Постна крем супа Вишисоаз

Вишисоаз е класическа супа от праз и картофи, смятана за френска, но станала известна първо в Ню Йорк. Целта ми обаче не е да изследвам произхода ѝ, а да представя нейния постен вариант. А той е невероятно вкусен – то и няма как да е по-различно, защото всичко с праз (и в случая с добавка на ароматното кокосово мляко) е изключително вкусно. Оригиналът на супата е студен, т.е. тя се сервира охладена. Но за мен празът е есенно-зимен продукт, а в този сезон студени супи не ми вървят, така че я сервирах топла – уверявам ви, че и така е фантастична! По принцип се приготвя с бульон, но съвсем не лошо се получава и с вода (опция е да се добави малко домашна вегета).
Във всички рецепти, които открих в нета, празът първо се запържва в мазнина, но това няма как да се случи в моята кухня. Затова просто сварих продуктите заедно, след което ги пасирах и супата стана разкошна. Но стандартният начин на готвене все ме човъркаше, затова при втория опит задуших праза в малко зехтин и водичка и тогава добавих картофите. Вкусът не стана кой знае колко по-различен, супата пак е много добра, но сякаш е малко по-тежка (по-скоро като аромат), без задушаване на праза е някак по-лека и свежа, така че това е моята рецепта.


2 стръка праз – бялата част (300 г)
2 картофа (300 г обелени)
800 мл вода или зеленчуков бульон (колкото да покрие зеленчуците)
(1 с.л. домашна вегета)
2 ч.л. сол
50 г кокосово мляко (сметана)
див лук за сервиране


Празът и картофите се нарязват на едри парчета и се слагат в тенджера. Налива се бульон или вода (във втория случай може да се сложи сушена зеленчукова подправка) колкото да ги покрие, добавя се солта и зеленчуците се варят 25-30 мин., докато омекнат. Супата се пасира и се добавя кокосовото мляко. Сервира се, като всяка порция се поръсва с наситнен див лук.

Супата е разкошна! Максимално простичка е – и като използвани продукти, и като приготвяне, а е невероятно вкусна и ароматна. И дори и без предварително задушаване на праза (съответно и без никаква мазнина) пак е прекрасна. Кокосовото мляко е напълно достатъчно за овкусяване и постигане на нежна текстура. А който няма проблем със студените супи през зимата, може да си я хапва и охладена…

Постна торта Гараш (без печене)

Торта Гараш е ненадмината класика в нашата сладкарска традиция. Но освен че за оригинала се ползват животински продукти, е и доста връткав за приготвяне. Настоящата торта е пълната противоположност – състои се само от растителни продукти и е много бърза и лесна за правене. Така че ако не ви се пекат сложни блатове, не ви се стои с часове в кухнята и изобщо искате една по-здравословна алтернатива, това е идеалният вариант. Той не само че не отстъпва по нищо на оригинала (нито на вид, нито на вкус), а дори много успешно може да му съперничи. Рецептата е на една вдъхновяваща млада дама, но аз направих някои промени – намалих продуктите наполовина (промених и глазурата) и направих малка тортичка (20 см). Кокосовото мляко трябва да е много гъсто, с висок процент кокосово съдържание (среща се и под името кокосова сметана).


блатове:
200 г орехи
100 г фурми
½ ябълка (50 г изчистена)

крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
200 г черен шоколад

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода
1 пак. ванилия

10 г суров шамфъстък за украса


Кокосовото мляко се загрява в тенджера на котлона, дърпа се настрани и се добавя натрошеният шоколад. Оставя се така за 2-3 минути и когато се стопи шоколадът, се разбърква с тел. Кремът се оставя да изстине.
Орехите и фурмите се накълцват в чопър не прекалено фино, добре е да се усещат парченца от орехите. Понеже моята смес стоеше на трохи, добавих и половин ябълка и пасирах отново, така стана като лепкаво тесто (при вас това може да не се наложи).
Половината смес се слага в тортената форма върху хартия за печене (трябва да е по-голяма от дъното, за да се защипе със стената) и се притиска добре, за да се получи равен блат. Изважда се от формата и се оставя настрани (в хладилника).
Стената на тортената форма се слага в поднос и втората част от сместа се разстила вътре на равномерен слой. Върху него се разпределя половината крем и подносът се слага в хладилника, за да стегне кремът (става доста бързо). Тогава отгоре се поставя първият приготвен блат (с помощта на хартията се захлупва, след което тя се отстранява). Върху него се сипва останалият крем, заравнява се добре и тортата отново се слага в хладилника.

