Зелник с домашно дърпани кори

След като 2 пъти в последните години правих уникално вкусния зелник с домашно дърпани кори, вече няма как да се върна към готовите от магазина. Остава ми единствено са експериментирам с оформянето на баницата… Така че след наложения вариант дойде ред и на този. Той ми допада още повече, защото в този вид хем е по-удобно за сервиране и хапване, хем корите се изпичат чудесно отвсякъде. При наложената баница корите във вътрешността съвсем не са лоши, но нямат този изкусителен вид и вкус като на горната коричка… А продуктите са вече съвсем познати:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3-4 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят бобът, начупените на ситно чушки и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.
Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се прехвърля внимателно в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се подреждат едно до друго в тавата.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е фантастична – с тънки хрупкави кори отвън и богата и ароматна плънка отвътре. Просто вълшебство!....
Сушените чушки може да се заменят с печени, но само в краен случай – сушените добавят много по-добър вкус и аромат. Напоследък понатрупах опит и с други северняшки вкуснотии (по-конкретно от Северозапада, откъдето е идеята за зелника) и установих, че зимно време се ползват сушени чушки – те наистина придават великолепен нюанс на ястията.

Зелник (наложен) с домашно дърпани кори

Това е любимата ми баница с кисело зеле, праз и боб, която от няколко години задължително приготвям всяка зима. В началото ползвах готови кори – опитвала съм и пълнозърнести, печени на сач, и фини, и къпани, но най-голямо удовлетворение ми носи зелникът с домашно дърпани кори. И наистина, няма по-вкусно нещо от това, което сам си приготвил.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, начупените чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето, чушките са предварително посолени. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!
Готовата плънка се оставя да изстине и се разделя на 3 части.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 12 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.
Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.

Прехвърля се внимателно в подмазана тава и се поръсва с ½ с.л. шарлан (от касеролата). Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Второто топче се разтегля по същия начин и се поставя в тавата върху първата кора. Същото се прави и с още едно топче – целта е да се получат 3 кори една върху друга, всяка поръсена с малко мазнина. Тогава отгоре се разпределя 1/3 от плънката.

Продължава се с още 3 кори, отново плънка и така, докато се получат 4 слоя от по 3 кори с плънка между тях.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и в средата се прави кръстче с остър нож.

Пече се в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 40 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Зелникът е прекрасен – цветен, вкусен и много ароматен. С богата плънка, а горната и долната коричка са фантастични – божествено хрупкави… Аз приготвях няколко пъти рецептата с печени чушки, защото така я намерих, но откакто открих сушените чушки (в други ястия), осъзнах, че северняшкият оригинал няма как да не е с тях. Затова горещо ги препоръчвам – с тях печивата стават много по-вкусни и ароматни.

Банички от лаваш със зеле и ориз (сармички с лаваш)

Когато няколко дена след Бъдни вечер в хладилника се подмятат разни съдинки с остатъци от празничните сарми, а в шкафа „отлежава“ един неизползван пакет с лаваш, на човек му идват интересни идеи… Плънката за сармите се доварява до омекване на ориза, крайчетата на зелевите листа с жилката се нарязват на ситно и се задушават в малко мазнина, а корите лаваш се нарязват на ивици. И започва навиване… на банички! Ако на някого му харесва – може и сармички да бъдат! Името не е от голямо значение, важното е, че се получава нещо интересно и красиво на вид и много добро на вкус. Изкусително хрупкави кори с богата плънка… Оказва се, че лавашът е много благодатна почва за всякакви импровизации...
Количествата на продуктите са според остатъците, с които разполагаме. От това ще зависи и броят на получените банички.


