Меломакарони с орехи и сусам

Меломакароните с орехи и сусам са една от четирите рецепти от сайта My Cooking Book Blog, които съм изпробвала досега. Много съм затруднена да кажа кой е любимецът ми – пияните или тези със сок от мандарини, защото всички видове са много хубави, но за съжаление настоящите заемат последното място в личната ми класация. Не че са по-лоши от останалите, пак са си чудесни, просто стават малко по-различни като текстура (имат и бакпулвер в тестото и се поръсват с орехи и сусам преди печенето), което влияе на моя вкус и предпочитания. Явно ми допадат повече другите видове само с малко сода (те са по-плътни, но крехки и ронливи за разлика от настоящите, които са по-пухкави и порести), както и предпочитам вкуса и аромата на сурови орехи пред печените. Но различни хора – различни вкусове! За някого пък тези дреболии може да са предпочитани! Освен това сладките са чудесни и несиропирани – много са приятни на сладост и съвсем спокойно могат да се хапват и само така, особено с чаша кафе, чай или друга топла напитка…
Приготвих половин доза от оригиналната рецепта – излязоха 30 сладки по 40 г. В оригиналната рецепта се слага ликьор от мандарини, но понеже аз нямам, ползвах ром.


120 мл прясно изцеден портокалов сок
½ ч.л. (4 г) сода бикарбонат
настъргана кора от 1 голям портокал
15 мл ром (ликьор от мандарини или бренди)
320 г (350 мл) зехтин
100 г захар
25 г сусам
60 г орехи
585 г брашно
1 ч.л. (4 г) бакпулвер
2 ч.л. (5 г) канела
щипка сол

за сиропа:
350 г пчелен мед
100 г захар
180 мл вода

за украса отгоре:
30 г едро смлени орехи
10 г сусам
½ ч.л. канела


Брашното се пресява и се смесва с бакпулвера, канелата и солта (ако солта е не е съвсем ситна, по-добре е да се сложи при течностите, за да се разтвори).
В купа се сипва портокаловият сок и се слага содата да се угаси. Добавят се настърганата портокалова кора, алкохолът, зехтинът и захарта. Разбърква се с телена бъркалка, докато се стопи захарта, и се добавят сусамът и орехите. Накрая се изсипва брашнената смес и се разбърква с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса, не трябва да се бърка излишно.

От тестото се късат топчета (моите бяха по 40 г) и се оформят на продълговати заоблени сладки. Всяка сладка се потапя в сместа от орехи, сусам и канела и се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 16-17 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка.
Изпечените сладки се оставят да изстиват в тавата, защото са много крехки и лесно се трошат.

Когато изстинат напълно, се приготвя сиропът.
Водата и захарта се смесват в неголяма тенджерка и се слагат на котлона. Сиропът се вари 10-ина минути (след завирането). Оставя се да се охлади леко и се добавя медът. В топлия сироп за кратко се потапят напълно изстиналите сладки. Изваждат се с решетъчна лъжица и се нареждат в подходящ съд. По желание може да се поръсят и със струйка мед.

Готовите сладки се съхраняват в метална кутия или в стъклена купа с капак.

Понеже аз имах известно количество останал сироп от пияните меломакарони, реших да ползвам него, вместо да варя нов. Естествено той не беше достатъчен за всички бройки, но така се възползвах от съвета на авторката на рецептата да се опитат сладките и несиропирани, само полети с тъничка струйка мед. И потвърждавам нейното мнение – наистина така са много хубави, понеже са въздушни и не много сладки. И дойдоха дюшеш за майка ми, която е диабетичка… А ако като мен предпочитате орехите и сусама сурови, не потапяйте суровите сладки в тях, а ги поръсете след изпичането и сиропирането. Въпреки че другите видове, изпробвани досега, ми допадат повече, и настоящите сладки не са за пренебрегване – достатъчно са хубави и приятни.