На другия ден тортата се освобождава от ринга и се залива с глазурата.
За целта шоколадът се разтопява, добавят се шарланът и ванилията и се разбърква до смесването им. Накрая една по една се добавят трите лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, става като кремче. Глазурата се оставя леко да се охлади и се излива върху тортата. Размазва се по цялата ѝ повърхност и съвсем тъничко се намазва и отстрани. Оставя се да стегне и отгоре се поръсва в кръг с наситнените шамфъстъци – за да отговаря и външният вид на тортата на оригиналния Гараш.

Тортата е възхитителна! Просто е изумително как нещо толкова лесно за приготвяне и с толкова малко продукти в него може да бъде толкова добро. При това е изключително близо до оригинала! Ако на някого му липсва старият вкус, горещо препоръчвам настоящия вариант. Блатовете са леко по-влажни от тези на първообраза, но са много свежи и идеално се усеща ореховият вкус и аромат. Кремът също е пълно подобие на автентичния, а с глазурата и зеленото кръгче отгоре нещата стават съвсем трудно различими. Дори и в разрез двете торти са напълно идентични, само дето тази е по-малка и блатовете са само два…

Но дори и приготвена с по-полезни продукти и по по-здравословен начин, с тортичката не трябва да се прекалява – аз я бях предвидила за осем парчета, но спокойно може да се нареже и на десет например.

Тайландско къри с карфиол

Далекоизточните гозби не присъстват особено често в менюто ни, но след като вече съм пристрастена към кърито със сладки картофи и патладжани, нямаше как да не пробвам и идеята с карфиол, на която попаднах в една група в социалните мрежи. Не знам дали тайландците ползват цветното зеле в своята кухня, но на мен комбинацията с къри паста, кокосово мляко и лайм много ми допадна. Ястието е разкошно, с богатство от вкусове и прекрасни аромати.


20 г кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
люта чушка или ½ ч.л. лют пипер (по желание)
2 с.л. червена къри паста
400 г домати (може и от консерва)
500 г карфиол
400 мл кокосово мляко
кора от 1 лайм
2 ч.л. сол (на вкус)
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани или настъргани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът, джинджифилът и лютата чушка се нарязват на ситно, доматите (ако са пресни) – на кубчета, карфиолът – на малки розички, кората на лайма се настъргва.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се кориандърът, кимионът, лютата чушка (или пипер) и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите (моите бяха от буркан) и като се разбъркат с подправките, се добавят карфиолът, кокосовото мляко и кората от лайм. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 10-на мин. до омекване на карфиола. Кърито се сваля от котлона и се добавя нарязаният кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – кафяв.

По желание накрая може да се прибави и 150-200 г сварен нахут. И по двата начина е много вкусно, зависи какво ястие целим – по-леко или по-засищащо.

Кърито е божествено!!! Много е трудно да се опише с думи симфонията от вкусове и аромати на човек, който не е опитвал подобно ястие. Всичко е на едно място – солено, кисело, сладко и люто, както и букет от прекрасни ухания от лаймовата кора, кокосовото мляко и подправките. Бях приготвила за сервирането и лайм за сок, но не се стигна до него – и така е фантастично!!! В следващия си живот искам да се преродя в Тайланд!

Супа от броколи

В последните няколко години малко промених (затоплих 😇) отношението си към супите и започнах да се оглеждам за нови варианти. Така ми хрумна, че мога да се обърна към прекрасните броколи – щом стават чудесни супички от карфиол, защо да не се получи и от зеления им братовчед? И когато наскоро попаднах на тази, реших, че ще започна с нея, макар и с някои промени от моя страна. Много ми хареса идеята зеленчуците да се намачкат с пресата за картофи, вместо да се пасират гладко, за да личат ситнички цветни парченца от различните продукти, но се оказа, че не става – дръжките (не кочанът) на броколите не бяха омекнали достатъчно, а не исках да варя зеленчуците по-дълго. Така че пак в употреба влезе пасаторът, но по-важното е, че супата стана разкошна!