оризова плънка (с гъби и моркови)
крайчетата на зелевите листа с жилката
струйка зехтин за готвене
червен пипер за цвят
1 дафинов лист
кори лаваш
шарлан за намазване


Оризовата плънка се доварява в малко водичка до омекване (да се внимава с количеството на водата, за да не се разкашка прекалено оризът, макар че в случая няма да е фатално).
Зелевите крайчета се нарязват на тънко и се запържват за няколко минути в зехтина. Добавя се червеният пипер, разбърква се и се налива малко зелева чорба и / или вода (за да не стане много солено). Слага се и дафиновият лист и зелето се задушава до леко омекване.
Корите лаваш се нарязват на ленти с широчина 8 см (може и с друг размер естествено, но за мен това е оптималният вариант) и се намазват лекичко с шарлан. В единия край на всяка ивица се слага по 1 лъжица от зелето и ориза и започва да се загъва и навива, като се оформят триъгълни банички.

За да станат баничките с тази форма, най-важно е първото прегъване – ръбът на прегънатата част трябва да е перпендикулярен на дължината на кората. Оттам нататък завиването си върви само, просто трябва да се следва посоката на лентата… Добре е плънката да е повече, за не останат баничките полупразни, така че ако се опитва за изпадне, се набутва навътре с пръсти.

Така оформените триъгълничета се намазват и отгоре с шарлан и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 10-12 мин., докато станат хрупкави – това много лесно се проверява с почукване с пръст.

За да останат така очарователно хрупкави, не се напръскват с вода и не се завиват с кърпа, както се прави обичайно с баниците.

Колкото и странна да е плънката за някого, баничките са наистина много вкусни. И засищащи. А хрупкавите кори лаваш са божествени! Така че тези импровизирани сармички с лаваш са идеални като основно ястие за обяд или вечеря и с малко хубава натурална туршийка и чаша домашно червено винце нещата стават съвършени…

Боб със зеле (бурания)

Бобът със зеле е другото ястие, което ми действа особено носталгично, освен зелето с ориз. Винаги ме кара да си спомня за детството, за баба и за хубавите моменти, прекарани покрай нея. Баба му беше голяма майсторка, въпреки че няма кой знае каква философѝя в приготвянето му – това си е най-обикновена и непретенциозна народна манджа, известна и с не кой знае колко добре звучащото име буранѝя. Но за мен е специална, защото ме пренася в едно прекрасно време, безвъзвратно отминало… Ястието може да се сготви и с бял боб, но смътните ми спомени от кухнята на баба са за шарен боб – с него ставало по-вкусно! Въпреки своята простота (или може би точно поради това) в миналото това е била много тачена и често приготвяна манджа. А когато се сетя за нея, в съзнанието ми изплува и още един спомен, много мил и забавен – една съседка на баба разказваше следното: „Аз като си готвя боб, за да не ми омръзва, първия ден го ям бял (т.е. незапържен), втория ден – със запръжка, а на третия – със зеле!“ Уникална народна мъдрост! Жената живееше сама и наистина е неприятно да ядеш една тенджера каквато и да е манджа цяла седмица. Затова тя си разнообразявала менюто на следващия ден със запръжка на боба от брашно и червен пипер, а на третия добавяла и кисело зеле…
Освен че ме изпълва с такива мили спомени, настоящата манджа ми е и много вкусна – предполагам, че ще допадне на всеки любител на киселото зеле.


300 г шарен боб
1 морков
1 глава лук
1 средна кисела зелка (800-900 г)
4-5 ч.л. червен пипер
2 ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки сух джоджен
струйка шарлан


Бобът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се вари. Малко преди да е съвсем готов, се добавят лукът, нарязан на ситно, морковът на кубчета и сол на вкус и се доварява.
През това време зелето се нарязва на ситно и се запържва в малко шарлан. Поръсва се с червения пипер и се разбърква още съвсем малко, за да не загори пиперът. Налива се водичка (може и зелева чорба) и се оставя 25-30 мин. да се задушава на слаб огън. Когато омекне, се добавя свареният боб, като може да се налее и част от течността – според предпочитанията ви. Поръсва се със стрит джоджен, разбърква се и се оставя още няколко минути на котлона (може и изключен). Ястието няма нужда от повече готвене, необходимо е само да се смесят вкусовете. Накрая по желание може да се добави още мъничко шарлан – според вкуса и разбиранията на всеки.

