, но този с кориандър е забележителен, наистина не е за изпускане! Защото когато премине термична обработка, неприятната миризма на прясната подправка претърпява загадъчна метаморфоза в умопомрачително и пристрастяващо благоухание…
Мерителната чаша е 240 мл.


400 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 пак. бакпулвер
1½ ч.л. сол
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
200 г обезкостени маслини (каламата)
3-4 стръка пресен лук (1 ч.ч. нарязани)
2 ч.л. сух джоджен
½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър (замразен)

за намазване и поръсване:
2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам (пълнозърнест)


Маслините се обезкостяват, като се оставят на едри парченца. Лукът и кориандърът се нарязват на ситно, брашното се пресява.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, бакпулверът, солта и джодженът. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините, лукът и кориандърът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.
Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с длани равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 40 минути. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката е феноменална! Още топличка е просто божествена, с хрупкава горна и долна коричка и мекичка отвътре. Спелтеното брашно я прави уникално вкусна, а кориандърът ѝ придава невероятен аромат. Даже и да не обичате кориандър, не го пропускайте! Когато мине термична обработка, ароматът му коренно се променя и няма нищо общо с меко казано неприятната миризма на пресния. Само в случай че нямате в момента, може да го замените с някаква характерна средиземноморска (розмарин, риган, босилек) или друга предпочитана подправка.