1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 глава броколи (500 г)
1 л вряща вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване

Лукът се нарязва на ситно, морковите и картофът – на кубчета, броколите – на розички (кочанът се обелва и също се нарязва на кубчета).
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно, добавят се морковите и картофът и се готви още малко. Слагат се броколите, налива се водата и се добавят солта, чубрицата и джодженът. Супата се вари 15-ина мин. и се пасира (аз гледах да не е съвсем фино). Добавя се кокосовото мляко и се връща на котлона. Когато отново заври, котлонът се изключва, като тенджерата се оставя на него.

Супата е превъзходна – много ароматна и приятна. Нито един от продуктите не доминира неприятно над останалите и всички са в пълна хармония от вкусове и аромати (преди да се захвана изобщо с нея, имах известни притеснения какво ще излезе от броколи в супа, все пак досега не съм ги готвила по този начин). Но още с първата лъжица всичките ми съмнения се изпариха яко дим – просто съм очарована от резултата!

При сервиране всяка порция може да се поръси с конопено или някакво друго семе, лют пипер или кой каквото обича. Може и с хранителна мая, но установих, че поради силния ѝ характерен вкус и аромат се губи очарованието и индивидуалността на супичката – просто с тази добавка всички супи стават еднакви…

Бананово-кестенова бисквитена торта с шоколадов крем

В последните години кестените ми станаха голяма слабост – и съвсем натурални (просто сварени), и претворени в различни кремчета. А кремчето освен да се приготви самостоятелно в чашки, може да се включи и в състава на някоя тортичка… Е, този път тя е максимално бърза и лесна, защото е бисквитена. И понеже от опит знам, че кестените прекрасно се връзват с аромата на банани, избрах и съответните бисквити.

А кремът просто нямаше как да не е много шоколадов…


3 кутии „Мюсли бисквити с бананов чипс и стафиди“ на фирма "Боровец"

500 г кестени (сварени и обелени)
4 банана (500 г обелени)
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
100 г мед (на вкус)
4 с.л. (32 г) какао
2 с.л. ром
1 пак. бурбонска ванилова захар


Всички продукти за крема (без бисквитите) се блендират до гладка смес. В подходяща тавичка (22х22 см) се нареждат плътно бисквити и се покриват с 1/3 от крема. Продължава се така до изчерпване на продуктите (получават се 3 реда от бисквити и крем). Така оформената торта се оставя за няколко часа на стайна температура, след което се поръсва отгоре с кокосови стърготини, може и зрънца нар или каквото друго предпочитате за украса и се прибира в хладилника. Добре е да се консумира на следващия ден.

Тортата е приказно вкусна и сочна, с разкошен аромат на банани, какао и ванилия и с божествен крем – копринено нежен и фин, но с прекрасна плътност от кестените. Приготвя се за отрицателно време, стига преди това да сте намерили доброволци за беленето на кестените… 😉

Тортата не изглежда много голяма, но е добре да се режат по-малки парчета, защото е доста плътна и засищаща. И всяка хапка от нея е подарък за небцето…

Кокосов крем с прасковена заливка

Когато външността на прасковите лъже и не са апетитни за ядене в нормалния им вид – сурови, разочарованието е мотив да се намери изход от ситуацията. Като се поразрових из архива на десертите, които съм си запазвала преди време, защото са ми допаднали, открих един интересен сладкиш. Да, това трябваше да е сладкиш от три слоя, който се приготвя в тавичка и после се реже на красиви парчета. Но понеже аз направих доста замени на продукти в рецептата (не знам и доколко коректна е била тя изобщо), се наложи моя да го сервирам… с лъжица… Десертът обаче се оказа разкошен – много лек, свеж, нежен и ароматен. Затова не закъсня и новата идея – следващия път да го направя в чашки под формата на крем! За щастие той (следващият опит) не се забави изобщо, защото този път попаднах на праскови, които трябваше да се оползотворяват бързо. Единственото, което промених от предишния опит, е че намалих наполовина количеството на продуктите, защото прецених, че 12 чашки (или купички) ще ни дойдат прекалено много…
Средният слой в рецептата, от която тръгнах, беше от натрошени на ситно бисквити; понеже аз нямах подходящи в момента, импровизирах със смлени заедно орехи и овесени ядки. Оказа се, че в крайния резултат тази смес изобщо не напомня бисквити, но за сметка на това се усеща чудесен вкус и аромат на орехи, който идеално допълва десерта. Нишестето, което ползвах, е от тапиока, но би трябвало да стане и с пшеничено или царевично.


крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2½ с.л. (30 г) оризов грис (или пшеничен)
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
5 с.л. (85 г) светла кафява захар
настъргана кора от ½ лимон
2/3 пак. ванилова захар

орехов слой:
½ ч.ч. (50 г) орехи
¼ ч.ч. (25 г) фини овесени ядки
1 с.л. кафява захар
1 ч.л. какао
1/3 пак. ванилова захар (останалата от крема)

заливка:
250 г праскови (вече изчистени)
½ ч.ч. (120 г) вода
2½ с.л. (45 г) кафява захар
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
настъргана кора от ½ лимон


Всички продукти за крема се слагат заедно в тенджера, разбъркват се добре и се сваряват на крем при непрекъснато бъркане. Котлонът не трябва да е на максимална степен (при мен – на 7 от 9), а като заври сместа, се намалява (на 5). За се разбъркат по-лесно продуктите в началото и за да не се образуват бучки, грисът, нишестето и захарта се смесват добре предварително. Когато кремът се сгъсти, се разпределя в 6 купички или чашки. Оставя се да изстива.

Прасковите се изчистват от костилките, нарязват се на парчета и се слагат в тенджерка на котлона с водата и лимоновата кора. Когато заврат, се добавят захарта и нишестето (пак смесени предварително) и се оставят да поврат 1 минута. Котлонът е добре даже да се изключи и се бърка непрекъснато, защото след добавянето на нишестето течността моментално се сгъстява. Тенджерата се сваля от котлона и прасковите се пасират с пасатор до гладка смес, която се оставя да изстине добре.

Всички продукти за ореховия слой едновременно се смилат в чопър на ситно (може да не е съвсем на прах, за да се усещат парченца от орехите). Сместа се разпределя равномерно върху изстиналия крем, като накрая се притиска нежно, за да се уплътни добре. Отгоре се излива изстиналото пюре от праскови и купичките се слагат в хладилника до следващия ден. Преди да се сервира, кремът се поръсва отгоре с кокосови стърготини или се украсява с нещо друго по желание.

Кремът е великолепен – много лек и с чудесен букет от аромати, текстури и цветове. Кокосовата основа е изключително нежна и с идеална гъстота, ореховият слой обогатява с превъзходен аромат и лека хрупкавост, а невероятно свежата прасковената заливка е идеалният завършек с прекрасния си сладко-кисел вкус и със златния си цвят. Просто разкош в купичка! И след всеки ден престой в хладилника кремът става още по-хубав!

Горещ шоколад

Ако човек иска да се поглези малко, чудесна възможност за това е да се наслади на чаша горещ шоколад. Напитката се приготвя много лесно и бързо, а носи неизмерима наслада за всички сетива. Особено пък ако е с кокосово мляко – тогава резултатът е с класи над стандартния вариант с животинско такова; който не е пробвал горещ шоколад с кокосовата благинка, е пропуснал много… А когато към цялостната картинка се добавят и вълшебните аромати на канелата, карамфила и кленовия сироп, нещата стават феноменални. Понеже аз ползвам кокосово мляко, което е много гъсто (креместо), го разреждам с вода; ако млякото е по-рядко и течно, това вероятно няма да е необходимо. Идеята за рецептата взех оттук, но я промених малко, защото количествата на какаото, канелата и карамфила са прекалено много за една чаша.


50 г гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г вода
1½ с.л. (12 г) какао
¼ ч.л. канела
1 пъпка карамфил (счукан)
1 с.л. кленов сироп


Кокосовото мляко, водата, какаото, канелата и карамфилът се смесват в джезве (или друг подходящ съд) и сместа се слага на котлона. Загрява се, но без да завира, като се бърка, за да се разтворят добре сухите съставки. Горещата течност се налива в чаша и се добавя кленовият сироп.