Количествата на боба и на зелето са ориентировъчни, всеки може да промени съотношението им според собствените си предпочитания. Ако едната съставка ви се вижда повече, не слагайте цялото количество. И зелето, и бобът са си хубави и самодостатъчни и поотделно, така че могат да бъдат оползотворени като отделно ястие. На мен например ми остана около половината боб (заедно с течността – това си е идеално самостоятелно ястие!), защото целях по-малко крайно количество и ползвах само половин зелка (около 400 г). И все пак излязоха поне 4 порции, така че съобразете продуктите с вашите нужди.

Кисело зеле с ориз

Обичам и ям всичко, що е от растителното царство – иначе казано, добро прасенце съм. И ако все пак трябва да отговоря на въпроса, кое е любимото ми ядене, и трябва да посоча едно-единствено нещо – ето го! Зеле с ориз! Това е любим вкус от детството и винаги мисълта за него или самото му хапване ме връща в онези щастливи и безгрижни години… Е, навремето майка и баба ползваха бял ориз, не го накисваха предварително във вода, слагаха всичкото олио (не шарлан 😉) още в началото на готвенето… Но не смятам, че промените, които аз съм въвела, се отразяват особено на вкуса на крайния резултат. В последните години експериментирах и с други варианти на ястието – с елда или булгур вместо с ориз, и всички те се получават чудесни, но това е класиката! Човек трудно може да си представи по-проста и непретенциозна манджа; може даже да не е достойна за изтънчения вкус на мнозина, но за мен е много вкусна и е една от най-любимите!


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 средна зелка (около 1 кг)
2 ч.ч. зелева чорба
2½ ч.ч. вода
2 ч.л. червен пипер
щипка черен пипер (на вкус)
(струйка шарлан)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в 1½ ч.ч. зелева чорба. Зелето се накълцва (ако се ползва чопър, се внимава да не стане прекалено ситно) и се запържва за няколко минути в малко шарлан (става и без никаква мазнина, само трябва да се бърка честичко, за да не загори). Може да се готви направо в тавата, в която ще се пече, а може и в тенджера и после всичко да се прехвърли в тава. Добавя се червеният пипер и се запържва още малко. Прибавят се полусвареният ориз, 1 ч.ч. зелева чорба, 2 ч.ч. вода и черният пипер и се разбърква добре. Запича се във фурната на 180 градуса само на долен реотан за 30-35 мин. – докато оризът поеме течността. Тавата се изважда и по желание отгоре се полива със струйчица шарлан (може и без това, пак е вкусно).

Съотношението зеле : ориз е приблизително и може да варира според предпочитанията ви – повече зеле или повече ориз. Съотношението на зелевата чорба и водата също може да е различно в зависимост от това, колко солена е чорбата (мерителната чаша е 240 мл). Важното е течността спрямо ориза да е 3:1 и ястието да е приятно на сол и на киселина. Печенето е добре да е само на долен реотан – така оризът няма да изсъхне отгоре и да стане твърд. Макар че спокойно манджата може да се приготви и без печене, а в тенджера на котлона. Всичко е въпрос на предпочитания и възможности.

Картофена салата с кисело зеле

Това е една съвсем непретенциозна салата, но интересна и вкусна. Приготвя се лесно и бързо и е чудесна за зимните дни – предлага по-различен прочит на обичайната салата от кисело зеле с червен пипер и шарлан. Идеята взех от „Бон апети“.


½ кг картофи (5 средни картофа)
200 г кисело зеле (¼ средна зелка)
2 с.л. шарлан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. ретро горчица
5-6 с.л. зелева чорба (на вкус)
щипка черен пипер


Картофите се сваряват и се обелват. Зелето се нарязва на тънки ивички и се слага в купа. Добавят се шарланът, кимионът и горчицата и се разбърква. Картофите се нарязват на едри кубчета и се слагат при зелето. Поръсва се с малко черен пипер и се налива зелевата чорба – количеството ѝ зависи от това колко е солена, идеята е да се овкусят картофите. Салата се разбърква и е готова за сервиране.

