Постни меденки с пълнозърнесто спелтено брашно

След великолепните постни меденки с бяло спелтено брашно нямаше как да не пробвам и дали ще се получи добър резултат с любимото ми пълнозърнесто – то е по-вкусно и ароматно, а и по-здравословно. Останалите продукти и начинът на приготвяне са си същите, но определено понатрупах опит с този вид тесто. За да стане то по-хубаво и да се работи по-лесно с него, е добре шарланът да е студен, тестото да не се меси много и да се охлади за известно време преди изрязването на сладките, а кората да не се разточва прекалено тънко. Така сладките стават малко по-дебелички и излизат по-малко бройки (при мен се получиха 36 при очаквани поне 40), но пък са по-пръхкави и мекички. И, както се вижда и от снимките, опитът с пълнозърнесто брашно е суперуспешен – меденките са прекрасни на вид, а вкусът им е дори по-добър от другите с бяло брашно, да не говорим и че се хапват с по-малко угризения на съвестта… Затова и вече смело увеличавам дозата, че то за 20-ина сладки не си струва разправията… Вместо соев може да се ползва и кокосов йогурт, но той е по-пухкав и лек и 4 с.л. от него са около 75 г (не е проблем да се сложат и 100 г, но тогава ще се наложи да се увеличи брашното).


4 с.л. (100 г) соев йогурт
1 ч.л. сода
2 с.л. оцет
½ ч.ч. (100 г) шарлан
½ ч.ч. (90 г) кафява захар
4 с.л. (100 г) мед
½ ч.л. смляна бурбонска ванилия
2 ч.л. с връх канела
настъргана кора от 1 лимон (1 ч.л.)
щипка сол
420 г пълнозърнесто спелтено брашно
около 300 г шипков мармалад


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът (добре е да е студен), захарта, медът, ванилията, канелата, лимоновата кора и солта и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново. Завива се в найлоново фолио и се слага в хладилника за около половин час, за да се работи после по-удобно с него (ако се държи в хладилника по-дълго, се втвърдява много и трябва да се извади предварително, за да се отпусне и омекне малко).
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 7-8 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът се стегне.

Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!

Меденките са разкошни – малко дебелички, но пък поради това – мекички и нежни. И отново са божествено вкусни и ароматни, даже и с по-грубото пълнозърнесто брашно. Всъщност с него са още по-хубави, а и насладата е по-голяма, защото човек може да си хапне от тях с едно угризение по-малко…

Пролетна яхния от пресен грах и картофи

Това е любимата ми пролетна яхния от грах, но вече подобрена и обогатена с няколко пресни картофа. В комбинацията на грах и картофи няма нищо ново под слънцето, но когато всички продукти са пресни (пролетни), ястието става изключително леко, свежо и нежно. Дори и да не разполагате с пресен млечен грах, нещата ще се получат и със замразен.


500 г пресен грах (може и замразен)
500 г пресни картофи
2 връзки пресен лук
3 скилидки чесън
2 моркова
2 ч.л. червен пипер
3 ч.л. сол (на вкус)
750-800 мл гореща вода
2 малки домата (350-400 г)
1 връзка копър
10-ина стръка магданоз


Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета, чесънът се накълцва. Доматите се обелват и се нарязват на дребно, кожицата на картофите се остъргва и се нарязват на по-едри кубчета.
Лукът, морковите и чесънът се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът се слегне. Добавят се грахът, картофите, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – колкото да покрие зеленчуците. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви 10-ина мин. Тогава се добавят доматите и се готви още 15-ина мин., като накрая 2-3 картофчета се смачкват с лъжицата, за да се замъти леко чорбицата. Котлонът се изключва и се добавя наситненият копър, а след още няколко минути – и магданозът. Яхнията се оставя да си почине 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е разкошно – колкото простичко и лесно, толкова и апетитно. Изключително леко, свежо и вкусно и не на последно място – здравословно и сготвено щадящо.

Маслинова питка с пълнозърнесто спелтено брашно

Тази питка стана любима у дома преди повече от десет години, когато я намерих в прекрасния My Cooking Book Blog. Правех я често, но постепенно някак беше изместена от други тестени предизвикателства. Наскоро обаче се сетих за нея и реших да я направя пак, но внесох някои промени – замених комбинацията от бяло и пълнозърнесто пшеничено брашно изцяло с пълнозърнесто спелтено, пропуснах умишлено половината мазнина (навремето просто я бях забравила) и използвах маслини каламата вместо черни, които вече избягвам, както и пълнозърнест вместо белен сусам. И не на последно място – реших да спазя рецептата докрай и да сложа пресен (в моя случай е замразен) кориандър, с който тогава не разполагах и заменях с розмарин. И онзи вариант ставаше чудесен и много ароматен, но този с кориандър е забележителен, наистина не е за изпускане! Защото когато премине термична обработка, неприятната миризма на прясната подправка претърпява загадъчна метаморфоза в умопомрачително и пристрастяващо благоухание…
Мерителната чаша е 240 мл.