Напитката е умопомрачителна – плътна, идеална на сладост и божествено ароматна. Всяка глътка от нея носи върховно удоволствие и по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство, на което е най-добре да се отдадем без повече излишни думи…

Кестенова торта „Кафе“

В последните години всяка есен, в сезона на кестените, освен че си ги хапваме и натурални (просто сварени), осъществявам и някоя по-различна идея с тях. Досега всичко се въртеше около разни кремчета – с кокосова сметана или банани, шоколадови или без какао. И всеки опит доказваше, че кестените са изключително благодатен за целта продукт – кремовете стават много фини, гладки и копринено нежни. И невероятно вкусни! Тази година обаче реших да надградя нещата – кремът да бъде част от торта. И да бъде с нов, различен вкус от досегашните. Така се роди идеята за кафето, която се оказа много добра. Имах само известни колебания какъв да бъде блатът – класически от брашно или без печене, и в крайна сметка везните натежаха към втория вариант. Обаче във всички рецепти из нета суровата основа е смес от някакви ядки и сушени плодове. А от опит знам, че комбинацията на кестени, кокосова сметана и орехи (в частност) става доста тежичка, затова се спрях на подложка от овесени ядки, ябълка и фурми. И останах много доволна!

Ползвах това кокосово мляко – доста е гъсто, с 20% масленост е.

Тортичката стана прелестна – разкошна на вкус, с вълшебно ухание на кафе и чудесна височина, но е по-малка от обичайния размер. Основата стана съвсем тъничка (който желае, може да увеличи продуктите за по-дебела подложка), но така пък повече изпъква кремът отгоре.


основа:
1 ч.ч. фини овесени ядки (100 г)
1 ябълка (100 г изчистена)
5 фурми
настъргана кора от ½ голям лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)

150 г мед (на вкус)
100 мл силно кафе

какао за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.

Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда и кафето и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортата е прекрасна – много креместа и нежна. Основата е изключително свежа и с приятна текстура, ябълката се усеща чудесно, лимоновата кора придава свежест и прелестен аромат. А кремът е божествен – копринено нежен и с разкошно ухание на кафе.

Допълнение

•  Блатът на тортата е чудесен, но като за първи опит се получи малко по-тънък, отколкото си го представях. Въпреки че и тази дебелина не е лоша, при следващите подобни торти увеличих с 50% продуктите и съм по-доволна от резултата. Иначе казано – сложих 150 г овесени ядки, 150 г ябълки и 8 фурми.
•  Кокосовото мляко не е задължително да е това от снимката – важното е да е гъсто (с висок процент кокосово съдържание) и с прилична масленост. Такива млека се предлагат и под името „кокосова сметана“.
•  За да не се втечнява излишно кремът, може да се ползва разтворимо кафе – 2 ч.л. например (или 2 пакетчета от еднократните дози).

Постно мляко с ориз (кокосово)

Млякото с ориз никога не е било от най-любимите ми десерти – може би защото не се приготвяше кой знае колко често вкъщи в детството ми. Самата аз също съм го правила нищожен брой пъти в класическия му вариант (с краве мляко) преди години. Затова и не ми е липсвало особено, откакто животинските продукти излязоха от менюто ми. Но напоследък едно червейче се загнезди в мозъка ми – предизвикателството да направя този традиционен ориенталски десерт в постен вариант. А на мене само предизвикателства ми дай! Дето се казва – за това живея! 😇 Така се роди настоящата рецепта, която (колкото и нескромно да звучи) удари тавана! Трябваха ми два опита, за да напасна по-добре количествата на продуктите, но още първия път останах очарована от резултата. Всъщност точно това си представях, че ще се получи…

И така, за заместител на кравето мляко избрах кокосово (от консерва) – то е плътно и мазничко (търпи разреждане с вода) и, естествено, супер ароматно. Оризът е арборио – откакто неотдавна правих ризото с него, реших, че последните 100 г от пакета ще са за този десерт. И не сбърках – той направи текстурата на сутляша леко течна и креместа, точно каквато трябва да бъде (да отбележа, че не се мие!). А за технологията на приготвянето се доверих на детските си спомени – баба първо слагаше ориза да се посвари леко в малко водичка и чак тогава наливаше млякото в тенджерата. Оттам нататък действах като с ризотото – доливане на водата на части, след като се поеме предишната доза, и бъркане от време на време, за да се освободи нишестето от ориза и да се получи креместата текстура. От долните продукти излязоха 6 порции.