Салатата е много вкусна и засищаща и като нищо може да мине и за основно ястие – човек спокойно може да се нахрани само с нея. Но в този случай трябва да се направи по-голямо количество…

Кисело зеле с елда

Елдата е изключително полезен продукт – диетичен (препоръчва се на диабетици и на желаещи да отслабнат) и с много полезни вещества в състава си, но не е широко популярна у нас и много хора се чудят какво да сготвят с нея. А отговорът на този въпрос е безкрайно лесен – спокойно може да замени ориза във всяко ястие. Така нещата с измислянето на начин на приготвяне значително се улесняват – рецепти с ориз колкото щеш. И понеже кисело зеле с ориз ми е любима зимна манджа, нямаше как да не пробвам и зеле с елда. За моя радост се получи отново чудесен резултат – лесно и много вкусно ястие.
Масово по магазините обаче се продава елда, която е кафява на цвят – за нея съм чела, че е бланширана, а аз искам жив продукт. Затова предпочитам светлата елда – тя леко зеленее и на пакета пише „натурална“. При варене съотношението елда : вода е 1:2 (когато елдата е била накисната предварително). Мерителната чаша е 240 мл.

½ зелка (700-750 г)

1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)

1 ч.л. червен пипер 

щипка черен пипер (на вкус)

2 ч.ч. зелева чорба

(струйка шарлан)

(1 стрък праз)

(щипка чубрица)

Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се отцежда.
Зелето се накълцва в чопъра на средна степен (на най-високата степен става прекалено ситно) и се задушава за 10-ина мин. в тенджера. За да не загори, се разбърква от време на време (може да се сипе и малко зелева чорба). Слага се червеният пипер и се готви още 1 мин. Добавят се елдата, черният пипер и зелевата чорба, разбърква се и всичко се прехвърля в тавичка. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 20 мин. – докато елдата поеме течността. Тавата се изважда от фурната, по желание се полива с малко шарлан (и без него става вкусно), покрива се с хартия и се оставя така 10-ина минути, преди да се сервира.

Съотношението зеле : елда няма задължителен характер и може да варира според предпочитанията ви – повече зеле или повече елда. Не е проблем и ястието да се сготви само в тенджера, без да се запича във фурната – пак става вкусно.
Сол не съм слагала никаква заради зелевата чорба. Получи се много добре на вкус, но ако зелевата ви чорба е по-солена, заменете част от нея с вода.

Вместо в тава ястието може да се опече в гювеч – на 180 градуса за 30-35 мин. или докато елдата поеме течността. Така става още по-вкусно, особено пък ако към зелето (5-6 мин. след началото на задушаването) се добави и нарязан на ситно стрък праз, както и щипка-две чубрица, която допълва разкоша от вкусове и аромати. Така манджицата става чудна и без добавяне на никаква мазнина (дори и след приключването на термичната обработка).

Кисело зеле с булгур

Вкъщи традиционно киселото зеле се готви с ориз, но когато видях тази рецепта с булгур, тя веднага ме спечели. Булгурът е продукт, който ползвам рядко и затова се радвам на всяка интересна рецепта с него. Оказа се, че комбинацията с кисело зеле съвсем не е за пренебрегване – много е добра! А с добавката на праз нещата вече са съвършени…

Мерителната чаша е 240 мл.