400 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 пак. бакпулвер
1½ ч.л. сол
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
200 г обезкостени маслини (каламата)
3-4 стръка пресен лук (1 ч.ч. нарязани)
2 ч.л. сух джоджен
½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър (замразен)

за намазване и поръсване:
2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам (пълнозърнест)


Маслините се обезкостяват, като се оставят на едри парченца. Лукът и кориандърът се нарязват на ситно, брашното се пресява.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, бакпулверът, солта и джодженът. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините, лукът и кориандърът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.
Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с длани равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 40 минути. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката е феноменална! Още топличка е просто божествена, с хрупкава горна и долна коричка и мекичка отвътре. Спелтеното брашно я прави уникално вкусна, а кориандърът ѝ придава невероятен аромат. Даже и да не обичате кориандър, не го пропускайте! Когато мине термична обработка, ароматът му коренно се променя и няма нищо общо с меко казано неприятната миризма на пресния. Само в случай че нямате в момента, може да го замените с някаква характерна средиземноморска (розмарин, риган, босилек) или друга предпочитана подправка.

Пролетна крем супа от тиквички

Тиквичките са най-уважавани у дома печени на фурна, но този път реших да заложа на разнообразие в менюто ни. Пък и въпреки че отдавна се запролети, времето в последните дни предразполага към топла супичка… Така се роди идеята за тази вкуснотия в чиния, пардон, в купичка – към първите пролетни тиквички се присъединиха няколко пресни картофа, 2 стръка пресен лук и главичка (прилично големичка) пресен чесън. А за аромат какво по-подходящо от няколко стръка копър? Трябва само да се внимава с количеството на водата, защото пролетните зеленчуци са много воднисти и супата може да стане по-рядка от желаното. Обикновено за други крем супи в тенджерата наливам вода колкото да се покрият продуктите, но този път сипах на нивото им, даже някои крайчета мъничко стърчаха отгоре.


4 тиквички (около 1 кг)
4 пресни картофа (около 600 г)
2 стръка пресен лук
1 главичка пресен чесън
10-ина стръка копър
3 ч.л. сол (на вкус)

Тиквичките и картофите се нарязват на едри кубчета, лукът, чесънът и дръжките на копъра – на ситно. Слагат се в тенджера, налива се вода на нивото на продуктите (даже може мъничко да стърчат над нея) и се добавя солта. Варят се 15-ина минути, докато омекнат. Прибавя се нарязаният копър и супата се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва или украсява по желание, аз гарнирах с една лъжица кокосов йогурт с накълцани на ситно скилидки пресен чесън в него.

Супата е прекрасна – много лека и свежа, изключително вкусна и ароматна. Както е известно, всички пресни продукти (картофи, лук и чесън) имат по-деликатен аромат от старите, което позволява да се усеща съвсем осезаемо вкусът на тиквичките. Копърът също чудесно се вписва в цялостната картинка, внасяйки прелестно ухание (както и цвят – от него супата нежно позеленя). А суровият чесън в кокосовия йогурт просто допълва съвършенството…

Домати с песто от див чесън

Пестото от див чесън е истински кулинарен деликатес – изключително свежо и ароматно, с възхитителен зелен цвят. Може да се намаже на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към печени или задушени зеленчуци, а в комбинация с добре узрели розови домати е просто върхът. Получава се колкото простичка, толкова и вкусна салата! За една порция са достатъчни:


1 розов домат
няколко лъжички песто от див чесън
няколко маслинки
листа от див чесън за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния върху няколко листа див чесън. Отгоре се слага песто – може и повечко, и се украсява с маслини и орехови ядки.
Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е великолепна – изключително красива и божествено вкусна. Доматите и чесънът винаги са били добра компания, но тук резултатът е още по-впечатляващ, защото дивият чесън е с много по-нежен аромат от обикновения. Салатата е наслада за всички сетива – и за очите, и за небцето, и за душата. И е прекрасен начин да се хапне това толкова полезно природно съкровище – дивият чесън.