100 г ориз арборио

1 консерва (400 г) кокосово мляко

800 г вода

щипка сол

100 г нерафинирана захар

канела за поръсване

Оризът (без да се мие) се слага на котлона в тенджера с 200 г вода и солта да се вари. Когато почти я е поел, се добавят кокосовото мляко, още 200 г вода и захарта. Вари се без капак, като се разбърква от време на време. Когато оризът отново поеме течността, се долива останалата вода – на два пъти по 200 мл (след като е поета предишната доза). Вари се до готовност на ориза – за разлика от ризотото тук не се търси ефект алденте, даже на мен ми харесва да е добре сварен (да не кажа леко разварен). Трябва да се има предвид, че след като се разсипе по купичките и изстине, сутляшът се сгъстява и втвърдява, така че в края на варенето трябва да е по-течен. Ако има нужда, може да се долее още малко вода.

Готовият десерт се разпределя в подходящи купички или чашки и се оставя да изстине (ако имате търпение на го чакате 😉). Отгоре се поръсва с канела.

Първия път ползвах кокосово мляко от ДМ, но то е с много висок процент масленост (60%) и макар и прекрасен на вкус и аромат, десертът стана малко мазничък, което на мен не ми беше приятно. Втория път сложих консерва от Кауфланд (тя е със 17% масленост) и сутляшът стана идеален!

Десертът е фантастичен! Приятно сладичък, невероятно ароматен, с нежен дъх на кокос и прекрасна текстура – леко течен и кремест. Харесва ми в пъти повече от класическия вариант с краве мляко (поне доколкото си спомням вкуса му от преди доста години)… Даже и половинката ми, който си тачи традиционните рецепти, го оцени много високо! И току наобикаляше и проверяваше купичките на плота…

Постни кравайчета

Дебелички, бухнали, пухкави – това се иска от едни добри кравайчета. Такива очаквах, че ще се получат първите, които направих – с брашно от спелта. За мое разочарование вместо да бухнат нагоре, те леко се разляха настрани… Тогава реших, че причината е в грешката ми при печенето, но когато и при втория опит се получи същото, установих, че „виновно“ е брашното от спелта. Затова третия път реших (с цената на голям компромис – да се лиша от прекрасния му вкус и аромат) да  се върна към обикновеното пшеничено брашно. И о, да – получи се това, което очаквах! Прекрасни кравайчета – пухкави и идеално бухнали! Чудесни са и на вкус, въпреки че наистина отстъпват на вкуса и аромата на тези от спелта.


¼ кубче (10 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
1 бурбонска ванилова захар (или ¼ ч.л. смляна ванилия)
350-380 г бяло брашно (зависи от марката)

Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Прибавя се и ваниловата захар.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта и маята. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и без дълго месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).
Втасалото тесто се премесва леко и се разделя на 8 топчета. Оставят се 5-6 мин. да си починат и от всяко топче се оформя фитил, дълъг около 30 см. Фитилите се прехвърлят в покрита с хартия за печене тава и двата края се кръстосват, за да се оформи кръгче, като краищата се оставят малко да стърчат.

Кравайчетата се намазват със зехтин и се оставят да втасат 35-40 мин.

Пекат се на 175 градуса на долен и горен реотан 11-12 мин. – до златиста коричка. Понеже ползвам фурната за втасването, я включвам докато те са вътре (първите 3-4 минути на долен реотан с вентилатор, за да загрее по-бързо, после превключвам на долен и горен).

Кравайчетата са великолепни! Чудесно бухнали, с прекрасна форма, приятно сладички и ароматни.

Идеални са и за десерт, и за закуска сутрин – с чаша кафе и сочни мандаринки или нар…