½ зелка (около 700 г)
3-4 с.л. зехтин
1 с.л. червен пипер
1 стрък праз (170-180 г)
¾ ч.ч. (150 г) булгур
3¼ ч.ч. зелева чорба
щипка черен пипер (на вкус)
1 ч.л. горчица


В тенджера се загрява струйка зехтин и се добавя ½ с.л. червен пипер, като се разбърква енергично за няколко секунди. Веднага се добавя нарязаното кисело зеле, за да не загори пиперът. Задушава се така около 10 минути, като се разбърква периодично, след което се налива 1 ч.ч. зелева чорба. Вари се на слаб огън около 30 минути – докато зелето омекне и течността се изпари.
В друга тенджера се задушава празът с малко зехтин и ¼ ч.ч. зелева чорба за около 10 минути (да омекне леко). Добавя се останалата ½ с.л. червен пипер, разбърква се няколко секунди (да се запържи леко пиперът) и в тенджерата се добавя булгурът. Разбърква се добре и се задушава за няколко минути, след което се сместа се добавя към зелето. Наливат се 2 ч.ч. зелева чорба, добавят се черният пипер и горчицата и се разбърква.
Сместа се прехвърля в тавичка и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 45-50 мин. – докато булгурът поеме течността и се получи приятна коричка (ако се вече се е образувала коричка, а все още има течност в тавата, горният реотан може да се изключи, за да не се изсуши прекалено ястието отгоре).

Сол в ястието не съм слагала никаква, но ползвах само зелева чорба (за разлика от рецептата източник, в която има и вода). Получи се много добре на вкус, но ако зелевата ви чорба е по-солена, заменете част от нея с вода.

Пълнена зелка

Какво по-характерно ястие за зимата от киселото зеле? На салата, сготвено, в баници, а защо не и пълнено? Не само е вкусно, а и много полезно. Важното е да има разнообразие и да не омръзва… Наскоро в едно телевизионно предаване големият Орлин Горанов заяви, че толкова го обича, че може да яде кисело зеле с кисело зеле! Изключителен сладур, много ме развесели! А пълнената зелка е по-интересен начин да се комбинират едни иначе съвсем обичайни продукти. И така, за 5-6 порции са нужни:


1 малка кисела зелка
1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
150 г гъби
1 морков
1 средна глава лук
щипка сол
2-3 щипки чубрица
олио (шарлан)
1½ ч.ч. зелева чорба


Оризът се накисва във вода от предния ден, изплаква се добре и се сварява в 1 ч.ч. зелева чорба – не омеква напълно, ще се довари като се напълни в зелката.
Гъбите се нарязват на дребни парченца, слагат се в суха тенджера на котлона и се посоляват леко. Бърка се енергично, за да не залепват за дъното, докато си пуснат водичка, след което се прибавя нарязаният морков и се дърпат от котлона. Целта не е гъбите да се сготвят, а само да намалят обема си. Лукът се нарязва на едро и се задушава отделно в малко водичка и шарлан за кратко. Като омекне, се добавят гъбите с моркова, полусвареният ориз и чубрицата. Всичко се разбърква и тенджерата се сваля от котлона.
Зелката се издълбава откъм кочана, вътрешността й се нарязва на ленти и се разпределя около зелката, като 2 листа се оставят, за да се завие отгоре. Напълва се с плънката и се сипва малко зелева чорба (около ½ ч.ч.), а отгоре се полива струйка шарлан.

Покрива се със заделените листа, които също се намазняват леко. Ако е необходимо, и в тавата се налива малко зелева чорба (от зелката се оттича малко, докато се пълни), завива се с алуминиево фолио и се пече около 2 часа на 170-180 градуса (докато зелето омекне и оризът се свари). Накрая фолиото се маха и се запича отгоре.

Така изглежда вече изпечената зелка, а ето и какво се крие под завивката от листа…
Те се повдигат и зелката се полива с още малко шарлан – да се избегне топлинна обработка.

Зелката е изключително вкусна! И самото зеле е чудесно, и плънката е превъзходна.

