04 декември 2021

Постни меденки




Тези сладки в детството ми бяха известни като мечета – просто майка ги правеше с форма на мечи главички и като деца с брат ми бяхме във възторг от тях. След години започнах да ги правя всяка година през декември (естествено с други форми – на елхички, звездички, ботушчета и т.н.) и не можех да си представя Коледа без тях. Хапвахме си ги с огромна наслада вкъщи, бяха и идеални за подарък на близки и приятели (заедно с още куп други видове коледни сладки). Но след време прекъснах тази прекрасна традиция, защото майчината рецепта… беше с яйца и кисело мляко. Как само ми липсват тези невероятни меденки оттогава! Затова тази година се амбицирах да ги направя в постен вариант – яйцата просто ги пропуснах, а киселото мляко замених със соев йогурт. Понеже той се оказа неспособен да угаси содата, се наложи да добавя и малко оцет. Ако се ползва някакво растително кисело мляко (наистина с кисел вкус), от оцет може да няма нужда – содата ще шупне и без него. Направих и още едно подобрение – вместо бяло пшеничено брашно използвах спелтено. Оттам нататък всичко си е по познатия начин… А постните меденки станаха дори по-хубави от оригинала! Просто са фантастични! Много съм щастлива от резултата. И благодарна на вселената…
От долните продукти (количествата са малки, защото това все пак беше експеримент и се притеснявах от неуспех) излязоха 20 слепени сладки. Е, няколко единични отидоха за опитване преди това… 😉


2 с.л. (40 г) соев йогурт
½ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1/3 ч.ч. (65 г) шарлан
1/3 ч.ч. (60 г) кафява захар
2 с.л. (50 г) мед
1 ванилия
1 ч.л. с връх канела
кора от ½ лимон (½ ч.л.)
240 г бяло спелтено брашно
около 200 г шипков мармалад за слепване


Йогуртът се слага в купа и се добавят содата и оцетът. Разбърква се и се изчаква малко сместа да шупне. Добавят се шарланът, захарта, медът, ванилията, канелата и лимоновата кора и се разбърква с тел до стопяване на захарта. Накрая на части се добавя пресятото брашно и се омесва гладко тесто. То не трябва да е много твърдо, защото при разточването после кората „се разрошва”, т.е. не става гладка отгоре. Ако това все пак се случи, тестото се коригира лесно, като се добави малко йогурт (1 ч.л.) и се премеси отново.
Разточва се на кора с дебелина 3-4 мм и с формички се изрязват сладки. Отлепват се внимателно с помощта на нож и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките се премесват, разточват се пак и се изрязват още сладки – и така до свършване на тестото. На половината от сладките може да се изрежат дупчици в средата с миниформички (след като са пренесени в тавата, за да не се деформират при отлепването от плота). Ако някои от шаблоните са асиметрични, половината от конкретния вид трябва да се обърнат наобратно, за да бъдат после по двойки за слепването.




Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 8-9 мин. (докато порозовеят крайчетата). Оставят се да изстинат в тавата и тогава се отлепват внимателно. Слепват се по две с шипков мармалад (аз предпочитам с по-дебел слой 😁). Там, където ще се падне дупчицата на горната сладка, се слага по-голямо количество, за да може при притискането на двете половини през отвора да се покаже мармалад и да го изпълни. Току-що слепени сладките са доста нестабилни (двете половини много лесно се разместват), затова се оставят за няколко часа на един ред, докато мармаладът стегне.




Тогава се прехвърлят в метална кутия или друг подходящ съд с капак и се оставят да престоят поне един ден, за да омекнат. А ако имате търпение да изчакате още ден-два, ще се насладите на най-хубавите меденки на света!






Меденките са приказни – мекички, пръхкави, невероятно вкусни и ароматни. И са много по-хубави от оригинала с яйца – по-нежни и крехки са. Това са идеалните коледни сладки, макар че могат да се правят и с всякакви други форми по друго време на годината – защо не и като мечетата от детството...






Още навремето съм пробвала освен канела да сложа и обичайните коледни подправки джинджифил и/или карамфил, но резултатът не ми допадна достатъчно, просто това не са сладките от спомените ми...




И така, Коледа вече може да идва! Тази година ще бъде по-щастлива и вкусна с любимите меденки! Защото в следващите дни ще се правят още мнооого от тях… 










Няма коментари:

Публикуване на коментар