Зелник по ваниловски (царската баница със зеле на Ванилка)

Това е най-красивата баница, която съм правила! Толкова е пъстра и приятна за окото! А вкусът… о, вкусът! Не бях опитвала такова нещо преди! То всъщност си е зелник де, а такова нещо никога досега не бях правила, просто нямаме такава традиция в семейството… Майка ми е майсторка на дърпаната баница, но стандартна – със сирене. А зелници никога не е правила, нито пък някоя от бабите ми. Затова и аз досега не съм проявявала голям интерес към този вид баница, макар че от 1-2 зими (когато е царството на киселото зеле) се каня да пробвам какво ще се получи. Но все не се случваше… докато не видях приказната рецепта на Ванилка по-миналия месец. Толкова ме заплениха и рецептата, и разказаната приказка, че вече нямаше как да отложа! Даже усещах аромата на тази вкуснотия – сякаш преливаше от екрана на монитора! И аз почти изпаднах в положението на цар Лакомник, когото сън не го ловял, докато не опитал уникалната баница на бабата от закътаното селце… Видя ми се малко странно в плънката освен зеле и праз да има и боб, но реших все пак да спазя рецептата. И какво щастие! Защото резултатът е божествено вкусен! Празът идеално се връзва със зелето, чубрицата също. Чушката дава колорит и прекрасен аромат, а бобът просто довършва цялото това съвършенство.
Как съжалявам сега, че не съм правила и по-рано зелници – усещам една огромна празнина в досегашния си начин на готвене и на хранене! Колко много моменти на върховно удоволствие от този уникален вкус и аромат съм пропуснала… Но оттук нататък тази вкусотия със сигурност ще присъства редовно в зимното ни меню!
И макар че сезонът на праза и киселото зеле вече отмина, все пак публикувам рецептата:


3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица
1 пакет кори за баница

Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, начупените чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Ако е необходимо, се посолява на вкус; при мен чушките и бобът са предварително посолени, така че не добавям сол. (Олиото не съм го мерила, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!)
Баницата се реди, като в подмазана тава се слагат няколко кори и отгоре се разпределя част от плънката. Продължава се така, докато станат поне три етажа от кори и плънка. Завършва се с кори и отгоре се намазва с олио. Баницата се срязва на четири на кръст и се пече 30-ина минути в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор. Когато е готова, се напръсква с вода и се покрива с кърпа да се задуши.

Аз ползвах пълнозърнести кори, препечени на сач – те са 3 големи в опаковка (400 г); късах ги на големи парчета и ги редих в тавата. Плънката (по дозата, дадена от Ванилка) явно не беше достатъчна – не беше стигнала до стените на тавата и по края корите бяха сухи. Затова смятам, че ще бъде добре, ако малко се увеличи количеството й – и така съм я заложила в моята рецепта. Още повече, че този вид кори са малко дебели и груби, затова имат нужда от повече плънка. Пък и аз предпочитам по-богати баници, с повече плънка… За по-тънки и фини кори може оригиналното количество на продуктите да е напълно достатъчно.

Получи се приказен зелник, божествен на вкус! Чудесна комбинация на продукти и аромати. Но ако имате възможност и търпение, го оставете за другия ден след приготвянето – първия ден корите не бяха все още добре омекнали и стояха леко жилави, но на следващия си бяха дръпнали влага от плънката и се бяха отпуснали великолепно! Пък и се беше получила чудесна спойка между кори и плънка!
Понеже рецептата на Ванилка беше с печени чушки, и аз я приготвях така няколко пъти. Но откакто открих сушените чушки (в други ястия), осъзнах, че северняшкият оригинал няма как да не е с тях. Затова вече ползвам тях и горещо ги препоръчвам – печивата стават много по-вкусни и ароматни.

С последния за сезона праз, малко поизостанал, реших да направя още веднъж зелника, защото много ми хареса. Този път реших да пробвам с фини кори – бяха 500 г. Пак се получи чудесна баница, по-сочна от първата (вече с по-голямо количество плънка), но първият вариант сякаш ми хареса повече – струва ми се, че за тази плънка по-подходящи са пълнозърнестите кори може би точно затова, че са по-дебели и груби. А може би самите те ми допадат повече – имат по-богат вкус и аромат от тези с бяло брашно.

Но въпреки всичко зелникът пак е много сполучлив и вкусен! И красив, естествено!
Някой иска ли парченце? ;)